Р Е Ш Е Н И Е
№
16.10.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1324/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и по чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, чрез юрк. М.Н., против В.И.К.,
с която се твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №7583/2016г. по описа на ПлРС, по което има
издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че между ответника и „Т.Б.А.Б.” ЕАД, е имало
сключен договор за потребителски кредит №**********/20.10.2014г., въз основа на
който кредиторът-ищец е отпуснал сумата от 2000лв. Твърди се, че въз основа на
Договора, от страна на кредитополучателя, се дължи еднократна такса за оценка
на риска, в размер на 234лв., дължима към деня на подписване на Договора, която
в случая, се финансира от кредитора, и се включва в погасителния план, като
част от погасителните вноски. Посочва се, че общият размер на задължението по
договора е в размер на 3270,81лв., разсрочено на 30 погасителни вноски, от
които 29 вноски в размер на 109,02лв. и една изравнителна- 109,23лв. Посочва
се, че длъжникът е преустановил плащанията си, от 25.09.2015г., за повече от 3
месени вноски- съответно с падежи- 25.09, 25.10 и 25.11.2015 г. Твърди се, че
ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост. Посочва се, че в Договора е
установено задължение за страните при промяна на адреса, да се уведоми
насрещната страна за това. Твърди се, че целият размер на кредита е станал
изискуем на 25.11.2015г. Моли съдът да признае за установено спрямо
ответника, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи сумата от общо 1404,27лв., от които: 1237,37лв.
главница, сумата 160,52лв.- договорна лихва за периода
1525.09.2015-26.11.2015г., сумата от 6,38лв.- представляваща обезщетение за
забава за периода от 25.09.2015-27.09.2016г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, както и
направените разноски.
При
условията на евентуалност, спрямо ответника е предявен осъдителен иск, за
заплащане на сумата 1237,37лв. главница и сумата 160,52лв.- договорна лихва за
периода 25.09.2015-25.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на ИМ.
Ответникът В.И.К., в срока на чл.133 от ГПК, не изразява становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По исковете с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл. 417, т.2 от ГПК, въз основа на извлечение от сметка, е образувано ч. гр.д.№ 7583/2016г. на
ПлРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4804/13.10.2016г., срещу която в срок е
депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника
По делото
се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №**********/20.10.2014г.,
въз основа на който, ищецът- като кредитодател, е предоставил на ответника- като
кредитополучател, сумата от 2000лв., със срок на договора – 25.04.2017г. Видно
от съдържанието на договора, задължението е следвало да бъде погасено от страна
на длъжника, на 30 равни месечни вноски, всяка от 109,23лв., съобразно
погасителен план, с падеж – 25- то число на месеца. Установява се също, факта
на сключването на застраховка „Живот” със ЗК ”Уника” АД, със застрахователна
премия в размер на 234лв., която е прибавена към общият размер на кредита и същият е с общ размер от 2234лв-
главница.
По делото се установява също, че до
ответника има изпратено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението по договора, върнато в цялост на 07.03.2016г, като непотърсено от
адресата. Видно от съдържанието на уведомлението, в него е посочено, че по
договора за кредит, падежирали и неплатени вноски са с падеж м..09.2015г, м.
10.2015 и м. 11.2015г. Видно от писмото, същото е изпратено на посоченият в договора
адрес на кредитополучателя- гр***. От съдържанието на договора за кредит-чл.
25.8 се установява, че цялата кореспонденция, във връзка с изпълнението на
договора, се изпраща само на адресите, посочени от страните в самия договор,
като неполучаването на писмото, не освобождава страната от изпълнение на
задълженията й по договора. В чл.25.12 от договора е посочено, че всяка от
страните поема за своя сметка разходите свързани с изпращането на писма, като
всяка от страните поема риска, свързан с начина на доставяне на писмата, който
е избрала. По делото не се установява, страните по договора за кредит да са
избрани конкретен способ за уведомяване.
По делото, е изслушана ССЕ, от
заключението по която се установява следното: отпуснатата сума от 2000лв., е
изтеглена на каса от ответника, на 20.10.2014г. Установява се също, че застрахователната
сума от 124лв., по сключената застраховка „Живот”, е преведена на
застрахователя на 02.12.2014г. ВЛ е установило също, че съобразно договора, общата
дължима сума е в размер на 3270,81лв., от които 2234лв-главница и 1036,81лв.-
договорна лихва, уговорена в размер на 31,92% годишен лихвен процент. ВЛ е
посочило, че съобразно погасителния план, ответника следва да върне сумата на
30 месечни вноски, всяка от 109,02лв. ВЛ е установило, че от страна на ответника
има извършени плащания по договора, в размер на 1897,81лв., с която сума са
погасени- 996,63лв.- от главницата, 876,29лв- договорна лихва и 24,89лв.- лихва
за забава към 30.09.2016г. ВЛ посочва, че са заплатени месечни вноски с падежи
до 25. август. 2015г., като към 26.11.2015г. /датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита/, неплатени са вноски с падежи – м. 09.2015г, м. 10.2015
и м. 11.2015г. ВЛ е посочило, че непогасените суми, към 26.11.2015г., са:
1237,37лв.- главница, 160,52лв.- договорна лихва, за периода 25.09.2015-26.11.20165, и лихва за
забава към 26.11.2015-106,70лв. ВЛ е установило, че след депозиране на заявлението
по чл. 417 от ГПК, отв. К. е заплатила сумата от 45лв., с което е погасена част
от лихвата за забава. ВЛ е посочило, че към датата на ИМ, размерът на
задължението е : 1237,37лв.- главница, 160,52лв.- договорна лихва, за периода
25.09.2015-26.11.2015г., и лихва за забава за периода 25.09.2015-27.09.2016г.- 6,38лв.
ВЛ е установило също, че към
12.10.2016г.- датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, непогасените суми по
договора са в размер общо на 1449,27лв., от които- сумата от 1237,37лв.-
главница, сумата от 160,52лв.- договорна лихва, за периода 25.09.2015-26.11.2015г.,
и лихва за забава- за периода 25.09.2015-27.09.2016- в размер на 121,38лв. ВЛ е
установило, че ответника е заплатил на 30.09.2016г сумата от 70лв., която
следва да се приспадне от лихвата за забава, и към дата 12.10.2016г, ответникът
дължи сумата от 51,38лв.- лихва за забава. Отчитайки плащането след
образуването на заповедното производство от 45лв., дължимата лихва за забава е
в размер на 6,38лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал.
1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор, следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по ЗКИ
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Заедно с това, както бе посочено, е
необходимо волеизявлението на Банката, да е достигнало до адресата-
кредитополучател, за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост/ ведно с
условието да са налице основанията за това/. По принцип, законът не предвижда
способ за начина на уведомяване, като уведомяването може да бъде извършено по
всички възможни правнорегламентирани начини- чрез писмо с обратна разписка,
чрез нотариална покана, чрез ЧСИ и др. Възможно е също страните по договора да
са избрани способ за извършване на връчването на писма, свързани с изпълнението
на договора. В случая, както бе посочено по- горе страните не са избрани
конкретен способ за връцване на съобщения, като изрично са посочили- чл. 25.12
от Договора, че всяка от страните поема риска, свързан с начина на доставяне на
писмата, който е избрала. По делото се установи, че Банката е избрала начин за доставяне
на изявлението й за настъпване на предсрочна изискуемост, чрез изпращане на
препоръчано писмо с обратна разписка. Същото се е върнало в цялост, с
отбелязване, че е непотърсено от адресата. Съобразно чл. 36, ал.2 от Закона за
пощенските услуги, условията за
доставяне на пощенски пратки, се определят въз основа на Общи правила,
прието от КРС, в които няма въведена правна фикция, че при липсата на фактическо
връчване на адресата, пратката ще се счита за връчена. В този смисъл, избирайки
този способ за връчване, и съобразно уговореното в договора, кредиторът поема
риска от липсата на фактическо връчване на адресата, което не може да се
приравни на фактическо връчване, при условията на т. нар. „фингирано връчване”,
доколкото между страните няма уговорка в този смисъл. За да е налице такава
клауза, която да фингира недоставено съобщение, като получено, е необходимо
включването на изрична и ясна такава клауза в договора между страните, която да
посочва при наличието на кои конкретни обстоятелства, опитът за връчване, ще се
приравнява на фактическо предаване на съобщението./ в т. см. Решение №148/02.12.2016г, т.д.№ 2072/2015г. на І т.о. постановено по
реда на чл. 290 от ГПК./
На основание гореизложеното, съдът намира, че
към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК,-12.-10.2016г., не е
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, поради което
предявеният установителен иск, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 430, от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
С оглед на изхода на главният
иск, следва да бъде разгледан предявеният осъдителен иск, с правно основание
чл. 430, от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе, съдът
намира за установен факта, на съществуването на валиден договор за кредит
№**********/20.10.2014г., въз основа на който, ищецът- като кредитодател, е
предоставил на ответника- като кредитополучател, сумата от 2000лв., със срок на
договора – 25.04.2017г. установява се също, че задължението по договора, е
следвало да бъде погасено от страна на длъжника, на 30 равни месечни вноски,
всяка от 109,23лв., съобразно погасителен план, с падеж– 25- то число на
месеца. Установява се също, факта на сключването на застраховка „Живот” със ЗК
”Уника” АД, със застрахователна премия в размер на 234лв., която е прибавена
към общият размер на кредита и същият е с общ размер от 2234лв- главница. Както
бе посочено по- горе, от приетата ССЕ, се установи, че от страна на ответника
има извършени плащания по договора, в размер на 1897,81лв., с която сума са
погасени- 996,63лв.- от главницата, 876,29лв- договорна лихва и 24,89лв.- лихва
за забава към 30.09.2016г. ВЛ е установило, че ответникът е заплатил на 30.09.2016г
сумата от 70лв., която следва да се приспадне от лихвата за забава, и към дата
12.10.2016г, ответникът дължи сумата от 51,38лв.- лихва за забава. Отчитайки
плащането след образуването на заповедното производство от 45лв., дължимата
лихва за забава е в размер на 6,38лв. При условията на евентуалност, от страна
на ищеца- кредитор, няма предявен иск за заплащане на лихва за забава.
Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата Решение №
139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., І т.о. на ВКС, „вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор
по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази
хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в
представеното извлечение от счетоводните книги”. Както бе посочено по- горе, ВЛ
е установило, че към 12.10.2016г.- датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, непогасените суми по договора са: сумата от 1237,37лв.- главница и сумата
от 160,52лв.- договорна лихва, за периода 25.09.2015-26.11.2015г. От страна на
ответника няма представени доказателства за плащане на тези суми.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск е основателен и същия следва да бъде уважен,
като ответника В.К., бъде осъдена да заплати на ищеца, сумата от общо 1397,89лв.-
от които 1237,37лв.- главница и сумата от 160,52лв.- договорна лихва, за
периода 25.09.2015-26.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ, до окончателното й изплащане.
Следва ответникът, с оглед на
изхода на спора, да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, в размер на 155,91лв.-от
които 55,95лв.- държавна такса по осъдителния иск и 100лв.- юрк. възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. По предявеният установителен
иск, с оглед на неговото отхвърляне, като неоснователен, не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ищеца, нито за настоящето, нито за заповедното производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, ЕИК131134023, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Н.Г.С. И Н.П., чрез юрк. М. Н, искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо В.И.К., ЕГН **********,***,
ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 1404,27лв., от която: сумата от 1237,37лв.
главница, сумата 160,52лв.- договорна лихва, за периода 1525.09.2015-26.11.2015г.
и сумата от 6,38лв.- обезщетение за забава, за периода от
25.09.2015-27.09.2016г, по договор за потребителски кредит
№**********/20.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК-12.10.2016г., за които суми има
издадена заповед за незабавно изпълнение № 4804/13.10.2016г по ч. гр.д.№ 7583/2016г.
по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, В.И.К., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, ЕИК131134023, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.С. И Н.П., чрез юрк. М. Н, сумата от общо 1397,89лв.- от които 1237,37лв.-
главница и сумата от 160,52лв.- договорна лихва, за периода
25.09.2015-26.11.2015г., по договор за потребителски кредит
№**********/20.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на ИМ-22.02.2017г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, В.И.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано
от И.С.И. И Н.И.П., чрез юрк. М. Н, сумата от 155,91лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: