Р
Е Ш Е Н И Е
451
/ 21.2.2020г.
гр. Перник, 21.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00070 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 2, ет. 2, срещу М.Р.Д., с адрес: ***0, с които
се иска да бъде признато за установено по отношение на длъжника, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 936,27 лева, представляваща главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта ***от 02.03.2010г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.06.2016г. до изплащане на вземането, сумата от
391,28 лева – редовна лихва за периода от 20.04.2015г. до 13.06.2016г., 0,13
лева – лихвена надбавка за периода от 20.04.2015г. до 13.06.2016г., сумата от
75.00 лева, представляваща дължими такси и разноски, за които суми по ч. гр. д.
№ 2171/2016г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника и
„Банка ДСК“ ЕАД на 02.03.2010г. е сключен Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта ***от същата дата, съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството на кредитор е предоставила на ответника, в качеството му на
кредитополучател, кредитна карта с № *** с одобрен кредитен лимит в размер на
1000.00 /хиляда/ лева, с месечна падежна дата 20-то число на месеца. Уговорено
е било между страните, че предоставения лимит се олихвява с лихвен процент,
който към датата на сключване на договора е 21,95%.
Твърди
се, че на 22.03.2016г., поради преустановяване на погасяване на задължението по
договора, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е обявил на кредитополучателя по
съответния ред предсрочната изискуемост на вземането. Сочи се още, че на
14.03.2017г., кредиторът по договора - „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 14.03.2017г. е прехвърлил на ищеца по настоящото
дело пакет от вземания, включващ и процесните вземания.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
чрез назначения му
особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и
размер предявените искови претенции. Изложени са аргументи
за липса на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия преди
завеждане на делото в съда.
В
съдебно заседание, ищецът се представлява от упълномощен процесуален
представител. Същия пледира за основателност на предявените искови претенции,
респ. постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените срещу
ответника искове, за което излага съображения и в представените писмени бележки.
По отношение на оспореното от ответника обстоятелство, че последния не е бил
надлежно уведомен за извършената цесия, ищеца заявява, че същия е изпълнил
задълженията си по уведомяване на ответника за обсъжданото обстоятелство, като
е изпълнил процедурата, предвидена в чл. 47 ал. 5 ГПК. Заявява, че пратката,
изпратена до ответника и съдържаща въпросното уведомление, не е получена от
него, поради собственото му поведение, а именно: не я е потърсил в указания
срок. Сочи се, че съгласно договора за кредит, ответникът е имал задължението
да уведоми ищцовото дружество за новия си адрес. Ищецът поддържа и предявените
в условията на евентуалност обективно кумулативно съединени искове, като
пледира за тяхното уважаване, в случай, че намери за неоснователни предявените
спрямо ответника установителни искове.
В
съдебно заседание, ответникът не се представлява.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
от страна на ищеца са обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За сумите по предявените обективно съединени
установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1559 от 15.06.2016г. по
ч. гр. д. № 02171 по описа за 2016г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.
Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими.
Предявения
в условията на евентуалност осъдителен иск, съдът намира като за недопустим, доколкото
същия почива на едни и същи факти и обстоятелства, респ. на едни и същи правни
основания. Поради това, съдът намира, че производството по делото в тази му
част следва да бъде прекратено.
По
основателността:
По ч. гр. дело № 02171/2016г. на ПРС, е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 936,27 лева –
главница по Договор за кредитна карта от № 13/22609519 от 02.03.2010г., сумата
от 391,28 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2015г. до
13.06.2016г., сумата от 0,13 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за
периода от 20.04.2015г. до 13.06.2016г. и дължими такси и разноски в размер на
75.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
Заповедта
за изпълнение, както се посочи по-горе, е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
От
представения като доказателство Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта ***от 02.03.2010г. се установява,
че страни по същия са ответника от една страна и „Банка ДСК“ ЕАД от друга.
Установява се, че съгласно подписания от страните договор, „Банка ДСК“ ЕАД
предоставя на ответника по настоящото дело кредитна карта ***с одобрен кредитен
лимит от 1000 лева и с месечна падежна дата – всяко 20-то число на месеца.
Видно е още, че на 10.03.2010г., в 11.00 часа, ответникът е получил кредитна
карта с № ***.
От
приетото по делото заверено копие на нотариална покана с изх. № 04-20-00241/19.02.2016г.
на „Банка ДСК“ ЕАД, се установява, че
банката се е възползвала от възможността да обяви банковия кредит за предсрочно
изискуем, поради забава в погасяването на задълженията от страна на ответника. Последният е получил лично поканата на 22.03.2016г.,
което е надлежно удостоверено от нотариус Вергиния Янкова, с район на действие
ПРС.
По
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2017г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца по настоящото дело, цедентът „Банка ДСК“
ЕАД е прехвърлил на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК ********* свои ликвидни и
изискуеми вземания (сред които и настоящото), произхождащи от договори за
заеми, като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към него (посочено
в обсъждания договор, но непредставен по делото), респ. в приемо-предавателен
протокол от 28.03.2017г., релевантната извадка от който, е представена в
заверено копие. В изпълнение на изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, за
извършената цесия е било изготвено уведомление до ответника от ищеца по делото,
което не е било връчено на ответника поради непотърсване от страна на
последния, на изпратената му пратка. Заверено копие от уведомлението на
цесионера е приложено и към настоящата исковата молба.
В
хода на съдебното дирене, не се опроверга факта, че процесният договор е
породил желаните правни последици и по-конкретно, че заемателят е получил
предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е
преустанови плащането по договора и има неплатен остатък по него.
Доказателство, ангажирано от страна на ищеца в тази насока, е изслушаната и
приета съдебно-икономическа експертиза.
Съдът,
обаче, констатира недостатък относно уведомяването на длъжника – ответник, за
извършената цесия между заемодателят по процесния договор и ищеца, както и
досежно уведомяването на ответника за извършената в хода на настоящото
производство цесия.
Съгласно
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
Съгласно
постоянната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК
на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015г. на
ВКС по т.д. № 2639/2014г., ІІ т.о., ТК и Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът)
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно релевантно
за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера).
Практиката допуска, по силата на принципа на свободата на договаряне, съгласно
чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ( Решение №96
от 17.04.2018г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017г., ІV г.о. ГК, Решение № 114 от
07.09.2016г. на ВКС по т. д. № 362/2015г. ІІ т.о. ТК и др.). Такова
упълномощаване във връзка с договора за цесия е уговорено в чл. 5.4от същия, а
копие от самото пълномощно е приложено към исковата молба (л. 15).
С
извършената от цедента „Банка ДСК“ ЕАД цесия в полза на ищеца по делото, по
силата на договора за цесия и съгласно приложеното към него пълномощно,
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД е преминало в полза на ищеца по делото като
съвкупност, но същото би могло да породи своето действие спрямо длъжника от
момента на неговото уведомяване съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД от момента на
съобщаването му за цесията.
Съдът
намира, обаче, с оглед доказателствената съвкупност, както и предвид
процесуалния живот на делото, че съобщаването за направената цесия на длъжника
(ответник понастоящем) към датата на подаване на исковата молба от ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********
– 04.01.2019г. (доколкото извършената цесия е осъществена след приключване на
заповедното производство), не е
извършено. Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях
уведомление за цесия, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК в хода на исковото
производство, не представлява уведомяване на длъжника, а назначаването на
особен представител, който да го представлява по делото, има за цел осигуряване
на защита на интересите на ответника в исковото производство, съгласно чл. 47
ал. 6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник. Действията
на процесуалния му представител в хода на образуваното исковото производство не
представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия,
респ. и извършената в хода на съдебното дирене такава.
С
оглед горното, съдът намира, че ищецът по делото не е бил носител на вземането
и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на договора за цесия
от 14.03.2017г. Ищецът не е бил и
носител на права, произтичащи от договора между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като не се
събраха доказателства ответникът да е бил надлежно уведомен за извършената
цесия, а договорът, при условията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД - прехвърлен и съобщен,
съгласно твърдяната цесия.
Предвид
горното, съдът намира, че предявените от страна на ищеца обективно кумулативно
съединени установителни искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
оставени без уважение.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да останат така, както са направени от страните.
Предвид обстоятелството, че назначения
за особен представител на ответника адвокат Р.Т. – ПАК е осъществил правна
помощ на ответника, на същия следва да бъде изплатено и определеното в размер
на 180.00 лева.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените
установителни искове от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 2, ет. 2, срещу М.Р.Д.,
с адрес: ***0, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на
длъжника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 936,27 лева, представляваща
главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта ***от
02.03.2010г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2016г. до
изплащане на вземането, сумата от 391,28 лева – редовна лихва за периода от
20.04.2015г. до 13.06.2016г., 0,13 лева – лихвена надбавка за периода от
20.04.2015г. до 13.06.2016г., сумата от 75.00 лева, представляваща дължими
такси и разноски, за които суми по ч. гр. д. № 2171/2016г. по описа на ПРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач Застрахователно
акционерно дружество “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта,
касаеща предявения от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 2, ет. 2, срещу М.Р.Д.,
с адрес: ***0, осъдителен иск, предявен в условията на
евентуалност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
прекратителната част, имаща характер на определение – в едноседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пернишки окръжен съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначения особен
представител адв. Р.Т. – ПАК, възнаграждение за осъществена правна помощ на
ответника по делото, в размер на 180.00 лева, платимо от депозитните сметки на
съда.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02171/2016г.
по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: