№ 72
гр. Видин, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря Оля В. Паскова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320100917 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 49 ал.1 от СК.
Образувано е по исковата молба на П. В. АС. от с. Ярловица, обл.
Видин, ул. „Втора“ № 9, ЕГН ********** против АС. Н. АС., от с.
Новоселци, обл. Видин, ул. „Първа“ № 9, ЕГН **********.
Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили брак на 26.02.2014 г. с
акт за сключен граждански брак № 0025/26.02.2014 г. на Община Видин.
Посочва се, че от брака страните имат родени две деца – малолетните И.
А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********.
Излага се в исковата молба, че бракът сключили като непълнолетни,
като малко след сключването на брака семейният им живот приключил.
Поддържа се, че от години страните не поддържат никаква връзка по
между си, като последното което ищцата знае за ответника е, че същият
живее в чужбина.
Ищцата твърди, че не може да проведе никакъв разговор с ответника
относно прекратяването на брака, защото не знае къде се намира същия, сочи
също така, че ответникът никога не е виждал децата си, нито се е грижел за
тях.
Излага, че е налице пълно несходство в характерите им и че липсва
всякаква духовна и физическа връзка между тях.
1
Ищцата посочва, че не разполага със средства, поради което децата са
настанени в пансион в съответната институция „Дом майка и дете“ и само в
събота и неделя прекарва време с тях.
Поддържа, че поради липсата на комуникация с ответника не може да
заведе децата си в съседна Румъния или Сърбия дори на разходка, тъй като не
може да направи паспорти на децата без съгласието на другия родител.
Излага, че това се отразява негативно на възможността на нея и на децата да
пътуват и да разгледат съседните държави.
Сочи, че по време на брака не са придобивали никакво движимо или
недвижимо имущество в режим на СИО и нямат семейно жилище.
Иска се от съда:
1. Да прекрати с развод гражданския брак между страните без да се
произнася по въпроса за вината.
2. Да постанови след прекратяването на брака жената да носи
предбрачното си фамилно име К..
3. Да предостави упражняването на родителските права върху родените от
брака малолетни деца – И. А. А. и А. А. А. на тяхната майка и законен
представител – П. В. АС., като определи и местоживеенето на децата да
бъде при тяхната майка.
4. Да постанови бащата АС. Н. АС. да има право да вижда и взима децата
И. А. А. и А. А. А. при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 15.00 на съботния ден и от 10.00 ч.
на неделния ден до 15.00 ч. на неделния ден, без преспИ.е при бащата,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, след което бащата да ги връща по местоживеенето им
при майката.
5. Да осъди бащата АС. Н. АС. да заплаща на малолетните деца И. А. А. и
А. А. А., чрез тяхната майка и законен представител – П. В. АС. месечна
издръжка в размер на по 165.00 лева за всяко едно от децата, дължима на
всяко 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва при просрочие до отпадане
или изменение на основанието за плащането й.
6. Ищцата няма претенции за издръжка от ответника.
7. На основание чл. 127а, ал. 2 от СК се иска от съда да постанови решение,
2
с което да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата, да
се издадат задгранични паспорти на децата И. А. А. и А. А. А., както и
разрешение, заместващо съгласието на бащата, децата да пътуват заедно
с тяхната майка и законен представител до държавите членки на
Европейския съюз за период от пет години.
От назначения особен представител на ответника в законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата молба със становище по исковата
претенция.
Воден от събраните по делото доказателства Съдът прие за установено
следното от фактическа страна: видно от представеното копие на у-ние,
съпрузите са сключили брак с акт за гр. брак N 0025/26.02.2014 г. на
Община-Видин. От брака си те имат родени две деца, И. А. А., ЕГН
**********, съгласно удо-е за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0401/26.09.2016 г. на Община Видин и А. А. А., ЕГН **********,
съгласно удо-е за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0031/26.01.2018 г. на Община Видин.
По делото е назначен и изготвен социален доклад от ДСП-Видин, който
е приет. В същия е отбелязано, че към настоящия момент грижите по
отглеждането на децата са поети от майката с подкрепата на съжителя й,
както и че са задоволени основните потребности на децата от храна, облекло,
здравни и образователни грижи.
Разпитаният свидетел С. сочи, че от две години живее на семейни
начала с ищцата, както и че знае, че ищцата е имала брак, от който има
родени две деца. Свидетелят излага, че децата са при майка си в момента,
както и че и той се грижи за тях. Свидетелят твърди, че няма информация
ответникът да е давал някакви средства за издъжка на децата. Поддържа, че в
последните две години децата почти постоянно живеят при тях. Сочи, че
децата ползват социална услуга, която е временна и се ползва само когато се
налага, като услугата се изразява в оставянето на децата на пансион от
понеделник до петък.
Гласните доказателства не противоречат на писмените такива,
кореспондират с обстоятелствата отразени в исковата молба, поради което
Съдът им дава вяра, като ги кредитира.
При така установените по делото факти и обстоятелства, Съдът намира
3
че са налице условията на чл. 49 от СК. В брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, израз на което е настъпилата
фактическа раздяла между съпрузите. Бракът е изчерпан от съдържание и
запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. Брачната
връзка съществува само формално, а това не е в интерес на съпрузите и
обществото. По изложените съображения, които Съдът прецени като важни
обстоятелства, налагащи допускането на развода, бракът между страните
следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство, без да взима отношение по въпроса за вината,
съобразявайки волята на страните.
От данните по делото се налага извод, че майката, полага
изключителната грижа за отглеждането, възпитанието и издръжката на
децата.
Във връзка с изложеното Съдът намира, че родителските права върху
децата следва да се предоставят за упражняване от майката, като
местоживеенето на децата бъде определено съобразно този факт.
С оглед обстоятелството, че родителските права върху децата се
предоставят за упражняване на майката, на бащата ще следва да се определи
режим на лични контакти с с децата, като бащата ще има право да вижда и
взима при себе си децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10:00 часа на съботния ден до 15:00 часа на съботния ден и от 10:00 ч. на
неделния ден до 15:00 ч. на неделния ден, без преспИ.е при бащата, както и да
ги взима за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, след което бащата да ги връща по местоживеенето им при
майката.
Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен
според своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е
неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали
живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва
да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от
друга страна-нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
4
Правото на издръжка е безусловно и принадлежи на детето, а
задължението за предоставянето на такава издръжка, чието предназначение е
да задоволява ежедневните нужди на детето, носи всеки родител.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на децата ,както и че те се
при майката ,която осигурява грижи по отглеждането и възпитанието им.
Във връзка с факта, че ответникът е родител на децата, то по
отношение на съшият, който е освободен от грижите за тях, се поражда
задължението за осигуряването на месечната им издръжка, независимо дали
се намира в трудови правоотношения или не, което задължение произтича от
императивният характер на чл.139 от СК.
Имайки в предвид изложеното, както и обстоятелството, че по делото
не се ангажирани доказателства относно невъзможност за даване издръжка,
Съдът приема, че такава се дължи.
Претендираната издръжка,която е близо до минималния размер ,
следва да се определи в размерът , посочен от ищцата, а именно по 165.00 лв.
за всяко едно от децата.
С оглед на горното Съдът намира, че е във възможностите на бащата да
дава претендираната минимална месечна издръжка в размер на по 165.00
лв.за всяко едно от децата, още повече, че е освободен от грижите за тях,
които се полагат от майката, която ще осигурява останалата част от
необходимата издържка. Издръжката ще се дължи от датата на депозиране на
исковата молба в съда-07.05.2021 г.
Претендираната промяна във фамилното име на съпругата, която не се
оспорва, следва да бъде допусната.
По иска с правно основание чл. 127а от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а от СК, въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не
постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Съгласно установената съдебна практика по спорове по чл. 127а, ал.2
СК, при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, съдът,
даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо
5
съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат
посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да
включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски
съюз и пр. Съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне
пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай
с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване
извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на
ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не
само с належащи обстоятелства, (например здравословното му състояние), но
и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа
и общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда
държава, изучаване на чужд език или възможност за по-продължително
пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в друга държава –
решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС. Съгласно
практиката на Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г. по
гр.д. № 953/2014 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), срокът на
разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето. В случая, с оглед ниската възраст на децата
се налага извода,че срок от три години е подходящ и разумен такъв за
разлика от претендирания за 5 години.
Съдът намира иска с правно основание чл. 127а от СК за основателен и
доказан, поради което следва да бъде разрешено на децата,заедно и
поотделно, извършване на пътувания зад граница в държавите от
Европейския съюз , придружавани/о/ от своята майка или друго
упълномощено от нея лице.
Разрешението следва да бъде дадено за срок от три години, считано от
влизане на решението в сила, с който съдът намира, че към настоящия
момент в достатъчна степен ще са защитени интересите на децата, като
същевременно няма да са ограничени и правата на другия родител.
За реализиране на пътуванията на децата извън пределите на страната е
необходимо и да бъдат издадени съответните документи. В тази връзка и с
оглед липсата на съгласие от страна на бащата, съдът следва да разпореди
издаването документ за самоличност по смисъла на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗБЛД
на децата,като по този начин уважи искането и в тази му част .
6
Във връзка с изхода на делото и на осн.чл.329 ал.1 изр.2 ГПК страните
не си дължат направените разноски, които остават за тях така както са
направени, като в случая ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета държавна такса върху размера на присъдената издръжка- в
размер на сумата от 475.20 лв., 25 лв.-държавна такса за предявения
иск,както и сумата от 600 лв.,представляваща възнаграждение за особения
представител на ответника.
Искането на особения представител на ответника за заплащане на
допълнително възнаграждение от 400 лв.,във връзка с предявения иск по
чл.127 а ал.2 СК,е неоснователно ,с оглед разпоредбата на чл.322 ал.2 ГПК.
С оглед обстоятелството,че ищцата е освободена на осн.чл.83 ал.2 ГПК
от внасяне на такси и разноски по делото окончателната държавна такса,
която Съдът определя на 40.00 лева, следва да се заплати от ответника.
Водим от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между П. В. АС. от с.
Ярловица, обл. Видин, ул. „Втора“ № 9, ЕГН ********** и АС. Н. АС., от с.
Новоселци, обл. Видин, ул. „Първа“ № 9, ЕГН **********, сключен с акт за
гр. брак N 0025/26.02.2014 г. на Община-Видин, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство,без произнасяне по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените
от брака деца И. А. А. и А. А. А. на тяхната майка и законен представител – П.
В. АС., като бащата АС. Н. АС. ще има право да ги вижда и взима при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден
до 15:00 часа на съботния ден и от 10:00 ч. на неделния ден до 15:00 ч. на
неделния ден, без преспИ.е при бащата, както и един месец през лятото, който
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което бащата да ги
връща по местоживеенето им при майката.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата И. А. А. и А. А. А. да бъде
при тяхната майка П. В. АС..
7
ОСЪЖДА АС. Н. АС., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на децата си И.
А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител П. В. АС., МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на по
165.00 лв. за всяко дете, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда-07.05.2021 г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието
за даването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата АС. Н. АС.,
ЕГН **********, да бъде издаден задграничен паспорт за пътуване в чужбина
на децата И. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН ********** , както и
децата,заедно или поотделно , придружавани от своята майка П. В. АС., ЕГН
********** или друго упълномощено от нея лице, да пътуват извън
пределите на Република България в държавите от Европейския съюз без
ограничение на броя на пътуванията за период от три години, считано от
влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА АС. Н. АС., от с. Новоселци, обл. Видин, ул. „Първа“ № 9,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Видин окончателна държавна такса в размер на 40.00
лв., държавна такса върху размера на присъдената издръжка- 475.20 лв., 25
лв.-държавна такса за предявения иск,както и сумата от 600 лв.-
възнаграждение за особения представител на ответника, както и 5.00 /пет/
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
След влизане в сила на решението за прекратяване на брака жената ще
носи предбрачното си фамилно име К..
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9