Решение по дело №15511/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 август 2023 г.
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20183110115511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

№260072/29.8.2023г.

    Гр. Варна, 29.03.2023 г.

 

Варненският районен съд, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в закрито заседание на двадесет и девети август две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

                                                   

 като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 15511 по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.251 от ГПК.

Образувано е по молба на Ч.Г.С. за тълкуване на Решение № 1741 от 25.03.2020 по гр.д.  15511/2018г. по описа на ВРС.

В молбата се излага, че с постановеното по делото решение във втора фаза на делбата на ответника Ч.Г.С. е възложен в дял и изключителна собственост недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №************** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, ет.0, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с  идентификатор №************** предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта:  няма: над обекта: №**************. При искане за въвод в имота насрещната страна отказала да му предаде складово помещение, което е част от описания имот. Твърди се, че самостоятелният обект е възникнал като такъв по волята на ищцата след извършени от нея преустройства, като е попълнен като такъв в кадастралната карта по нейно заявление от 2014г. Видно от обяснителна записка към експертизата по преписката новообразуваният обект бил с площ от 65 кв.м., в която се включва пристройка към основната част на сградата от 8 кв.м. и 3 кв.м. от общото стълбище. Сочи се, че постановеното по делото решение практически не е изпълнено. Прави се искане за тълкуване на решението чрез отговор на въпроса включва ли се във възложения в полза на ответника самостоятелен обект с идентификатор № №**************, по КК и КР на гр. Варна складовото помещение, попадащо в строителните очертания на сграда № 4, в югозападната част на сградата, със самостоятелен вход от двора и граничещо с останалите помещения на обекта и изба № 6.

В законоустановения едноседмичен срок насрещната страна не е депозирала отговор по молбата.

  Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от лице с правен интерес при твърдения, че постановеното решение не е изпълнено, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

На тълкуване по реда на  чл. 251 от ГПК – специфична форма на авторитетно тълкуване, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този см. предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил – в този смисъл и Решение № 95 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 249/2021 г., по описа на ВКС, IV г. о.

В настоящия случай волята на съда, формирана с дизпозитива на съдебното решение е ясна и недвусмислена, а именно да се възложи в дял и изключителна собственост на Ч.Г.С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №************** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, ет.0, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с  идентификатор №************** предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта:  няма: над обекта: №**************. Имотът е определен по вид, местонахождение, идентификатор, площ и граници. Спор между страните за помещенията в същия не е повдиган и не е разглеждан от съда. Недопустимо е по реда на тълкуването на постановеното съдебно решение да се допълва предмета на производството. Не следва и тълкуването на обективираната в дизпозитива на решението воля на съда да се тълкува  чрез събиране на нови доказателства, които не са приети преди даване ход на устните състезания и не са обсъждани в мотивите на решението.

В случай, че след влизане в сила на решението страната, на която не е възложен имота, е отказала да предаде владението върху реална част от същия на собственика, за последния съществува друг процесуален ред за защита, а именно ревандикационен иск.

Мотивиран от горното и на основание чл.251 от ГПК, съдът

 

 Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ч.Г.С. за тълкуване на Решение № 1741 от 25.03.2020 по гр.д.  15511/2018г. по описа на ВРС чрез отговор на въпроса включва ли се във възложения в полза на ответника самостоятелен обект с идентификатор № №**************, по КК и КР на гр. Варна складовото помещение, попадащо в строителните очертания на сграда № 4, в югозападната част на сградата, със самостоятелен вход от двора и граничещо с останалите помещения на обекта и изба № 6.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: