№ 16732
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110119314 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сумите, както следва: сумата от 3882,87 лева, представляваща обезщетение за лишаване на
ищеца от правото на ползване на собствения му недвижим имот – апартамент № 18 в
************************************, за периода от 01.07.2022г. до 01.03.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, за периода от предявяване на исковете – 11.04.2023г.
до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 153,27 лева, мораторна лихва за
забава върху главницата, за периода от 01.08.2022г. до 01.03.2023г.
В исковата молба, ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 18, находящ се в
*******************************. Сочи, че с определение № 58118 от 06.03.2019 г. по
гр.д. № 12842/2018 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 323 ГПК в бракоразводно дело
между В.К.Н. и ответницата В. П. Н., процесният имот, който представлявал семейно
жилище, бил предоставен за привременно ползване на ответницата, докато упражнява
родителските права по отношение на общите две деца на съпрузите. Твърди, че ответницата
дължала обезщетение за ползване на ищеца, като собственик на жилището, в размер на
средния пазарен наем, като се приспадне площта, ползвана от двете деца, т.е. в размер на 1/3
от средния пазарен наем. За периода 01.07.2022 г.-01.03.2023 г. сумата била в размер на
3882,87 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с изразено
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че искът е следвало да бъде
предявен в бракоразводния процес. Посочва, че с процесния иск се цели осъществяване на
натиск от страна на съпруга й, който бил действителен собственик на ищцовото дружество.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът В. П. Н., редовно призован в съдебно заседание, се явява лично и с
адвокат Д. Д., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца бе да установи в
производството принадлежност на правото на собственост върху процесния имот в правната
си сфера, обедняване на ищеца, изразяващо се в отнемане възможността му да упражнява
вещното си право в пълния му обем; обогатяване на ответницата под формата на спестени
разходи за ползването на собствения на ищеца имот; връзка между обедняването и
обогатяването, изразяваща се в наличие на общ факт, от който са произтекли посочените
изменения в патримониумите на страните, в случая ползването на имота от ответницата –
несобственик и липса на правно основание за осъщественото ползване от ответницата,
респективно и за настъпилото имуществено разместване.
С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в процеса на правнорелевантните за спора факти и
обстоятелства а именно: че ищцовото дружество е собственик на процесния имот и че в
исковия период имотът е ползван от ответницата. Също така не е спорно между страните, че
представляващото и управляващо лице на ищцовото дружество – В.Н. и ответника – В. П. Г.
са сключили граждански брак на 07.08.2009г., като от брака имат родени две деца –
П.М.В.Н., роден на 17.07.2013г. и К.В.Н., роден на 23.07.2010г. С определение № 58113 от
06.03.2019г., постановено по гр.д. № 12842/2018г. съдът привременно е предоставил
ползването на семейното жилище на В. П. Н., като е предоставил упражняването на
родителските права върху родените от брака деца на майката и е постановил, считано от
06.03.2019г. до приключване на производството децата да живеят при майката. По делото е
приет договор за временно и безвъзмездно ползване на процесния имот от 01.09.2011г.,
сключен между /ФИРМА/, като заемодател и В. П. Н., като заемател, с който по твърдения
на ответника, последният се е снабдил на 08.02.2024г., поради и което към съда бе отправена
молба за приемане на договора по досието на делото на по-късен етап в производството,
поради нововъзникнали обстоятелства.
Изслушаната съдебно-оценителна експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена, дава крайно заключение, че стойността на средния пазарен наем за процесното
жилище, като обзаведено такова, за периода от 01.07.2022г. до 01.03.2023г. за целия имот е в
размер на 8 608,00 лева, а като за необзаведено жилище за целия имот, за периода от
01.07.2022г. до 01.03.2023г. в размер на 7317,00 лева.
При така установените факти и обстоятелства, съдът намира така предявения като
главен иск за доказан по основание. Както бе посочено по-горе не е спорно между страните,
че в рамките на процесния период ищецът е собственик на процесния имот и че ответницата
го е владяла. Спорният въпрос е налице ли е основание за ползване на имота от ответника.
Последният е предоставен на ответника по силата на горепосоченото определение, като
привременна мярка по реда на чл. 323, ал.1 от ГПК, постановено при висящ брачен процес,
като не е спорно и че брака между страните е прекратен. Мерките по чл. 323, ал.1 от ГПК
имат действие до постановяване на решение по спора, като съдът служебно установи, че с
решение от 17.04.2021г., постановено по гр.д. № 12842/2018г. брака между страните е
прекратен, като с решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 56, ал.1 от СК,
предявени от В. Н. и В.К.Н. за предоставяне ползването на семейното жилище. Решението е
влязло в сила на 04.04.2023г., тоест, след изтичане на периода, предмет на настоящото
производство. Следователно в рамките на процесния период са били действащи
определените от съда привременни мерки, като съдебният акт с който са определени, не
съставлява правно основание за безвъзмездно ползване на имота. Процесният имот е
собственост понастоящем на търговско дружество /ФИРМА/, което е възникнало след
промяна на правната форма при първоначална фирма /ФИРМА/ – чиито едноличен
2
собственик на капитала е бил ответникът. Ответникът и понастоящем представлява
/ФИРМА/. Ако със съдебното решение е предоставено ползването на семейното жилище по
реда на чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК на ответницата, то възниква наемно отношение, но между
бившите съпрузи, като физически лица и ответницата би упражнявала правомощието
ползване, част от състава на сложното материално право на собственост и спрямо идеалната
част на съпруга тя ще упражнява фактическата власт въз основа на облигационния договор,
възникнал по силата на съдебното решение, но не безвъзмездно по аргумент от чл. 57, ал.1
от СК. В този случай В.К.Н., докато е налице наемно правоотношение, не може да
упражнява лично фактическа власт върху вещта, което да обуслови неговото обедняване по
смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тоест не би бил налице елемент от фактическия състав на
твърдяното нарушено субективно материално право. В случая обаче обезщетението се
претендира от него в качеството му на управляващ и представляващ ищцовото дружество,
тоест собственик на имота е дружеството - ищец, което същият представлява. Няма норма в
СК, която да предвижда ограничаване на правото на собственост, включително на
управление, ползване и разпореждане, на юридически лица в полза на бивш съпруг в
рамките на бракоразводния процес, вън от вече коментираната хипотеза на чл. 56, ал. 6 СК,
като както се установи, претенцията е отхвърлена с постановеното решение по гр.д. №
12842/2018г. по описа на СРС, 139-ти състав, влязло в сила на 04.04.2023г. Следователно за
ответницата в рамките на процесния период не се установява основание за ползване на
имота. Не е основание за ползване и представения договор за заем за послужване от
01.09.2011г. За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване съгласно чл. 243
от ЗЗД, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му
условия, а именно - заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ
за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне след ползването.
Тъй като договорът за заем за послужване е реален договор, е необходимо също така въз
основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. Няма спор, че до
м.01.2018г. В.К.Н. е ползвал имота, заедно със семейството си, след което се е изнесъл.
Ответницата е продължила да ползва имота, заедно с децата. От приетите по делото съдебни
решения се установява, че на практика тези договорки между страните са прекратени, като в
тази връзка са и мотивите на постановеното по делото решение от 17.04.2021г. по гр.д. №
12842/2018г. по описа на СРС, 139-ти състав. Следва да се имат предвид също разясненията
и приетото по т. 3в от ТР № 82/1975 г. на ОСГК, че "при предоставяне семейното жилище на
единия от бившите съпрузи от съда се запазва договорното основание, на което то е било
ползвано до развода. Договорът за наем или за заем за послужване с трети лица остава в
сила, ако страна е някой от бившите съпрузи, комуто е предоставено семейното жилище". В
случая обаче не е налице съдебно решение, с което по реда на чл. 56 СК да е предоставено
ползването на апартамента на ответницата, а наемните правоотношения, включително и при
данни за такива между /ФИРМА/ и В.Н. до дата 04.01.2018г. са прекратени.
Следователно съдът намира, че не се установи ответницата да ползва и владее имота
на годно правно основание, противопоставимо на правата на ищеца. В предвид
горепосоченото и по този начин, след като ползва имота, ответницата се е обогатила за
сметка на ищцовото дружество, като е увеличила активите от имуществото си чрез
безвъзмездно получаване на възможността да извлича ползите от вещта. По този начин е
налице разместване на имуществени блага в патримониумите на страните, почиващи на
един общ юридически факт – ползване на чужда вещ без правно основание, поради и което е
налице и т.н. конекситет – връзка между обедняването и обогатяването.
Доколкото имота е ползван от бившата съпруга и двете деца, съдът приема, че всеки
от обитателите на имота, ползва имота на равни части, поради което ответницата отговаря
до размера на 1/3 от средния пазарен наем на имота. Съдът намира, че обезщетението следва
да бъде определено въз основа на стойността, посочена за обзаведено жилище, доколкото
последното е свързано с функционалността на имота и извличане на ползите от вещта, ако
3
ищецът не бе лишен от ползването му в рамките на процесния период. Така стойността на
1/3 от сумата от 8608,00 лева, изчислена служебно от съда по реда на чл. 162 от ГПК,
възлиза на сумата от 2869,33 лева, до който размер следва да се уважи претенцията, а за
сумата от 1013,54 лева, представляваща разликата над уважената сума от 2869,33 лева до
размера на пълно предявената от 3882,87 лева, следва да бъде отхвърлен. Върху тази сума
следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 11.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; настъпване на неговата изискуемост,
както и размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая,
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради което задължението не
възниква като срочно, за да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД - когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, е необходимо изпращането на покана до длъжника, като от страна
на ищеца не е представена такава, поради което акцесорната претенция подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски
се поражда в полза и на двете страни. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 165,84
лева, депозит за изслушване на заключение в размер на 300,00 лева, като се претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, за реалното заплащане
на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства по делото. Или общ размер на разноските от 1465,84 лева, като съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1042,08
лева.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Същият претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 990,00 лева, за реалното заплащане на което също са налице
доказателства по делото. Така на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете следва
да му се присъдят разноски в размер на 286,20 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
****************, сумата в размер на 2869,33 лева /две хиляди осемстотин шестдесет и
девет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца
от правото на ползване на собствения му недвижим имот – апартамент № 18 в
************************************, за периода от 01.07.2022г. до 01.03.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, за периода от предявяване на исковете – 11.04.2023г.
до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 1013,54
лева, представляваща разликата над уважената сума от 2869,33 лева до размера на пълно
предявената от 3882,87 лева и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на
153,27 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от
01.08.2022г. до 01.03.2023г.
4
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
****************, сумата в размер на 1042,08 лева, деловодни разноски на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК **************** ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Н., ЕГН
**********, сумата в размер на 286,20 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5