Решение по дело №1970/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2200
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20197180701970
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

№2200/31.10.2019г.         гр.Пловдив                             31.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :                                                                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1970 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл.148б, ал.4 от Закона за движение по пътищата.

Оспорва се Заповед № РД-01-482/12.06.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта, в която по отношение на Г.Д.Р. е разпоредено изземване на индивидуални печати за заверка на документи,с които се удостоверява извършването на периодични прегледи и е прекратен достъпа му до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г.Д.Р. моли заповедта да се отмени като незаконосъобразна, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди,че по отношение на него не е установявано да е извършил нарушение. Дружеството „ОТО 98“ ЕООД,за което в мотивите на заповедта е посочено да е извършило нарушение, твърди да не е в трудово правоотношение с него към момента на проверката. Прави възражения и за нарушение на административно производствените правила, тъй като не е бил уведомен за започналата процедура. Представя писмени доказателствени средства.Претендира разноски.

Ответникът – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не дава становище по жалбата.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и становищата и възраженията на двете страни, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.149 от АПК и от адресат на оспорвания акт, пряко засегнат от действието му.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да разпореди изземване на индивидуални печати за заверка на документи,с които се удостоверява извършването на периодични прегледи и да прекрати достъпа до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП по отношение на жалбоподателя, ответният административен орган е приел, че е налице хипотезата на чл.148б,ал.1,т.4 от ЗДвП и чл.26,ал.1,т.4 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.,а именно не е спазен срокът по чл. 28, ал. 4 от Наредбата за уведомяване на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за изгубени, откраднати или унищожени документи, с които се удостоверява, че превозното средство е технически изправно.

Установено е от фактическа страна, според мотивите в заповедта, че при извършена проверка за периода 15.12.2018г. – 14.02.2019г. и извършена инвентаризация липсва един знак за технически преглед -стикер с № 10752926.

За да постанови на основание чл.148б,ал.3 от ЗДвП  отнемане на индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, издадено на лицето по чл. 148, ал. 2, както и прекратяване на достъпа на председателя на комисията, извършваща прегледите, до информационната система по чл. 147, ал. 9, очевидно административния орган е приел,че жалбоподателят Г.Р. е председател на комисия и е лице от списъка към разрешението на дружеството „ОТО-98“ЕООД.

Но как е приел това не става ясно, след като при започване на процедурата жалбоподателят изобщо не е бил уведомен, видно от писмата на лист 42 и 43 от делото. Същият не фигурира в списъка към разрешителното, а според представените по делото трудов договор и заповед за прекратяване на трудов договор, че към момента на извършване на проверката, при която е установена липсата на холограмен стикер, а именно на 27.02.2019г., съгласно констативен протокол на лист 54 от делото, жалбоподателят не е бил в трудови правоотношения с дружеството, на което е издадено разрешително № 1315. Следователно, по никакъв начин не може да се установи, че жалбоподателят е измежду кръга на лицата по чл.148б от ЗДвП спрямо санкционираното дружество „ОТО-98“ЕООД, по отношение на които да се постанови отнемане на печати и прекратяване на достъпа до информационната система. Нещо повече, установява се от представените по делото доказателства, че към момена на констатиране на нарушението, жалбоподателят е бил председател на комисия в контролно-технически пункт на съвсем друг субект „Максбат“ЕООД, по отношение на който изобщо няма констатации за нарушения,а и няма никаква връзка с констатациите по оспорваната заповед.

С оглед на това, съдът намира, че в оспорваната част заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени, тъй като не се установяват предпоставките за издаването й по отношение на жалбоподателя.

С оглед незаконосъобразността на заповедта, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които според представения списък и доказателствата към него са в размер общо на 610лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-482/12.06.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта, в която по отношение на Г.Д.Р. е разпоредено изземване на индивидуални печати за заверка на документи,с които се удостоверява извършването на периодични прегледи и е прекратен достъпа му до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Г.Д.Р., ЕГН ********** сумата от 610/шестстотин и десет/ лева разноски.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: