№ 10885
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110113585 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
фирма срещу Ф. Г. Т. с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. адрес, с абон. № ****, а именно: 2
662.03 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането;
431.01 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.12.2021 г.; 25.02 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането; 5.37 лв. – мораторна
лихва за периода от 31.12.2018 г. до 06.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71874/2021 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирма по реда за дялово
разпределение. Претенцията си за цената на услугата дялово разпределение основава на
клауза от приложимите общи условия. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
1
който оспорва исковете. Оспорва да е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот, като твърди, че не е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва
претендираната главница за дялово разпределение като недължима на ищеца, след като
фирма е извършвало услугата. Оспорва иска за мораторна лихва върху двете главници при
твърдения, че не е изпаднала в забава, като изтъква, че не са представени надлежни
доказателства за датата на публикуване на процесните суми в сайта на дружеството или по
друг начин. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за част от периода. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма изразява становище, че дяловото
разпределение е извършвано законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 71874/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и
в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ предвижда хипотеза на договорно обвързване без
наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда –
етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е.
страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
В случая е приета като писмено доказателство по делото подадената от ответницата
Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 26048/25.05.1998 г., в която тя е декларирала пред
Столична община – дирекция „Общински приходи“, че е единствен собственик на
процесния имот. Ответницата не оспорва авторството на документа, а предвид
обективираните в него изявления следва, че се касае за нейно извънсъдебно признание на
неизгодния за нея факт, че е собственик на имота към датата на подаване на декларацията.
Извънсъдебното признание на факт съгласно константната съдебна практика има важно
доказателствено значение, поради което съдът е длъжен да го прецени с оглед на всички
2
обстоятелства по делото и да съобрази установения с това признание факт при формиране на
правните си изводи. В случая не са събрани доказателства, които да опровергават
направеното от нея признание. В тази връзка следва да се посочи, че писмото от Столична
община с вх. № 170434/15.08.2022 г. не разколебава този извод, тъй като е очевидно, че
касае друга сграда – двуетажна жилищна сграда – еднофамилна, докато процесният имот е
апартамент, намиращ се в жилищен блок. Същевременно по делото не са представени
доказателства след подаването на декларацията по чл. 14 ЗМДТ ответницата да се е
разпоредила с правото си на собственост върху имота, вкл. да е учредила вещно право на
ползване върху него в полза на друго лице. Следователно през исковия период тя е била
негов собственик, респ. именно тя е материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените искове, а развитите в отговора съображения за липса на договорна връзка са
неоснователни.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общите условия на ищцовото дружество.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: ****, находящ се в адрес, с
абон. № ****.
С Определение № 19599/03.08.2022 г. е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период на
претендираната стойност. Следователно искът е доказан по основание и размер.
По възражението на ответницата за погасяване по давност на вземането съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от месечните
задължения за цената на топлинната енергия, включени в исковия период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 15.12.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за стойността на
топлинната енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г. включително, тъй като срокът
за заплащане на месечното задължение за м. 10.2018 г. е бил до 15.12.2018 г. включително,
респ. погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаването на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК на 15.12.2021 г.
Размера на задълженията на ответницата, попадащи в периода, за който не е изтекла
3
погасителната давност, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки
индивидуалните справки за използвана топлинна енергия за целия исков период, като
приема, че възлиза на сумата от 2 314.11 лв.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
енергия, поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 2 314.11 лв. за периода от
м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., като върху тази сума тя дължи и законната лихва, считано от
15.12.2021 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер и за
останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия през периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. Поради погасяване
по давност на вземанията за стойността на доставената в периода м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г.
топлинна енергия погасено е и вземането за мораторна лихва върху тях на основание чл. 119
ЗЗД.
По отношение на забавата в плащането на главното задължение съдът намира
следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
по тези Общи условия обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако
не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Ето защо искът за мораторна лихва върху стойността
на доставената топлинна енергия през периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. е доказан по
основание.
Началото на забавата е 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за периода м. 05.2018 г. –
м. 04.2019 г. и 15.09.2020 г. за изравнителната сметка за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г.,
тъй като фактурите за изравнителния резултат са съответно от 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.
Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.12.2021 г. върху посочената
главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната
лихва, възлиза на сумата от 364.23 лв.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената
4
топлинна енергия е основателен за сумата от 364.23 лв., а за разликата до пълния предявен
размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. С Определение № 19599/03.08.2022 г. е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване извършването от фирма на услугата дялово
разпределение по отношение на имота през исковия период на претендираната стойност.
Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите
условия. Поради това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за
доказан по основание и размер. Следователно ответницата дължи сумата от 25.02 лв., ведно
със законната лихва, считано от 15.12.2021 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 19599/03.08.2022
г., не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за
заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
исковото производство в общ размер на 141.35 лв., както следва: 54.35 лв. – държавна такса,
87 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ
размер на 97.85 лв., както следва: 54.35 лв. – държавна такса, и 43.50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на процесуалния
представител на ответницата се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ, както следва: за исковото производство – в размер на 58.32 лв.; за
заповедното производство – в размер на 53.21 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Ф. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гадрес, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ сумата от 2 314.11 лв. – стойност на доставена от ищеца топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ ****, находящ се в адрес, с абон. № ****, през периода
от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. до окончателното
5
плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 364.23 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 06.12.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 25.02 лв. –
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
71874/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената
топлинна енергия – за разликата над 2 314.11 лв. до пълния предявен размер от 2 662.03 лв.
и за периода м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г. като погасен по давност; частично иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия – за разликата над 364.23 лв. до пълния предявен размер от 431.01 лв.; изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.37 лева – мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 06.12.2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ф. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гадрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
141.35 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 97.85 лв. – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гадрес, да заплати
на адв. И. А. Н. от САК, със съдебен адрес: адрес, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 58.32 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответницата за исковото производство, и сумата от 53.21 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответницата в производството по
ч. гр. д. № 71874/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца фирма.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6