Решение по дело №32/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 август 2010 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20101200600032
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 януари 2010 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

676

06.08.2012 г.

година

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

08.06

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Мария Кирилова Дановска

Васка Динкова Халачева

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Васка Динкова Халачева

Въззивно частно гражданско дело

номер

20125100500253

по описа за

2012

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 2292/04.06.2012 г., постановено по гр. д. № 973/2012 г., Кърджалийският районен съд е отменил обезпечението на бъдещ иск с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 от КТ, допуснато в полза на Таня Върбанова Траянова с определение № 1768 от 19.04.2012 г. по ч. гр. д. № 973/2012 г. по описа на КРС против „ДНД текстил” ООД – Кърджали чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в конкретно посочени банки до размера на вземането от 480 лева, както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на сумата от 480 лева.

Недоволна от така постановеното определение е останала жалбоподателката Таня Върбанова Траянова, която чрез пълномощника си адв.Д. Димитров от АК– Кърджали, го обжалва с молба да бъде отменено като неправилно. Излага съображения.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор не е постъпил.

Въззивният съд , като извърши проверка на определението по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

С определение № 1768 от 19.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 973/2012 г., Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 от КТ, в полза на Татяна Върбанова Траянова против „ДНД текстил” ООД – Кърджали чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в конкретно посочени банки до размера на вземането от 480 лева, както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на сумата от 480 лева, при внасяне на гаранция в размер на 48 лева. С определението съдът е дал на молителката едномесечен срок да предяви иск по чл.128, т.2 и чл.224 от КТ, като й е указал, че ако не бъдат представени доказателства за предявяване на иска в определения срок, съдът служебно ще отмени обезпечението. Определението е връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г.

В обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд приел, че при извършена справка в деловодството на Кърджалийския районен съд е било установено, че иск с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 от КТ с ищец Траянова против „ДНД текстил” ООД – Кърджали, не е бил предявен в дадения срок, който е изтекъл на 27.05.2012 г. С на това съдът служебно е отменил допуснатото обезпечение в полза на Траянова, като е приел, че поради незавеждане на иска в дадения от съда срок са налице предпоставките на чл.390, ал.2, изр.2 от ГПК. Съдът е изложил и съображение, че образуваното гражданско дело с правно основание чл.422 от ГПК, представлява друг иск за съществуването на вземането, предявено със заявление по заповедно производство, което било ирелевантно към допуснатото обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

Така постановеното определение е правилно, поради следното:

От горното се установява, че с определение на Кърджалийския районен съд е било допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Таня Върбанова Траянова с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 от КТ, и с цена в размер на 480 лева, което е било връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. С разпореждане от 30.05.2012 г. /на л.9 върху разписката за връчване на съобщението с препис от определението/ съдията – докладчик е възложил да се извърши справка в деловодството на съда дали има образувано дело с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 от КТ. По делото е приложена бележка с подпис от 31.05.2012 г. , в която е записан номер на частно гражданско дело и номер на гражданско дело по реда на чл. 422 от ГПК, без да има други отбелязвания.

При тези данни настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.390, ал.3, изр. 2 от ГПК за служебна отмяна на допуснатото от съда обезпечение. След като в случая е допуснато обезпечение на бъдещ иск и е определен едномесечен срок за предявяването му, а молителката не е сторила това в определения срок, като в нейна тежест е било да представи доказателства за предявяването, съдът служебно отменя обезпечението, както правилно е процедирал първоинстанционния съд.

За пълнота следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да са доказателства за заведен от молителката против „ДНД текстил” ООД Кърджали иск по чл.422 от ГПК, респективно – доказателства, установяващи датата на завеждане на такъв иск, неговия предмет и размер на вземането, като такива доказателства не се представят и с частната жалба. Приложената към първоинстанционното производство бележка с изписани номера на дела, не представлява такова.

Независимо от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи и това, че няма съответствие между исковете, за които е било допуснато обезпечението - осъдителни по своя характер, и установителния иск по чл.422 от ГПК като продължение на заповедно производство. В тази връзка следва да се има предвид, че обезпечение се допуска за конкретно определен иск по вид, размер и страни, като съдът преценява налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска, налице ли е обезпечителна нужда – без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза, адекватност на исканата обезпечителна мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца.

С оглед изложеното и след като жалбоподателката не е предявила в дадения й от съда срок иска, за който е било допуснато обезпечението, жалбата й се явява неоснователна. Поради това, следва да се потвърди атакуваното определение.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2292/04.06.2012 г., постановено по гр.д. № 973/2012 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.