Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
в.гр.д. № 12875 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 20211515 от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 4551/2020 г. по
описа на СРС, I ГО, 125
състав е признато за установено, че Агенция „П.И.”, код по регистър БУЛСТАТ *******,
с адрес - гр. София, бул. *******, дължи на З. „Л.И.” АД ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 213 от КЗ /отм/, вр. чл. 49
от ЗЗД сумата 173,30 лева от които сумата от 163,30 лева - заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, за причинени
вреди на лек автомобил „Шкода” е peг. № СА0518СВ, вследствие на ПТП, настъпило
19.4.2016г. при движение в град София, по Околовръстен път, между Ломско шосе и
село Мировяне, на около 300 м. след Требич, който път е част от републиканската
пътна мрежа, вследствие на попадане в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно и сумата 10 лева ликвидационни разноски, заедно със законната
лихва от 20.11.2019 г. до окончателното погасяване, за която сума по гр.д. №
66528/2019г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като Агенция „П.И.” е осъдена да заплати на „З. „Л.И.”
АД направените по делото разноски - за заповедното производство: сумата 75 лева,
от които 25 лева държавна такса, 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и сумата
475 лева за исковото производство, от които 25 лева държавна такса, 300 лева депозит
за САТЕ, 50 лева възнаграждение за свидетел и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Агенция
„П.И.”,, Областно пътно управление ***, в която същото се обжалва като
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. В жалбата се навеждат доводи, че решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства и
конкретни факти, при наличието на които е настъпило ПТП. Оспорва се материалната
доказателствена сила на
протокола за ПТП с твърдения, че същият е пълен, неточен и противоречив, като в него липсва
пълно и ясно описание на механизма на ПТП, на пътната обстановка и конкретното
място, с
твърдения, че мястото е
посетено 2 часа и 10 минути след
настъпване на ПТП от младши
автоконтрольора, както и поради това, че не е налице
такава доказателствена
сила на протокола относно механизма на ПТП. На следващо място се навеждат
доводи, че в протокола не е посочен размерът на препятствието, не е попълнена
графа „свидетели“, от длъжностното лице не е направен снимков материал, което
от своя страна възпрепятства установяването на действителната причина за възникване
на евентуалното ПТП, а към исковата молба не е представен снимков материал и от
застрахователя относно местонахождението на евентуалното препятствие и
настъпилите щети на МПС, поради което счита, че ищецът не е доказал твърденията
си, че е осъществен фактическият състав на чл. 213 КЗ /отм./
Поддържа
се, че е неправилен и обективирания от СРС извод относно кредитиране на представените
частни писмени доказателства от ищеца - Уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 20.04.2016 г., подадено до З. “Л.И.”АД и др. В тази връзка се
излага, че като частни свидетелстващи документи, същите не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не може да се обоснове
категоричен извод, че евентуалното произшествие е настъпило при твърдените
обстоятелства. В жалбата се навеждат доводи, че е неправилен и изводът на първоинстанционния
съд относно хипотезата за „противоправно поведение”. В тази връзка се поддържа,
че в протокола не са посочени метрологичните условия,
скоростта на движение на водача, дали има други МПС. Излагат се съображения, че САТЕ, която е
изготвена от вещото лице на база представените Протокол за ПТП № 1645673 от
19.04.2016 г., Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 20.04.2016
г. и други материали по делото обективира възможност, че описаният механизъм
съответства на настъпилите увреждания, но заключението на вещото лице не би
могло категорично да служи като доказателство за механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка. В тази връзка се поддържа, че същото е изготвено
на база описаното от водача на МПС, а при разпита на свидетеля се констатират съществени
противоречия между показанията му и описаното в посочените писмени
доказателства.
Излага
се, че не са налице и доказателства, че водачът не е бил под въздействие на
алкохол и наркотици, както и че застрахователят е извършил проверка дали не е
налице непокрит риск съгласно Раздел IX. Общи изключения по т. 26 и т.
26.3., в които хипотези застрахователят не обезщетява щети. Поддържа, че не са събрани
и доказателства дали вредите не са причинени в хипотезата на раздел IX, т. 27 и
27.6, 27.8 и 27.19. Навежда доводи, че е налице противоречие в механизма и
причината за ПТП, въз основа уведомлението за щета, протокола за ПТП и исковата
молба.
Във
връзка с изложеното жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен, а ако съдът счете искането за неоснователно, моли да се произнесе по
възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна З. „Л.И.“ АД, чрез пълномощника юрск. Н.Г.е депозирала отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, в който оспорва същата като
неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я остави без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по
останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.
При
извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Въззивната
инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на
събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от
страна на СРС, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави
следното:
Уважаването
на иска е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно - валидно правоотношение по имуществена застраховка между
пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на застрахователното събитие,
както и заплащане на обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
По
делото се установява, че между ищеца и увреденото лице е сключен валиден договор
за застраховка „Автокаско“, по силата на който и в срока на действие на
договора, след настъпване на застрахователното събитие (повредата на
застрахованото МПС), застрахователят (ищец) е изплатил на застрахования
обезщетение за действително причинените вреди. От този момент за ищеца възниква
суброгационното право по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) към момент, по действащ в
релевантния за спора период) при наличието на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от фактическия му състав: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка и вина.
Настоящият
съдебен състав споделя решаващите изводи на СРС, че по делото са доказани
условията за ангажиране отговорността на ответника АПИ за възстановяване на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото МПС.
Във
връзка с възражението на ответника във въззивната жалба относно
доказателствената стойност на протокола за ПТП, въззивният съд намира следното:
В
процесния протокол за ПТП № 1645673 от 19.04.2016 г. е отбелязано изрично, че
актосъставителят е посетил на място произшествието. В скицата към протокола е
отбелязано наличието на дупка на пътното платно, станала причина за ПТП.
В
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, както
относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление
и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Протоколът има такава
материална доказателствена сила и за извършените от и пред длъжностното лице
действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори истинността
му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени
средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В посочения смисъл е
последователната практика на съдилищата отразена в решение № 85/28.05.2009 г.
по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011
г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ
ТО, решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ІІ ТО и др.)
В
настоящия случай, от представения по делото протокол за ПТП № 1645673 от 19.04.2016 г. се установява, че същият е
съставен от служител на КАТ след посещение на мястото, в кръга на службата му и
по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба № I- 167/ 24.10.2002 г./.
Този протокол, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - място на
инцидента, посока на движение на автомобила, наличие на непочистен участък,
разположение на автомобила и видимите щети по него. Макар длъжностното лице да
не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е практически
невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка - такава, каквато е
била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно посочените
по-горе релевантни факти, описани в протокола, вкл. и относно наличието на дупка
на пътното платно, протоколът за ПТП представлява официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Надлежно изготвеният протокол
кореспондира и на заключението на вещото лице, което не е оспорено от
ответника, както и на показанията на разпитания по делото свидетел. Поради това
и според заключението на вещото лице се приема, че на процесното МПС са
причинени щетите – посочени по вид и размер, както и че последните са
вследствие именно от попадането на автомобила в дупката на пътното платно,
която е била необезопасена и необозначена.
Следователно,
представеният протокол и заключението на автотехническата експертиза, което
преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като обосновано и
компетентно, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват механизма на ПТП, като
изготвеното заключение доказва и причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила, както и размера им.
Оплакването
в жалбата, че първоинстанционният съд е постановил решението при неизяснена
фактическа обстановка и противоречиви доказателства, настоящият състав намира
за неоснователно. Твърдението, че показанията на свидетеля М.Х. противоречат на
събраните писмени доказателства не е подкрепено с никакви аргументи или доказателства,
а и не е вярно. Дали от показанията на свидетеля се установяват различни
физическите характеристики относно размера на препятствието /“необезопасена и
необозначена дупка“/ спрямо описаните такива в протокола за ПТП не променя
характера на същата като препятствие според § 1, т. 37 ДР на ЗДвП: „Препятствие
на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества
или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Поради това без правно значение се явява твърдението, че в протокола за ПТП като
размер на препятствието е посочено 240/90/10 см., а съгласно показанията на
свидетеля като размер на препятствието е посочено 40/15 см. В протокола за ПТП
изрично е отбелязано преминаване на необозначена дупка на пътното платно, което
е и достатъчното условие в настоящия случай за ангажиране отговорността на
ответника.
Необосновани
са доводите на жалбоподателя, че не следва да се кредитират свидетелските
показания на свидетеляМ.Х.. Действително последният е бил водач на увреденото
превозно средство, но това обстоятелство не представлява абсолютно основание за
изключване на визираното доказателство от доказателствения материал по делото.
Извършвайки преценка на показанията на свидетеля с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост – в
съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът намира, че на
същите следва да бъде дадена вяра. Показанията са логични, последователни,
точно отразяват възприетите от свидетеля факти, не съдържат вътрешни противоречия
и не се опровергават от останалите ангажирани в производството доказателства – в
тяхната цялост, в т. ч. и от изслушаното експертно заключение. Посочването на различен
размер на пътното препятствие в показанията на свидетеля спрямо отразения такъв
в протокола за ПТП не е съществено обстоятелство, нито е от значение за
механизма на произшествието.
Относно
липсата на снимков материал при съставянето на Протокол за ПТП от съответното
длъжностно лице, следва да се отбележи, че съгласно цитираната от Агенция „П.И.“
разпоредба на чл. 5, ал.1, т.3 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г., снимковият
материал не е условие, което трябва да бъде изпълнено, за да бъде издаденият
Протокол за ПТП официален документ и като такъв да се ползва с доказателствена
сила в съда. Процесният Протокол за ПТП е официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и с оглед на
този факт се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, независимо от
наличието/липсата на снимки на процесното ПТП. Разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.3
от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. посочва какви документи се издават от
органите на полицията при застрахователни събития, свързани с МПС, но никъде не
е посочено, че наличието на снимков материал е задължително, за да бъдат
установени обстоятелствата, свързани с настъпване на конкретно ПТП. Освен това
в Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1-167 от 24.10.2002
г. е посочено, че ..“Изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 3 се изпълняват след
окомплектоване на контролните органи със съответната техника и консумативи“, т.
е., за да могат контролните органи да изпълнят законовото изискване на
цитираната от въззивника разпоредба, на същите трябва да е предоставена
необходимата техника за заснемане на ПТП. В конкретния случай, въобще не е ясно
дали длъжностното лице, съставило Протокола за ПТП, е разполагало със
съответната техника, посочена в цитираната Наредба. Дори и да е изготвен снимков
материал за процесното ПТП, в ЗДвП и в Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. никъде
не е посочено, че Протоколът за ПТП се издава заедно със снимковия материал и
именно на базата на този снимков материал Протоколът за ПТП се счита за пълен и
точно попълнен. В тази връзка въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че обстоятелството, че за мястото на ПТП не са
изготвени снимки, не опорочава констатацията на младши автоконтрольора, посетил
на място произшествието и установил наличието на дупката на пътното платно, а
обстоятелството, че посещението е извършено 2 часа след ПТП не води до различен
извод, тъй като не са ангажирани доказателства, дупката да се е появила след
ПТП. Както вече бе изложено по-горе, за изясняване на механизма на ПТП по
делото е била назначена съдебна автотехническа експертиза, която е дала отговор
на въпросите за механизма на ПТП, какви щети са причинени в резултат на ПТП,
налице ли е причинно-следствена връзка между ПТП-то и щетите, какъв е размерът
на дължимото обезщетение. Изводът е, че е бил доказан размерът на настъпилите
вследствие на пътния инцидент вреди, както и че те са в пряка
причинно-следствена връзка с навлизането в дупката.
Не
могат да бъдат споделени и релевираните във въззивната жалба аргументи, свързани
с кредитирането от СРС на приложените от ищеца частни писмени доказателства.
Действително частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, но същите се преценяват от него с оглед на всички други
доказателства по делото. При оспорването им, в тежест на представилата ги
страна е да установи в процеса с допустимите по ГПК доказателствени средства,
че документирането на съдържащите се в тях факти е надлежно извършено, като в
тази хипотеза верността на частните документи може да бъде установена с всички
доказателствени средства, което в дадения казус е направено със събраните
гласни доказателства и изслушаната АТЕ.
Необосновано
се явява твърдението, че по делото не са представени доказателства, че водачът
на процесното МПС не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи
вещества. Видно от Протокола за ПТП от 19.04.2016 г., който е официален
свидетелстващ документ, водачът на л. а. Шкода е тестван за употреба на алкохол
и пробата е отрицателна, поради което възражението е неоснователно.
Неоснователно
се явява и възражението на Агенция „П.И.“ за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л. а. Шкода Октавия, с рег. № ********поради
допуснати нарушения на правилата за движение, за причиняване на вредите в
резултат на умишлени действия, които да са улеснили или допринесли за
настъпването на вредоносния резултат. Ответникът не е представил никакви
доказателства за съпричиняване на вредите поради несъобразяване на пътната
обстановка и скоростта. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като
предвидимо е само това препятствие, което закономерно може да се очаква, но в
настоящия казус не е налице предвидимо препятствие. В дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или
презюмиране за наличие на такива. От друга страна, наличието на необезопасена и
необозначена дупка на платното за движение не може да бъде определено като
"предвидимо препятствие" по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Във
връзка с изложеното, въззивната инстанция намира, че от събрания по делото
доказателствен материал не се доказа от ответната агенция чрез провеждането на
пълно и главно доказване, че водачът на това МПС с поведението си е допринесъл
по някакъв начин за реализирането на произшествието и/или за настъпването на
вредоносния резултат, което да е предпоставка за приложението на разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в т. ч. и поради управление на лекия автомобил след употребата
на алкохол. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че с оглед
правилата относно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът е този, който носи тежестта да установи обезопасяването и
обозначаването на намираща се дупка на пътя, респ., че дупката несъмнено е била
очевидна от далечно разстояние, което в дадения казус не е направено.
В
заключение и от съвкупния анализ на доказателствата, в това число - протокол за
ПТП и неоспорената от страните САТЕ, може да се обоснове извод, че е установен
механизмът на произшествието - преминаване на автомобила през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Според експертизата уврежданията по
процесното МПС л. а. Шкода Октавия, с рег. № *******, описани от
застрахователя, се намират в пряка причинно - следствена връзка с процесното
ПТП.
На
следващо място, Законът за пътищата дели същите (чл. 3) на републикански и
местни. Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и
трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които осигуряват
транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища,
или с улиците. В чл. 8, ал. 2 ЗП е предвидено, че пътищата са публична и частна
собственост, а републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
Не
е спорно, че участъка от пътя, на който е настъпило ПТП – Околовръстен път
между Ломско шосе и село Мировяне е
част от Републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
неговото управление е предоставено на АПИ към Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, която осъществява своята дейност чрез
специализираните си звена - областните пътни управления.
Съгласно
нормата на чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗП Агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Агенцията и
общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за
прилагането на закона.
В
резултат на бездействието на ответника по изпълнение на законовите му
задължения му съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 31 от ЗП за управление, поддържане и
ремонт на републиканските пътища и осигуряване на безопасното движение по тях,
е настъпило процесното ПТП. Съдът намира, че при процесното ПТП са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
ответникът дължи репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Доколкото
приетата в първоинстанционното производство САТЕ е установила, че вредите по
средни пазарни цени към момента на ПТП са в по - голям размер (199,30 лева) от
обезщетения от застрахователя, главният иск е изцяло основателен за пълния му
предявен размер на сумата от 173,30 лв., както е приел и СРС. Законосъобразно и
в съответствие със събраните по делото доказателства главния иск е уважен,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното му изплащане.
Мотивите
на настоящия състав съвпадат изцяло с тези на СРС, поради което въззивният съд
намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон
и следва да се потвърди, включително и в частта по присъдените в полза на ищеца
разноски, които са съобразени с изхода от спора.
По
разноските пред СГС:
Предвид
изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, вр чл. 37, ал.1 от Закон за
правната помощ, вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20211515 от 30.09.2020
г., постановено по гр.д. № 4551/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 125
състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, Областно пътно
управление ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.