Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е искова молба вх.№ 5878/5.6. 2013 г. на „Б.” Е. – В.Т. против „Ц. Т.” Е. Г. Д.. Твърди се, че съгласно рамково споразумение за доставка на стоки в търговската мрежа Ц. от 18.06.2012 г. ищецът е произвеждал и доставял на ответника бира по 12 броя фактури, подробно описани в исковата молба и приложената справка по чл. 366 от ГПК. Твърди се, че има частични плащания по някои от фактурите, при което общо размерът на дължимата сума е 59 901.53 лв., като подробно са описани в исковата молба и приложената справка по чл. 366 от ГПК, дължимите суми по всяка от фактурите. Твърди се, че въпреки многобройните опити на ищеца да се уредят доброволно взаимоотношенията по плащане на процесните суми, ответникът не извършил плащане, поради което е предявен и настоящия иск. Моли да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата 59 901.53 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, като се претендират разноските по делото. Отговор по исковата молба не е постъпил в законния срок. В представената по-късно молба от пълномощника на ответника се заявява, че не се спори иска по основание и размер, не се спори, че са извършени процесните доставки. В. окръжен съд като се запозна с твърденията на ищеца, становището на ответника и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Не се спори по делото и това се установява от представените по делото писмени доказателства, че между страните е сключена търговска продажба, респ. търговска сделка по смисъла на чл. 318 ал.1 ТЗ, като отношенията са уредени в рамково споразумение от 18.6. 2012 г. За установяване обстоятелствата по делото е изслушана СИЕ, заключението по което не е оспорено между страните. Не се спори, че ищецът е доставил на ответника процесните стоки по описаните 12 бр. фактури, като стоките са приети и заприходени от ответника. Последният не спори, че дължи и че не е платил исковата сума по процесните фактури, в подкрепа на което е и приложеното по делото потвърдително писмо, приложено на л.15 от делото. Съгласно чл. 327 ал. 1 ТЗ и във връзка с чл. 200 ал. 2 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената при получаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Не се спори, че по част от фактурите има извършени частични плащания от купувача, но е налице остатък от 59 901.53 лв., който не е платен в размера, посочен в исковата молба, а именно: по фактура № 326/23.08.2012 г.- 837.21 лв.;ф-ра 341/29.8. 2012 г.- 4719.09 лв.; ф-ра № 370/12.9.2012 г.-6071.61 лв.;ф-ра № 385/18.9.2012 г.-8705.09 лв.; ф-ра № 397/26.9. 2012 г.- 197.10 лв.; ф-ра № 432/11.10.2012 г.; ф-ра № 457/22.10. 2012 г.- 6434.64 лв.; ф-ра 462/23.10.2012 г. – 1036.80 лв.; Ф-ра№495/2.11.2012 г.-9532.51 лв.; ф-ра № 500/6.11. 2012 г. – 1693.80 лв.; ф-ра № 557/13.12. 2012 г.-6801.77 лв.; ф-ра № 584/27.12. 2012 г. – 4529.45 лв. Безспорно се установи по делото, че плащане не е извършено по процесните фактури в посочения от вещото лице размер, поради което купувачът се явява неизправна страна, която не е изпълнила задължението си по договора. В тази връзка предявеният иск се явява основателен и доказан и предявения иск следва да бъде уважен в размера в който е предявен. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираната сума, считано от 05.06.2013 г. до окончателното изплащане. При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 4646.06 лв. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „Ц. Т.” Е. Г. Д., М. „У.” ПИ 0. О. „Л. Ц. Ц.”, ЕИК .............. да заплати на„Б.” Е. Г.В. Т., ул.”В.Л.”15, .7, ЕИК .............. сумата 59 901.53 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена стока по следните фактури: фактура № 326/23.08.2012 г.- 837.21 лв.;ф-ра 341/29.8. 2012 г.- 4719.09 лв.; ф-ра № 370/12.9.2012 г.-6071.61 лв.;ф-ра № 385/18.9.2012 г.-8705.09 лв.; ф-ра № 397/26.9. 2012 г.- 197.10 лв.; ф-ра № 432/11.10.2012 г.; ф-ра № 457/22.10. 2012 г.- 6434.64 лв.; ф-ра 462/23.10.2012 г. – 1036.80 лв.; Ф-ра№495/2.11.2012 г.-9532.51 лв.; ф-ра № 500/6.11. 2012 г. – 1693.80 лв.; ф-ра № 557/13.12. 2012 г.-6801.77 лв.; ф-ра № 584/27.12. 2012 г. – 4529.45 лв., заедно със законната лихва върху сумата 59 901.53 лв., считано от 5.6.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноските по дело‗о в размер на 4646.06 лв. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването на страните. ОКР. СЪДИЯ: |