Решение по дело №152/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от С. Д. Н. от гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник М. Б. при АК - Русе, против Решение № 2153-17-10 от 19.01.2024 г., издадено от Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-693 от 08.12.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе. С потвърденото разпореждане на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя. Пенсионният орган е приел, че С. Н. има положени 14 години, 11 месеца и 00 дни - общо стаж от първа и втора категория труд без превръщане, от които 2 години, 11 месеца и 12 дни от първа и 11 години, 11 месеца и 18 дни от втора категория, като при това приемане/зачитане лицето не отговаряло на едно от кумулативните изисквания на чл. 696, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 696, ал. 6 от КСО. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като необосновано, постановено в противоречие на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По-конкретно, според жалбоподателя, целият му стаж от 7 години, 4 месеца и 3 дни в СКТМ - Русе, в дейност машиностроене, на длъжност „почиствач-шмиргелист“ следва да бъда приет за стаж, положен в условията на първа категория труд (по т.4н от ПКТП /отм./), алтернативно на втора категория, тъй като работата му през целия период е била непосредствено и изцяло в леярен цех, в леярско производство. Твърди, че за целия период не е имало промяна на длъжността му, нито промяна на работното място, а още по-малко на тежестта и характера на работата, която извършвал. Записите в трудовата му книжка били редовни и в подкрепа на твърденията му. Оспорва и приемането/зачитането на трудовия му стаж в АПК „Клемент Готвалд”, с.Щръклево, като в подробното изложение относно трудовия му стаж при този работодател, необосновано липсвал период от 01.10.1980 г. до 01.01.1981 г. Записите в трудовата му книжка били редовни, а твърдението на С. Н. е, че от началото 02.07.1980 г. до влизането му в казармата 26.03.1981 г. е бил монтьор в АПК, т.е. категориен труд на основание т. 66и от ПКТП /отм./. Иска се съдът да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да бъде върната преписката на административния орган за решаване по същество по заявлението на жалбоподателя от 04.10.2023 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания за приложението на закона. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 41 от делото).

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ц. Р., счита жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения в проведеното открито съдебно заседание по делото и в писмени бележки. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

По фактите

Със Заявление вх. № 2113-17-1766 от 04.10.2023 г. С. Д. Н. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (л. л. 1 - 3 от преписката).

Въз основа на притежаваните от него документи за осигурителен стаж и доход била извършена преценка на осигурителния стаж на жалбоподателя.

Прието е, че към датата на подаване на заявлението - 04.10.2023 г. лицето има навършени 61 години 01 месец и 18 дни.

По представените документи и на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е зачетен осигурителен стаж от първа категория — 02 година 11 месеца 12 дни, от втора категория — 11 години 11 месеца 18 дни труд, 27 години 07 месеца 12 дни от трета категория и общ стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО - 47 години 05 месеца и 27 дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст е 108 години 07 месеца 15 дни.

С Разпореждане № 2140-17-693 от 08.12.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, пенсията е отказана с мотиви, че лицето няма необходимите 15 години общ сбор от осигурителен стаж от първа и втора категория труд. Общо събрани първа и втора категория труд без превръщане, съгласно чл. 69б, ал. 6 от КСО – 14 години 11 месеца 00 дни (л. 32 от преписката).

Н. оспорил разпореждането за отказ по административен ред (л.34 от преписката).

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-10 от 19.01.2024 г. (л. л. 35 - 39 от преписката) Директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата на С. Н. и потвърдил разпореждането за отказ, като по отношение труда, положен в „Тежко машиностроене“ - гр. Русе - СКТМ - Русе е посочил по периоди как е зачетен осигурителният стаж, положен в СКТМ - Русе, а именно:

• от 10.01.1984 г. до 01.02.1985 г. е зачетен осигурителен стаж от трета категория 01 година 00 месеца 21 дни на длъжност „почиствач-шмиргелист“ в „Подготовка на кадри и експлоатация“, „Моделен цех“, като е прието, че нямало налични данни за леярен цех, съгласно писмо изх. № 1029-17-1548 от 15.06.2021 г., приложени копия на заповеди, допълнителни споразумения към трудов договор, заповеди, предадени на съхранение в OA към ТП на НОИ - Русе. Посочено е, че с писмо изх. № 1029-17-2456 от 20.09.2021 г. отново е била изискана повторна проверка на всички данни за лицето за целия период от 01.1984 г. до 05.1991 г. в СКТМ - Русе, за което пенсионен отдел е информиран, че всички налични документи за лицето са изпратени вече, относно направление, цех, звено на работа и длъжност с писмо изх. № 1029-17-1548 от 15.06.2021 г.
• от 01.02.1985 г. до 01.07.1985 г. е зачетен осигурителен стаж от втора категория по т. 20 от ПКТП в размер на 00 години 05 месеца 00 дни на длъжност „почиствач-шмиргелист“ цех „Моделен“ и „Чистачен“.
• от 01.07.1985 г. до 01.08.1985 г. е зачетен осигурителен стаж от трета категория 00 години 01 месец 00 дни на длъжност „почиствач-шмиргелист“ в „Подготовка кадри и експлоатация“.
• от 01.08.1985 г. до 01.10.1985 г. е зачетен осигурителен стаж от втора категория 00 години 02 месеца 00 дни по т. 20 от ПКТП на длъжност „почиствач-шмиргелист“ цех „Моделен“ и „Чистачен“.
• от 01.10.1985 г. до 01.11.1985 г. е зачетен осигурителен стаж от трета категория 00 години 01 месец 00 дни на длъжност „почиствач-шмиргелист“ в „Подготовка кадри и експлоатация“.
• от 01.11.1985 г. до 01.01.1986 г. е зачетен осигурителен стаж от втора категория 00 години 02 месеца 00 дни по т. 20 от ПКТП на длъжност „почиствач-шмиргелист“ цех „Моделен“ и „Чистачен“.
• от 01.01.1986 г. до 01.04.1986 г. е зачетен осигурителен стаж от трета категория 00 години 03 месеца 00 дни на длъжност „почиствач-шмиргелист“ в „Подготовка кадри и експлоатация“.
• от 01.04.1986 г. до 01.06.1988 г. е зачетен осигурителен стаж от втора категория 02 години 02 месеца 00 дни по т. 20 от ПКТП на длъжност „почиствач-шмиргелист“ цех „Моделен“ и „Чистачен“.
• от 01.06.1988 г. до 13.05.1991 г. е зачетен осигурителен стаж от първа категория 02 години 11 месеца 12 дни по т. 4а, б. „н“ от ПКТП на длъжност „почиствач-шмиргелист по отливки“, цех „Средни отливки“ и „Формовъчен участък“ и с налични данни за „Термичен“ и „Топилен“ цех съгласно писмо изх. № 1029-17-1548 от 15.06.2021 г. от OA към ТП на НОИ - Русе и данни в трудова книжка № 969/10.01.1982 г.

Горестоящият орган е посочил още, че от извършените проверки от Осигурителен архив към ТП на НОИ - Русе на разплащателните документи на „Тежко машиностроене“ - гр. Русе било установено, че жалбоподателят фигурира на длъжност „почиствач-шмиргелист“ в „Подготовка кадри и експлоатация“ за периода от 10.01.1984 г. до 31.01.1985 г., през юли и октомври 1985 г. и от 01.01.1986 г. до 31.03.1986 г. в Стоманолеярна дирекция ЗСОИ-ПК. За посочените периоди липсвала информация дали трудът е положен в леярски цех или при първична механична обработка на чугунени отливки и не попада в обхвана на т. 4а, буква „н“, т. 12 и т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г., т.е. същият е зачетен от трета категория труд. За периодите от 01.02.1985 г. до 01.07.1985 г., от 01.08.1985 г. до 01.10.1985 г., от 01.11.1985 г. до 01.01.1986 г. и от 01.04.1986 г. до 01.06.1988 г. лицето фигурира в Стоманолеярна дирекция, цех „Моделен“, „Чистачен“ и № 2 на длъжност „почиствач-шмиргелист“. В предадената документация в Осигурителен архив към ТП на НОИ - Русе нямало достатъчно данни, че в тези цехове се е осъществявало леене на металите и „гореща“ обработка на металите и че е положен при същата вредност и условия на труд, поради което тези периоди не можело да бъдат зачетени за стаж на основание т. 4а, буква „н“ и т. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. Съгласно данните в трудова книжка № 969/10.01.1982 г. и писмо изх. № 1029-17-1548 от 15.06.2021 г. Н. е работил на длъжност „почиствач-шмиргелист“ в Стоманолеярна дирекция, цех „Моделен“, „Чистачен“ и № 2, т.е. първична механична обработка на детайли. Липсвали данни, че в тези цехове се е осъществявало леене на металите и „гореща“ обработка на металите, като за тези периоди, стажът е зачетен от втора категория по т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. В получения отговор от Осигурителен архив към ТП на НОИ - Русе изх. № 1029-17-1548 от 15.06.2021г. имало данни, че цех 240 е цех „Средни отливки“ и имал формовъчен участък, т.е. трудът е полаган непосредствено в леярското производство и професията е включена под № 14 от утвърдения списък към т.4а, буква „н“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г., а именно „почиствач-шмиргелист по отливки“, поради което периодът от 01.06.1988 г. до 11.09.1989 г. е зачетен за стаж от първа категория по т. 4а, буква „н“ от ПКТП. За периода от 11.09.1989 г. до 13.05.1991 г. лицето фигурирало на длъжност „почиствач“ в „Топилен цех“, цех 240 „Средни отливки“ и цех 260, за който имало данни, че е „чистачно-термичен цех“. Стажът е зачетен от първа категория по т. 4а, буква „н“ от ПКТП, тъй като трудът е полаган непосредствено в леярското производство.

Било установено още, че С. Н. фигурира в разплащателните ведомости на „Тежко машиностроене“ – гр. Русе за периода от месец януари 1984 г. до месец декември 1984 г. в „Подготовка кадри и експлоатация“; за месец януари, юли и октомври 1985 г. и от месец януари до месец март 1986 г. в Стоманолеярна дирекция ЗСОИ-ПК; от месец февруари 1985 г. до месец юни 1985 г., от месец август до месец септември и от месец ноември до месец декември 1985 г. в Стоманолеярна дирекция „Моделен цех“; от месец април 1986 г. до месец декември 1987 г. в Стоманолеярна дирекция „Чистачен цех“; за месец януари не са намерени данни за лицето; от месец февруари до месец май 1988 г. в Стоманолеярна дирекция Цех № 2; от месец юни 1988 до месец март 1989 г. в Стоманолеярна дирекция „Средни отливки“; от месец април 1989 г. до 11.09.1989 г. в Стоманолеярна дирекция, цех 240 - Средни отливки. От 11.09.1989 г. до 13.05.1991 г. С. Н. фигурира в Стоманолеярна дирекция топилен, термичен и чистачно-термичен цех и за този период е зачетен стаж от първа категория на основание т. 4а, буква „н“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г.

По повод жалбата на лицето, от Осигурителен архив при ТП на НОИ - Русе била извършена повторна проверка в наличната документация на Държавно предприятие „Тежко машиностроене“ - гр. Русе за точна длъжност, звено, вид дейност за уточняване вида и спецификата на извършваната дейност. Във връзка с изисканата проверка в Осигурителен архив към ТП на НОИ - Русе на разплащателните документи на „Тежко машиностроене“ - гр.Русе, е получен отговор, че относно посоченото не са намерени други данни за точна длъжност, вид дейност, звено, направление, освен изложените в писмо изх. № 1029-17-1548 от 15.06.2021 г.

По отношение на положения труд от С. Н. към „Тежко машиностроене“ - гр. Русе, при постановяване на обжалваното пред горестоящия орган разпореждане е зачетен осигурителен стаж от трета категория за периода от 10.01.1984 г. до 11.09.1989 г. и от първа категория на основание т. 4а, буква „н“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. за периода от 11.09.1989 г. до 13.05.1991 г. Съгласно т. 4а, буква „н“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. от първа категория е трудът на работниците, непосредствено заети в леярското производство на черни метали по утвърден списък. Съгласно т. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. от втора категория е трудът на работниците и инженерно-техническите работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква „н“. Работниците и ИТР от леярските цехове, назначени по трудов договор и работещи в леярските цехове могат да ползват правата за пенсиониране по тази точка. Когато в цех (производствено хале), освен „гореща“ обработка на метал се реализира и студена обработка, записът не се прилага. В този случай, трудът на основните работници, се категоризират по т. 20. Съгласно т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. от втора категория е трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници на първична механична обработка на чугунени отливки. Записът обхваща работници, извършващи първична механична обработка на чугунени детайли, излизащи от леярни, преди подаването им за монтаж или друга обработка в следващо звено.

От извършените проверки от Осигурителен архив към ТП на НОИ - Русе на разплащателните документи на Държавно предприятие „Тежко машиностроене“ - гр. Русе било установено, че С. Н. фигурира на длъжност „почиствач-шмиргелист“ в „Подготовка кадри и експлоатация“ за периода от 10.01.1984 г. до 31.01.1985 г., през юли и октомври 1985 г. и от 01.01.1986 г. до 31.03.1986 г. в Стоманолеярна дирекция ЗСОИ-ПК. За посочените периоди липсвала информация трудът да е положен в леярски цех или при първична механична обработка на чугунени отливки и не попадал в обхвана на т. 4а, буква „н“, т. 12 и т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г., поради което и решаващият орган е приел, че правилно е зачетен от трета категория труд.

За периодите от 01.02.1985 г. до 01.07.1985 г., от 01.08.1985 г. до 01.10.1985 г., от 01.11.1985 г. дo 01.01.1986 г. и от 01.04.1986 г. до 01.06.1988г. Н. фигурира в Стоманолеярна дирекция, цех „Моделен“, „Чистачен“ и № 2 на длъжност „почиствач-шмиргелист“. Прието е, че в предадената документация в Осигурителен архив към ТП на НОИ - Русе нямало достатъчно данни, че в тези цехове се осъществявало леене на металите и „гореща“ обработка на металите и че е положен при същата вредност и условия на труд, поради което за тези периоди не можело да бъде зачетен стаж на основание т.4а, буква „н“ и т. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. Съгласно данните в трудова книжка № 969/10.01.1982 г. и писмо изх. № 1029-17-1548 от 15.06.2021 г. С. Н. е работил на длъжност „почиствач-шмиргелист“ в Стоманолеярна дирекция, цех „Моделен“, „Чистачен“ и № 2, т.е. първична механична обработка на детайли и липсвали данни, че в тези цехове се е осъществявало леене на металите и „гореща“ обработка на металите, поради което и за тези периоди, стажът правилно бил зачетен от втора категория по т.20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г.

В получения отговор от Осигурителен архив към ТП на НОИ - Русе изх. № 1029-17-1548 от 15.06.2021 г. имало данни, че цех 240 е цех „Средни отливки“ и има формовъчен участък, т.е. трудът е полаган непосредствено в леярското производство и професията е включена под № 14 от утвърдения Списък към т.4а, буква „н“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г., а именно „почиствач-шмиргелист по отливки“, поради което и периодите от 01.06.1988 г. до 11.09.1989 г. и от 11.09.1989 до 13.05.1991 г. правилно да били зачетени за стаж от първа категория по т. 4а, буква „н“ от ПКТП.

Поради изложеното административният орган е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.

Решението е връчено лично на жалбоподателя на 24.01.2024 г. (л. 40 от преписката).

Жалбата срещу него е подадена чрез органа пред АдмС – Русе на 06.02.2024 г. (л. 3 от делото).

