11.02.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково, в публичното заседание
на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1110 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс
във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване.
Образувано е по жалба от ЕООД Водоснабдяване и канализация – Хасково, против Решение №1012-26-236-1/26.10.2018г. на Директора на ТП НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №1012-26-236/05.10.2018г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларираната злополука вх.№5101-26-37/10.09.2018г. от осигурителя ЕООД Водоснабдяване и канализация – Хасково, се приема за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят оспорва
решението като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон, като иска да бъде отменено. Твърди,
че било издадено при неизяснена фактическа обстановка. Само по данни на пострадалото
лице имало съприкосновение /удар/, като според другите свидетели нямало
съприкосновение /удар/ между водоноската и пострадалия. Не били взети под
внимание писмените обяснения, а те били на преки свидетели на случилото се. В
с.з. поясняват, че не оспорват увреждането, а твърдят, че то е настъпило извън
работно време и не по повод на извършваната работа. Така административният
орган извел неправилно заключение за наличие на трудова злополука. Твърди се
още, че макар да имало констатирано увреждане на лицето, то това не било
настъпило през работно време или във връзка или по повод на извършваната в
интерес на предприятието работа.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на
НОИ Хасково, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна В.И.К.
не взема становище.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Трудов договор
№65/23.11.2017г., считано от 27.11.2017г., В.И.К. е бил в трудовоправни
отношения с жалбоподателя.
На 04.09.2018г. в гр.Харманли, в района на
Старчески дом, около 11,00ч., при изпълнение на служебните си задължения –
осъществяване на алтернативно водоснабдяване с водоноска /съгласно Протокол
№1/07.09.2018г./ В.К. участвал в отделянето на цистерна с питейна вода от
камион. Металният крак, с който се застопорявала водоноската, не бил поставен
правилно и тя била пусната на земята. В този момент К. се оплакал от болки в
кръста, защото цистерната го ударила. Още същия ден пострадалият бил прегледан
и му бил издаден Болничен лист №Е20182397686 /л.31 от делото/, в който като
диагноза било посочено: повърхностна травма на корема, долната част на гърба и
таза с неуточнена локализация. Определен бил отпуск за временна
неработоспособност от 05.09. до 11.09.2018г., като прегледаният следвало да се
яви за повторен преглед в последния посочен ден.
При извършеното разследване работодателят
съставил Протокол №1/07.09.2018г., както и депозирал пред ТП на НОИ Хасково
декларация за трудова злополука, като приложил и събраните при разследването
писмени обяснения. В писменото обяснение от пострадалия К. същият сочи, че
водоноската тръгнала, тъй като не бил сложен щифта и го ударила в кръста. В
писмените обяснения на присъствалите Г., К. и К. Д. се описва, че те, заедно с
пострадалия, хванали водоноската, но металният ѝ крак се отплеснал и те я
пуснали на земята, а В. се оплакал от болка в кръста. Обясненията на Г. Д. –
шофьор на камиона, потвърждават вече посоченото.
В хода на
административното производство по квалифициране на трудовата злополука е
установена фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства
длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ Хасково е
приело, че възникналата на 04.09.2018г. злополука на осигуреното лице К. следва
да бъде квалифицирана като трудова. С Протокол №5101-26-37-2/12.09.2018г.
комисия при ТП НОИ Хасково дала становище, че няма основания да се предполага,
че злополуката ще доведе до инвалидност и не следва да бъде извършено
разследване. Издадено е Разпореждане №1012-26-236/05.10.2018г.
на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, което било оспорено от
дружеството - работодател по административен ред с жалба от 05.10.2018г. При
разглеждане на жалбата е издадено оспореното в настоящото производство Решение
№1012-26-236-1/26.10.2018г. на Директора на ТП НОИ Хасково, с което е отхвърлена
жалбата срещу посоченото разпореждане.
При разпита на свидетелите Т.Г.и К. Д.се
установи, че те били от четиримата, които трябвало да освободят водоноската от
камиона, но тя се плъзнала, като не бил пуснат кракът, който да я подпира. От
тежестта те не могли да я удържат. И двамата свидетели дават показания, че едва
след това В. споделил, че се бил
одраскал отзад. С.Г. дава показания, че научил за увреждането след като се
прибрали след един час, а св.Д. дава показания, че чул В. да се оплаква веднага
след като повдигнали водоноската.
В административната преписка е приложен
лист относно проведен периодичен инструктаж на служителите при жалбоподателя,
между които е К., както и длъжностната му характеристика, подписана на
23.11.2017г. Приложеното ЕР №882/26.03.2018г. е несъотносимо към настоящия
спор.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането й. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.Г от КСО - Ръководител на
съответното териториално поделение на НОИ, в предписаната от закона писмена
форма е и с всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК - наименование на
издаващия орган, наименование на акта, адресати, фактически и правни основания,
разпоредителна част, указания за това пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, дата на издаване и подпис на лицето издател, с означаване на
длъжността му.
Изложените в жалбата
доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство по признаване на трудовата злополука, съдът намира за неоснователни.
Административният орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в пълен обем
фактите и обстоятелствата от значения на случая, като по този начин е изпълнил
задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК да събере служебно
всички доказателства относими към конкретния случай, а при анализа им е
достигнал до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните
разпоредби на закона. Не се споделя довода, че решението за трудовата злополука
е взето от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ Хасково при
неизяснени и противоречиви доказателства. Изложеното в писмените обяснения е
изцяло потвърдено от разпита на свидетелите в съдебно заседание, като
административният орган е изяснил възникналия инцидент, свързан с местене на
цистерна с вода, в който е участвал К.. Правилно е установил на база събраните
доказателства, че застопоряването на водоноската не се е осъществило и тя е
била пусната на земята от придържащите, а именно поради внезапното пущане на
тежестта К. се оплакал от болка в кръста. Събраните доказателства в съдебно
заседание – разпита на свидетелите, не обосновават различен извод, както и не
се разколебава причинноследствената връзка между извършваното и последвалото
увреждане. Свидетелите са категорични, че в кратък интервал от време след това
научили за оплакването от болка от К.. Нещо повече - св.Д. твърди, че веднага
след пускането на водоноската К. се оплакал от болка в кръста, а в писмените
обяснения на св.Гочев е посочено, че В. се оплакал вследствие на пускането.
Няма доказателства увреждането да е предизвикано от друг последващ инцидент,
който да е извън работно време.
По приложението на материалния закон спорът се свежда до това установява ли се трудова злополука от събраните доказателства.
Съгласно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Съдът намира, че в
случая са налице всички елементи на посочения фактически състав. Безспорно е
наличието на увреждане на здравето - видно от приложения по делото болничен
лист, както и гласните доказателства. Самият жалбоподател не оспорва
настъпилото увреждане. Не е опровергана доказателствената сила на Болничен лист
№Е20182397686, който е издаден от компетентно лице, както и в същия е посочена
диагноза и режим на лечение. Освен това следва да се има предвид, че квалификацията
на удостоверените с болничния лист и медицинските документи диагноза и
неработоспособност, заедно с останалите предпоставки на чл.55 от
КСО като трудова злополука е от компетентността на органите на НОИ и съответно
и предмет на настоящото производство, а не на лекуващия лекар. По безспорен
начин е доказана причинна връзка между констатираното увреждане, което е довело до
нетрудоспособността. Не се спори, че К. и негови колеги са осъществявали
преместването на водоноската, която не била правилно поставена на земята, както
и се доказа, че веднага след тази дейност К. се е оплакал от болки, поради
което и може да се направи извод, че травмата е настъпила в следствие на трудовия
процес. Липсват както данни, така и доказателства,
тази травма да е съществувала или причинена преди инцидента, извън работния ден,
не при или по повод работата. Няма спор и че К. попада в категорията на осигурени лица,
конкретно - чл. 4, ал.1, т.1 от КСО - служител, нает на
работа, видно от трудовия договор, сключен с ЕООД Водоснабдяване и канализация –
Хасково.
С о
глед изложеното може да бъде направен
извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.55,
ал.1 от КСО и органите на НОИ правилно са приели, че е налице трудова злополука. Оспореното
Решение
№1012-26-236-1/26.10.2018г. на Директора на ТП НОИ Хасково, с което е отхвърлена
жалбата срещу Разпореждане №1012-26-236/05.10.2018г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, е правилно и
законосъобразно, а жалбата на ЕООД Водоснабдяване и канализация – Хасково, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрк.възнаграждение в размер
на 300 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД Водоснабдяване и
канализация – Хасково, против Решение №1012-26-236-1/26.10.2018г. на Директора
на ТП НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №1012-26-236/05.10.2018г.
на длъжностното лице по чл.60, ал.1
от КСО, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕООД Водоснабдяване и канализация –
Хасково, ЕИК *********, да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото
разноски в размер на 300 лева юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: