Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София,
14.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5154 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Ш. против „Г.“ ООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 534 ТЗ за заплащане на сумата от
164 000 лв., дължима на основание издаден на ищеца от ответника запис на
заповед от 21.03.2008г.
Ищецът твърди, че на 21.03.2008г., в гр. София, „М.****“ ООД, сега с нова
фирма „Г.“ ООД, се задължава като издател по запис на заповед неотменимо и
безусловно срещу представяне, без протест и без разноски, да заплати на ищеца П.И.Ш.
или на негова заповед сумата от 164 000 лв. Посочва, че падежът на
задължението по записа на заповед е 21.04.2008г. Поддържа, че в деня, следващ
датата на падежа на задължението по записа на заповед – 22.04.2008г., същият е
предявен на издателя „Г.“ ООД за плащане, съгласно чл. 491 ТЗ, чрез законния му
представител С. С.Т., като посоченото обстоятелство е удостоверено с подпис на
законния представител на издателя и печат на дружеството. Излага съображения,
че на 22.04.2011г. е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 531 ТЗ, за
предявяване на прекия иск срещу издателя на записа на заповед от 21.03.2008г.
за заплащане на сумата по същия. Навежда доводи, че считано от тази дата той е
изгубил исковете си по процесния запис на заповед поради давност и същият е бил
прескрибиран. Поддържа, че са налице предпоставките за уважаването на иска по
чл. 534 ТЗ – налице е редовен от външна страна менителничен ефект, за
предявяването на правата по който е изтекъл специалният давностен срок по чл.
531 ТЗ. Твърди, че доколкото е налице липса на плащане на дължимата по записа
сума е налице неоснователно обогатяване на издателя „М.****“ ООД /сега „Г.“
ООД/ за негова сметка. Твърди, че е налице претърпяна вреда от него, изразяваща
се в това, че същият е пропуснал да увеличи имуществото си със сумата, предмет
на записа на заповед – 164 000 лв.
Ответникът оспорва иска. Навежда доводи, че ищецът не е спазил законовото
си задължение да представи процесния запис на заповед в оригинал. Поддържа, че
процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на друга сделка –
паричен заем, който е сключен между П.Ш., в качеството му на заемодател и С.С.Т.,
в качеството му на заемополучател, като ответникът има качеството на солидарен
длъжник по този договор. Алтернативно твърди, че записът на заповед е сключен
във връзка с договор за строителство, като той е изпълнил задълженията си по
него, видно от договор за доброволна делба от 26.11.2008г., в който изрично е
посочено, че страните считат дяловете за равностойни и не си дължат суми.
Ищецът, уточнява, че каузалното отношение, във връзка с което е издаден
записът на заповед не е посоченият от ответното дружество договор за заем, а финансиране
на строителството на 4 бр. апартаменти.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Този специален иск за неоснователно
обогатяване принадлежи на приносителите на запис на заповед или менителница,
чиито менителнични искове са погасени по давност. Погасяването
може да е резултат от прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на
специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или
да се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите
действия за запазване на правата по него. В производството по този иск /за
разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД/ не подлежи
на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях;
имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй
като такава размяна няма и този извод се налага от спецификата на
менителничните правоотношения. Искът ще бъде основателен само ако приносителят
на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира
менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото
на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, издаден в
негова полза, а обогатяването за издателя се състои в това, че той не намалява пасивите
в имуществото си, спестявайки паричните средства, които се е задължил да плати,
но не е платил за погасяване на задължението си поради погасяване по давност
или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките
менителнични права и искове на ползуващото се лице /така Решение № 12 от
02.06.2016г. по т.д. № 3788/2014г. на ВКС, I Т.О./.
Елемент от фактическия състав на правото по чл. 534, ал. 1 ТЗ е изгубването
на правата на приносителя на менителничния ефект, поради давност или неизвършване
на необходимите действия за запазване на правата по тях. В конкретния случай,
от страна на ищеца са наведени твърдения, че той е изгубил правата си по
процесния запис на заповед поради изтичането на погасителната давност за
упражняването им. Съгласно Решение № 132 от 17.06.2010 г. по т. д. № 161/2009
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и при менителничните отношения не е достатъчно само
обективното изтичане на определения в закона срок от време, за да настъпи
погасителното действие на давността, която и в разглежданата хипотеза на
специалния менителничен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ не се прилага служебно - арг.
от чл. 120 ЗЗД. В тази насока е нужно да бъде установено позоваване от страна
издателя по записа на настъпилата погасителна давност. Това може да стане в
рамките на висящо исково или изпълнително производство, но може да бъде
направено и извънсъдебно. Така съгласно горецитираното Решение № 132 от
17.06.2010 г. по т. д. № 161/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, при липса на
изрична законова запрета, последният не само би могъл извънсъдебно чрез
едностранно свое волеизявление, при заявено от кредитора искане за доброволно
изпълнение, да се позове на изтеклия в негова полза давностен срок с цел да
въздържи евентуално своя кредитора от търсене съдебна защита на менителничното
право на последния по прескрибирания ефект, но и по този начин извънсъдебно да
признае факта, от който всъщност възниква и правото на приносителя на ценната
книга да предяви специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване срещу
платеца, предоставен му с нормата на чл. 534, ал. 1 ТЗ.
По делото е представен запис на заповед от 21.03.2008г. Падежът на
задължението по него е определен по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден
– 21.04.2008г. Тригодишният срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ за предявяване на преките
менителнични искове е изтекъл на 21.04.2011г. Въпреки че няма данни по делото
ответникът да се е позовал изрично на изтекла погасителна давност, доколкото той
по делото не е навел изрично възражение, че по отношение на вземането по записа
на заповед не е настъпила погасителна давност, респ. твърдения, че ищецът
притежава преките си искове по чл. 531 ТЗ, следва да се приеме, че приносителят
на процесния запис на заповед е изгубил исковете си по делото поради настъпила
погасителна давност.
Записът на заповед е редовен от външна страна, като притежава необходимото
съдържание по чл. 535 ТЗ, като задължението по него е с настъпил падеж.
Ответникът, навежда доводи, че процесният запис на заповед е издаден във
връзка с правоотношение по договор за заем от 21.03.2008г., като алтернативно
поддържа, че чрез записа се обезпечава негово задължение по договор за
строителство.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа. Съгласно задължителните
разяснения на т. 17 на Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС - при редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба, че
вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения
запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение,
като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Предвид дадените от
ОСГТК на ВКС указания, в тежест на ищецът е да докаже единствено наличието на
редовен от външна страна менителничен ефект, но не и каузалното правоотношение,
във връзка с което той е издаден.
Твърдението на ищеца за кауза в процеса единствено обуславя предмета на
защита на ответника. Действително в доклада по делото в тежест на ищеца е
разпределена доказателствената тежест за установяване на каузално
правоотношение по договор за строителство и връзката му с процесния запис на
заповед. Това обстоятелство обаче не е част от фактическия състав на вземането
по записа, а с него се цели провеждането на насрещно доказване на релативните
възражения на ответника. Във всеки случай, предвид правилото на чл. 154 ГПК, е
в тежест на ответника на докаже наличието на каузално правоотношение между
страните, във връзка с което е издаден записът на заповед, както и за
погасяването на задълженията по него, респ. за невъзникването му или
недействителност на основанието му.
По делото са представени доказателства, от които може да се направи извод,
че както ищецът, така и ответникът са били възложители при строежа на
надстройка на съществуваща триетажна жилищна сграда с РЗП 390,19 кв.м.,
находяща се в Упи I-за ЖС и ТП,
кв. 13, по плана на гр. София, с административен адрес : Ж.К. „Западен парк“,
бл. 92, район Красна поляна, като са притежавали идеални части от правото на
надстрояване. Установява се също така, че ответното дружество е сключило
договори за строителство, за изработка и доставка на дограма, за присъединяване
към електроразпределителната мрежа и прочие, което навежда към извода, че то е
осъществило изграждането на надстройката. Въз основа на тези обстоятелства
обаче, не може да се счете, че е проведено пълно и главно доказване на каквито
и да било конкретни договорни отношения между страните, още по-малко за
връзката им с процесния запис на заповед.
Действително, ищецът също прави твърдения, че записът на заповед е издаден
във връзка с изграждането на гореописаната надстройка. В твърденията на
страните обаче има съществена разлика. Докато твърденията на ответника следва
да се квалифицират в насока, че предоставената сума от 164 000 лв.
представлява цена за изграждането на надстройката, респ. за апартаментите,
които съответстват на идеалните части от правото на строеж на П.Ш., от тези на
ищеца следва да се приеме, че той поддържа, че тази сума е предоставена като за
заем, с оглед извършване на строителството. В този смисъл, не може да се
приеме, че е налице липса на спор по отношение на каузалното отношение, във
връзка с което е издаден процесния запис на заповед.
В допълнение следва да се има предвид и че с Решение от 04.03.2014г. по гр.
д. 9033/2011г. на СГС, I
Г.О., 21 състав, с което ищецът по настоящето производство П.Ш. и П.Ш.са
осъдени, на основание чл. 59 ЗЗД, да заплатят на ответника по настоящето дело „Г.“
ООД сумата от 30 000 лв., частичен иск от обща претенция от 161 175.90
лв., с която са се обогатили неоснователно, във връзка с изграждането на
посочените по-горе в мотивите самостоятелни обекти в сграда – апартаменти. Това
решение е потвърдено с Решение № 2147 от 06.11.2015г. по в.гр.д. № 2785 на
Софийски апелативен съд, Г.О., 10-ти състав. Доколкото от страна на „Г.“ ООД е
предявен иск за неоснователно обогатяване, следва да се приеме, че по
необходимост дружеството е навело твърдения, че П. и П.Ш.са се обогатили от
изграждането на надстройката без основание, т.е. не са били налице договорни
отношения между тях и строителя „Г.“ ООД. Тези техни твърдения влизат в
противоречие с направеното от тях възражение, че процесният запис на заповед е
издаден във връзка изграждането на надстройката и те са изпълнили това свое
задължение и водят към извода, че между страните не е налице облигационно
правоотношение по договор за строеж.
По делото не се установява и твърдяното от ответника каузално
правоотношение по договор за заем от 21.03.2008г. С определение от 20.06.2016г.
препис на договор за заем от 21.03.2008г. и препис от уведомително писмо от С.С.Т.
са изключени, на основание чл. 183, изр. 2 ГПК от доказателствения материал по
делото. С оглед на това, по делото не са налице доказателства, от които да се
установява твърдяното от ответника правоотношение. Дори да се приеме обаче, че
е налице договор за заем от 21.03.2008г. и процесният запис на заповед е
издаден във връзка с него, по делото не се доказва задълженията по него да са
погасени. Представеното от ответника уведомително писмо от С.С.Т. не е годно
доказателство за установяване на плащане. То не е документ, изходящ от ищеца -
кредитор и обективиращ негово изявление, че са възстановени сумите по заема
/т.е. документът няма характер на разписка/, не е официален документ, който да
обвързва съда, нито притежава висока доказателствена стойност, доколкото е
издаден, по данни на самия ответник, от брата на управителя на дружеството.
Предвид изложеното, по делото не се установява каузално правоотношение, във
връзка с което е издаден процесния запис на заповед, като релативните
възражения на ответното дружество остават недоказани. В същото време процесния
запис на заповед е редовен от външна страна и е настъпил падежът на задължението
по него. С оглед на това, са налице предпоставките за уважаването на иска по
чл. 534, ал. 1 ТЗ и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
сумата от 164 000 лв., дължима по издаден от „М.****“ ООД /предишно
наименование на ответника/ на 21.03.2008г. запис на заповед за сумата от
164 000 лв.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 9080 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.“ ООД, ЕИК *********** да заплати на П.И.Ш., ЕГН ********** следните суми:
- на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ сумата
164 000 лв., дължима сума по издаден от „М.****“ ООД /предишно
наименование на ответника/ на 21.03.2008г. запис на заповед за сумата от
164 000 лв., по който тригодишният срок по чл. 531 ТЗ за предявяване на
пряк иск срещу издателя е изтекъл, ведно със законната лихва, считано от
10.04.2014 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
9080 лв. - сторени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: