№ 340
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200162 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Б. Н. Г. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-6252-000968 /
05.11.2021г. на Началника на група в сектор „Охранителна полиция“ при ОД-МВР -
Варна, с което са му наложени следните административни наказания : по пункт 1 -
„Глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и по пункт 2 -
„Глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП.
В жалбата се твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно такива по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, че нарушенията не са описани от фактическа страна, че е налице разминаване
между констатациите в акта и постановлението и др. Поради тези и други съображения
се иска отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност –
намаляване на размера на наложените глоби и отмяна на наложеното отнемане на
контролни точки.
В съдебно заседание , въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 22.10.2021г. , около 17,30ч. въз.Г. управлявал л.а. „ Мерцедес „ с рег . №
СА 23 21 РХ, собственост на „Алианц Лизинг“, като се движел в гр.Варна, по бул.“
Сливница“ в посока ул.“Антим Първи“. Въззивникът не бил поставил обезопасителен
колан и докато управлявал , използвал мобилен телефон без наличието на устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. На този пътен
участък в изпълнение на служебните си задължения се намирали полицейски
служители, един от които св. М.Й..Те видели, че въззивникът е без поставен
обезопасителен колан и използва телефон, поради което и го спрели. Поради
установените нарушения св.Й. съставил против въз.Г. акт за установяване на
административно нарушение, в който описал констатациите си, а именно че е
управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан и по време на движение е
използвал мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо използването
на телефона без участието на ръцете. Нарушенията били квалифицирани като такива
по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП и по чл.104 „а“ от ЗДП. При личното предявяване на акта ,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз. Г. не направил и не депозирал
възражения.
Въз основа на съставения акт против въз. Г. било издадено Наказателно
постановление № 21-6252 000968/05.11.2021г. , с което наказващият орган възприел
изцяло описаните в акта фактически констатации и правната квалификация на
нарушенията по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП и по чл.104 „а“ от ЗДП. За първото нарушение,
на основание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП на въззивникът било наложено
наказание „Глоба” в размер на 50лв. , а за второто – „Глоба“ в размер на 50лв. на
основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП. С постановлението на въз.Г. били отнети общо 12
точки.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. М.Й. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Действително, свидетелят не си спомни за случая, което е обяснимо с
оглед изминалия период от време, но посочи, че описаните нарушения се възприемат
визуално, поради което и въззивникът е бил спрян и му е бил съставен акт.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-6252-000968 / 05.11.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „Охранителна полиция“ при
ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушенията, вменени във вина на въз. Г.
2
са конкретизирани в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са датата и мястото на извършването и установяването
им, както и всички техни съставомерни признаци.Наложените наказания също е
индивидуализирани.При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
въз.Г. не е депозирал възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на въз.Г., което той
е реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
По пункт 1 от наказателното постановление :
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.Разпоредбата на чл. 137
„а” ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водача на МПС от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който
моторното превозно средство е оборудвано.Видно от доказателствата по преписката
е, че въз. Г. е управлявал автомобила без да е поставил обезопасителен колан. Това
обстоятелство не се и оспорва. В този смисъл съдът намира, че нарушението на чл.137
„а” ал.1 от ЗДП е било извършено от въз.Г. .
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП е предвидена глоба за водач, който не изпълнява задължението
си за използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е
налице.Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50лв.
С оглед на това наказателното постановление в пункт 1 да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.
104”а” от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. Г. е извършил вмененото
му във вина нарушение, а именно че е използвал мобилен телефон по време на
управление на МПС без устройство, позволяващо използването му без участие на
ръцете.Това се потвърждава както от писмените доказателства по делото, така и от
показанията на св. Й., който потвърди описаното в акта и посочи, че това нарушение ,
както и първото, се установяват визуално. Поради изложеното до тук съдът
намира, че описаното и в пункт 2 нарушение на чл.104 „а” от ЗДП е било извършено от
въз. Г..
Административно- наказващият орган, след като го е констатирал , правилно е
наложил наказание “Глоба” на основание чл.183 ал. 4 т.6 от ЗДП , като размерът от
50 лева е императивно посочен в закона.
Правилно е било постановено и отнемане на общо 12 контролни точки, тъй като
в чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от Наредба № Із-2539 / 17.12.2012г. на МВР изрично е предвидено
отнемане на 6 точки за използване на мобилен телефон по време на управление на
превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете на водача и отнемане на 6 точки за неизпълнение на
3
задължението за използване на предпазен колан, каквото имаме в настоящия случай.
По делото няма данни, а и не се твърди, че въз.Г. е притежател на контролен талон
„Водач на МПС без нарушения”, за да се приеме, че попада в изключенията на чл.6 ал.2
от същата наредба.
Съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.Допуснатите от въз. Г. нарушения не се отличават от останалите нарушения от
този вид , за да се приеме че обществената им опасност е явно незначителна.От друга
страна, видно от справката за нарушител, приложена по преписката е , че въз.Г. е бил
многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДП.От това може да се направи
извод, че и неговата обществена опасност не е незначителна.Поради това съдът
намира, че не следва случая да бъде приет за маловажен.
С оглед на гореизложеното,съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да присъди на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-6252-000968 /
05.11.2021г. на Началника на група в сектор „Охранителна полиция“ при ОД-МВР -
Варна, с което на Б. Н. Г. са наложени следните административни наказания : по
пункт 1 - „Глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и по
пункт 2 - „Глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП.
ОСЪЖДА Б. Н. Г. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4