Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 14.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на трети юли две
хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 473 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от К.П.П., ЕГН:
**********,***, като майка и законен представител на малолетното дете А.Ю.А. с
ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. П.Е.
против Ю.М.М.,
ЕГН: **********,***.
Ищцата твърди, че с ответника живели на съпружески начала до 14.05.2014
г.. От съвместното си съжителство имали родено едно дете – А.Ю.А., ЕГН:
**********. Твърди, че с Решение № 241/15.07.2015 г. постановено по гр. дело №
522/2014 г. по описа на РС Карлово, родителските права по отношение на детето
били предоставени на нея, а ответникът бил осъден да плаща издръжка на дъщеря
им в размер на 100.00 лв. месечно. Оттогава изминали близо три години. Макар и
трудно, ищцата успявала да се справя с издръжката на детето. Понастоящем била
безработна и осезателно чувствала, че икономическата обстановка в страната е
съществено променена и ако не били родителите ѝ нямало да може да се
справи. Съществено нараснали нуждите за отглеждане на детето, а имала и законни
основания да иска увеличение на издръжката. Средствата, които получавала като
„майчински” не били достатъчни, за да посреща всички разходи по отглеждането и
възпитанието на А. и да ѝ осигурява всички онези необходими за едно
нормално съществуване неща. Детето било на 4 години и половина и посещавало
детска градина. Имало нужда от спортно и нормално облекло, обувки и всичко
необходимо за градината и за вкъщи. Отделно ищцата му закупувала специална
храна, тъй като имало заболяване, а за необходимите за заболяването лекарства
ежемесечно плащала около 40.00 лв. Размерът на детските добавки, които
получавала бил 37.00 лева месечно. Ответникът и баща на детето Ю. М. работел,
бил трудоспособен, печелел добре и имал възможност да заплаща определена
по-висока съобразно закона издръжка на дъщеря им. В момента бил съдържател на
кафе-сладкарница в центъра на гр. Карлово, която била посещаема.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да
измени определената с Решение № 241/15.07.2015 г. по гр. дело № 522/2014 г. по описа на РС
Карлово издръжка, която Ю. М. М. заплаща на малолетната А.Ю.А. чрез нейната
майка и законен представител К.П.П., КАТО Я УВЕЛИЧИ
от 100.00 лв. (сто лева) месечно на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2017 г., до
настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по
делото.
Ответникът, с отговора на исковата молба намира иска за допустим и
частично основателен. Не оспорва, че заедно с ищцата били родители на
малолетната А.Ю.А. и че с Решение № 241/15.07.2015 г. постановено по гр. дело № 522/2014 г. по
описа на РС Карлово, родителските права по отношение на детето били
предоставени на майката, а ответникът бил осъден да плаща издръжка на дъщеря им
в размер на 100.00 лв. месечно. Твърди, че изпълнявал редовно това свое
задължение, а освен това давал на детето и средства в натура – дрехи, обувки и
пособия. Оспорва твърдението, че имал добри доходи. Сочи, че имал още едно
ненавършило пълнолетие дете и можел да плаща издръжка на А.Ю.А. в размер не
по-висок от 120.00 лева месечно.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че
К. П.П. и Ю.М.М. са
родители на малолетното дете А.Ю.А..
Безспорно е също така и се
установява от представеното в препис Решение №241/15.07.2015 г., постановено по
гражданско дело № 522/2014 г. по описа на РС Карлово, че родителските права по отношение
на малолетната А.Ю.А., са предоставени на майката, а бащата е бил осъден да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 100 лева, считано от 14.05.2014
г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Определен е и режим на лични отношения на бащата с детето.
По делото е представена служебна
бележка от детска градина „Г.К.“ – гр. К. в уверение на това, че А.Ю.А.
посещава детската градина във втора група за учебната 2017-2018 г..
От представеното удостоверение за раждане на детето М.Ю.М. е видно, че то е родено на ***
г. с родители – О.М.М. и ответникът Ю.М.М..
Ответникът е
представил трудов договор и удостоверение от „Ю.-***,
от които се установява, че от 20.10.2016 г. същият работи като барман на
минималната за страната работна заплата. Вино от служебно изготвените справки „Ю.-***
е собственост на М.Ю.М., който е баща на ответника Ю.М.М..
Представено е запорно съобщение изх. №6689/06.04.2017 г. от ЧСИ Л. М., с
което на трудовото възнаграждение на ответника в „Ю.-*** е наложен запор.
От представената
вносна бележка от „Първа инвестиционна банка“ – клон Карлово е видно, че
ответникът на 02.02.2017 г. е внесъл за издръжката на
А. Ю. А. сумата от 1350.00 лева.
От изготвения от
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. К. социален доклад се установява, че за
детето А.Ю.А. грижи полага неговата майка като
му е осигурено всичко необходимо за неговото отглеждане и възпитание. От
една година и половина майката съжителства с лицето А. П.А.на адрес: гр. К.,
ул. „З.“ № **, вх. *, ет.*, ап.*. По данни на майката същата работи като
продавач – консултант в търговски обект ЕТ „И. –
Х. Н.“, гр. К. с месечно трудово възнаграждение от 500 лева. С баща си
и баба си и дядо си по бащина линия детето поддържа контакти съгласно
определения режим на лични отношения. По данни на бащата същият работи в
сладкарница „***“ – гр. К. и получава минималната работна заплата за страната.
Същият посочва, че ежемесечно плаща издръжката на детето си и поема по-голямата
част от разходите за отглеждането му, включително и за лекарства, тъй като
дъщеря му често боледувала.
От свидетелските
показания на П.И.П. се установява, че е баща на ищцата и дядо на
малолетното детето по майчина линия. Същият заявява, че дъщеря му и детето
живеят в неговия дом, като той и съпругата му ѝ помагат да отглежда
детето. Твърди, че малолетната често боледува и всички разходи за лекарства ги
осигурява майката. Свидетелят посочва, че той и съпругата му са пенсионери, но
въпреки това помагат на дъщеря си финансово, за да посреща нуждите на детето.
Без тяхна помощ тя нямало да се справи. Заради честите боледувания на А., майката ту започвала работа, ту напускала.В момента
била продавачка в магазин.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са
бащата Ю.М.М. и малолетната А.Ю.А., действаща чрез своята майка и законен
представител, като е безспорно по делото, че грижите по отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майката К.П.П. Безспорно по
делото е също, че ответникът е баща на детето. Не се спори и
относно обстоятелството, че към момента на завеждане на делото бащата е бил
осъден да заплаща за детето издръжка в размер на 100 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете
е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2017 г. е в размер на 460.00 лева, т. е понастоящем
законовият минимум е 115.00 лева.
От определяне на
предходния размер на издръжката до настоящият момент е изминал значителен
период от време – повече от 3 години, през който майката твърди, че са
настъпили значителни промени, детето е пораснало и са нараснали разходите за
неговото отглеждане и възпитание. Съдът счита, че несъмнено оттогава
действително са се увеличили потребностите на детето от храна, облекло, културни и образователни
потребности и здравни услуги, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в
размер на 100.00 лева месечно и който размер противоречи на нормативно
установения минимум. Настъпили
са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран и
тези изменения имат траен и продължителен характер. Нарастването на
потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от
определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му –
понастоящем на 5 години, при която бързо нарастват духовните и материални
потребностите на детето, респ. и разходите по тяхното задоволяване. Представени са писмени
доказателства, че детето посещава детска градина, което означава, че се заплаща
съответната такса и са му закупени необходимите пособия. Бащата твърди, че той
заплащал по-голямата част от тези разходи, но не ангажира никакви доказателства
за тези свои твърдения.
От показанията на свидетеля
П. П. се установява, че здравословното състояние на малолетната често се
влошавало и това налагало купуването на лекарства и медикаменти. В тази връзка
твърденията на ответника са противоречиви – в хода по същество същият заявява,
че дъщеря му боледувала дотолкова, доколкото това било нормално за всяко дете и
нямало нищо необичайно в здравословното ѝ състояние. В социалният доклад,
обаче е отразено, че според ответника детето боледува често и се налагало той
да ѝ закупува лекарства. Доказателства за тези разходи ответникът не представя.
Съдът приема за безспорно,
че майката съжителства с друг мъж, доколкото самата тя е потвърдила това пред
социалните работници при изготвяне на социалния доклад. Съдът, отчитайки
предубедеността и заинтересоваността на св. П., не кредитира показанията му в
тази част – че дъщеря му и внучката му живеели в неговия дом и той и неговата
съпруга помагали в отглеждането на детето.
Двамата родители представят
доказателства за трудова заетост и доходи, които за ответника са равни на
минималната работна заплата, а за ищцата – близки до нея.
Съдът, отчитайки, че
ответникът полага грижи и за друго дете, не споделя възражението му, че не е в
състояние да осигурява средства необходими за издръжка по-висока от 120 лева
месечно. Същият твърди, че редовно плаща дължимата месечна издръжка от 100
лева, като отделно от това поема по-голямата част от разходите за отглеждането
на малолетната си дъщеря. В отговора на исковата молба посочва, че предоставя
на детето си средства както в натура, така и финанси над определения със
съдебното решение размер т. е самият той
декларира финансови възможности да заплаща по-висока издръжка. Установи се, че
ответникът има постоянна работа, намира се в работоспособна възраст и не страда
от заболявания, които да му пречат да полага труд при пълен работен ден и да
осъществява по-високи доходи с оглед необходимостта от по-висок размер на
издръжка на малолетното дете.
Според чл. 142, ал.1 от СК,
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца,
се определя според нуждите на децата и от възможностите на родителя. С оглед
горните обстоятелства, и предвид възрастта на детето А., съдът счита, че за
ежемесечна му издръжка са необходими около 250.00 лева, от които бащата следва
да плаща 150.00 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се
поеме от майката.
Издръжката следва да се
присъди от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2017 г., до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
С оглед изхода от
спора се явява основателно искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за
присъждане на разноски в полза на ищцата за сумата от 380 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения
размер на издръжката или общо 72 лева.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание
чл. 150 от СК размера на дължимата месечна издръжка от Ю.М.М., ЕГН: **********,***, присъдена с Решение № 241/15.07.2015 г. по гр. дело № 522/2014 г. по описа на РС
Карлово, в полза на А.Ю.А., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител К.П.П., ЕГН:
**********,*** като я УВЕЛИЧАВА от
100.00 лв. (сто лева) на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба –
10.04.2017 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ю.М.М., ЕГН: **********,***, да заплати на К.П.П., ЕГН: **********,*** , направените по
делото разноски в размер на 380.00 лв. (триста и осемдесет лева).
ОСЪЖДА Ю.М.М., ЕГН: **********,***, да заплати по
сметка на РС Карлово, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата
от 72.00 лв. (седемдесет и два лева), представляваща държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.