Р E Ш Е Н И Е
№ 14
гр.Плевен, 08.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 985 описа за 2020 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 26003
от 14.09.2020 г.,
постановено по анд № 118/2020 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление
№ 1324 от 6.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч,
с което на И.П.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл.275, ал.1, т.2 от
Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за нарушение на чл.263, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че на 6.11.2019 г. в землището на
с.Бресте, община Червен бряг, по земен път в отдел 31, подотдел „а“, частна
горска територия, управлява товарен автомобил „Зил 157“ с рег.№ ***, натоварен
със 7 пространствени кубически метра дъбови дърва за огрев, без да притежава
разрешително за достъп.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по
горите – Ловеч, представлявана от директора инж.П. П.Б., чрез юрисконсулт С.Т.,
която счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Счита, че отмененото НП е законосъобразно и правилно,
твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а от събраните писмени и гласни доказателства
по делото по безспорен начин се доказа, че Г. е извършил посоченото в НП
нарушение, както и неговата вина. Описаното в АУАН и НП ясно си кореспондира,
което се потвърждава и от непротиворечивите свидетелските показания на
служителите на ДГС - Плевен, отговарящи на фактическата обстановка по делото.
Те са безпристрастни, непротиворечиви и отговарят на фактическата обстановка по
делото. Техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват
всестранно и в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от
тях деяние. Счита, че законосъобразно
АНО е приел, че с действията си Г. е извършил нарушение по чл. 263. ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка
с чл.12, ал.1, предложение второ
от Наредба № 1/30.01,2020г. за контрола и опазване на горските територии. На
основание чл.53, ал.2 от ЗАНН, административно наказващия орган е допълнил в НП
правната квалификация на нарушението с чл.12,
ал.1, предложение второ от Наредба № 1/30.01,2020г. за контрола и
опазване на горските територии, след като по безспорен начин е установено
извършването на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина.
Според касатора са спазени нормативно определените срокове за издаване на НП.
АУАН е съставен на дата 06.11.2019г., а НП е издадено на дата 06.04.2020г.,
тоест в законовия шестмесечен приклузивен срок. Счита за несъобразен с
доказателствата извода на съда, че , На
06.11.2019 г. в землището на с. Бресте. община Червен бряг, по
земен път в отдел 31, подотдел „а“ държавна горска територия трето лице управлявало моторно превозно средство товарен
автомобил „Зил 157“ с рег. № ***. натоварен
със 7 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, които не били маркирани. В каросерията се возели жалбоподателя
и още две лица. Служителите на РДГ попитали, кой е сякъл дървата и „ някой “ посочил жалбоподателя И.Г.. Това било достатъчно, според
актосъставителя и той му съставил АУАН. Констатираното по-горе било в резултат
на съвместна проверка на екипи на РУ МВР - Червен бряг и служители на РДГ -
Ловеч. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което
санкционира жалбоподателя с глоба в
размер на 100 лв. ” От събраните доказателства според касатора е
установено, че И.П.Г. е управлявал т.а.
Зил 157“ с рег. № ***, а не, че се е возил в коросерията на камиона. За
установеното с АУАН № 1324 от 19.11.2019г. извършено от И.П.Г. нарушение по ЗГ,
е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира
жалбоподателя е глоба в размер на 200 лв.,
а не в размер на 100 лв., както неправилно е посочил в ръшението си съда.
Касаторът не споделя и изводите на съда, че „Събраните в хода на
административнонаказателното, а и въззивно производство гласни и писмени
доказателства установяват, че
служителите на РДГ - Ловеч, водени от вътрешната си убеденост, че на посочената
в акта дата, жалбоподателят като физическо лице е извършвал сеч на дървесина от държавния горски фонд без да има надлежно разрешение за това, без същата е маркирана с контролна
горска марка. Така извършените от
негова страна действия осъществяват от обективна и субективна страна
признаците от състава на нарушение по чл.
266, ал. 1 ЗГ. Последната разпоредба предвижда санкция глоба от 50 до
3000 лв. за всяко физическо лице, което в нарушение на Закона за горите и на
подзаконовите актове по прилагането му
сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява,
преработва ши се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Видно от
приложените към преписката акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление е, че така извършеното от страна на жалбоподателя
деяние е интерпретирано и квалифицирано като нарушение по чл. 230 ал. 3 ЗГ.„Сочи,
че както АУАН № 1324 от
19.11.2019г., така и НП № 1324 от
06.04.2020г. са съставени за това, че „ лицето И.П.Г. с ЕГН **********, адрес: ***.
на 06.11.2019г., в землището на с. Бресте, общ. Червен бряг, по земен път в
отдел 31, подотдел „а”, частна горска територия, управлява товарен автомобил
„Зил 157 с регистрационен № ***. натоварен с 7 пр.мЗ /седем пространствени
кубически метра/ дъбови дърва за огрев, без
да притежава разрешително за достъп”. Обсъдените и сочени в обжалваното
съдебно решение № 260003 от
14.09.2020 г. по АНД № 118/2020 г.
на PC - Червен бряг административни
нарушения, не са посочени нито в АУАН № 1324 от 19.11.2019г., нито в НП № 1324
от 06.04.2020г. Излага подробни съображения за съставомерност и доказаност на
вмененото на Г. нарушение. Счита, че в конкретния случай не е приложима
хипотезата на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. При определяне на наказанието
АНО се е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
другите смекчаващи вината обстоятелства, ниската степен на обществена опасност,
количеството на съхраняваната дървесина и на жалбоподателя е наложено наказание
с което се постигат задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН .
В заключение моли съда да отмени
оспореното решение и да потвърди НП, алтернативно-да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът И.П.Г. в съдебно заседание се представлява
от адв.В. ***, който оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното
решение като правилно и обосновано на събраните по делото доказателства.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Единственото
съответно на събраните по делото доказателства съждение на въззивния съд е , че
пред него е оспорено Наказателно постановление № 1324 от 6.04.2020 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч.
След като е
индивидуализирал оспореното НП с неговия номер, дата на издаване и издател,
РС-Червен бряг е обсъждал и анализирал фактическа обстановка, съвсем различна
от описаната в НП, което е било предмет на оспорване и неотносими към спора доказателства.
Съдът погрешно и в противоречие на приобщените по делото доказателства и
писмени материали е приел, че на 6.11.2019 г. в землището на с. Бресте, община
Червен бряг, по земен път в отдел 31, подотдел „а“ държавна горска територия
трето лице управлявало моторно превозно средство товарен автомобил „Зил 157“ с
рег. № ***, натоварен със 7 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, които не били
маркирани. Съдът е изложил още мотиви, които не кореспондират нито с писмените
доказателства, нито с показанията на разпитаните свидетели, обективирани в
протоколите от проведените по делото пред въззивния съд съдебни заседания, че в
каросерията се возели жалбоподателя и още две лица, служителите на РДГ, попитали, кой е сякъл дървата и „някой“
посочил жалбоподателя И.Г.. Това според съда било достатъчно и актосъставителят му съставил
АУАН. Съдът изложил още съображения,
че събраните в хода на
административнонаказателното и въззивно производство гласни и писмени
доказателства установяват, че служителите на РДГ – Ловеч установили, че на посочената в акта дата,
жалбоподателят като физическо лице е извършвал сеч на дървесина от държавния
горски фонд, без да има надлежно разрешение за това, без същата е маркирана с
контролна горска марка. Така извършените от негова страна действия според РС
осъществили от обективна и субективна
страна признаците от състава на нарушение по чл. 266, ал. 1 ЗГ. Последната
разпоредба предвижда санкция глоба от 50 до 3000 лв. за всяко физическо лице,
което в нарушение на Закона за горите и на подзаконовите актове по прилагането
му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява,
преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съдът
посочил още в мотивите си, че така извършеното от страна на жалбоподателя
деяние е интерпретирано и квалифицирано като нарушение по чл. 230 ал. 3 ЗГ. Посочил, че тази и други коментирани в
мотивите разпоредби се отнасят за дейностите в горските територии и изискват да
бъдат осъществявани от лица, притежаващи съответното образование и
квалификация. Съдът направил извод, че доказателствата по делото не установяват
жалбоподателят да е осъществявал „дейности в горските територии“ по смисъла на
Закона за горите, което да изисква и неговата специална компетентност и
притежаване на съответна правоспособност за работа с моторен трион. Изложил
съображения, че фактическите обстоятелства са неправилно интерпретирани от
страна на представителите на наказващият органq като на жалбоподателя е
вменено извършването на нарушение по чл. 230, ал. 3 ЗГ, при все, че поведението
му осъществява признаците на друго нарушение, а именно на такова по чл. 266,
ал. 1 от с.з., извършено с моторен трион. Налице е смесване на обективните
признаци от съставите на посочените две административни нарушения по Закона за
горите и вменяване на жалбоподателя на несъставомерно деяние. В този смисъл
съдът намерил че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и
отменил същото.
Така
постановеното решение е неправилно. Както вече беше отбелязано, единственото
съответно на приобщените по делото доказателства е съждението на въззивния съд ,
че пред него е оспорено Наказателно постановление № 1324 от 6.04.2020 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч. От там насетне нито
съдържанието на това НП е било възпроизведено правилно от РС, нито правилно е възпроизведена фактическата
обстановка, обективирана в АУАН и в НП, нито правилно е установена тя от
въззивния съд. С процесното НП Г. не е наказан
нито за сеч на дървесина от държавния горски фонд, без да има надлежно
разрешение за това, нито за сеч на дървесина, която не е маркирана с контролна
горска марка, нито за извършване на „дейности в горските територии“ по смисъла
на Закона за горите, което да изисква и неговата специална компетентност и
притежаване на съответна правоспособност за работа с моторен трион. Каквито разсъждения в
оспореното решение се правят, за да се изведе решаващият извод на съда за
незаконосъобразност на НП. Видно както от АУАН, така и от НП, отговорността на Г.
е ангажирана затова, че на процесните дата и място той е управлявал описания в санкционните актове товарен
автомобил, натоварен със седем пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, БЕЗ ДА
ПРИТЕЖАВА РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА ДОСТЪП-деяние, квалифицирано като нарушение на
разпоредите на чл.263, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с чл.12, ал.1,пр.второ от
Наредба №1/30.01.2012 год. за контрола и
опазването на горските територии. Той не е наказан нито за деяние по смисъла на
чл.266, ал.1 от ЗГ, нито за деяние по смисъла на чл.230, ал.3 от ЗГ. За
констатираното нарушение и за неговата правна квалификация въззивният съд не е
изложил никакви мотиви, тъй като е разсъждавал върху нарушение, за което не е
ангажирана отговорността на Г. с
оспореното пред него НП и със съставения АУАН. При това положение липсват не
само решаващи, но каквито и да било мотиви, обосноваващи извода на съда, станал
основание за отмяна на НП.
Ето защо оспореното решение
следва да се отмени поради пълна липса на мотиви, като неправилно, произнесено по
законосъобразността и правилността на НП
със съдържание, каквото не е посочено в процесното и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа и да се
произнесе по законосъобразността и правилността на Наказателно постановление №
1324 от 6.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч,
но като изследва и анализира именно описаното в това НП административно
нарушение, а не несъществуващо и невменено с това НП деяние на Г..
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 26003 от
14.09.2020 г., постановено по анд № 118/2020 г. на Районен съд – Червен бряг.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд при съобразяване със задължителните указания, дадени в
мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.