Р
Е Ш Е Н И Е
№ 634
/ 3.11.2023г.
гр.
Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на четвърти
октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Георги Видев
при
секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 48 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по повторно
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, след като първоначално постановеното
Решение № 960/27.12.2019 г. на Административен съд – Пазарджик е отменено с
Решение № 312/11.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1947/2020 г. по описа на
Върховния административен съд.
Делото е образувано по жалба на Н.Г.К. ***, подадена против Ревизионен акт № Р-16001318004235-091-001
от 12.02.2019 г., потвърден с Решение № 289/09.05.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив.
С ревизионния акт е установена
отговорност на жалбоподателя за задължения на „СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ ЕООД, гр.
София, ул. „В.Търново“ № 22, ет.1 по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС и за ДОО, ЗО и УПФ за
периода 2015-2016 г. в размер общо та 63 987.80 лв., и лихви в размер на
13 358.85 лв.
В жалбата се развиват подробни
съображения за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, като най-вече
се сочат нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.
Жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му по чл.19, ал.2 от ДОПК, както и че
констатациите на органите по приходите са недоказани и се оборват от наличните
писмени доказателства. Иска се от съда да отмени с решението си ревизионния акт
като незаконосъобразен и необоснован. Жалбоподателят чрез процесуалните си
представители поддържа жалбата си в проведените съдебни заседания при
първоначалното и повторното разглеждане на делото, както и в представени
писмени защити. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.
Ответникът по производството – Директорът
на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез процесуалния
си представител в проведените съдебни заседания при първоначалното и повторното
разглеждане на делото, както и в представени писмени защити. Излага съображения
за законосъобразността на обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за цялото производство по делото.
След като се запозна със становищата на
страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318004235-020-001/09.07.2018 г. е възложено да бъде извършена ревизия на
Н.Г.К., в качеството му на управител на „Сиа филм
прадакшън“ ЕООД, за установяване на отговорността му за задължения на същото
търговско дружество. В срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад № Р-16001318004235-092-001/21.12.2018 г. от органите по приходите,
определени в заповедта за възлагане на ревизия, който ревизионен доклад съдържа
реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, връчен на жалбоподателя, съобразно чл.
117, ал. 4. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният ревизионен
акт.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред
директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, който с Решение № 289/09.05.2019 г. е
потвърдил оспорения пред него ревизионен акт. Решението е съобщено по
електронен път на 08.07.2019 г., а жалбата срещу ревизионния акт е подадена по
пощата до Дирекция ОДОП гр. Пловдив на 10.06.2019 г.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалвания ревизионен акт е установена
отговорността по чл. 19, ал.2 от ДОПК на Н.Г.К. за публични задължения на „Сиа
филм прадакшън“ ЕООД, за данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в размер на общо на 63 987.80 лева
главница и лихви 18 358.85 лв. В констативната част на ревизионния доклад
е визирана нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК и са анализирани всички данни за
установяване на фактическия състав за възникване на отговорността по този ред.
Ревизиращият екип посочва, че Н.Г.К. е вписан на 28.01.2015 г. за управител на
едноличното дружество с ограничена отговорност. Вписването е извършено въз
основа на решение на едноличния собственик на капитала от 14.01.2014 г. В търговския регистър няма вписано ново
обстоятелство относно промяна на управителя.
След тази дата дружество има непогасени данъчни задължения по ЗДДС,
ЗКПО, ЗДДФЛ, задължения за ДОО, УПФ и ЗО,
събирането на които е възложено на НАП. В хода на ревизионното производство е прието
за установено следното:
Съгласно публикувания ГФО на „Сиа филм прадакшън“ ЕООД дружеството е предоставило
заем в размер на 114 хил. лева.
Паричните средства към 31.12.2015 г. са в размер на 106 хил. лева. Отчетът е
подписан от оспорващия К. в качеството му на управител на дружеството. В
представените от управителя документи
липсват такива, които да конкретизират обстоятелствата около
предоставения заем. Предоставен е след изготвено искане договор за заем между „Сиа филм прадакшън“ ЕООД – заемодател
и „ Камера ентъртеймънт“ ООД – заемател. Предмет на договора за заем е
предоставяне на сумата от 114 000 лв. за срок от една година. Управител и
на двете дружества е Н.Г.К., което ги
прави свързани лица. Представени са банкови бордера за преведени по банков път суми както следва – на 04.12.2015
г. – 70 000 лв. и на 17.12.2015 г. – 44 000 лв. Не са
представени счетоводни разпечатки на
сметките, отчитащи движението на паричните средства в банката. Липсват
данни от които да е видно дали заемът е
погасен до края на 2016 г., когато изтича крайният срок на договора.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна административният орган е приел, че е налице основание за
отговорност на ревизираното лице по чл.19, ал.2 от ДОПК за публичните
задължения на юридическото лице търговец, на което е управител. Ревизиращият
екип е направил извод, че предоставянето на заем от 114 000 лв. е дейност,
която не се свързва с обичайната
икономическа дейност на дружеството, превишава общият размер на непогасените публични
задължения в размер на 63 987.80 лв. без лихва за забава, т.е. дружеството
е разполагало с достатъчно парични средства, даващи му възможност да обслужва
текущите си задължения за данъци и осигурителни вноски. Вместо това К. е
насочил парични средства от стопанската дейност за предоставяне на заем на
свързано лице, което е довело до невъзможност за погасяване на задълженията на
дружеството. К. не е предприемал действия за погасяването им, в т.ч. действия
по събиране на своевременно предоставения заем. С тези си действия управителят е съзнавал и
целял непогасяване на данъчните и осигурителни задължения на представляваното
от него дружество. Налице е, според мотивите на РД, причинно - следствена
връзка между предоставените в заем парични средства и несъбираемостта на
задълженията на „Сиа
филм прадакшън“ ЕООД. Мотивиран по този начин органът по приходите е
приел, че е осъществен от жалбоподателя в настоящето производство фактическия
състав на чл.19, ал.2 от ДОПК, без да се уточнява коя от посочените в правната
норма хипотези.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорения административен акт, намира от правна страна
следното:
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. По изложените до тук съображения, съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и
чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Спазена е и формата по чл. 120, ал.1 от ДОПК. При
постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на
процесуалните правила.
Във връзка с правилното приложение на
материалноправните разпоредби, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК/
редакцията и към датата на предоставянето на заема/ е създаден особен случай на
лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци субекти.
Съгласно същата разпоредба управител или член на орган на управление, който
недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото.
Фактическият състав на тази разпоредба включва следните елементи:
1.субект на отговорността - управител или член на орган на управление на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК (носители на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и задължените да
удържат и внасят такива);
2.наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от
задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2;
3.извършване на определено действие: а/ плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
4.действието да е извършено недобросъвестно;
5.причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на
имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;
6.граници на отговорността - отговорността за непогасените задължения по
ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението
на имуществото;
7.отговорност се реализира само субсидиарно - когато се окаже невъзможно
дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото
лице.
Тежестта на установяване на всички
елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите.
Безспорно е установено и не се спори по делото, че са доказани от органите по приходите първите два елемента от посочения по-горе фактически състав – а именно че жалбоподателят има качеството на управител на дружеството – длъжник, както и че са налице неплатени данъци и осигуровки от това дружество.
По отношение на третия елемент от разглеждания фактически състав е установено е от ревизиращите извършването на определено действие от управителя на задълженото юридическо лице, изразяващо се в плащане от имуществото му в пари (114 000 лв.), и това също не се оспорва от ревизираното лице.
Спорни са останалите елементи.
Съдът счита, че сумата от 114 000 лв. не е преведена безвъзмездно на „КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ЕООД, тъй като в договора за заем е договорена лихва 0.05 % месечно. Предоставянето на т. нар. междуфирмен заем (договор за заем между търговци) срещу лихва представлява възмездна сделка, която според чл. 8 и чл. 9, ал. 1 е доставка на услуга и по-точно финансова услуга, така както е определена в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Според легалните определения в пар.1, т. 7 ДР на ЗКПО "лихва" е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, а в т.8.1. и т. 8.2. от СС 18 „Приходи“ е регламентирано как се признава приходът от лихви. В ревизионния акт липсват констатации за това, че лихвата е по-ниска от пазарната.
Органите по приходните обосновават първата хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК - скрито разпределение на печалба и спорният между страните въпрос е за това представлява ли плащането в пари скрито разпределение на печалба според определението, дадено в ДР на ЗКПО, доколкото в ДР на ДОПК липсва дефиниция на това понятие.
Според пар. 1, т. 5 ДР ЗКПО "Скрито разпределение на печалба" са:
а)сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б";
б)начислени разходи за лихви, когато са налице поне три от изброените условия.
В случая сумите от банковата сметка на дружеството са преведени по сметката на свързано с него лице в изпълнение на сключения договор за заем, като “СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ ЕООД е заемодател, следователно не може да става въпрос за начислени разходи за лихви по смисъла на пар. 1, т. 5, б. „б“ ДР ЗКПО.
В тази връзка следва да се отбележи, че за да е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. „а“ ДР ЗКПО, следва сумите да са начислени, изплатени или разпределени в полза на съдружник или свързани с него лица („СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ не е акционерно дружество). Видно от данните в търговския регистър е, че действително получателят на плащането - „КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ЕООД не е собственик на капитала на дружеството-заемодател но едноличен собственик на неговия капитал в процесния период от време е Д. Т. М.. Д. Т. М. е едноличен собственик и на капитала на „КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ЕООД. По смисъла на пар. 1, т. 3, б. „е“ ДОПК едноличният собственик на капитала на „СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ ЕООД - Д. Т. М. и „КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ЕООД са свързани лица. Това обстоятелство потвърждава тезата на органите по приходите, че процесната сума от 114 000 лв. е платена на свързано със едноличния собственик на капитала лице.
Затова съдът следвала да обсъди и другия елемент от състава на скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. „а“ ДР ЗКПО, а именно връзката между плащането на сумата от 114 000 лв. с осъществяваната от на „СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН” ЕООД дейност. Според констатациите в РД на стр. 3 основната дейност на дружеството е изготвяне и предоставяне на мултимедийни продукти, сделки с интелектуална собственост, рекламни услуги. При тази основна дейност съдът счита, че предоставянето на заем в значителния размер от над 100 000 лв. (дори и на контрагент по множество сделки) представлява предоставена „сума, несвързана с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност“, т.е. действително е налице "скрито разпределение на печалба" по смисъла на пар. 1, т. 5, б. „а“ ДР ЗКПО, както считат ревизиращите.
На следващо място следва да бъде обсъдено наличието или липсата на недобросъвестност на управителя при извършването на това действие, както и наличието или липсата на причинно-следствена връзка между извършеното от него действие и невъзможността да бъдат погасени задълженията на дружеството за 2015 г. и 2016 г.
В тази връзка, в изпълнение на указанията на ВАС, при повторното разглеждане на делото беше допусната съдебно-икономическа експертиза във връзка с установяване на наличните парични средства по сметката на дружеството към датите на извършване на процесните плащания, които да се съпоставят с размера на задълженията на дружеството към 31.12.2015 г. с оглед преценката за недобросъвестност.
Съдът кредитира представеното от вещото лице заключение, като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Изводите на вещото лице са, че задълженията на „СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН" ЕООД за заплащане на данъци и осигуровки към момента на извършване на плащанията по сключения с „Камера Ентъртеймънт“ ЕООД договор за заем - 04.12.2015г. и 17.12.2015г., възникнали след 01.01.2015 г. са както следва:
-към 04.12.2015г. задължения в размер на 20 056,75 лв., в това число главница 19 767,73 лв. и лихви 289,02 лв. и
-към 17.12.2015г. задължения в размер на 20 128,29 лв., в това число 19 767,73 лв. главница и лихви 360,56 лв.
По отношение на съпоставката на наличните финансови средства на дружеството и задълженията му за заплащане на данъци и осигуровки вещото лице установява следното:
Задълженията на „СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ ЕООД към Национална агенция за приходите, възникнали след 01.01.2015г., дължими към 04.12.2015г. представляват 29,33% от наличните парични средства на дружеството към 04.12.2015г., а задълженията му, възникнали след 01.01.2015г., дължими към 17.12.2015г. – 21,88% от наличните парични средства на дружеството към 17.12.2015г.
По отношение на общия размер на задълженията на „СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ ЕООД към Национална агенция за приходите, дължими към 04.12.2015г., вещото лице установява, че същите представляват 90,47% от наличните парични средства на дружеството към 04.12.2015г., общия размер на задълженията му, дължими към 17.12.2015г„ представляват 67,50% от наличните парични средства на дружеството към 17.12.2015г.
При тези безспорно установени от вещото лице факти при повторното разглеждане на делото е безспорно, че не са налице четвъртият и петият елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на жалбоподателя. Със сключването на договора за заем и изплащането му на две отделни вноски жалбоподателят не е допуснал паричните активи на дружеството да бъдат в по-малък размер от публичните му задължения към съответните моменти. Следователно, не може да се приеме, че жалбоподателят като управител на „СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ ЕООД е бил недобросъвестен като е сключил и изплатил на две вноски процесният заем. Не е налице и причинна връзка между извършеното от жалбоподателя действие по сключване и изплащане на заема и невъзможността за погасяване на публичните задължения на дружеството, които към моментите на сключване и изплащане на заема са били в по-нисък размер от оставащите след изплащането на същия парични активи на дружеството.
В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че меродавен е фактът, че „разпореждането на средствата от управителя в полза на свързано лице е довело до невъзможност да се платят впоследствие задълженията към НАП, които безспорно са налице и то не към конкретни дати, а за целия период, в който РЛ е управител“. Не би могло да се приеме недобросъвестност и съществуване на причинна връзка, след като извършеното действие по предоставяне на заем не е застрашило изплащането на актуалните към този момент публични задължения на дружеството. Напротив, неоснователно е приемането, че жалбоподателят е следвало при извършване на търговската си дейност, като управител на дружеството, да се съобразява с евентуалното бъдещо възникване или установяване на публични задължения на същото. От настъпването на такова бъдещо несигурно събитие не би следвало да се съди за евентуалната недобросъвестност на управителя и да се обосновава причинна връзка с невъзможността за заплащане на бъдещите задължения.
Следователно, при липсата на две от предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК неправилно и в противоречие с материалноправните разпоредби е ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на управител на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ ЕООД. Затова, оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 1810 лв. при първоначалното разглеждане на делото, 1500 лв., разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВАС и 400 лв. разноски за вещо лице при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, т.е. общо 3710 лв.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик, V
състав
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на Н.Г.К. ***, Ревизионен акт № Р-16001318004235-091-001
от 12.02.2019 г., потвърден с Решение № 289/09.05.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив.
Осъжда Националната агенция за приходите
да заплати на Н.Г.К. ***, разноски по делото в размер на 3710 (три хиляди седемстотин
и десет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: (П)