О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 11.12.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
закрито заседание на единадесети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна
с т. дело № 5371 по описа на СГС, ТО за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Е.Е.К. срещу „Е.“ ЕООД и „Н.к.“ ООД, с която се
иска прогласяване на нищожност на сключени между ответниците договор за заем и обезпечаващ
го договор за особен залог. В исковата молба ищцата е извела правния си интерес
от предявените искове за обявяване нищожността на договори, по които тя не е
страна, с качеството й на съдружник в ответното дружество „Е.“ ЕООД, на
основание наследствено правоприемство от починалия съдружник К. К., съответно
изложените от нея фактически твърдения за нищожността на договорите са свързани с липса на съгласие на
всички съдружници за учредяването на особения залог и поемането на задължения,
които не са в интерес на дружеството. След подаване на исковата молба е
постановено влязло в сила на 15.10.2018 г.
решение № 2470/28.11.2017 г. по т. д. № 5162/2016 г. по описа на САС, ТО
9 състав, с което е отхвърлен предявеният от Е.Е.К. срещу „Е.” ООД иск по чл.
71 от ТЗ за приемане за установено, че Е.К. има качеството на съдружник,
притежаващ 25 дружествени дяла от капитала на ответното дружество, в качеството
на наследник на починалия съдружник К. К.. Следователно към настоящия момент
със сила на пресъдено нещо е установено, че ищцата не е съдружник в ответното
дружество, съответно не е налице твърдения от ищцата правен интерес от
предявените искове. Във връзка с това решение и на основание чл. 130 от ГПК, на ищцата е дадена възможност да изложи
конкретни фактически твърдения за правния си интерес от предявените искове. В
подадената на 10.12.2018 г. молба ищцата поддържа, че интересът й от
предявените искове е обусловен от предявен от нея осъдителен иск срещу
дружеството за изплащане равностойността на притежавания от наследодателката й дружествен
дял в „Е.“ ЕООД. Посочва, че съдружници в дружеството „Н.к.“ ООД са адвокатите,
представляващи дружеството ответник в това производство.
При така изложените
фактически твърдения от ищеца К., съдът намира, че същата няма правен интерес
от предявяване на заявените с исковата молба искове.
Наличието на правен
интерес от търсената с иска защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която
съдът следи служебно през цялото
производство. В случая ищцата не е страна по процесните договори /не е и
съдружник в дружеството ответник „Е.“
ЕООД, което
обстоятелство е установено с влязло в сила съдебно решение/, съответно не е
поела никакви права или задължения по тези договори. Следователно същата няма
право да иска от съда да постанови промяна на съдържанието на облигационното
правоотношение, сключено между ответниците. Обстоятелството, че същата е
заявила претенция по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ срещу един от ответниците, не
обосновава извод за наличие на правен интерес от водене на исковете. Равностойността
на дължимия на К. дружествения дял, изчислен по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ се
изчислява въз основа на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието в
дружеството на наследодателя на ищцата /в случая този момент е 28.02.2014 г./.
Атакуваните от К. в настоящето производство договори са сключени след тази дата
– м. април 2014 г., съответно те не се
отразяват по никакъв начин на стойността на дължимия й дружествен дял. Ако
ищцата твърди, че сключването на тези договори са действия, увреждащи правата й
като кредитор на „Е.“ ЕООД да получи
реално равностойността на дължимия й дружествен дял, пътят й на защита не е да
предяви искове за нищожността на тези договори, съответно качеството й на
кредитор не обуславя наличие на правен интерес от водене на настоящите искове.
С оглед изложеното, съдът
намира, че за ищцата
липсва правен интерес от
предявяване на исковете. Предвид обстоятелството, че правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете, за която съдът следи служебно, то при нейната липса
предявените искове
са недопустими и исковата молба следва
да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Мотивиран от
горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК,
исковата молба с вх. № 92925/30.07.2014 г., във връзка с която е образувано т.
дело № 5371/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея съдебно производство.
Определението
може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: