Р Е Ш Е Н
И Е № 393
гр.Видин, 28.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми
юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия ПОПИВАНОВ гр.дело № 260 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от М.Й.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска”
19, представлявано от законните си представители Виолина Спасова и Доротея
Николова, за пресъждане на недължимо платена парична сума по договор за ипотечен
кредит, сключен между страните и лихва за забава върху главницата.
Предявен е от ищцата иск с правно основание
чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права са: наличието на сключен на 12.08.2008г.
между страните договор за ипотечен кредит, по силата на който ответното
дружество „БАНКА ДСК” ЕАД, в качеството му на кредитор, предоставило на ищцата М.Й.М., в качеството й на
кредитополучател, парична сума в размер на 102 000 лева, със срок на издължаване
360 месеца, считано от неговото усвояване.
Посочва
се, че съгласно чл.7 от договора за ипотечен кредит „…кредитополучателят
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК
УЮТ - /приложение № 2 към договора/. Към датата на сключване на настоящия
договор, базовия лихвен процент е 4.69%, стандартната надбавка е в размер на
3.60 процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 8.29 %.“
Поддържа
се от ищцата, че в хода на обслужване на кредита, Банката – кредитор е
увеличила едностранно договорената възнаградителна лихва без основание, тъй като
ищцата не се е съгласявала за това. Посочва се също, че от сключването на
договора ищцата продължава редовно да заплаща погасителните вноски, точно и в
срок, но че е заплатила на ответника в повече недължима сума, която Банката е
надвзела в по – голям размер от дължимия при начална липса на основание за
това, тъй като тази сума е получена от ответника въз основа на едностранно
изменение на лихвения процент, предприето въз основа на нищожни клаузи на
договора и Общите условия /ОУ/. Поради това ищцата счита, че банката – кредитор
се е обогатила за нейна сметка неоснователно със сумата в размер на 5000 лева,
поради което следва да я върне.
Иска
се от ищцата, съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, да осъди ответника
да й заплати сумата в размер на 5000 лева, представляваща получена без правно
основание сума за периода от 12.08.2008г. до 29.01.2019г. по договора за
ипотечен кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2019г. до
окончателното издължаване.
Иска
се също, съдът на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ - тъй като са налице неравноправни клаузи, които не са уговорени
индивидуално с потребителя, във вр. с чл.143, т.10 от ЗПП /позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание/, чл.143, т.12 от ЗПП /предвижда цената
да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или
дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора/ и чл.143, т.13 от ЗПП /дава право на търговеца или доставчика да
определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия
или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора/, да прогласи нищожността на клаузите на
чл.7, изр. първо, на чл.12 от договора – в частта, в която се предвижда, че
дължимите от кредитополучателя такси са в размер на Тарифата, която е в сила
към деня на съответното плащане и чл.14 от договора за ипотечен кредит от 12.08.2008г.,
сключен между страните, както и клаузите на т.9.1, т.9.4 и т.25.3 от ОУ за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към договора, сключен между
страните.
Ищцата
претендира пресъждане на разноските за платена държавна такса по делото в
размер на 200 лева. Ангажира писмени доказателства и съдебно – икономическа
експертиза.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете като
неоснователни и недоказани. Признава обстоятелствата по наличието на сключен
между страните договор за ипотечен кредит от 12.08.2008г. и първоначалния
определен лихвен процент при сключване на договора - че базовият лихвен процент
е 4.69%, стандартната надбавка е в размер на 3.60 процентни пункта или лихвения
процент по кредита е общо 8.29 %. Признава от своя страна, че лихвения процент
по кредита е изменен едностранно от Банката, както следва: считано от
21.10.2008г. – от 8.29% на 9.29%, но че същото е направено с решение на
вътрешен орган на Банка ДСК – Комитет за управление на активите и пасивите на
Банка ДСК с протокол № 46.1 от 16.10.2008г., като е увеличен базовия лихвен
процент /БЛП/ от 4.69% на 5.69% и че основанието за решението за едностранно
изменение на БЛП е изменение на т.нар. индекси LEONIA, EURIBOR и LIBOR, както и на индекса на потребителските цени за
България /CPI/ с повече от 0.5%
за последното шестмесечие. Поддържа се още, че възможността за изменение на
лихвения процент по ипотечния кредит е законово допустимо, уговорено е между
страните на базата на обективни критерии, върху които Банката няма възможност
да влияе и че именно на тях се основава изменението му, както и че ищцата е
била уведомена за промяната на адреса си: р.Видин, ул.“Свобода“ № 4. Ответникът
оспорва възраженията за нищожност на клаузите на договора поради
неравноправност. Прави възражение за погасена по давност претенция за
възстановяване на претендираната главница – недължимо платена лихва над
договорената за периода от 12.08.2008г. до 29.01.2019г. Иска се от ответника,
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Ответникът ангажира писмени доказателства, поставя въпроси към
съдебно – икономическата експертиза. Претендира пресъждане на разноските по
производството.
Съдът,
като разгледа исковата молба, отговора и след преценка на събраните по делото
доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не
се спори между страните и се установява от представения по делото договор за
ипотечен кредит /лист 8 от делото/, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение от 12.08.2008г., съгласно което, ответното
дружество „БАНКА ДСК” ЕАД, в качеството му на кредитор, е предоставило на
ищцата М.Й.М., в качеството й на
кредитополучател, парична сума в размер на 102 000 лева, със срок на
издължаване 360 месеца, считано от неговото усвояване.
Признава
се от ответника, че лихвеният процент по кредита е изменен едностранно от него,
както следва: считано от 21.10.2008г. – от 8.29% на 9.29% - с решение на
вътрешен орган на Банка ДСК – Комитет за управление на активите и пасивите на
Банка ДСК с протокол № 46.1 от 16.10.2008г., като е увеличен базовия лихвен
процент /БЛП/ от 4.69% на 5.69%.
Не
се спори също между страните, че договорът, сключен между тях е действащ, както
и че страните по него са изправни, с изключение на оспорената от ищцата част –
за заплащане на лихва върху главницата в по – голям от първоначално договорения
размер, както и че кредитополучателят е изплатил този спорен размер на лихвата
след увеличението й.
Признава
се от ответника, че клаузите на договора и ОУ към него не са индивидуално
уговорени с кредитополучателя, съгласно чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Видно
от съдържанието на договора за ипотечен кредит, страните са договорили,
дължимата се по отпуснатия кредит лихва да се формира от базов лихвен процент,
определян периодично от кредитора – чл.7 от договора; че неразделна част от
договора са ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица,
които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора – чл.11
от договора; че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършени услуги на клиента,
която е в сила към деня на съответното плащане – чл.12 от договора; че
кредитополучателят е запознат с тази тарифа – чл.13 от договора и че кредиторът
има право да извършва изменения и допълнения на ОУ, които стават задължителни
за кредитополучателя, като за всяка промяна кредиторът уведомява
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на
Банката – чл.14 от договора.
В
Раздел III, т.9.1 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити /лист 9 от делото/ се предвижда, че кредитът се олихвява с фиксирана и
/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в
договора, както и че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява кредитополучателите по подходящ начин, а също – че при промяна
на базовия лихвен процент, кредиторът определя нов размер на месечната вноска
за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя нов погасителен план
– т.9.4 от ОУ.
В Раздел VIII,
т.25.3 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, е предвидено право
на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин, като промяната може да бъде
извършена при наличие на някое от следните условия:
а/при
изменение от поне 1% на месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR;
б/при
изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
в/при
изменение поне 0.5% на месец на индекса на потребителските цени за България /CPI/;
г/въвеждане
на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху
Банка ДСК;
д/промени
в нормативните актове, както и регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките;
е/при
изменение от поне 10% на месец на стойностите на средите годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в
статистиката на Централната банка;
ж/съществена
промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния
борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
По
договора са уговорени и Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
жилищен или ипотечен кредит по програма „ДСК Уют“ /лист 11 от делото/, по който
страните не спорят.
По
делото е приложен и погасителен план за изплащане на кредита, включващ 360
месечни вноски, стойността на всяка от които съдържа конкретно определен размер
на месечна главница и лихва, при постоянна лихва в размер на 8.29% както и
еднократна такса на всеки 12 месеца.
С
протокол № 46.1 от 16.10.2008г. Комитетът за управление на активите и пасивите
на „Банка ДСК“ ЕАД, е взел решение, с което, считано от 21.10.2008г. се
увеличава базовия лихвен процент /БЛП/ по жилищните и ипотечни кредити в лева,
какъвто е договорът, сключен между страните, с 1.00 п.п., а именно - от 4.69%
на 5.69%. като основание за решението е посочено изменение с над 1% за месец на
лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари и изменение с над 0.5% на месец на
индекса на потребителските цени за България /CPI/
през последното шестмесечие.
От
заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета по делото
съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява:
- че
кредитът е сключен на 12.08.2008г. и е усвоен на 19.08.2008г.;
- че
към датата на сключване на договора - 12.08.2008г. годишният лихвен процент по
кредита е 8.29%, считано от 21.10.2008г. същият е увеличен на 9.29% и от тази
дата е олихвяван с 9.29%, като увеличението е следствие на увеличение на
базовия лихвен процент от 4.69% на 5.69%, а размерът на надбавката е запазен за
целия исков период от 3.60%;
- че
от представените по делото доказателства и данни от страните за изготвяне на
експертизата, не се установява ищцата да е ползвала преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Уют“, както и дали същата е изпълнявала условията на
програмата;
- че
при увеличението на БЛП са ползвани индексите LEONIA, EURIBOR и LIBOR, както и на индекса на потребителските цени за
България /CPI/, както следва –
поради изменение с над 1% за месец на лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари и
изменение с над 0.5% на месец на индекса на потребителските цени за България /CPI/ през последното шестмесечие;
- че
при определяне на БЛП кредиторът е взел под внимание няколко лихвени индекса,
но не може да се установи теглото на всеки от тях, както и точна математическа
формула, по която да е получавана стойността на БЛП;
- че
от датата на усвояване на кредита – 19.08.2008г. до датата на предявяване на
иска 29.01.2019г. кредиторът не е намалявал БЛП, а от там – и лихвеният процент
по договорения между страните кредит, независимо от намалението на някои от
стойностите на някои от лихвените индекси през отделни периоди, и не са
намалявани погасителни вноски по кредита;
- че
за периода от датата на усвояване на кредита – 19.08.2008г. до датата на
предявяване на иска 29.01.2019г., ищцата е заплатила на ответника сумата в
размер на 102 773.28 лева, от която: 5172.88 лева – главница,
97 301.05 лева – договорна лихва и 8.18 лева – лихва за просрочена
главница;
- че
дължимите суми по договора за ипотечен кредит от 12.08.2008г., като се вземе
предвид само неговото действие, без да се взема предвид едностранното
увеличение от страна на Банката на лихвения процент за периода от датата на
сключване на договора 12.08.2008г. до датата на предявяване на иска
29.01.2019г. са както следва: 6014.57 лева – дължима главница с настъпил падеж
и 87 194.99 лева – дължима договорна лихва с настъпил падеж;
- че
от датата на усвояване на кредита – 19.08.2008г. до датата на предявяване на
иска 29.01.2019г. разликата между дължимите се по договора суми, като се вземе
предвид само неговото действие, без да се взема предвид едностранното
увеличение от страна на Банката на лихвения процент и реално изплатените от
ищцата са както следва: 1. 6014.57 лева - дължима по договора, 5172.88 лева –
платена главница, или 941.69 лева – неплатена главница и 2. 87 194.99 лева –
дължима договорна лихва по договора, 97 301.05 лева – платена лихва, или
10 106.06 лева – надплатена лихва.
- че
за периода от 29.01.2014г. /5 години преди датата на завеждане на исковата
молба/ до 29.01.2019г., дължимите се по договора суми, като се вземе предвид
само неговото действие, без да се взема предвид едностранното увеличение от
страна на Банката на лихвения процент и реално изплатените от ищцата са както
следва: 1. 6014.57 лева - дължима по договора, 5172.88 лева – платена главница,
или 941.69 лева – неплатена главница и 2. 41 369.25 лева – дължима договорна
лихва по договора, 47 234.45 лева – платена лихва, или 5 865.20 лева
– надплатена лихва за този период.
Въз основа на установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира
за допустим, а разгледан по същество основателен в претндирания от
ищцата размер за периода от 29.01.2014г. /5 години преди датата на
завеждане на исковата молба/ до 29.01.2019г.
Съгласно чл.55,
ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Кредиторът има право да търси
връщане на полученото без основание, заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Основни предпоставки, които се срещат при всички състави на
неоснователното обогатяване, са получаването на нещо от едно лице и отсъствието
на основание за това получаване. Поради характера на иска по чл. 55,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта
на твърдяната парична сума получена от ответника, а в тежест на ответника е да
докаже основанието, на което е получил престацията, с която се оспорва, че се е
обогатил.
В облигационната теория се различават два основни типа
неоснователно обогатяване или кондикции – престационна /уредена в чл.55 от ЗЗД/
и непрестационна /уредена в чл.59 от ЗЗД/. Предявения в това производство иск
следва да се квалифицира като такъв по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Елементите на този
престационен тип са няколко. На първо място едно лице е престирало и с това то се
е обеднило, докато лицето, на което е престирало да се е обогатило. Под
престация се разбира съзнателно и целенасочено увеличаване на чуждо имущество.
В настоящия случай кредитополучателят съзнателно и по своя
собствена воля е осъществил съответната престация за заплащане на парична сума
- лихва, но с това той е целял да изпълни своето задължение към кредита въобще
и не може да се приеме, че с акта за заплащане на по – висока лихва, той се е
съгласил с нея и поради това няма право да иска връщането й на правно основание
„неоснователно обогатяване“. На следващо място, престирането трябва да е
станало за сметка на престиращия и да е довело до получаване на имуществена
придобивка от обогатилия се. Следващият елемент е свързан с това, обогатилият се да е получил
нещо. Той трябва да се е обогатил чрез престирането – неговото имуществено
положение да се е подобрило. Предмет на полученото може да бъде всяка
имуществена облага – в случая парична сума. За престирането трябва да не е имало
правно основание - в случая – да са налице нищожни клаузи на договора, сключен
между страните, които не дават основание на кредитора едностранно да увеличава
дължимата се по договора лихва.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на
сключения между тях на 12.08.2008 г. договор за кредит. Не е спорен и въпросът,
че с клаузата на чл. 7 от договора за ипотечен кредит, страните са постигнали
съгласие кредитополучателят наред с главницата, да заплаща на банката и годишна
лихва. Доколкото банката извършва действия по предоставяне на кредити на
физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна
престация за това от кредитополучателя, а именно възнаграждение за времето,
през което последният ползва предоставените му парични средства, какъвто характер
има лихвата, чиято дължимост е уговорена между страните с посочената договорна
клауза. Един от съществените елементи на този вид търговска сделка е посочен в
закона - чл. 430, ал. 2 от ТЗ, а именно - съществуването на задължение в тежест
на кредитополучателя да заплаща лихва върху предоставената за ползване парична
сума - главница по договора за банков
кредит.
Не се спори между страните по делото и се установява от
заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, че по
време на действието на процесния договор банката еднократно и едностранно е
изменила размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва.
Спрония въпрос между страните е дали такава възможност е уговорена в полза на банката
- кредитор с валидна клауза в сключената между страните сделка. От съдържанието
на процесния договор за кредит и по - конкретно от нормата на чл. 7, изр. първо
от същия е видно, че такава възможност е предвидена – кредиторът да може да
променя базовия лихвен процент за този вид кредит периодично, без постигане на
изрична уговорка за това с кредитополучателя. Същото е предвидено и в общите
условия към договора, а именно: че кредиторът има право едностранно да променя
базовия лихвен процент и таксите, тоест, че промените стават незабавно задължителни
за кредитополучателя за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин –
чл.25.3 от ОУ. А също – че кредиторът има право да извършва изменения или
допълнения в общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя,
като за всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения,
поставени на видно място в салоните на банката - чл.14 от ОУ.
Доколкото ищцата е физическо лица,
на която, по силата на сключения договор за ипотечен кредит от 12.08.2008г. е
предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност, то същите се явяват потребители по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приеме, че ищцата, в
качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между нея и
ответното дружество по силата на сключения договор за кредит, се ползват от
защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Доколкото разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, то следва да
бъде установено дали процесните клаузи /на чл.7, изр. първо, на чл.12 от договора –
в частта, в която се предвижда, че дължимите от кредитополучателя такси са в
размер на Тарифата, която е в сила към деня на съответното плащане и чл.14 от
договора за ипотечен кредит от 12.08.2008г., сключен между страните, както и
клаузите на т.9.1, т.9.4 и т.25.3 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити към договора, сключен между страните/, са
индивидуално уговорени с потребителя или не. В настоящия случай ответното
дружество е направило изявление, с което признава, че клаузите на договора
и ОУ към него не са индивидуално уговорени с кредитополучателя, съгласно
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Индивидуално уговорена би могла да е и
клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора, както и
до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката
или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна,
съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП. Затова клаузите, които не са индивидуално уговорени
с кредитополучателя, подлежат за преценка от гледна точка на това - дали са неравноправни
по характер, съответно – води ли до нищожност на съдържанието им, вменяващо
права и задължения на страните по договора.
Клаузите по договора за кредит
следва да са на ясен и разбираем език - включва яснота и разбираемост на
клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено
изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици.
Клаузите, които дават право на
търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива
случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП.
В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче, законодателят е предвидил
изключение от това правило, като основният критерии за приложимостта на изключението
е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от волята
на търговеца или доставчика на финансовата услуга, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от
неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗП. Потребителят следва
предварително да получи достатъчно конкретна информация за това, как търговецът
може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния
за него начин. Съдът няма право да допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока, но при съмнение, съдът има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин, съгласно чл.147, ал.2 от ЗЗП, във връзка с
всички останали клаузи на договора.
Отговор на въпроса за приложението
на предвиденото в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение от правилото за
неравноправност на клаузи, даващи право на търговеца да завишава в значителна степен
цената на стоката, без потребителят да има право да се откаже от договора, по
отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и
услуги, чиято цена се изменя поради външни и независещи от търговеца фактори - въздействие
на свободен пазар и/или държавен регулатор, е дадено с решение № 77 от
22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на III г. о. на ВКС, а именно, че за
преценката дали е налице изключението от общия принцип за неравноправност, е
необходимо методът за индексиране и промяна на цените в договора - да са описани
по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна
информация за това - как търговецът може едностранно да промени цената.
С решение № 424 от 02.12.2015 г. по
гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС е обявена за правилна практиката, която приема, че
не е достатъчно за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП,
посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства,
независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на
размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени и
методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и
обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер
на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът
да изменя произволно размера лихвата по кредита без да се съобрази с
конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар. В тази
връзка съдът съобрази и даденото разрешение с Решение № 95 от 13.09.2016 г. на
т. д. № 240/2015 г. на II т. о., съгласно което договорът за жилищен ипотечен
кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и с оглед въведеното
в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ изискване - при отпускането на кредит, банката да
обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита,
конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за
изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от
съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде
едностранно променян от кредитора след сключването на договора, независимо дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив. Когато на потребителя не е
предоставена предварително достатъчна конкретна информация за това, как банката
може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и
когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част
от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 от ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
С оглед на изложеното, следва да се
приеме изводът, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност
за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер
на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част
от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които
този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза,
изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е неприложимо. Посочената разпоредба
изключва неравноправността при клаузи със смисъла по чл. 143, т. 7, 10 и 12 от
ЗЗП, съдържащи се в посочените видове сделки, чиято цена е обвързана с
обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца. Когато
кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс,
размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение
необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов
контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му.
Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената
/лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови
услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на
обвързаността на страните от нея, независимо, че ощетената при увеличение на
цената, винаги е по-слабата страна - потребителят, чиито права са предмет на
закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона
добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му поведение прави
неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното
поле на изключващата неравноправността норма на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Този
извод следва както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване на
разпоредбата във връзка с чл.144, ал.4 от ЗЗП - при клауза в потребителски
договор за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя
"методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора".
Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми
критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е
законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.147, ал.1 от ЗЗП.
То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните
промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на
лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от
него месечна вноска. В този смисъл е и предвиденото в разпоредбите на чл.1 и
чл.4 от ЗЗП основно право на потребителя да получи информация за цената на
услугите, респективно - задължение на добросъвестния търговец да даде на
потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор. Ако
предпоставката - добросъвестност на търговеца,
предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената, респективно
- лихвата, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора
метод за промяна на цената не е налице, същият не може да се ползва от
изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
Доколкото в настоящия договор за
ипотечен кредит не се съдържат условия, регламентиращи методът, по който
банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на
задължението, т.е. не са инкорпорирани условията - вътрешните правила на
банката, изисквани от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ /приложимият
за спора закон, тъй като Законът за потребителския кредит в редакцията му преди
изменението бр. 59/2016 г. и Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители, които дават специална закрила на потребителите на кредитни услуги
и уреждат правила за прозрачност и яснота при предоставяне на кредити на
потребители и задължение за предоставяне на преддоговорна информация, са приети
след сключване на процесния договор от август 2008г./, следва, че клаузите на
чл.7, изр. първо и чл.14 от договора във вр. с т.25.3 от ОУ към Договора, които
въвеждат право на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент, са
неравноправни.
Действително, в ОУ към договора за
ипотечен кредит е предвидено, че банката има право да променя базовия лихвен
процент при наличие на предварително определени условия, и в настоящия случай,
за изменение на базовия лихвен процент с 1 пункт - от 4.69% на 5.69%, са
послужили предварително посочените в чл.25, т.3, б.“а“ и б.“в“ обстоятелства:
поради
изменение от поне 1% на месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR и при изменение поне 0.5% на месец на
индекса на потребителските цени за България /CPI/,
които са били налице, видно от заключението на вещото лице, и които
обстоятелства съдът преценява като независещи от волята и извън контрола на банката
- кредитор, тъй като първите съставляват международни индекси на междубанковия
пазар, а вторият – индекс, измерващ темповете на инфлацията за стоките,
определян от Националният статистически институт на Р.България.
Клаузите на общите условия обаче, съдържат
единствено изброяване на обективните фактори като условия, при които банката
може да извърши промяната, като не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по
които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за
обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната.
Банката не твърди, съответно по делото няма доказателства, че на кредитополучателя
са били оповестени и предоставени "правила", по които ще се определи,
или е определен конкретният размер на увеличението. Вещото лице е
посочило, че при определяне на БЛП кредиторът е взел под внимание няколко
лихвени индекса, но не може да се установи теглото на всеки от тях, както и
точна математическа формула, по която да е получавана стойността на БЛП.
Затова за ищцата, в качеството й на кредитополучател не съществува никаква
възможност да направи каквато и да е самостоятелна прогноза или самостоятелни
изчисления, въз основа на които да установи стойността на евентуално дължимата
лихва след нейната промяна, което само по себе си е в противоречие с
изискването за добросъвестна търговска практика. Неясно, непрозрачно и без
установен метод и стандарт банката, променяйки базовия лихвен процент, е увеличила
годишния процент на лихвата по конкретния кредит. Освен това, установява се от
заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, че банката
не е предприела действия по реципрочно намаляване на базовия лихвен процент
след увеличението, независимо от намалението на лихвените индекси през
определени периоди /отговорна въпрос № 3, лист 82 от делото/. Предвид
изложеното, така формулираната клауза е изцяло в полза на банката и в ущърб на
кредитополучателя - промяната съставлява
едностранно увеличение на размера на възнаградителната лихва - цената на
кредита, която е съществен елемент от договора за кредит. Тя е упражнена на
основание на клауза от ОУ към договора – чл.25, т.3, която е неравноправна,
поради това и нищожна на основание разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Оспорената
клауза на чл.7, изр. първо от договора за ипотечен кредит страда от същите
пороци, дори в по – голяма степен, тъй като в нея въобще не е посочен начин на
формулиране на правото за едностранно изменение на лихвата, без всякаква
конкретика и дава почти неограничена субективна власт за изменение на договора
в полза на кредитора. Същото се следва и по отношение на клаузите на т.9.1 и
т.9.4 от ОУ, които също регламентират едностранното право на кредитора да
променя базовия лихвен процент по договора и да определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и по този начин да актуализира
погасителния план.
В този смисъл е и константната съдебна
практика и по-конкретно Решение № 205 от 07.11.2016 г. на ВКС по т. д. №
154/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 95 от 13.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
240/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 561 от 09.08.1918 г. на ВКС по т. д. №
735/2018 г., II т. о. и др.
По отношение на оспорването на
клаузата на чл.12 от договора като нищожна поради неравноправност, съдът
намира, че не следва да се произнася, тъй като клаузата касае заплащането на
такси по процесния договор, които не са предмет на настоящия спор.
С оглед на изложеното, предявеният
от ищцата осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД
се явява основателен в претендирания размер. Установи се безспорно наличието на
разместване на имуществени блага – парични средства, при което едната страна по
спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на
имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно
лице в това на друго. Такъв е и случая, при който е получено нещо въз основа на
нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща
имущественото разместване. С оглед на гореизложените правни съображения, въз
основа на които съдът прие за установено, че клаузите на чл.7, изр. първо и чл.14
от договора и т.9.1, т.9.4 и т.25.3 от ОУ към договора за банков кредит,
сключен с ищцата на 12.08.2008г., са неравноправни, респективно нищожни, се
налага извода, че заплатената от ищцата част от дълга въз основа на посочените
по - горе клаузи се явява платена при начална липса на правно основание и подлежи
на връщане.
При преценка на размера на иска,
съдът съобрази заключението на вещото лице, за това, че от датата на
усвояване на кредита – 19.08.2008г. до датата на предявяване на иска
29.01.2019г. разликата между дължимите се по договора суми, като се вземе
предвид само неговото действие, без да се взема предвид едностранното
увеличение от страна на Банката на лихвения процент и реално изплатените от
ищцата са както следва: 1. 6014.57 лева - дължима по договора, 5172.88 лева –
платена главница, или 941.69 лева – неплатена главница и 2. 87 194.99 лева –
дължима договорна лихва по договора, 97 301.05 лева – платена лихва, или
10 106.06 лева – надплатена лихва, и че за периода от 29.01.2014г. /5
години преди датата на завеждане на исковата молба/ до 29.01.2019г., дължимите
се по договора суми, като се вземе предвид само неговото действие, без да се
взема предвид едностранното увеличение от страна на Банката на лихвения процент
и реално изплатените от ищцата са както следва: 1. 6014.57 лева - дължима по
договора, 5172.88 лева – платена главница, или 941.69 лева – неплатена главница
и 2. 41 369.25 лева – дължима договорна лихва по договора, 47 234.45 лева
– платена лихва, или 5 865.20 лева – надплатена лихва за този период.
Основателно
е възражението на ответника за настъпила погасителна давност по
отношение на исковата претенция за времето от датата на сключване на договора –
12.08.2008г. до 29.01.2014г.
/5 години преди датата на завеждане на исковата молба/, тъй като съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г.
по гр. д. № 1/1979 г., на Пленума на ВС, вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането
на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея. Основанието не е налице при самото извършване на
престацията, поради което следва да се приеме, че давностният срок започва да
тече от деня на получаването й. В настоящия случай, от датите на заплащане от
ищцата на всяка една от месечните вноски, включващи и възнаградителната лихва,
по които плащането е осъществено преди 29.01.2014г. е изтекъл петгодишният
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, поради което предявената претенция за този
период е погасена по давност. За този претендиран период искът се явява
неоснователен като погасен по давност. За останалия период, за който искът не е
погасен по давност, а именно – от 29.01.2014г. /5 години преди датата на
завеждане на исковата молба/, до 29.01.2019г., вещото лице е дало заключение,
че надплатената от ищцата лихва следствие на едностраното й увеличение от
страна на кредитора е в размер на 5 865.20 лева. Исковата претенция е в
размер на 5000 лева, като ищцата не се е възползвала от правото си да поиска
изменение на размера на иска, поради което същият следва да бъде уважен в
претендирания от нея по – нисък размер от 5000 лева.
С оглед уважаването на главния иск, основателен се
явява и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.01.2019г. до
окончателното издължаване. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че лихва върху полученото без основание се дължи от поканата
за връщане. В настоящия случай такава покана до ответната страна е отправена с
предявяване на исковата молба, поради което и искът за заплащане на законната
лихва следва да бъде уважен именно от датата 29.01.2019 г.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца сумата от 200 лева, представляваща
направени по делото разноски за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” 19, представлявано
от законните си представители Виолина Спасова и Доротея Николова
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, да заплати на М.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща платена без правно основание
сума по Договор за ипотечен кредит,
сключен между страните 12.08.2008г.,
представляваща разликата, формирана в периода от 29.01.2014г. до датата на
предявяване на иска - 29.01.2019г., между размера на
договорената между страните погасителна вноска в частта за договорената лихва и
реално заплатената договорена лихва в частта над първоначално договорената
лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, поради нищожност на
клаузите на чл.7, изр. първо и чл.14 от договора и на т.9.1, т.9.4 и т.25.3 от
ОУ към договора за банков кредит, сключен с ищцата на 12.08.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска - 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
перетндирания период от датата на сключване на договора 12.08.2008г. до 29.01.2014г. – 5
години преди датата на предявяване на иска, като погасен по
давност.
ОСЪЖДА
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” 19, представлявано
от законните си представители Виолина Спасова и Доротея Николова
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, да заплати на М.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени по
делото разноски за платена държавна такса, съобразно уважения размер на иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Видински окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: