№ 4767
гр. С, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110151038 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от АЛ. ЛЮБ. Д. срещу Прокуратурата на
Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на хонорар за един адвокат, претърпени в
резултат на незаконно обвинение по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 НК, за което ищецът е оправдан
с влязло в сила на 27.05.2021 г. решение по НАХД № 15927/2020г. по описа на СРС, НО,
111 състав, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че с решение от 12.05.2021 г. по НАХД № 15927/2020 г. по описа на
СРС, НО, 111 състав, влязло в сила на 27.05.2021 г. е бил оправдан за незаконно повдигнато
му обвинение по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 НК. Твърди, че в следствие незаконните действия
на прокуратурата е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на хонорар за
един адвокат, който да го защитава по време на наказателното производство. Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва ищецът да е претърпял имуществени вреди в резултат на
соченото обвинение. Твърди, че вредите не са пряк и непосредствен резултат от предявеното
обвинение. Оспорва като завишена претенцията за обезщетение, като излага, че съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на възнаграждението за защита на подсъдим по дела, при които за престъплението се
предвижда до 5 години лишаване от свободата е 300 лева. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от правна и фактическа страна следното:
По предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на
повдигнато обвинение, по което е бил оправдан от съда, е претърпял сочените в исковата
1
молба имуществени вреди.
В доказателствена тежест на ответника, в случай че ищецът изпълни възложената му
доказателствена тежест, е да докаже, че е заплатил надлежно обезщетение на ищеца.
В конкретната хипотеза от изисканото и прието в цялост НАХД № 15927/2020 г. по
описа на СРС, НО, 111 състав, се установява, че същото е образувано по постановление на
СРП от 25.11.2020г. с предложение ищецът АЛ. ЛЮБ. Д. да бъде признат за виновен в това,
че на 29.02.2020г. в гр. С, по „Околовръстен път“, с посока на движение от автомагистрала
„Струма“ към кв. „Суходол“ е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген“ модел
„Транспортер“ с рег. № СА2879КТ, в срока за изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС, влязла в сила на 15.01.2020г. –
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК, и да бъде освободен от наказателна
отговорност като му бъде наложено административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 НК.
Установява се също, че с Решение от 12.05.2021г. по делото, ищецът е признат за
невиновен в посоченото деяние и е оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление
по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Решението е влязло сила като необжалвано на 27.05.2021г.
От приложения на л. 10 от наказателното дело договор за правна защита и съдействие
от 25.02.2021г. се установява, че АЛ. ЛЮБ. Д. е възложил защитата си по наказателното
дело на адв. А.Б. срещу уговорено възнаграждение в размер на 500 лева, като в договора е
отбелязано изрично, че възнаграждението е изплатено изцяло в брой.
Ето защо от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
ищецът по настоящото дело е бил оправдан по повдигнато му обвинение по смисъла на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и че същият е сторил разходи за своята защита в съдебното
наказателно производство в размер на 500 лева – платено изцяло адвокатско
възнаграждение.
Както е изяснено с постановките Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк.
д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в Наказателно-процесуалния кодекс не е уредена
отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е
прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.
2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1
ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение.
В конкретния случай релевираното от ответника възражение за прекомерност на
2
адвокатското възнаграждение в наказателното производство е неоснователно. Противно на
развитите в отговора на исковата молба твърдения, към датата на сключване на процесния
договор за правна защита и съдействие /25.02.2021г./ е действала Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията - посл. изм. ДВ,
бр. 7 от 22.01.2019 г., съгласно която минималното адвокатско възнаграждение по чл. 13, ал.
1, т. 2 за защита по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 5 години
лишаване от свобода /каквото е престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК/ е в размер на
500 лева, а не на 300 лева. Последващата отмяна на нормативната редакция има действие
само занапред съгласно правилото на чл. 195, ал. 1 АПК. Ето защо уговореният хонорар от
500 лева отговаря напълно на минималния размер, приложим към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие. Към датата на настоящата преценка за
прекомерност, приложение намира Наредбата в редакцията – посл. изм. и доп., бр. 68 от
31.07.2020 г., съгласно която минималният размер на възнаграждението е 600 лева.
Следователно липсва прекомерност на възнаграждението както към датата на неговото
уговаряне, така и към датата на приключване на делото пред настоящата съдебна инстанция,
в което се разглежда релевираното за първи път от прокуратурата възражение. Останалите
доводи на ответника относно съдимостта на ищеца във връзка с други деяния, са
неотносими към процесната претенция за имуществени вреди.
Предвид гореизложеното, предявената претенция е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, платено изцяло в брой, или общо 310 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство също е неоснователно, тъй като възнаграждението е в минималния размер,
уреден в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ с оглед материалния интерес по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на АЛ. ЛЮБ. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ул. „Т ливади“ № **** основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата
от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен хонорар за един
адвокат, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 343в, ал.3,
вр. с ал.1 НК, за което ищецът е оправдан с влязло в сила на 27.05.2021 г. решение по НАХД
№ 15927/2020г. по описа на СРС, НО, 111 състав, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г.
до окончателното заплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 310 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3