Р Е Ш Е Н И Е
№
133
гр. Перник, 26.07.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело
№ 162/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.128а от АПК, вр. с
чл.128, ал.1, т.8 от АПК.
Образувано е по искова молба от Е.Б.В., ЕГН **********
с искане за обявяване на нищожност на
съдебно решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г.,
петчленен състав на Върховен административен съд.
В исковата молба се излагат подробни
съображения, които според ищеца обосновават нищожност на съдебния акт. С жалба
до Върховен административен съд, жалбоподателят бил оспорил два административни
акта – заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999г. на министъра на правосъдието и
правната евроинтеграция и заповед № ЛС-03-3297/21.09.2000г. на министъра на
правосъдието. Тричленен състав на ВАС разгледал жалбите в едно производство и
постановил решение № 2976/03.05.2001г. с повече от един диспозитив. С единият диспозитив
жалбата срещу заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999г. била оставена без разглеждане,
а с другия – жалбата срещу заповед №
ЛС-03-3297/21.09.2000г. била отхвърлена като неоснователна. Решението на
тричленния състав било абсолютно неразбираемо, не ставало ясно каква е
действителната воля на съда. Затова жалбоподателят подал касационна жалба срещу
решението на тричленния състав в цялост. Мотивите на решението на петчленния
състав обаче били такива, че по същество са приравнени на пълна липса на
мотиви. Освен това надлежната страна – министъра на правосъдието липсвал в
решението. Иска се от настоящата първа инстанция да бъде обявена нищожността на
решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г.,
петчленен състав на Върховен административен съд.
В проведеното открито съдебно заседание,
ищецът се явява лично. Поддържа исковата си молба. Твърди, че решението на
петчленния състав освен, че е с невъзможен диспозитив, е постановено и от
незаконен състав, тъй като протоколите по делото не били подписани. Оспорва
представения отговор от ответниците, тъй като материалите били пристигнали от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а тя не е страна по делото.
Ответниците по иска – министъра на
правосъдието и Министерство на правосъдието, редовно призовани, не се явяват.
Чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.В. изразяват в писмен отговор
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Перник, като взе
предвид доводите и становищата на страните, въз основа на доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна
страна, участник в производството по издаване на посочения акт на касационната
инстанция, а именно Решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело №
4733/2001 г., петчленен състав на Върховен административен съд. Ищецът има правен интерес от предявяване на иска, доколкото
с цитираното решение на касационният състав е оставено в сила Решение №
2976/03.05.2001г по адм.д. № 8104/2000г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата
на Е.Б.В. против заповед №
ЛС-03-3297/21.09.2000г. на министъра на правосъдието, с която на В. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е освободен от служба като неоснователна, а в
частта, в която се оспорва заповед №
ЛС-03-1902/20.10.1999г. за отстраняване от работа и искането за присъждане на
парично обезщетение е оставена без разглеждане. Съобразно чл.128а, ал.1 от АПК
искането за обявяване нищожност на решения, които преграждат по-нататъшното
развитие на производството, постановени от административните съдилища или от
Върховния административен съд на Република България, могат да се подават
безсрочно. В случаят, процесното искане е насочено срещу съдебен акт,
постановен от петчленен състав на ВАС на РБ, като последна /касационна/
инстанция и съгласно нормативната уредба е окончателен съдебен акт.
Следователно, липсват отрицателни предпоставки за предявяване на подобна
претенция от надлежно легитимирана страна, поради което искът е процесуално
ДОПУСТИМ.
При разглеждане на искането по същество, в
контекста на очертаната в него аргументация, настоящият съдебен състав съобрази
следното от фактическа страна:
Със заповед № ЛС-03-3297/21.09.2000 г.
министъра на правосъдието е наложил дисциплинарно наказание “уволнение” на
сержант Е.Б.В. - надзирател в следствен арест-Перник към областно звено
“Следствени арести” Перник, считано от датата на отстраняване в длъжност от
20.10.1999 г. със заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г.
И двете заповеди са били обжалвани по
съдебен ред, като оспорването е съединено с искане за присъждане на обезщетение
за времето, през което е бил незаконно уволнен. Като ответна страна е
конституирана и е взела участие Министерство на правосъдието, видно от протокол
от съдебно заседание от 18.04.2001г. по адм.д № 8104/2000г. /л. 17- 18 от
делото/. С Решение № 2976/03.05.2001г по адм.д. № 8104/2000г. /л. 19 – 21/ тричленен
състав на трето отделение на ВАС, намира, че не са налице сочените от
жалбоподателя основания за отмяна на индивидуалния административен акт по реда
на чл. 12, т. 3 и 4 ЗВАС, поради което подадената жалба следва да се отхвърли
по отношение на уволнителната заповед. Подадената жалба, в частта, касаеща
искане за присъждане на обезщетение за времето, през което жалбоподателят е бил
без работа поради незаконното му задържане следва да се остави без разглеждане,
тъй като гражданскоправните последици, настъпили в резултат на освобождаването
от служба подлежат на разглеждане по общия исков ред. Намира, че следва да се
остави без разглеждане и жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповед №
ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняване на жалбоподателя от работа, поради
това, че това, че не се касае за заповед, която подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по реда на ЗВАС. Постановено е съдебно решение, с което е
отхвърлена жалбата, подадена от Е.Б.В. против заповед № ЛС-03-3297
от 21.09.2000 г. на министъра на правосъдието, с която на В. е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” и е освободен от служба, като неоснователна
и е оставена без разглеждане жалбата срещу заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г.
за отстраняване от работа и искането на присъждане на парично обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение.