В хода на съдебното дирене в настоящото производство, по искане на жалбоподателя с цел установяване на релевантния за спора факт, че за периода на трудовия му стаж в СКТМ - Русе е полагал труд на една и съща длъжност, с характер и тежест на труда от първа категория, е разпитан свидетеля Т. А. Т., работил заедно с жалбоподателя през целия му трудов стаж в СКТМ. От показанията на свидетеля става ясно какви са били тежестта, условията на труда и работната среда на изпълняващия длъжността „почиствач-шмиргерлист“ в СКТМ - Русе. Свидетелят заявява, че през целия 7-годишен период с жалбоподателя работели през няколко метра един от друг. Пояснява, че работата на почиствач-шмиргерлиста се е състояла в чистене на отливки с въздушен пистолет и шмиргелене с ъглошлайф. Работели в Стомано-леярен цех в КТМ, свидетелят - като оксиженист, а жалбоподателят – именно като почиствач-шмиргерлист. Неговата работа се състояла в това, различни стоманени отливки да бъдат почистени от различни ръбове и остатъци от пясък и стомана след изливането им. Това почистване се извършвало с шмиргел. Уточнява, че тази дейност всъщност е дейност по гореща обработка на метал. Температурата на работното им място през лятото достигала 45⁰. Плащали им вредни и им давали допълнителен отпуск за работа във вредни условия - 10 дни за една календарна година. Всеки ден получавали газирана вода и кисело мляко. През тези 7 години, през които работили заедно с жалбоподателя, неговото работно място не било променяно, нито пък трудовите му задължения и характера на работата му. През цялото време той работел в същия цех и бил все почиствач-шмиргелист. При постъпване на работа имало обучителен период от 3 месеца. През този обучителен период извършвали същата работа, каквато била впоследствие, но били обучавани и наблюдавани от по-опитен работник.

Правни изводи

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Същото съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма.

Според настоящия съдебен състав, обаче, при постановяване на оспорения административен акт, както и при издаване на потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Не се спори, че към релевантния момент за отпускане на пенсия за ОСВ – 04.10.2023 г. като дата на подаване на заявлението, жалбоподателят е имал навършени 61 години, 1 месец и 18 дни.

Жалбоподателят оспорва единствено зачитането на стажа от 7 години, 4 месеца и 3 дни в СКТМ - Русе, в дейност машиностроене, на длъжност „почиствач-шмиргелист“, като счита, че целият му стаж в предприятието следва да бъде приет за стаж, положен в условията на първа категория труд (по т. 4н от ПКТП /отм./), алтернативно на втора категория, тъй като работата му през целия период е била непосредствено и изцяло в леярен цех, в леярско производство. Оспорва и приемането/зачитането на трудовия му стаж в АПК „Клемент Готвалд“, с. Щръклево, като в подробното изложение относно трудовия му стаж при този работодател, необосновано липсвал период от 01.10.1980 г. до 01.01.1981 г. Записите в трудовата книжка били редовни, а твърдението на С. Н. е, че от началото 02.07.1980 г. до влизането му в казармата 26.03.1981 г. е бил монтьор в АПК, т.е. категориен труд на основание т. 66и от ПКТП /отм./.

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Към момента на полагане на спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се е извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ (ПКТП).

Съгласно т. 4а, буква „н“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г., от първа категория е трудът на работниците, непосредствено заети в леарското производство на черни метали по утвърден списък.

Съгласно т. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. от втора категория е трудът на работниците и инженерно-техническите работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква „н“. Работниците и ИТР от леярските цехове, назначени по трудов договор и работещи в леярските цехове могат да ползват правата за пенсиониране по тази точка. Когато в цех (производствено хале), освен „гореща“ обработка на метал се реализира и студена обработка, записът не се прилага. В този случай, трудът на основните работници, се категоризират по т. 20 от ПКТП.

Съгласно т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в сила до 31.12.1999 г. от втора категория е трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници на първична механична обработка на чугунени отливки. Записът обхваща работници, извършващи първична механична обработка на чугунени детайли, излизащи от леярни, преди подаването им за монтаж или друга обработка в следващо звено.

Съдът, в настоящия си състав, намира за основателен и доказан основният спорен въпрос по делото, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и относимата нормативна уредба, че целият трудов стаж на С. Н., положен в Комбината за тежко машиностроене от 7 години, 4 месеца и 3 дни, в дейност машиностроене, на длъжност „почиствач-шмиргелист“ следва да бъда приет за стаж, положен в условията на първа категория труд. Това е така, предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че работата му през целия период е била непосредствено и изцяло в леярен цех, в леярско производство. С. Н. с постъпването си на длъжността „почиствач-шмиргелист“, считано от 09.01.1984 г. в СКТМ, с вид дейност - машиностроене, е изпълнявал труд, който съгласно действащата нормативна уредба е следвало да бъде отнесен към записа на т. 4а от ПКТП /отм./. Той е работил в леярското производство по обработка на черни метали с вредност и тежест на труда, относими към първа категория. Не е имало промяна на работното му място, а още по-малко на тежестта и характера на работата, която е извършвал през този период. В нарушение на материалноправните разпоредби на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ и без пълно и задълбочено анализиране на информацията, съдържаща се в писмените документи - трудова книжка, удостоверение и заповеди, представени от сектор ОА при ТП на НОИ - Русе, където се съхраняват първичните документи на ликвидирания осигурител КТМ, пенсионните органи напълно произволно и неправилно зачитат два периода от трудовия му стаж: 10.01.1984 г. до 01.02.1985 г., от 01.07.1985 г. до 01.08.1985г., от 01.10.1985 г. до 01.11.1985 г. и от 01.01.1986 г. до 01.04.1986г. /период от 1 година 5 месеца и 21 дни/ като трудов стаж от трета категория. В мотивите на оспорения акт необосновано е изведен извод, че няма достатъчно данни в предадената документация на сектор Осигурителен архив към ТП на НОИ - Русе и без налични данни за леярен цех за периода от 10.01.1984 г. до 01.02.1985 г. Налична е първата заповед за назначаването му от 09.01.1984 г. на работа, с изрично вписана длъжност, шифър на длъжността „почиствач-шмиргелист“, която е идентична и с шифъра в следващите заповеди, както и Стоманолеярния цех /СЛЦ/. За цялата 1985 г., в предадената документация има изрични данни за Стоманолеярна дирекция, ЗСОИ - завод за стоманени отливки и изковки, длъжността му, наред с друга информация, включително за допълнителния платен отпуск при вредни условия на труд и въпреки това неправилно пенсионният орган не приема за категориен стаж труда на жалбоподателя, положен през месеците януари 1985 г., юли и октомври 1985 г.

Административният орган не е оспорил доказателствената сила на трудовата книжка, редовно заверена от работодателя при прекратяване на трудовия договор. Освен това в представеното удостоверение от 07.05.2024 г. от сектор ОА при ТП на НОИ - Русе, издадено въз основа само на ведомостите, предоставени за съхранение от прекратения осигурител, т.е. без да се твърди, че са пълни и изчерпателни, С. Н. още от началото на трудовата му дейност през м. януари 1994 г. фигурира с данни за производствено звено, Стоманолеярен цех, а от 1985 г. в Стоманолеярната дирекция, Моделен цех, работници „почиствач-шмиргелист“. Същественото и определящо за правилното решаване на настоящия правен спор е, че във всички първични документи - трудова книжка, удостоверения на сектор ОА, заповеди, той е с длъжността му „почиствач-шмиргелист“ в Стоманолеярния цех/дирекция на Комбината за тежко машиностроене. В подкрепа на този извод се явява и списъкът на професиите от леярското производство на черни метали по т. 4а, буква „н“, представен от ответника (л. л. 26 – 28 от делото). Въпреки този списък и наличните по административната преписка писмени доказателства, административният орган не е признал целия трудов стаж на жалбоподателя в СКТМ - Русе за категориен труд. По този начин е нарушен и основен принцип на административния процес - истинността, заложен в чл. 7, ал. 1 и 2 от АПК, съобразно който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, който заедно с принципа на служебното начало чл. 9 от АПК е следвало да бъде съобразен при постановяване на оспорените актове. Показанията на св. Т. Т., колега на С. Н., напълно потвърждават фактическите твърдения на жалбоподателя, че за целия период в СКТМ - Русе, той е заемал една и съща длъжност, че е работил в стоманолеярен цех, с еднакви условия на труд и характер и тежест на производството му. Свидетелят напълно изяснява естеството на трудовата функция на „почиствач-шмиргелист“ в леярния цех.

Според принципа на служебното начало в административното производство (чл. 9, ал. 2 от АПК) административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Това правило е намерило отражение и в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, а именно доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Страните (заинтересованите лица) оказват съдействие на органа при събирането на доказателствата и дори са длъжни да представят тези, които се намират при тях (чл. 36, ал. 2 от АПК ), но това не освобождава органа от задължението му служебно да издири и събере доказателствата, необходими за разрешаването на основния за съответното производство въпрос. Правилата по чл. 1, ал. 1, 5 и 6, чл. 2, чл. 3, 4 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са основани на обстоятелството, че изброените в тях документи, които следва да бъдат приложени към заявлението за отпускане на пенсия, по правило се събират от лицата, искащи да им бъде отпусната пенсия, т.е. това са документи, които се намират при тях и не се намират при административния орган по смисъла на чл. 36, ал. 2 от АПК. Поради това, когато тези лица обективно не могат да се снабдят с документ, необходим за правилното определяне на тяхното право на пенсия и размера на тази пенсия, пенсионните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да им окажат необходимото съдействие, вкл. и чрез служебно събиране на относими за съответния случай доказателства. Добрата административна практика изисква тези органи служебно да извършат действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за издаване на законосъобразно разпореждане (в този смисъл Решение № 1046 от 31.01.2007 г. по адм. д. № 9460 от 2006 г. на ВАС, VI о., както и Решение № 3247 от 28.03.2007 г. по адм. д. № 11551 от 2006 г. също на ВАС, VI о.), тъй като административните актове се основават на действителните факти от значение за случая (чл. 7, ал. 1 от АПК). Установяването на тези факти и обстоятелства се извършва чрез предвидените в закона доказателствени средства – чл. 39 и следващите от АПК и включват не само писмени доказателства, но и сведения на неучастващи в производството лица – чл. 44 от АПК. Именно в изпълнение на тези си задължения административният орган е следвало да събере и да направи преценка не само на изрично посочените в чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО писмени документи, но и например да бъдат събрани сведения от други лица, извършващи същата дейност в предприятието през процесния период или такива, които могат да установят характера и тежестта на работата, извършвана от жалбоподателя през процесния период. Именно това е постигнато посредством разпита на св. Т. Т. в настоящото производство.

Предвид гореизложеното и с оглед събраните писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установи по делото, че без правно основание и в нарушение на материалноправните разпоредби на ПКТП /отм./ периодите от 10.01.1984 г. до 01.02.1985 г., от 01.07.1985 г. до 01.08.1985 г., от 01.10.1985 г. до 01.11.1985 г. и от 01.01.1986 г. до 01.04.1986 г. на С. Н. са зачетени като стаж от трета категория.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че жалбоподателят отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 във връзка с ал. 6 от КСО в условията на втора категория труд, тъй като при зачитане на спорния осигурителен стаж от първа категория ще е изпълнено изискването за 15 години стаж от втора категория /сбор на първа и втора категория без превръщане/, което при произнасянето си административният орган е счел, че не е налице.

По изложените мотиви Административен съд – Русе намира, че ръководителят по пенсионно осигуряване е приложил неправилно материалния закон при постановяване на Разпореждане № 2140-17-693 от 08.12.2023 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО на С. Д. Н. от гр. Русе. Като е потвърдил това разпореждане горестоящият орган – Директорът на ТП на НОИ – Русе е постановил също незаконосъобразно Решение № 2153-17-10 от 19.01.2024 г., поради което и двата акта следва да бъдат отменени и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по Заявление № 2113-17-1766 от 04.10.2023 г. на С. Д. Н. при съобразяване с изложените по-горе съображения относно прилагането на материалния закон.

По разноските

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски в хода на съдебното производство, за които е представил списък (л. 41 от делото). Същите възлизат на 500 лева – адвокатски хонорар, за чието определяне и заплащане са представени надлежни доказателства (л. 9 и л. 42 от делото).

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на С. Д. Н. от гр. Русе, Решение № 2153-17-10 от 19.01.2024 г., издадено от Директора на Териториално поделение на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-693 от 08.12.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление № 2113-17-1766 от 04.10.2023 г., подадено от С. Д. Н., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на материалния закон.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – гр. София да заплати на С. Д. Н., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 5, сумата от 500 лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.