№ 1344
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110166827 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от «МАДИСТРОЙ» ООД срещу
«ТРЕЙС БГ» ЕАД:
- с правно основание чл. 286 от ТЗ, вр. чл. 266 ал. 1 вр. от ЗЗД за сумата от
23 933,71 лв.– неизплатена част от дължимо възнаграждение за извършени и приети СМР
по договор за изработка от 20.07.2016г. и за което е издал фактура № 395/09.01.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до
окончателното й изплащане;
В последствие с молба от 23.08.2022г. се признава от ищцовото дружество, че
фактура № 395/09.01.2018г. е издадена във връзка с договор от 27.10.2016г.
Исковата молба по иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава е върната
поради неизпълнение на указанията с влязло в сила протоколно определение от 08.11.2022г.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Сочи че процесната фактура е
издадена във връзка с друг договор от 27.10.2016г., сключен между същите страни за обект,
находящ се в Стара Загора, кв. „Казански“, бл. 31. Поради забавено изпълнение по този
договор, ответното дружество е изплатило неустойка в размер 23 933,71 лв., която е
прихванало от възнаграждението на ищцовото дружество на осн. чл. 20, ал. 1 от договора.
Прави евентуално възражение за съдебно прихващане със сумата за неустойка. Сочи, че
дължимата сума по фактурата е 63 528,10 лв., а не твърдяната 66 123,44 лв., тъй като
съгласно чл. 9, ал. 1 от договора от всеки сертификат за плащане се задържат 3% от
стойността му като гаранция за добро изпълнение.
1
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема
за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.286 от ТЗ, вр. чл.266 от ЗЗД във връзка с
договор от 27.10.2016г. и възражение за прихващане с договорна неустойка на осн. чл. 104
ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за изработка е неформална сделка.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения с
ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по тях е извършил качествено и в
срок работата, която е приета от ответника. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на недостатъци на
работата.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
реда на чл. 146 ал. 1 т. 3-4 от ГПК са обявени следните обстоятелства: съществуването на
договор за изработка /строителство/ между страните със съдържание описано в представения
писмен договор от 27.10.2016г., отнасящ се за обект, находящ се в Стара Загора, кв.
„Казански“, бл. 31. Не се оспорва, че дружеството „Пи Ес Ай“ АД е сменило фирмата си на
„Трейс–Пътно Строителство” АД, което впоследствие се е вляло в ответното дружество
„Трейс БГ“ ЕАД.
Признава се, че фактура № 395/09.01.2018г. е издадена във връзка с договор от
27.10.2016г.
Не се оспорва, че задълженията по договора за извършване на СМР са изпълнени
качествено и са приети от ответника.
Спорен между страните е въпросът дали е налице забава в изпълнението и съответно
възникване на отговорност по клауза за неустойка в договора, с която е било осъществено
прихващане.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора в случай, че забавата в изпълнението даде
основание на инвеститора (главния възложител) или трети лица да предявят претенции за
обезщетение или други санкции, всички дължими обезщетения да бъдат за сметка на
изпълнителя и ще се удържат от плащанията към него. Главният възложител е посочен в чл.
3, ал. 2 от договора като Община Стара Загора.
В чл. чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че от всеки сертификат за плащане се
задържат 3% от стойността му като гаранция за добро изпълнение. В самата фактура №
395/09.01.2018г. е отразена удръжка за гаранция от 3% в размер на 2 595,34 лв., като сума за
плащане е посочена 63 528,10 лв. С оглед горното съдът намира, че общата сумата по тази
2
фактура, дължима за плащане, е 63 528,10 лв., а не посочената от ищеца сума от 66 123,44
лв., като се вземе предвид удръжката предвидена в чл. 9, ал. 1 от договора.
Разпределено е в тежест на ответника да докаже възникване на отговорност на ищеца
по неутаечна клауза по чл. 20, ал. 1 от договора за забавено изпълнение.
Според чл. 2, ал 1 срокът на договора за цялостно извършване на строително-
монтажните работи на обекта е до 100 календарни дни и започва да тече от датата на
съставяне на Протокол образец 2а по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по
време на строителство, съгласно представената оферта и линеен график. Срокът на договора
приключва с издаване на Удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация.
Действително, по делото не е представен подписан от страните Протокол образец 2а
по Наредба № 3. Въпреки това началото и края на срока по договора могат да се определят
от приложения към него линеен график, с който страните са се съгласили и който е
неразделна част от договора съгласно чл. 1, ал. 2 от същия. Според линейния график
началото на срока за осъществяване на СМР е от 26.10.2016г., а краят е на 02.02.2017г.
В тежест на ищеца е разпределено да докаже момента на завършване на работата и
предаване на възложителя, т.е срочното изпълнение на договора, което не е сторил. По тази
причина, съдът намира, че изпълнението по договора е забавено, както твърди ответника, и
за което има данни по делото.
Видно от документите, приложени към отговора на исковата молба, включително и
протокол за установяване завършването на СМР № 5, във връзка с който е издадена
процесната фактура, е, че едва на 09.06.2017г., с констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа, същият е приет от сдружение на етажните собственици и Община
Стара Загора. Приемането се пада 50 дни след срока за изпълнение на договора между
общината и „Трейс–София“ ЕАД, изтичащ на 20.04.2017г., съгласно констативен протокол и
справка за дължимите неустойки към 04.12.2017г. Във връзка със забавеното изпълнение
„Трейс–София“ ЕАД отговаря пред Община Стара Загора за неустойка по чл. 22, ал. 1 от
договора между тях в размер на 0,05% от стойността на договора за всеки просрочен ден или
23 933,70 лв. Въз основа на чл. 14 от договор между „Трейс–София“ ЕАД и „Пи Ес Ай“ АД
от 19.10.2016г. /понастоящем "Трейс Бг" ЕАД/ дружеството "Трейс Бг" ЕАД е платило на
„Трейс– София“ ЕАД горепосочената неустойка. Тази неустойка, съгласно клаузата на чл.
20, ал. 1 от договора, се дължи от подизпълнителя „Мадстрой“ ООД, като претендирана от
трето лице – „Трейс–София“ ЕАД и платено от „Пи Ес Ай“ АД обезщетение за забавено
изпълнение на строително–монтажните работи.
Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до
другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от
деня, в който прихващането е могло да се извърши.
На 04.12.2017г. е било изпратено известие от "Трейс Бг" ЕАД /към онзи момент
3
„Трейс – Пътно Строителство” АД/ до „Мадстрой“ ООД за прихващане на сумата от 23
933,70 лв. от възнаграждението, дължимо по договор от 27.10.2016г. Дори да се приеме, че
същото не е достигнало до ищцовото дружество към онзи момент, то със сигурност
узнаването е настъпило с получаване на препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
С оглед горното съдът намира, че е настъпило твърдяното в отговора на исковата
молба прихващане със сумата, дължима като неустойка по договора. Ето защо съдът счита,
че сумата по фактура № 395/09.01.2018г. в размер на 63 528,10 лв., следва да се намали с 23
933,70 лв., дължима неустойка по договора. Следователно остатъчната дължима по договор
от 27.10.2016г. сума е 39 594,40 лв.
По процесната фактура са платени на „Мадстой“ ООД от „Трейс– Пътно
строителство“ АД сумите от 15 678,07 лв., частично от 30 000 лв. за три на брой фактури,
чрез банков превод от 24.01.2018г., 16 853,47 лв. чрез банков превод от 11.05.2018г. и 7
062,86 лв. чрез прихващане от 02.05.2018г. или общо 39 594,40 лв., което обстоятелство не
се оспорва от страните.
По изложените съображения съдът счита, че искът за сумата от 23 933,71 лв. следва
да се отхвърли изцяло, тъй като същата е погасена чрез прихващане.
Относно разноските по делото
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от ответника в отговора
на исковата молба и на основание чл.78 ал.3 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МАДИСТРОЙ“ ООД с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Елбрус“ № 17, срещу „ТРЕЙС БГ“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 71, иск с правно основание чл. 286 от ТЗ, вр. чл. 266 ал. 1 от ЗЗД за сумата от
23 933,71 лв.– неизплатена част от дължимо възнаграждение за извършени и приети СМР по
договор за изработка от 27.10.2016г. и за което е издадена фактура № 395/09.01.2018г.,
КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане с правно основание чл. 92
ал. 1 от ЗЗД за неустойка по договор за изработка от 27.10.2016г. в същия размер на
„ТРЕЙС БГ“ ЕАД с ЕИК: ********* срещу „МАДИСТРОЙ“ ООД с ЕИК: *********.
4
ОСЪЖДА „МАДИСТРОЙ“ ООД с ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ „ТРЕЙС БГ“
ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5