Решение по дело №9506/2017 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№

гр. Плевен,  28.05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9506 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „О.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  офис 3, представлявано от в.е.б, срещу Х.Е. ЕООД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от Л. В. обективно съединени искове с правно основание чл.367 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца  обща сума в размер на 10036,94 лева,  от които: сума в размер на 9857,40 лева, представляващи  дължими суми по издадени фактура №185/31.08.2017 г. и по фактура №186/06.09.2017 г. за извършени от дружеството ищец транспортни услуги по неформален договор за превоз,  както и сума в размер на 179,54 лева, претендирани като сбор от дължимите лихви върху всяка една от фактурите, ведно със законната лихва  върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

Твърди се в исковата молба, че  между ищцовото и ответното дружество са установени търговски правоотношения, свързани с упражняваното от двете дружества занятие. Излага се, че по силата на възникналото търговско  правоотношение ответното дружество е възложило на ищцовото дружество в качеството му на превозвач, а последното е приело да извърши транспортни услуги -  превоз на насипен товар / стъклени трошки/ от Република Гърция до гр. Пловдив със собствени МПС срещу възнаграждение. Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по възникналото облигационно отношение превозвачът е извършил в пълен обем, в срок и при дължимото качество възложените му от товародателя задачи по транспортиране на стъклени трошки по заявка на възложителя за целия срок на договора. Излага се, че съгласно договореното между страните изпълнителят е предоставил на възложителя своевременно оригиналите на ЧМР. Твърди се, че изпълнението на задълженията от страна на ищцовото дружество по Договора за превоз е прието от ответника без възражения относно обема, срока и качеството на извършената работа. Сочи се, че доказателство за приемане на извършената работа от страна на ответника и липсата на възражения относно обема, срока и качеството на извършената работа са  и подписаните от него фактури №№185/31.08.2017 г. на стойност 4224,60 лева и фактура №186/06.09.2017 г. на стойност 5632,80 лева и двете с вкл. ДДС. Твърди, че посочените фактури са своевременно представени на ответника и са осчетоводени от ответното дружество и са вкл. в данъчните регистри по ДДС. Навежда доводи, че страните са се договорили плащането да стане в срок до 45 дни от представянето на фактурите и съставяне на протокол за извършените работи. Твърди,че падежът е настъпил и до датата на предявяване на исковата молба плащане не е постъпило. Претендира и лихва за забава по всяка една от фактурите. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният  представител на ищеца моли съда да уважи иска и да постанови неприсъствено решение. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право да депозира отговор.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.

В  проведеното по делото о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е  предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от договор за  транспортни услуги, по силата на който е превозил насипен товар със собствено МПС от Република Гърция до гр. Пловдив. Ответникът е приел изпълнението на поетото задължение по договора за превоз на товари без възражение относно обема, срока и качеството на извършената работа. За извършените услуги ищецът е издал данъчни фактури, които са осчетоводени от ответното дружество и са вкл. в данъчните регистри по ЗДДС за съответния период. Сочи, че в уговорения между страните срок ответното дружество не е изпълнило задължението си да плати сумите по фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.367 ТЗ вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане № 20023/21.12.2017 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 1192/02.04.2018 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в производството в  размер на 1885,00 лева, от които 1400 лева адвокатско  възнаграждение, 445 лева за държавна такса, за предявяване на иска и 40 лева – държавна такса за допуснатото обезпечение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Х.Е“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от Л. В. да заплати на „О.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  офис 3, представлявано от в.е.б обща сума в размер на 10036,94 лева,  от които: сума в размер на 9857,40 лева, представляващи  дължими суми по издадени фактура №185/31.08.2017 г. и по фактура №186/06.09.2017 г. за извършени от дружеството ищец транспортни услуги по неформален договор за превоз,  както и сума в размер на 179,54 лева, претендирани като сбор от дължимите лихви върху всяка една от фактурите, ведно със законната лихва  върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, на основание чл.367 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Х.Е“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от Л. В. да заплати на „О.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  офис 3, представлявано от в.е.б, сумата от 1885. 00 лева, представляващи сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

            Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: