Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 25.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 февруари.………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година…………........……………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 72 по описа за 2018г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по иск с правно основание чл.49 ЗЗД.

 

Ищецът М.К.Н. твърди в исковата си молба, че притежава недвижим имот- широколистна гора, който представлява имот № 058016, находящ се в местността „Гола Глава” по картата на възстановената собственост в землището на с. Пърличево с площ 18,500 дка и находящ се в отдел 51 „Д” по ЛУП от 1999 на ТП „ДГС Берковица”. През м. септември 2016 г. възложила на правоспособно лице- лесовъд да изработи технологичен план за извършване на контролирана сеч в имота. След изработване на проекта се установило, че значителна част от имота е „бяло петно”, т.е. в него дървесината е изсечена.След подадена жалба до Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните се установило, че служители на ДГС- Берковица са изсекли дървесината в имота на ищцата. Твърди, че от незаконосъобразната сеч, извършена от физически лица- служители на ответното дружество й е причинена имуществена вреда, изразяваща се в размера на стойността на неправомерно изсечената дървесина, която не могла да използва при извършването на контролираната сеч през м. септември 2016г.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати причинените вреди- стойността на незаконосъобразно изсечена дървесина в нейния имот, в общ размер 4000 лева, ведно със законната лихва от 01.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й възстанови сторените разноски в производството.

В срока за отговор ответникът СЗДП ДП ТП ДГС- Берковица взема становище, като оспорва предявения от ищцата иск като недопустим, тъй като правото на иск не било надлежно упражнено – ищцата била съсобственик на процесния имот заедно с трето лице, което следвало да бъде конституирано като необходим другар. Оспорва предявения иск  и като неоснователен, като твърди, че ДГС- Берковица е извършило напълно законосъобразна, контролирана санитарна сеч в собствен имот- ДГТ с № 058050, представляващ иглолистна гора, пострадала от пожар. Прави и възражение за настъпила давност, считано от 03.12.2008 г.- датата на съставяне на констативния протокол за освидетелстване на сечището, пострадало от пожара, в което попада и претендираната от ищцовата страна площ. СЗДП ДП ТП ДГС- Берковица счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение е прекомерен и че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите и претендираното обезщетение следва да се намали,съгласно чл. 51 от ЗЗД. Дължимият размер следва да се определи и съобразно притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от процесния имот. Прави и възражение за съдебно прихващане на претендираното от ищцата обезщетение за претърпени от нея вреди в резултат на извършената сеч с разходите на ТП ДГС- Берковица за залесяване в размер 2 110,26 лева.

 

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е и заключение по назначена съдебна експертиза, което съдът изцяло възприема като професионално и компетентно обосновано. От съвкупната преценка на доказателствата, се установи следната фактическа обстановка:

 

Ищцата е една от наследниците на Цеко Стаменов Цеков. С решение 15/07.07.2000 г. на последния са възстановени земеделски земи и гори, в това число и имот 058016 с площ от 18.500 дка, находящ се в м. Гола глава в землището на с. Пърличево. След извършване на делба от 19.06.2014 г. между наследниците на Цеко Цеков, този имот попаднал в дял на ищцата и трето неучастващо в производството лице – Волга К. Иванова (участието й в производството не е обусловено от другарство). Имотът е описан като широколистна гора  и попада в отдел 51”д”  от ЛУП от 1999 година. През 2016 г. ищцата подала документи, за да й бъде разрешено  да добие дървесина от собствения си имот. По повод на това установила, че в част от имота  е извършена сеч на дървесина и сигнализирала съответните органи. След извършване на многобройни проверки, както и в хода на настоящото производство се установи, че през 2007 г в подотдел 51”е” на ДГС Берковица с площ от 150 дка е възникнал върхов пожар, при който е унищожена култура от черен бор.  За инцидента е съставен констативен протокол от 25.03.2007 година. В изпълнение на разпоредбите на чл. 47, ал.1 ЗГ (отм.) е разпоредено почистване на унищожената и засегната дървесина и е създадено позволително за сеч на 100% . Сечта е извършена поетапно в периода 2007/2008 година. След почистване на опожарената дървесина в подотдела е извършено залесяване, при което в подотдел 51”е” (а по ЛУП от 2009 г. 51 „щ”) била засадена акация. Всичко това ищцата узнала през 2016 г., по повод инициирана от нея сеч в собствения имот. В настоящото производство претендира обезщетение с твърдението, че ответникът неправомерно е извършил сеч на площ от около 5,5 дка от нейния имот, като с това й причинил щета.

На първо място в настоящото производство се поставя въпроса, дали е налице погасителна давност по отношение на правото на ищцата да претендира обезщетение, като се има предвид, че от момента на деянието е изминал период повече от 10 години.  В тази връзка е и налице направено своевременно възражение от страна на ответника с отговора на исковата молба. Настоящият състав намира, че не е налице ефекта на погасителната давност, доколкото извършителят на сечта за ищцата е станал известен едва през 2016 година. В тази насока са разясненията, дадени в ТР 5/2016 година на ОСГК на ВКС.

Настоящият състав намира, че предявеният иск за обезщетение от непозволено увреждане е неоснователен. От заключението на вещото лице, изготвено след обстойна проверка както на материалите по делото, така и на КВС за землището, ЛУП от 1998 г. и последващ такъв от 2009 г. се установява следното:

Лесоустройствените планове се изготвят и отразяват различните видове дървесни култури, така както те са разположени върху конкретна част от територията. Изготвените ЛУП се съвместяват с КВС и по този начин са налице данни какви дървесни видове се намират върху площта на имота, собственост на конкретно лице или държавата. Към момента на възстановяване на собствеността върху имот 058016 е отразено, че този имот попада в подотдел 51”д” по лесоустройствения план от 1999 година и е залесен с широколистна гора. Такива характеристики са отразени и в базата данни на поземлена комисия за имота, така са издавани и скици за него. Налице е обаче грешка при изготвяне на лесоустройствения план от 1998 г., пренесена автоматично и в последващия ЛУП от 2009 г., при която грешка се е получило „изместване” на обозначените дървесни видове върху територията. Това „изместване” се дължиспоред вещото лице на неправилно очертаните граници на просеката на далекопровод, който има сервитут хоризонтално от двете страни на крайните проводници. Тази просека не е изсечена в нужните  параметри, което автоматично влече след себе си грешка при обозначаване на всички имоти около тази просека (какъвто е и настоящият случай). Така вещото е установило, че  имот 058016 по КВС не попада изцяло в подотдел 51”д” от ЛУП 1998 г.(51”ю” ЛУП 2009 г.), но обхваща и 5 дка от подотдел 51”е” от ЛУП 1998 г. (51”щ” от ЛУП 2009 г.). Както е отразено в лесоустройствените планове и се установява в производството подотдел 51”е” е иглолистна култура от черен бор, пострадала от пожар през 2007 година. По КВС попада в имот 058020, който е ДГТ. Териториалните предели на правото на собственост се определят от границите на имота, а не от дървесния вид, попадащ върху него. Върху един имот може да както широколистни, така и иглолистни насаждения.

         За да е основателен иска за обезщетение от непозволено увреждане, каквато е претенцията на ищцата, следва да е налице неправомерно поведение – деликт, извършено от ответника (или от лица и вещи, за които той отговаря), вредоносен резултат и причинна връзка между двете. В конкретния случай вредоносният резултат – изсичане на дървесина на площ от около 5.000 дка, разположена в имота на ищцата 058016 НЕ Е резултат от неправомерно действие на ответника. Това е така, тъй като  иглолистната гора, находяща се в тази част на имота е пострадала от пожар. Съгласно разпоредбите на чл. 47 и следващите от Закона за горите, актуален към момента на извършване на сечта, и Наредба № 33/30.07.2004 г. за видовете сечи и методите за тяхното провеждане, собствениците на пострадали от пожар, засегнати околни гори са длъжни да извършат санитарна сеч. Действията по изсичане на дърветата, предприети от ответника следователно, не могат да бъдат определени като противоправни. В случая фактът, че е допуснато несъответствие и неправилно засичане на КВС и ЛУП, при което за страните в производството тази част от 5 дка, попадаща в подотдел 51”е” се намира в имот 058020 – държавен е без значение: ако имотът е държавен, ответникът правомерно е извършил действия в контролиран от него имот, след като е частен – ответникът е извършил действия за сметка на собственика, от името на собственика, тъй като именно собственикът е длъжен да проведе санитарната сеч след пожара. След като липсва противоправност на действието, не може да се приложи института на непозволеното увреждане. В случая ответникът е предприел действия по отстраняване последиците от пожара в съответствие с предписаното от закона. Поради грешка е предприел тези действия вместо действителния собственик. Правомерността на действията не се оборва от показанията на разпитания свидетел. Последният твърди, че са сечени и необгорели дървета и дори той си бил купил от тях. Тези негови възприятия са без значение, тъй като от една страна са твърде субективни, без познаване от негова страна на конкретните факти и норми, а от друга е налице разпореждане за сеч на 100 % на дървесината от подотдел 51 „е”, каквато всъщност сеч е извършена.

След разчистване на опожарената територия, в т.ч. и частта от имота на ищцата, ответникът е залесил с акация, която към момента на приключване на настоящото производство е на около 10 годишна възраст. Ответникът е направил възражение за прихващане като е претендирал ищецът да му заплати стойността на извършеното залесяване със стойността на дървесината към момента на предявяване на възражението. Предвид формиране на извод за неоснователност на предявения иск, съдът не дължи произнасяне по направеното възражение.

 

По горните съображения съдът

 

 

 

 

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Н. с ЕГН **********,***  срещу СЗДП „ДГС – Берковица”, ЕИК 201617476061, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Митрополит Кирил № 13, представлявано от Йордан Йосифов Йончев  иск за заплащане на обезщетение за причинена в собствен имот вреда като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: