№ 210
гр. Пазарджик, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500011 по описа за 2022 година
Производството е по чл.250 и чл.248 от ГПК.
В молба по делото от 4.05.2022 година , процесуалния представител на
„Костал България Аутомотив“ ЕООД ИСКА допълване на постановеното
въззивно решение ,чрез потвърждаване на първоинстанционното решение в
частта за разноските.
ИСКА още изменение на въззивното решение в частта за разноските
като бъдат присъдени разноски на молителя в размер на 6000 лева , така както
били претендирани. Това представлявали разноски , които били направени ,
както било посочено и в представения списък на разноски , такива
направени за защита срещу приетата от съда за неоснователна въззивна
жалба.
В срок е постъпил писмен отговор. Ответниците намират молбата за
неоснователна. В решението си съдът вече потвърдил решението на
първоинстанционния съд в частта за разноските. На стр. 35 на въззивното
решение, изрично било посочено ,че се потвърждава въззивната решение ,
съответно и в частта за разноските.
Евентуално счита , че ако са налице основания за допълване ,то следва
1
да се потвърди първоинстанционното решение и в тази част.
Нямало основание за изменение на въззивното решение чрез
присъждане на разноски в размер на 6000 лв. Съдът приел, че въззивните
жалби на ищците, ответника и третото лице-помагач са неоснователни и с
оглед изхода на спора правилно е приел, че разноски помежду си страните не
си дължат. Счита, че когато жалбите и на двете страни се явяват
неоснователни, разноски не следва да бъдат присъждани на нито една от
страните.
Невярно било твърдението , че разноските били претендирани само във
връзка със защита по жалбата на другата страна.
Никъде по делото не било правено такова разграничение. Напротив,
ищците са представлявани не само като жалбоподатели и това е видно от
депозираните отговори на въззивните жалби на работодателя и на третото-
лице помагач. Също така те били представлявани и във всички открити
съдебни заседания по делото, където също им е оказана защита по отношение
на жалбите на ответниците.
Евентуално подържа възражението си за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представителят на жалбоподателя – ответник пред
въззивната инстанция.
Съдът , като прецени направените искания и доводите на страните, взе
предвид следното:
И двете молби са допустими, разгледани по същество са неоснователни.
По искането по чл.250 от ГПК: Приложението на този текст е допустимо
, когато съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора , по „основния“
предмет на спора.
В конкретния случай съдът е изложил съображенията си по съществото
на спора ,с което мотивира като краен резултат потвърждаване на решението.
Това включва в себе си и потвърждаването съответно в частта за разноските,
което изрично е посочил съдът в мотивите си и няма нужда да го сочи
изрично в диспозитива , тъй като присъждането на разноски е „последица“ от
изхода на спора.
Въззивният съд може да прави корекция относно разноските, присъдени
с първоинстанционното решение ,само в хипотезата на развило се
2
производство по чл.248 от ГПК пред Районния съд и съответно – сезиране с
частна жалба против първоинстанционното определение.
По изложените съображения , съдът намира ,че молбата по чл.250 от
ГПК е неоснователна.
По молбата по чл.248 от ГПК: Съдът е изложил съображенията си, че
разноски се дължат само по повод обжалване на постановено решение по
чл.250 от ГПК и е присъдил такива.
Тъй като и двете страни са подали жалби ,които съдът е приел за
неоснователни,то не са присъдени и разноски на страните.
В молбата се ИСКА присъждане на сторените разноски от ответника –
жалбоподател , като се твърди, че има такива, направени само срещу защита
по жалбата на другата страна. Не са такива представените по делото
доказателства. В представения списък на разноски адв.У. разделя
възнаграждението си от общо 12 000 лева ,като половината претендира , като
такова по въззивната жалба , а останалата част , като платено за защита по
въззивната жалба на другата страна. Представени са доказателства за размера
на уговореното възнаграждение ,както пред първата , така и пред въззивната
инстанция, както и доказателства за плащането му. От представените
доказателства обаче изводи какво е възнаграждението за представителство по
подадената жалба и по защита по подадената от другата страна жалба , изводи
не могат да се направят. Не могат да се направят изводи и при съобразяване
нормата на чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение ,като се отчете материалния интерес по двете жалби и
съответно , предвиденото възнаграждение според т.5 на този текст.
Разделянето в списъка на разноските от самия процесуален
представител не е достатъчно. Това е въпрос на уговорка между представител
и представляван , а такава по делото няма.
Тъй като по молбата по чл.250 от ГПК се дължи произнасяне със
съдебен акт решение,то и с такъв акт съдът се произнася и той в частта по
молбата по чл.248 от ГПК има характер на определение.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на адв.У. , като представител на
„Костал България Аутомотив“ ЕООД за допълване на решението по делото
по реда на чл.250 от ГПК и за изменение на решението в частта относно
разноските – по реда на чл.248 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните в частта му , имаща
характер на определение, с която съдът се е произнесъл по молбата по чл.248
от ГПК и в едномесечен срок в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4