№ 100
гр. ХАСКОВО, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. Т.А
като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Търговско дело № 20245600900007
по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК
Обстоятелства по исковата молба
Представена е искова молба от Р. М. А., ЕГН:********** от *******
против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,ЕИК********,гр.София,бул.“Витоша“
№89Б за изплащане на 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
1 260 лева имуществени вреди.
Ищецът твърди,че на 22.11.2018г. около 18.23ч в гр.Хасково, на ул.“Бяло
море“ до дом №17 е станало пътно-транспортно произшествие между
л.а.******** с рег № ******* , управляван от Т. К. Т.,ЕГН ********** от
гр.Хасково , ******* и пешеходеца Р. М. А., ЕГН ********** от гр.Хасково,
който е пресичал пътното платно. В следствие на удара пострадалият А. е
получил наранявания и веднага е откаран в Бърза помощ на МБАЛ-
гр.Хасково, където са установени множество наранявания.. На следващият
ден 23.11.2018г. сутринта е приет в ортопедично отделение на МБАЛ-Хасково,
1
където е поставена диагноза: счупване на трохандера на дясна бедрена кост-
закрито, счупване на дясната лопатка, счупване на дясна пубисна кост и
счупване на фибуларен малеон на дясната подбедрица.
Ищецът сочи,че обстоятелствата и причините за ПТП са отразени в
издаденият констативен протокол за ПТП с пострадали лица №123 от
22.11.2018г от служител на сектор"Пътна полиция" при ОДМВР-Хасково и те
са отвличане на вниманието на водача Т. и ненавременната му реакция за
спиране на автомобила при наличие на пресичащ пътното платно пешеходец.
От същият протокол е видно , че виновният водач е бил застрахован по
засраховка „Гражданска отговорност“" на автомобилистите при ответника със
ЗП № ВС/06/118002481779 на „ДЗИ-Общо застраховане"АД -, валидна от
21.08.2018г до 20.08.2019г.
На виновният водач Т. е съставен АУАН № 0666913 от 22.11.2019г.от
служителите на Пътна полиция посетили ПТП.В последствие е издадено и НП
№18-1253-001703 от 05.02.2019г на Н-к група към ОДМВР-Хасково,с-р ПП,
против водача Т. за нарушаване на чл.20,ал.2 от ЗДвП- движение с
несъобразена скорост в населено място и в нощни условия и ненавременна
реакция при наличие на опасност на пътя - пресичащ пешеходец в следствие
на което виновно е причинил ПТП с пострадал пешеходец, поради като на
основание чл. 179,ал.2,пр. 1 от ЗДвП му е наложено съответното наказание-
„глоба в максималния размер от 200лв.".Нарушителя Т. не е обжалвал така
наложеното му наказание и НП е влязло в законна сила на 08.03.2019г.
Ищецът А. претърпял болки и страдания от нанесените му в следствие
на произшествието телесни повреди и продължава да търпи такива и към
настоящият момент.От представената медицинска документация - фиш за
оказана спешна медицинска помощ от 22.11.2018г на пациента Р. М. А. и
Епикриза - И.З. № 20509/2018г от 23.11.2019г. на Ортопедия при МБ А Л-
Хасково е видно, че в следствие на ПТП ищеца А. е получил следните
увреждания:Разкъсно контузии рани в областта на дясната вежда и теменно-
слепоочно в дясно на главата,3акрито Счупване на трохантера /скален масив/
на дясна бедрена кост, Счупване на дясна лопатка, Счупване на срамната кост
на таза в дясно, Счупване на десния малко пищялен глезен.
Счупванията в областта на десния долен крайник-бедрена кост, срамна
кост вдясно и десен малък пищял, както поотделно така и по съвкупност са
2
причинили трайно затруднение на движението на десния долен крайник/десен
крак/ за повече от 30 дни и представляват средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 от НК.
Счупването на дясната лопатка е причинило трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник/ дясна ръка/ за повече от 30 дни и
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 , ал.2 от НК.
Останалите увреждания - контузия и разкъсно —контузии рани на
главата и лицето са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК и представляват леки телесни повреди.
След приемането на ищеца А. в ортопедичното отделение на МБАЛ-
Хасково е започнато интензивно лечение, като на 24.11.2018г му е извършена
операция-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.
Пролежал е в отделението до 03.12.2018г. и е изписан за домашно лечение.
Около 4 месеца е бил на легло и не е можел да се обслужва и придвижва
самостоятелно.След това още около 10 месеца не е можел да се придвижва
нормално и е продължил да използва помощни средства.Имплантираната
метална плака не е отстранена и до настоящия момент.Процеса на лечение е
бил по -продължителен от обичайния и бил свързан със силни болки и
страдания. Към момента на получаване на травмите ищеца е бил в добро
здравословно състояние и нямал оплаквания свързани с опорно двигателния
апарат. В следствие на причинените му телесни повреди бил тотално нарушен
обичайния му ритъм на живот, както на него така и на семейството му. В
момента не е настъпило пълно възстановяване и ищеца продължава да
изпитвам болки при влошаване на времето и при леко натоварване на десния
крак и дясната ръка. В следствие на преживеният емоционален стрес скоро
след инцидента ищеца започнал да има прояви на раздразнителност,
тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност. Мисълта , че тези
страдания ще бъдат за цял живот още повече го депресира и го кара да се
чувства непълноценен.
С оглед така претърпените и търпени и към настоящият момент от
ищеца болки и страдания, същият желае ответника да бъде осъден да му
заплати сумата от 40 000лв, обезщетение за неимуществени вреди.
Преди извършване на операцията ищеца е закупил медицинско изделие-
метална плака"DHS СИСТЕМА" за сумата от 1260лв., видно от фактура №
3
********** от 26.11.2019г. и фискален бон към нея и това е сумата, която той
претендира от ответника за причинени му имуществени вреди.
Преди предявяване на настоящия иск, на основание чл.380,ал.1 от КЗ,
ищеца на 06.02.2019г е предявил претенция пред ответника „ДЗИ-Общо
застраховане", където е образувана преписка № 43072951900040, по която са
представени доказателства удостоверяващи 3-Знастъпилото застрахователно
събитие, вината на застрахования водач и причинените вреди.Въпреки това с
писмо изх.№0-92-11892 от 12.08.2019г на ДЗИ Общо застраховане" е направен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищеца претендира и лихва за забава върху горните суми на основание
чл.86 от ЗЗД. Ответника е изпаднал в такава забава от датата на отказа-
12.08.2019г., но доколкото вземанията за лихви се погасяват с 3 годишна
давност, лихвата за забава която претендира ищеца е от 19.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата./ -3 години назад от датата на завеждане
на иска на 19.01.2024г./
Съобразно изложеното се иска от съда да се осъди ответника „ДЗИ -
Общо Застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление :гр. София-
1463 бул. "Витоша" N0 89Б, ЕИК ******** да заплати на Р. М. А., ЕГН
********** следните суми, а именно
- сума в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в следствие на получени телесни повреди, а именно: 1.Разкъсно
контузии рани в областта на дясната вежда и теменно-слепоочно в дясно на
главата, 2.3акрито Счупване на трохантера /скален масив/ на дясна бедрена
кост, З.Счупване на дясна лопатка, 4.Счупване на срамната кост на таза в
дясно, 5.Счупване на десния малко пищялен глезен, като счупванията в
областта на десния долен крайник-бедрена кост, срамна кост вдясно и десен
малък пищял, както поотделно така и по съвкупност са причинили трайно
затруднение на движението на десния долен крайник/десен крак/ за повече от
30 дни и представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от
НК, счупването на дясната лопатка е причинило трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник/ дясна ръка/ за повече от 30 дни и
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 , ал.2 от НК, а
останалите увреждания - контузия и разкъсно -контузии рани на главата и
4
лицето са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК и представляват леки телесни повреди, както и психична травма,
довела до прояви на раздразнителност, тревожност, нарушен нощен сън и
емоционална лабилност, както и -сума в размер на 1260лв. представляващи
обезщетение за имуществени вреди - стойността на медицинско изделие,
метална плака“ DHS СИСТЕМА" всички причинени при ПТП станало на 22.
11. 2018г в гр.Хасково,ведно със законната лихва , върху тези суми от
19.01.2021г. до окончателното им изплащане, както и всички направени по
делото разноски.
Ответното дружество представя отговор на исковата молба,като намира
исковете за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорват изцяло.
Исковете за главница и лихви са неоснователни- погасени по давност.
В тази насока ответникът прави възражение за изтекла 5 годишна погасителна
давност от датата на настъпване
на застрахователното събитие по отношение на претенцията за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и претенцията за имуществени
вреди в размер на 1 260 лв.Искът за изплащането на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.11.2018 г. е
неоснователен поради изтекла давност. Процесното ПТП настъпило на
22.11.2018 г., а претенцията предявена на 19.01.2024 г..Следователно към
датата на подаването на исковата молба са изтекли повече от пет години от
датата на ПТП.
Ответната страна твърди и че съгласно чл. 197 от Кодекса за застраховането
правата по застраховка „Гражданска отговорност" се погасяват с изтичането
на 5 години от датата на настъпване на събитието.
Неоснователността на главния иск водела и до неоснователност на
акцесорната претенция.
Дружеството извежда,че не оспорва наличието на действащ към датата на
ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключен относно л.а. „********"срег. №*******.
Оспорват обаче твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките
5
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
пораждащ отговорността на застрахования в дружеството ни водач, респ.
договорната отговорност на „ДЗИ-ОЗ" ЕАД.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение,
осъществено от страна на водача на л.а. „********" Т. К. Т., както и пряката
причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и
получените от ищеца телесни увреждания. Оспорва се механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка между механизма на произшествието и
заявените увреждания, както и механизма на получаване на телесните увреди
на ищеца.
По делото не били ангажирани доказателства, от които да се установява
конкретния механизъм на ПТП, причините и обстоятелствата за настъпването
му, които да са довели до вредоносните последици за ищеца. От представения
към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не може
да се установи твърдението, че застрахованият в дружеството водач виновно е
причинил ПТП. Оспорва се цитирания протокол в частта „обстоятелства и
причини за ПТП". Протоколът бил съставен от лице, което не е възприело
лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
причините и обстоятелствата за възникване на ПТП. С оглед на това се
поддържа , че механизмът на настъпване на ПТП е неясен и недоказан, поради
което не е възможно да се проследи наличието на пряка причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.
Оспорва се като недоказано твърдението в исковата молба, че причина за
ПТП е отвличане на вниманието на водача и ненавременната реакция на
водача на лекия автомобил при наличие нр пресичащ пътното платно
пешеходец.
Застрахователят твърди,че единствената причина за настъпване на ПТП е
предприетото от пешеходеца неправилното пресичане и движение на пътното
платно. Пострадалият Р. А. е пресичал неправомерно пътното платно, на
необозначено с пътна маркировка тип „Зебра" място, като е изскочил на
пътното платно внезапно отдясно по посока на движението пред водача на
лекия автомобил в момента, в който водачът е предприел спиране, поставяйки
го в обективна невъзможност да предотврати ПТП. Пешеходецът е изскочил
6
внезапно пред автомобила, в резултат на което е попаднал в опасната зона на
водача, като преди това водачът на л.а. „********" не е имал възможност да го
забележи, предвид,че ПТП е настъпило в тъмната част на деня.
Ответникът оспорва вида и характера на описаните в исковата молба
телесни увреждания и връзката им с ПТП,както и твърдението,че в резултат
на ПТП пострадалият е получил заявените в исковата молба увреждания. От
представените медицински документи не се доказвало категорично, че
претендираните увреждания са настъпили в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото на 22.11.2018 г. ПТП. От представените към исковата
молба документи било видно, че пострадалият отказал първа медицинска
помощ при такива тежки телесни увреди, хоспитализиран е чак на следващия
ден. Епикризата била много лаконична, имало само диагнози, не били
цитирани рентгенови изследвания, нямало данни за консервативно лечение.
Липсвали данни и за възстановителния период.
В условие на евентуалност, в случай, че се приеме иска за основателен,
застраховатерят твърди, че пострадалият има съществен принос за
настъпилото ПТП и неблагоприятните последици от него. В тази връзка на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Р. А.. Пешеходецът предприел внезапно
пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място в тъмната
част от денонощието. Във връзка с горното пострадалият нарушил
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата и е
станал причина за настъпване на събитието и неблагоприятните последици от
него.
Пострадалият също така се е намирал в състояние на алкохолно опиянение -
абузус алкохоликус. Посоченото състояние се характеризирало със значителни
нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието и
координацията на движенията, изразяващи се в силно забавяне на реакциите.
Посоченото състояние на Р. А. също съществено допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
Пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за него, респ. неговите
наследници са настъпили вредни последици, които следва да бъдат отчетени
при реализиране на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на
МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на
7
обезщетението, дължимо на ищците. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде
намалено.
Не на последно място, се прави възражение за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение. Иска за неимуществени вреди
бил силно завишен и несъответстващ на реално претърпените и доказани от
ищеца болки и страдания от твърдените за настъпили телесни увреждания.
Искът в размер на 40 000 лв. не бил съобразен с вида и степента на
получените увреждания, начина на извършване на увреждането,
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. със съществения принос на
пострадалият за настъпване на ПТП.
Претенцията на пострадалия за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди била прекомерна и не съобразена с присъжданите от
съдилищата обезщетения за сходни случаи и със социално-икономическата
ситуация в страната към датата на настъпване на ПТП.
Оспорва се като неоснователна и претенцията за законна лихва от
претендираната дата.
Предвид гореизложеното, се иска се отхвърли предявения иск изцяло като
неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици.
2.Предявените претенции съставляват активно кумулативно обективно
съединени искове с правно основание-432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават-Не се оспорва: наличието
на валидна застраховка за автомобила за времето на ПТП; воденото
административно наказателно производство приключило в слязъл в сила акт
по същество;настъпването на описаното ПТП ;липсата на плащане по
заявената претенция към застрахователя.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване-по делото няма
обстоятелства,които не се нуждаят от доказване,както не са налице законови
предположения по чл.154 ал.II от ГПК или неподлежащи на доказване факти
като общо известни и служебно известни на съда факти,освен оборимата
законова презумпция по чл.45 ал.II от ЗЗД.
8
Правни съображения
Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД са
допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни.
Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това
правооношение „“ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е пасивно легитимирана
страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни
пряк иск за понесените вреди.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от
ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищцата е избрала
защита на накърнените права чрез прекия иск против застрахователя
.Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
9
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил,
причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В
тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи и
правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.
В доклада същите са подробно указани и сведени до знанието на
страните,като в тази насока нямат и възражения.
Основния елемент от упражнената защита по същество от ответника
срещу предявените искове е отправеното по делото правопогасяващо
възражение по отношение заявените за защита по исков ред субективни права
в исковата молба,като погасени по давност.Това възражение е неоснователно.
Действително от настъпване на процесното ПТП, при което е пострадал
ищеца-22.ХI.2018 г. правнорелевантния срок от пет години относно
погасителната давност по чл.110 от ЗЗД,респ. по особения текст относно
застраховката „Гражданска отговорност“ на чл.197 от КЗ,изтича на 22.ХI.2023
г.Настоящата искова молба е предявена пред съда на 19.I.2024 г.
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.III.2020 г., обнародван в
Държавен вестник бр. 28/24.03.2020 г., урежда спиране на срокове и дела, с
изключение на наказателни и други спешни производства. Законът предвижда,
че за срока от 13.III.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражи и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по наказателни дела за налагане на
10
мерки за принуда по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
Нормативният акт предвижда спиране на всички давностни срокове,
установени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за
административните нарушения е наказания. В обхвата на тази разпоредба
следователно попадат погасителната давност и придобивната давност, с което
се създава гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради
бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение
и в рамките на същото.
Спрелите да текат срокове по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето в „Държавен вестник“ или от
20.V.2020 г.
Съобразно изложеното се налага извода,че настоящата искова молба е
предявена преди изтичането на погасителната давност,което предпоставя и
неоснователностт на отправеното правопогасяващо възражение от страна на
ответното дружество.
В следствие на описаното ПТП на 22.ХI.2018 г. ищецът е получил
телесните увреди – счупване на дясна лопатка;счупване на дясна срамна кост
на таза;счупване на дясната бедрена кост;счупване на десния външен
глезен;рани в дясната половина на лицето и дясната слепоочна област.
Обичайните срокове за възстановяване на счупената дясна лопатка са
около три месеца,при правилно протичане на оздравителния процес,а за
счупванията в дясната срамна кост,дясното бедро и десния малък пищял са
причинили затруднения в движението на десния крак за срок от около 12
месеца.Няма данни за осъществявани рехабилитационни процедури то страна
на пострадалия.
По отношение на получените травми ищецът е престоял в МБАЛ
Хасково АД като е приет на 23.ХI.2018 г. и е изписан на 03.ХII.2018 г.,като е
опериран с условия на спешност след подготовката му на 24.ХI.2018 г. като е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,Фемур с
11
поставена спинална анестезия.Първоначално същия е напуснал спешно
отделение на 22.ХI.2018 г. като при тестване с дрегер резултата е показал 1.58
промила алкохол в кръвта.В тази насока са представените по делото
доказателства-фиш за спешна медицинска помощ,епикриза,лист за преглед на
пациент в спешно отделение,материалите по административно наказателните
преписки приети по делото,както и приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза и разпита на вещото лице пред съда,които не оставят място за
съмнение относно характера и степента на телесните увреди на пострадалия.
Следва да се посочи и че относно процесния случай с наказателно
постановление №18-1253-001703/05.II.2019 г. /л.62/на основание чл.179 ал.II
т.1 от ЗДвП за виновно нарушение на чл.20 ал.II от ЗДвП на водача на МПС Т.
Т. е наложено админтистративно наказание „Глоба“ от 200 лв.,а с наказателно
постановление №18-1253-001661/16.I.2019 г. /л.70/на пешеходеца Р. М. А. на
основание чл.184 ал.V вр. с ал.III от ЗДвП за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ от 100 лева.
Според съда след анализ на събраните доказателства въпросното ПТП е
осъществено на 22.ХI.2018г. около 18.20 ч в гр.Хасково, на ул.“Бяло море“ до
дом №17 чрез удар между л.а.******** с рег № ******* , управляван от Т. К.
Т.,ЕГН ********** от гр.Хасково , ******* и пешеходеца Р. М. А., ЕГН
********** от гр.Хасково.В тази насока са доказателствата по
административно накадателните преписки,показанията на свидетелите по
делото.
В каузалната поредица от причини довели до настъпването на удара и
оттам на получените увреди у пострадалия се преплитат действията както на
водача на МПС,така и тези на пострадалото лице,които в своята съвкупност го
извеждат като правнорелевантен факт.
Водачът е управлявал въпросното МПС с около 30 км/в час по ул.“Бяло
море“ в посока ул“Добруджа“ в тъмната част на деня,като асфалтовия път е
имал наклон по вектора на движение.При това движение същият забелязъл
предварително в лявата си страна,почти по средата на пътното платно да се
движи с бързи и големи крачки,да бяга по осевата линия на улицата
пострадалия.След забелязването на ищеца,водачът на МПС Т. Т. продължил
напред,като след около 5-6 метра и няколко секунди след това ищецът завил
рязко надясно с вектор на движение пресичащ вектора на движение на
12
автомобила и срещу дом №17 на ул.“Бяло море“ в гр.Хасково по дължина и на
0.65 м- 2.42 метра вляво от десния ръб на тротоара на улицата настъпил удар
между тях.При същият пешеходеца бил от ударен дясната си страна от
автомобила с неговата челна част и вдигнат върху него.В тази насока ясно
сочат установените повреди по автомобила,вкл. и счупеното предно
стъкло,както и получените телесни увреди у пострадалия,които обхващат
цялата му дясна част на тялото-от десния крак до главата.В тази насока са
както материалите по приетите административно наказателни преписки,така и
показанията на свид.Т. Т.,вкл. приетите по делото експертизи.
Водачът на застрахованото МПС е нарушил императивни правила за
движението по пътищата.На същият е вменено съобразно чл.20 ал.I от ЗДвП
да контролира непрекъснато управляваното от него МПС.Съборазно ал.II на
нормата водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.Същевременно чл.116 от ЗДвП извежда специфично задължение
на водачите на пътно превозно средство да бъдат внимателни и предпазливи
към пешеходците,като уязвими участници в движението по пътищата.
В настоящия случай Т. Т. не е изпълнил задълженията си от императивен
ред по ЗДвП.Същият очевидно е възприел своевременно ищецът Р. А. при
особеното му движение по средата на пътното платно-същият бягал с големи
крачки.Това е и меродавния момент за предприемане на законосъобразни и
адекватни действия от водача,тъй-като съвсем ясно е било и за него,че А. е
имал нехарактерно поведение за пешеходец в тъмната част на деня,описано
по-горе,без признаци,че същият е забелязъл въобще движението на процесния
автомобил. При тези обстоятелства водачът/без наличие на алкохол в кръвта/ е
бил длъжен и могъл да съобрази,че А. може всеки един момент да пресече
вектора му на движение и да настъпи удар между тях,тъй-като е съставлявал
вече очевидна опасност за движението, която водачът не е контролира по
никакъв начин.
13
За да избегне тази опасност Т. е трябвало да спре воденото от него МПС
незабавно.Именно спешното установяване на МПС в момента на забелязване
от страна на Т. на пешеходеца е единствената адекватна реакция,която
изключва настъпване на удар между тях при каквото и да е поведение от
страна на непредвидимия пешеходец А., употребил значително количество
алкохол.Това поведение от страна на водача на МПС би изпълнило изцяло
предписанията на чл.20 ал.II изр.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП.
Вместо това Т. само намалява скоростта си, но продължава движението
на МПС и едва когато А. му пресякъл пътя от ляво дясно задействал
спирачната система,което обаче е била вече ненавременна реакция,в
нарушение на описаните по-горе законови императиви,при което настъпил и
удар между автомобила и пешеходеца,при което последният счупил предното
стъкло на автомобила и паднал на земята.А. предприел резкия завой на дясно
по движението си,когато се намирал на разстояние от 7.16 метра от предната
част на автомобила.В тази насока следва да се ценят показанията на свид.Т.
Т.,материалите по адвинистративно наказателните преписки и приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза.
Началото обаче на каузалната поредица от събития довела до настъпване
на вредоносния резултат е поставено преди описаните действия на Т. от самия
пострадал.Същият е с установено съдържание на алкохол в кръвта от 1.58
промила в момента на настъпване на инцидента съобразно талон за
изследване/л.72/.Впрочем в тази насока са и показанията на водача на
МПС,който сочи,че след ПТП А. бил пиян,миришел на алкохол и
буйствал.Наличието на подобно опиянение обяснява и описаното особено
поведение на пострадалия-тичане в тъмната част на деня по средата на
пътното платно на ул“Бяло море“ и рязка смяна на посоката на движение без
видими основания,като напълно не е съобразил движещия се автомобил на Т..
Това поведение на А. е в нарушение на задълженията му като пешеходец
при движението си по пътната инфраструктура,какъвто същият очевидно е по
смисъла на чл.107 от ЗДвП.Пострадалият е длъжен предвид предписанията на
чл.108 ал.I от ЗДвП да се движи по тротоара на улицата,какъвто е
наличен,видно от съдебно техническата експертиза и представените с нея
снимки на мястото на удара.Вместо да изпълни това законово указание,без
нужда и самоволно,А. тича по средата на пътното платно на тази улица,което
14
само по себе го прави опасен за движението,като уязвим участник в
същото.Поведението на пострадалият нарушава и изискването на чл.114 т.1 от
ЗДвП,което забранява на пешеходците да навлизат внезапно на пътното
платно.От друга страна предприетото движение към десния тротоар от А. е в
разрез и с предписанието на чл.113 ал.I от ЗДвП.Същият е трябвало да пресече
улицата по пешеходна пътека,като преди навлизане на пътното платно да
съобрази приближаващите се пътни превозни средства и да не удължава
ненужно пътя и времето за пресичане.Съобразно съдебно-техническата
експертиза в района на удара няма пешеходна пътека.В този случай обаче
въпреки липсата на такава,при предприемане на пресичане на пътното платно
пострадалия отново е следвало да съобрази преди навлизане на пътното
платно приближаващите се пътни превозни средства и да не удължава
ненужно пътя и времето за пресичане.Доказателства по делото обаче въобще
не сочат на подобно поведение от А.,който не е съобразил никак воденият от Т.
автомобил.
Съобразно изложеното се налага извода,че каузалната поредица от
обстоятелства,довела да настъпване на вредоносния резултат е функция на
действията на пострадалия,поставили началото й с изцяло
незаконосъобразното му движение като пешеходец по пътното платно,което го
е направило реална и налична опасност,която в последствие,поради
нарушение на чл.20 от ЗДвП не е възприета и оценена своевременно като
такава от водача Т.,който от своя страна не е осъществил единствено
адекватната реакция-да спре ведната воденото МПС.
Ето защо е налице хипотезата на чл.51 ал.II от ЗЗД,която обуславя
намаляване на търсеното обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди наполовина,поради наличното съпричиняване от страна
на пострадалия.
С оглед провеждане на лечението на получените травми ищцата
закупила медикаменти,консумативи,тутор,проходилка,заключваща плака за
проксимална тибия и заплатила за извънболнична помощ/рехабилитация за
пет дни/ и храна общо 2052.85 лева.Тези разноски са пряка последица от
процесното ПТП,тъй-като са директно свързани с провежданите лечения на
получените от същото телесни увреди от ищцата.
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и
15
продължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от
живота на пострадалия и необратимостта на част от вредите ,съдът
намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза
на 40 000 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло
принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен
относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото
лице и съставлява точно мерило за оценка на действителната
загуба,формирана от степента на получените телесни увреди ,
продължителността на оздравяване, възстановяването на здравето на ищеца
,изцяло негативната проекция върху психиката на същия на процесния
инцидент. Като цяло процесното ПТП е довело до значителна отрицателна и
необратима модификация на живота на А. в здравословен и социален аспект и
съществено е променила в негативен аспект ежедневието му.Същият е
претърпял значителна операция,поставен му е имплант в десния крак,четири
месеца след инцидента е бил на легло,не можел да става и се обгрижвал
изцяло от свидетелката Василка Райкова,негова майка/л.100/.След това
започнал да се движи с помощта на патерици,като това продължило повече от
година.Не бил изцяло възстановен и досега-не можел да извършва пълни
движения с дясната ръка,десния крак трябвало редовно да почива при
обикновено натоварване.След инцидента не можел да ходи повече от година и
два месеца на работа.Вече не можел да работи в строителството,а станал водач
на такси.Не можел да извършва и обикновени по натоварващи физически
дейности,изискуеми от ежедневието.Вечер не можел да спи,бил
раздразнителен,изпитвал болки,мислел си,че състоянието му е такова
доживот.
Обезщетението от 40 000 лева е съобразено с характера на
вредите,описани по-горе,интензивността и продължителността на търпените
болки,времето и начина за лечение, липсата на цялостно пълно
възстановяване,доколкото и понастоящем продължава да търпи физически
ограничения , негативния, продължителен и интензивен начин на отразяване
на тези увреди в живота на пострадалия ,сериозната психическа травма,която
е преживяла и е останала и досега , възрастта ,обществено икономическите
условия в страната към релевантния период.
16
Съобразяването на всички тези съществуващи обстоятелства значими в
хипотезата на чл.52 от ЗЗД,извеждат понятието справедливост от неговата
абстрактност като цяло и го привеждат в конкретика към процесния случай в
синхрон с предписанията на ППВС №4/1968 г. на ВС.Така определения размер
на обезщетение от 50 000 лева обхваща всички претърпени неимуществени
вреди от ищеца от въпросния деликт,причинените му телесни увреди и
негативни преживявания, съставлява адекватен и конкретен израз на
справедливостта за случая. Всеки друг размер на обезщетение,по-нисък или
по-висок,би бил в разрез с изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Предвид обаче установената хипотеза по чл.51 ал.II от ЗЗД,то
въпросната сума следва да се редуцира наполовина или до 20 000 лева.
Основателна е и претенцията за изплащане на имуществените
вреди,тъй-като пред съда се установи,че за извършване на лечението са
направени разходи от 1 260 лева,които са изцяло свързани с него и са били
необходими за оптималното му протичане-със сумата е закупена метална
плака „DHS Система“ с оглед извършената операция на крака-л./12/.
Предвид обаче установената хипотеза по чл.51 ал.II от ЗЗД,то
въпросната сума следва да се редуцира наполовина или до 630 лева.
Тези суми се дължат предвид предявеният пряк иск по чл.432 ал.I от КЗ
срещу застрахователя и ответник по делото.Същият е носел покрития риск от
настъпването на подобно застрахователно събитие по силата на наличното
договорно правоотношение между него и водача на процесния
автомобил,причинили настоящото ПТП,съобразно чл. 429 ал.I от КЗ,поради
което и е задължен да покрие отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Върху така определените обезщетения за неимуществени вреди,ще
следва на основание чл.86 вр. с чл.497 ал.I т.1 вр. с чл.496 от КЗ да се изплати
и законната лихва. Застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429
ал.II, т.2 от КЗ, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице. В чл.429 ал.III от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
17
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Следователно отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата - по
силата на самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в
който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие.
Когато длъжникът – застраховател, не се произнася по застрахователна
претенция или отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не
може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на забава. Ето защо в случая законната лихва се дължи
считано от 12.VIII.2019 г.. – датата на уведомяване на застрахователя от
увредения,но следва да се присъди съобразно поисканото-от 19.I.2021 г.
Ще следва на процесуалния представител на ищеца адвокат М. Т. да се
заплати предвид представения договор за правна защита и съдействие в
режима на чл.38 от Закона за адвокатурата вр. с чл.7 ал.II т.3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения да се определи и изплати от
ответника сумата от 2 256.7 лв., която е съразмерна на правната и фактическа
сложност на делото и на осъществените процесуални действия на
представителя,поради което няма предпоставки за промяна на размера.
Ответната страна следва да заплати по сметка на съда 125
лева,заплатени от бюджета за извършената съдебно медицинска експертиза по
делото,съобразно уважената част на исковете,както и 850 лева държавна такса
върху уважените размер на исковете,съобразно чл.1 от Тарифа ДТКССГПК.
Ищецът съобразно изхода от делото следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер 425 лева за екпертизи и 720 лв.
възнаграждение за адвокат или общо 1 145 лв.,съборазно документитге по
делото и представения списък.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК********, гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б да заплати на Р. М. А., ЕГН:********** от *******
сумата от 20 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от настъпило на 22.11.2018г. в гр.Хасково, на ул.“Бяло море“ до дом №17
станало пътно-транспортно произшествие между л.а.“********“ с рег №
******* , управляван от Т. К. Т.,ЕГН ********** от гр.Хасково , ******* и
ищеца като пешеходец,ведно със законната лихва върху сумата от
19.I.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата над присъдената сума от
20 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК********, гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б да заплати на Р. М. А., ЕГН:********** от *******
сумата от 630 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди от
настъпило на 22.11.2018г. в гр.Хасково, на ул.“Бяло море“ до дом №17
станало пътно-транспортно произшествие между л.а.“********“ с рег №
******* , управляван от Т. К. Т.,ЕГН ********** от гр.Хасково , ******* и
ищеца като пешеходец,ведно със законната лихва върху сумата от
19.I.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата над присъдената сума от
630 лева до пълния предявен размер от 1 260 лева обезщетение за
имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК********, гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б да заплати на М. Т. Т.,АК-
Хасково,гр.Хасково,ул.“Преслав“ №31 ет.2 сумата от от 2 256.7 лв.
възнаграждение в режима на чл.38 от Закона за адвокатурата за
представителвство на ищеца Р. М. А., ЕГН:********** от *******
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК********, гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б да заплати на държавата по сметка на съда 850 лева
държавна такса върху уважената част на исковете и 125 лева
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Р. М. А., ЕГН:********** от ******* да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК********, гр.София, бул.“Витоша“ №89Б
сумата от 1 145 лева разноски по делото съобразно резултата от същото.
19
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по въззивен ред пред Апелативен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
20