Решение по дело №332/2023 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от„ОЛИМПИК – Я. С.“ ЕООД, чрез адв. Д. С. срещу Решение № 465/23.06.2023 г. по а.н.д. № 992/2023 г. по описа на РС-Русе, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, с който дружеството на основание чл. 187а, ал.2 т.3,вр.ал.3,вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на 2500 лева. Като касационно основание в жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията, а именно – неправилни изводи на районния съд относно извършването и доказаността на нарушението, правилността на издадения санкционен акт и липсата на допуснати поцесуални нарушения при издаване на ЕФ, приложението на европейски правни норми и настъпили законодателни промени, което е довело и до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е изследвал факта и относно приложимостта на европейското законодателство и в частност приложението на Регламент 20202/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, който предвижда възможност за първоначален уведомителен режим при незаплатена пътна такса, срок за доброволното заплащане и едва тогава – предприемане на държавна принуда срещу това поведение на задълженото лице. Като допълнение сочи и,че оспореното решение не съответства на решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш. Претендират се направените разноски.

По делото е налице и частна касационна жалба срещу определение № 416/18.08.2023г. по анд 992/23г на РРС, с което не е уважено искането за изменение на решението в частта на разноските.

Ответникът по касационната жалба и частната такава чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебна зала я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

Със санкционния акт, потвърден с оспореното решение на касатора, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Наказаното дружество, като собственик на ППС т.а. Скания Р 420 ЛА с рег.№ [рег. номер] , с техн.допустима маса 18 600, 2 бр.оси ,категория Евро 5 , с ремърке с общ брой оси 5 на 16.03.2021г.в 18,11 ч. не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – е допуснало движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване и заплащане на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС, за което липсвала валидна тол декларация или маршрутна такса за преминаване през сегмента в община Иваново по път I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

За да потвърди оспорения ЕФ съдът е приел, че са спазени изискванията за форма и процедура при издаване на ЕФ,вкл.и давностните срокове, правилно е приложен материалния закон, като нарушението е доказано с оглед събраните доказателства, сочейки на изключено бордово устройство в 10,24ч. , при което не са подавани данни около 8 часа, като такива са подадени едва в 21.02ч. при друг сегмент , като за изключването не е уведомен доставчика на услугата за електронно събиране на данни, т.е е приел за установено , че на 16.03.21г. в 18,11ч. е доказано нарушението.

С решението си въззивната инстанция е осъдила „ОЛИМПИК – Я. С.“ ЕООД да заплати разноски – юрисконсулско възнаграждение в размер на 150лв, срещу което е подадена молба за изменение в частта на разноските, която съдът отхвърли като неоснователна и също е подадена ч.к.ж срещу постановеното определение № 416/18.08.2023г. по делото.

Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно.

От приетата за установена фактическа обстановка става въпрос за незаплащане на несъответна към наложено наказание и постановеното заплащане на такса за цялото изминато разстояние, такса за преминаване през сегмент,част от платената пътна мрежа.

Издателят на ЕФ в лицето на АПИ е нарушил правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство

Предвид късното връчване и издаване в нарушение на закона - чл.189ж, ал.1 от ЗДвП електронни фишове, АПИ е била длъжна да спази изискването на чл.2, §7 Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година в сила от 19.10.2021г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и действащото към датата на нарушението чл.4 т. 9 от Решение 2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи относно задължението за информиране относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“/ тук липсва изискването това да е предвидено съгласно националното законодателство, въведено по късно с регламента/.Тази разпоредба не е била приложена от АПИ преди издаването на ЕФ и действаща към датата на нарушението.

Нормите на вътрешното законодателство, установяващи състави на административни нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право, включително и относно пропорционалността на санкцията съгласно чл.9а Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. Всъщност именно с оглед прилагането на този принцип е и предвиденото в чл.4 т.9 от Решение 2009/750/ЕО/отм./ и в сега действащия чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията. Промяната на правилата в националното законодателство е поради неприлагане на общностното законодателство, заложено и в мотивите на законопроекта за изменение на ЗДвП със сигнатура 854-01-83/2018г., с който в позитивното право са въведени нормите на чл.179 ал.3 а, ал.3б и чл.187а ЗДвП и последващото такова в сила от 01.01.2024г. Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно изпълним като правило, във всички държави членки едновременно. Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на съвета от 17 май 2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008г. съгласно чл.2 , съгласно който Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива,както и изискването държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Наложената в отменения ЕФ санкция в твърд размер и задължението за заплащане на такса и компенсаторна такава също в твърд размер за извършеното нарушение при установените факти е категорично несъответна: действително за сегмент ********** в 18,11ч. няма подадена тол такса, но такава е подадена при преминаване в предходен сегмент в 10,24ч. и последващ такъв в 21.02 ч. , като за времевия отрязък от време в същия ден липсват данни за движението на ППС по платената пътна мрежа. Установено е временното прекъсване на подаване на данни поради причини възможни като изключване или неправилно включване на бордовото устройство, или изчерпване на батерия, т.е временно прекъсване на подавани данни.

Наистина нормата на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса по тарифата, явно несъответна на размера на санкцията.

Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз . Наложената твърда санкция и допълнителните задължителни към нея за заплащане финансови задължения не съответстват на изискването в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., за ефективност и съразмерност.

Преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C-384/17 на СЕС се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него.

Изводите са и в пълен синхрон с решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 , че посоченото изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС – Русе електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, а постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, както и да се отмени издадения ЕФ .

При този изход на спора се явава безпредметно обсъждането на постановеното определение за разноските по реда на чл.248 ГПК.

Касационния жалбоподател претендира за настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 550 лева,платени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, което с оглед резултата от спора е основателно и доказано по размер. Възражението за прекомерност е неоснователно. Платеното възнаграждение е в минимален размер и съответства на положения труд на пълномощника. Налице са подробни писмени бележки с позоваване на мотиви към законопроект, анализ на европейски и национали правни норми и практика и съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

Отменя решение № 465/23.06.2023 г. по а.н.д. № 992/2023 г. по описа на РС-Русе, и вместо него Постановява:

Отменя Електронен фиш № ********** за налагане на “имуществена санкция ” в размер на 2500 лева. на „ОЛИМПИК – Я. С.“ ЕООД, ЕИК ********* , гр.В.Търново, [улица], представлявано от Ясен Замфиров Симов

Осъжда АПИ-София да заплати на ОЛИМПИК – Я. С.“ ЕООД, ЕИК ********* , гр.В.Търново, [улица], представлявано от Ясен Замфиров Симов сумата от 550 лева разноски за адвокатско възнагрждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.