Решение по дело №14799/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 11.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14799 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №188944 от 09.08.2019г., постановено по гр.дело №14613/2017год. по описа на СРС, ГО, 49 с-в, е признато за установено по предявения от „А.-Г.“АД с ЕИК******** срещу „Г.-Г.“ООД с ЕИК*******отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ответникът не е собственик на 18,6% идеални части от стълбището и на 18,6% идеални части от стълбищните клетки на втори и трети етаж в сграда в гр.София, СО- Слатина, ул.„*******На основание чл.537 от ГПК е отменен нот.акт №036, том VII, peг.№25998, дело №1154/2007 на нотариус №030 на Нот.Камара в частта, в която ответникът е признат за собственик на цялото стълбище в шестетажна административна сграда със сутерен (включително и стълбищна клетка на втори и трети етажи) в административна сграда в гр.София, ул.„*******Ответникът е осъден да заплати на ищеца 480 лева разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Г.-Г.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като предявеният иск с предмет „няколко стълби от стълбище“ е недопустим. Твърди също така, че не е изяснено точно кои 18,6% идеални части са предмет на отрицателния установителен иск и не е налице правен интерес от предявяването на иска. Ето защо моли решението на СРС да бъде обезсилено, а производството прекратено поради липса на правен интерес и на предмет. Алтернативно претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Не претендира разноски.

Ищецът в подадения в срок отговор на въззивната жалба моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. В тази връзка съдът не възприема доводите на въззивника относно липсата на правен интерес и на предмет на спора. Съгласно ТР№8/2012г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Наличието на правен интерес се преценява според изложените в исковата молба твърдения, а с горепосоченото тълкувателно решение се прие, че ищецът по такъв иск следва да докаже и фактите, от които произтича този правен интерес. В случая от представените по делото писмени доказателства се установява, че от една страна ищецът се легитимира като собственик на обекти в административна сграда в гр.София, ул.„*******ведно с 18.6% идеални части от общите части на сградата, а от друга страна  ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е му е признато право на собственост върху цялото стълбище (включително стълбищна клетка на втори и трети етажи) в същата сграда- етажна собственост, които съгласно чл.38, ал.1 от ЗС са общи части. Следователно в случая правен интерес у ищеца да предяви отрицателен установителен иск е налице и доводите на ответника за недопустимост на иска са неоснователни. Предметът на спора е ясно очертан с исковата молба и молбата по реда на чл.214 ГПК- 18,6% идеални части от стълбището и от стълбищните клетки на втори и трети етаж, като предявяването на отрицателен установителен иск относно идеални части от недвижим имот, включително общи части на сграда в етажна собственост, не е недопустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Въпреки че формално жалбоподателят е заявил, че решението е порочно и неправилно, в тази връзка във въззивната жалба не са изложени каквито и да било доводи, поради което такива не е възможно да бъдат обсъдени.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

Страните не претендират разноски във въззивната инстанция и поради това такива не следва да им се присъждат.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №188944 от 09.08.2019г., постановено по гр.дело №14613/2017год. по описа на СРС, ГО, 49 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/