Решение по дело №13095/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4215
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20181100513095
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, 14.07.2020 г.

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                               СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13095 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С решение № 436455 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 60586/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 с-в по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Х.К.П., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Х.К.П. дължи на „Т.С." ЕАД сумите както следва: 1 074,68 лева, от които 938,01 лв. - главница, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 26.05.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 136,67 лв. за периода от 31.05.2013 г. до 14.05.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27404/2016 г. на СРС, 30 с-в.

Със същото решение Х.К.П. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 575 лв. - разноски за исковото производство и сумата 325 лв. - разноски за заповедното производство по гр.д. № 27404/2016 г. на СРС, 30 с-в.

Недоволна от така постановеното решение, в частта, с която са уважени установителните искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ, и исковете по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД е останала ответницата Х.К.П., която го обжалва при твърденията, че решението е формално и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения. По-конкретно твърди, че са нарушени нормите на ЗЗП, тъй като липсват доказателства ответницата да е поръчвала ТЕ.  Твърди, че СТЕ е направила заключението си по документи, които не са представени по делото, които можело дори и да не съществуват. Счита, че липсват доказателства за въвеждането на АС в експлоатация, както и дали тя е отговаряла на техническите изисквания и че е минавала метрологични проверки на топломерите. Заявява, че сумите, които са начислени служебно би следвало да бъдат обявени за недължими, поради липса на доказателства за отказан достъп. Счита, че не е достатъчно само да е собственик на имота, но и следва да е поискала откриване на партида, в противен случай за сумите за ползвана ТЕ отговарял предния собственик. Заявява, че по делото е останало недоказано от страна на ищеца, че уредите, чрез които се извършва измерването на ТЕ са изправни, както и че фактурите са подписани от ответницата.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД чрез процесуалният си представител юрк. Шуплинкова депозира молба от 15.05.2019 г., в която се излагат съображения по същество на спора. Претендира разноски за юрк.възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявеният пред  първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.

Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.

Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.04.2008 г. се установява, че ответницата е придобила чрез дарение процесния топлоснабден имот, поради което същата е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.

Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата П.. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач. Доколкото решението на общото събрание на етажната собственост не е оспорено и не е отменено от съда по реда на чл. 13 ПУРНЕС /отм./, следва да се приеме, че то е валидно взето и съответно сключеният въз основа на него договор с фирмата за дялово разпределение е валидно сключен.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по отношение на ответницата Х.П. за сума в размер на 1 074,68 лв. за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г.

Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключението на СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентни, от които се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба. Количеството доставена топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на дружеството-доставчик.

Съгласно заключението на СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на процесния адрес се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца “Т.С.” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция. През исковия период АС в СЕС е от индиректен тип с пластинчати подгреватели тип Брутерм 250/125 kW. За процесния период от 01.04.2013 г. - 30.04.2015 г., ФДР е отчитала водомерите в имота дистанционно, затова липсват отчетни документи. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по които се отчита разхода. Относно ТЕ отдадена от сградна инсталация същата се е начислявала на база Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 01.1981 г., предаден от председателя на домсъвета на ищеца „Т.С.” ЕАД, съгласно който процесния апартамент с абонатен номер 234365, има отопляем обем по проект 174 куб.м. Вещото лице констатира, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от ФДР съдържа: ТЕ за отопление включваща топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота (отдадена от щранг лирата) и ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ за общи части не е начислявана. В изравнителните сметки на ответника изготвени от ФДР се вижда разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото количество реално потребена ТЕ. При изготвяне на заключението си вещото лице е ползвало следните документи, предоставени от ФДР и ищцовото дружество: Справка за отчет на топломера в АС; Техническа характеристика на АС;    Свидетелства за метр. проверка на топломера в АС; Акт за разпределение на кубатурата на имота; Справка - извлечение с начислените суми и енергии през процесния период за имота;          Отчет на индивидуалните уреди за разпределение и водомери; Изравнителни сметки, изготвени от ФДР. Вещото лице е констатирало, че в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен блок тип Multicall 66 С в абонатната станция /АС/ съгласно БДС 1434-2001 и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години:

Свидетелство за проверка № 55690 от 21.06.2012 г. издадено от АС Б.АД - съответства на одобрения тип; Свидетелство за проверка № 102Т-31 от 11.09.2014 г. - издадено от Е.Т.ЕООД - съответства на одобрения тип и Свидетелство за проверка № 18-09-14-4 от 08.09.2016 г. издадено от А.Б.С.ЕООД - съответства на одобрения тип.

         От заключението на изготвената и приета по делото съдебно- счетоводна експертиза /ССчЕ/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като същата не е оспорена от страните, се установява, че за неплатени фактури за процесния период ответницата дължи обща сума от 1074,68 лева за ТЕ, дялово разпределение и дължими лихви.

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно Общите условия на ищцовото дружество, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Общия размер на лихвите за периода на забавата от 31.05.2013 г. до 14.05.2016 г. вещото лице по ССчЕ е определило на сумата 136,67 лева, до който размер предявеният иск правилно е били уважен от първостепенния съд.

Установява се от заключението на ССчЕ, че ответницата не е платила претендираните от ищеца суми за исковия период.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответницата, направени с въззивната жалба.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§1, т. 3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват.

На следващо място, по отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество. Следва да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело № 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е неточно.

Неоснователни са и доводите за липсата на методика за изчисляване на стойността на топлинната енергия. Методиката се съдържа в съответните наредби и представлява подзаконов нормативен акт. Съдът намира за неоснователни и недоказани доводите на ответника, че ищецът не е извършвал надлежно отчисляване на технологични загуби от абонатната станция, тъй като противното се установява от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно цененото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза сумите за битово горещо водоснабдяване, са били изчислени точно.

Неоснователни са доводите за въззивницата за нарушение на разпоредбите на ЗЗП, затова съдът приема, че задължението е определено според отчетното количество и подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.

С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 436455 от 25.06.2018 г. по гр. дело № 60586/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав в обжалваните части, вкл.частта за разноските.

ОСЪЖДА Х.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, с адрес: *** сумата от 100 лв., представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :             ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.