Е.В. подал касационна жалба срещу така
постановения съдебен акт пред ВАС на РБ, който със свое Решение №
10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г. на петчленен
състав /л. 24-25/ оставил в сила Решение № 2976/03.05.2001г по адм.д. №
8104/2000г. на ВАС. Като ответник по касационната жалба е конституирана и взела
участие Министерство на правосъдието, видно от протоколи от съдебно заседание
от 28.09.2001г. и 23.11.2001г. /л. 22-23/.
В настоящото производство се иска обявяване
на нищожност именно на Решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело
№ 4733/2001 г. на петчленен състав.
Въз основа на така установените факти, съдът
обоснова следните правни изводи:
Не се съдържа легална дефиниция на
нищожността на съдебен акт /решение или определение/, но трайната съдебна
практика приема, че нищожността на един съдебен акт може да се обоснове от
най-тежки пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган, който го е
постановил. Следва да е налице порок във функционирането на съда или в
надлежното сформиране на състава му, да бъде засегнато изключителното му
овластяване да разрешава съдебни спорове или формата на съдебното решение или
да е налице абсолютна невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В този
смисъл, нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от
незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е
предвидено в закона, или с участието на лице, което не е съдия в съответния
съд, устното и неподписано решение; решение при абсолютна неразбираемост волята
на съда или при невъзможно изпълнение на
действие, съставляващо престъпление или несъвместимо с действащия правен ред.
Видно е, че се касае за изключителни тежки
пороци, засягащи компетентността на съда, изразената в съдебното решение воля
или много тежък порок във формата. Наведените с исковата молба основания не
представляват пороци, водещи до нищожност на решението и не са налице.
Съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на
съответната съдебна инстанция, по повод подадена касационна жалба и като такъв
е валиден.
Видно от съдържанието му, решение № 10035 от
20.12.2001г. по адм.д. № 4733/2001г. на ВАС е постановено от законен /петчленен/
съдебен състав, аргумент от чл. 34 ЗВАС /отм./,
тъй като било обжалвано решение на тричленен състав на ВАС като първа
инстанция. Посочените в решението петима върховни съдии са участвали в
заседанието, в което е завършило разглеждането на делото, а именно на 23.11.2001г..,
видно от надлежно съставения съдебен протокол, който е официален
удостоверителен документ /представен в заверен препис от служба „Съдебно деловодство
и административно обслужване“ на ВАС поради архивиране на делото/ и съдът е
обявил, че ще се произнесе със съдебен акт, след съвещание. На 20.12.2001г.
било постановено решението на касационната инстанция, което било подписано от всички членове на състава. Спазена е предвидената
от закона форма на акта. Атакуваното решение съдържа всички изискуеми
реквизити, постановено е съобразно правомощията на съда, регламентирани в
нормата на чл. 40, ал.1 от ЗВАС /отм./ Противно на изложеното от ищцовата страна,
касационното решение е мотивирано. Изложени са ясни съображения за правилност
на решението на първата инстанция и за неоснователност на развитите в
касационната жалба твърдения за неразбираемост на постановеното решение и
оплакванията, развити в т. 3, 4, 5 и 6 от касационната жалба.
Изразените в искането твърдения за противоречие
между мотиви и диспозитив и неразбираемост на решението на тричленния състав не
следва да бъдат обсъждани в настоящето производство, защото са относими изцяло
към съществото на спора, решен от петчленния състав на Върховния
административен съд. Изложените от ищеца доводи за нищожността на съдебното
решение на тричленния състав, с коментар на неговото съдържание биха могли да
се обсъждат, ако се проверява правилността на съдебния акт. Това обаче съгласно
нормативната уредба е изключително правомощие само на касационната инстанция, а
не на съда, разглеждащ настоящото искане.
След като не се установяват изключително
тежки пороци свързани с функционирането на съда, с овластяване да разрешава
съдебни спорове, с формата на съдебното решение или изразената воля, липсват
основания за обявяване на нищожността на съдебния акт на петчленния състав на
касационната инстанция, поради което искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде
отхвърлен.
Наред с това, съдът намира, че искът срещу
сочения от ищеца ответник – министъра на правосъдието - е неоснователен и на
второ самостоятелно основание – защото е предявен срещу ненадлежна страна. В исковото производство съдът не конституира
страните служебно, а това се определя от ищеца. Доколко искът е предявен срещу лице, което е
действително страна по спорното материално правоотношение е въпрос по
съществото на спора, а не по неговата допустимост. Искът за прогласяване на
нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и е средство за
преодоляване на правен спор между страните, участвали в делото, по което е
постановен този акт. Страни по административното дело, по което е постановено
атакуваното Решение № 10035 от 20.12.2001г. по адм.д. № 4733/2001г. на ВАС са
били Е.В. и Министерство на правосъдието, като това са и страните,
конституирани по адм. д. 8104/2000г. на ВАС, противно на твърденията на ищеца,
че в производството пред тричленния състав е участвал и министъра на
правосъдието. Настоящият иск обаче е насочен не само срещу Министерство на
правосъдието, а и срещу министъра на правосъдието и е неоснователен спрямо него
и по тази причина.
По тези съображения съдът намира иска на Е.Б.В.
против Министерство на правосъдието и министъра на правосъдието с правно
основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК за установяване нищожността на Решение №
10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г., петчленен състав
на Върховен административен съд за изцяло неоснователен и това налага той да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото основателно се
явява искането на пълномощника на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото
е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. В случая представителството осъществено от юрисконсулт се
изчерпва със становище по съществото на спора,
както и казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. На ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав
при Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.Б.В., ЕГН ********** за обявяване нищожността на Решение №
10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г., петчленен състав
на Върховен административен съд, като неоснователeн.
ОСЪЖДА Е.Б.В., ЕГН **********,***, да
заплати на Министерство на правосъдието сумата от 100 /сто/ лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
14- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п /