Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
24.10.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. р. с. втори граждански състав
На двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. И.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 951 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.248
от ГПК.
С
Решение №316/30.09.2019 г., съдът е взел мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 отЗЗДН
по отношение на малолетната П.П.М., ЕГН: ********** и е осъдил ответницата П.И.М.,
ЕГН: ********** да заплати разноските по делото в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение.
Със
съдебното решение са отхвърлени молбите на молителите Г.И.М. ЕГН: **********,
лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете П.П.М.
ЕГН: ********** и З.А.Г. ЕГН: **********, за вземане на други мерки по мерки по
ЗЗДН спрямо П.И.М., както и такива спрямо М.П.М.,
ЕГН: ********** и П.М.М., ЕГН: **********.
С
молба вх. №11191/07.10.2019 г. адв. Е.П. – пълномощник на ответниците П.И.М., М.П.М.
и П.М.М., моли съдебното решение да бъде допълнено в частта за разноските, като
с оглед отхвърлянето на молбите за защита против доверителите ѝ, присъди
поисканите в последното съдебно заседание разноски.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК от адв. Г. – пълномощник
на молителите, излага твърдения, че молбата следва да се отхвърли, поради липса
на представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съдът намира следното:
Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК и
не е за изменение на решението в частта за разноските, каквито твърдения
навежда адв. Г., а за допълването му. Съдът намира за необходимо да поясни
следното, във връзка с разграничение между хипотезите на допълване и на
изменение на решението в частта за разноските:
Съгласно дадените разяснения в мотивите по т.8 на ТР №
6/2012г. от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС допълване на решението в частта за
разноските по чл.248, ал.1 ГПК се постановява, когато съдът не се е произнесъл
по заявено от страната и прието от съда искане за разноски. Пропускът на съда
да се произнесе не се преклудира поради липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за
реализиране на допълване на решението в тази част. Изменение на решението в
частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се допуска, когато съдът е определил
дължимите разноски и е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В този
смисъл последиците по чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпват само по отношение на
изменението на решението в частта му за разноските, но не и по отношение на
неговото допълване. Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение
на решението в частта за разноските. Съгласно т.2 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на
ВКС страната, която претендира заплащане на разноските, следва да представи
списък и при направен само един разход в производството, като списъкът трябва
да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които
счита, че следва да й бъдат присъдени.
Следователно по искане за допълване по чл.248, ал.1 ГПК
съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно
разноските, но е било заявено от страната искане за присъждането им. В случая
съдебният състав се е произнесъл само по искането за разноски на молителите, но
не и по това на ответниците, представлявани от адв. П., т. е настоящата молба
следва да се разглежда като такава за допълване на Решение №316/30.09.2019 г. в
частта за разноските.
Молбата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Съгласно
§ 1 от ЗЗДН, за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на ГПК, т. е. няма пречка на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответниците
да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото (л.64) е представен договор за
правна помощ, в който е отразено, че П.И.М.,
М.П.М. и П.М.М. са заплатили на пълномощника си адв. П. сумата от 650 лева,
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по гр. д.
№951/2019 г. по описа на РС К. и до приключването му във всички съдебни
инстанции. Искът е отхвърлен по отношение на М.П.М. и П.М.М., но от съдържанието на договора за правна
помощ няма как да се прецени каква част от общата сума от 650 лева е заплатена
от тези двама ответници. Освен това следва да се има предвид и нормата на
чл.11, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която „При
отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и
разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита
на лица, които не са навършили 18-годишна възраст“.
От всичко изложено е видно, че няма как съдът да
прецени каква част от общия адвокатския
хонорар от 650 лева е заплатен от М.П.М. и П.М.М., и на следващо място – не е
възможно и изчисляването какъв размер от тази неизвестна сума следва да се
счита за недължима, доколкото молбата за защита по ЗЗДН е частично отхвърлена
по отношение на ненавършилата 18-годишна възраст П.М..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНА молба вх. №11191/07.10.2019 г. адв. Е.П. – пълномощник на
ответниците П.И.М., М.П.М. и П.М.М. за допълване в частта за разноските на Решение
№316/30.09.2019 г. постановено по гр. д. №951/2019 г. по описа на РС К..
Допълнителното
решение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на съобщението до
страните на осн. чл.248, ал.3, изр. 2-ро от ГПК.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: