Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.София, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.съдия
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр. дело № 13342
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано
е по допустима и редовна въззивна жалба подадена от ответника „ЗД Е.Р.“ ЕАД чрез юрк. Д.-М.срещу
решение № 551482/03.12.2018 г. постановено по гр.д. № 44167/2018 г. по описа на
СРС, 113 състав, поправено с решение от 30.07.2019 г. по същия номер дело, по
реда на чл.247 ГПК, в частта, с която е „ЗД Е.Р.“
ЕАД е осъдено да заплати на „З.А.“ АД
сумата в размер на 871,88 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „З.А.“ АД по щета №10013030115844, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба- 04.07.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане
Първоинстанционното решение, поправено с решение от 30.07.2019 г. по същия номер дело, по реда на чл.247 ГПК, в частта, с която „ЗД Е.Р.“ ЕАД е осъдено да заплати на „З.А.“ АД сумата от 265,33 лв. – представляваща лихва
за забава върху сумата от 871,88 лв., за
периода 05.07.2015 г. – 03.07.2018 г. не е обжалвано от ответника и е влязло в
сила.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно. Излага се, че районният съд е допуснал нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, като неправилно не е определил дължимото обезщетение
по възстановителната стойност /чл.203, ал.3 КЗ / отм./ относно вредата върху
калъфа за резервната гума на пострадалия автомобил, а е осъдил ответника да
заплати сума равняваща се на разхода за пълна подмяна на елемента. Сочи се, че
неправилно не е била кредитирана приетата СТЕ, в частта в която експертът е
изложил заключение, че калъфът за резервната гума не е бил увреден до степен
налагаща пълната му подмяна е позволявала неговата поправка. Поддържа се, че
дължимото обезщетение в било в размер на 431,76 лв. /съобразно СТЕ при цена за
отремонтиране на калъфа за резервната гума/, като ответникът е заплатил
извънсъдебно сумата от 396,72 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част или намаляване на размера на присъденото застрахователно обезщетение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца „З.А.“
АД , в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се иска
потвърждаване на решението в обжалваната част. Сочи се, че районният съд
правилно е кредитирал приобщеното по делото становище на официалния
представител на автомобилите марка „Тойота“ за България, че не е препоръчително
челното залепване спукването на калъфа за резервната гума, тъй като при
движение е голяма опасността от спукване. Поддържа, че решението на СРС е
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба
относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск по
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД. Приложим по делото е именно
отмененият Кодекс за застраховането, тъй като съгласно пар. 22 от Кодекса за
застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на кодекса,
какъвто е и процесният, се прилага част четвърта от КЗ /отм./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение е частично неправилно по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В т. 15 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че
суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове
за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице основанията
за това.
Видно от
законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и
3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на
вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност".
Между
страните не е спорен въпросът налице ли са в конкретния случай предпоставките
на чл. 213, ал. 1 КЗ за суброгация на ищеца в правата на Е.Б.Н./ застрахована при него по застраховка
"Каско" за автомобил рег. №*******, марка „Тойота“, модел „RAV-4“ застрахователна полица № 0306ВО71541/
срещу ответника, като застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на
вредите В.Д./ собственик на автомобил
рег. №СА9691РМ,
марка „Хюндай“, модел „I 30“/ при процесното ПТП от 19.04.2013 г. при движение по бул. „Пушкин“ в посока кв.
„Бояна“ в гр. София.
В настоящият случай единствения спорен
между страните въпрос е относно размера на щетата, за която се дължи обезщетение,
доколкото ответникът е направил доброволно извънсъдебно частично плащане в
размер на 396,72 лв., а ищецът с исковата молба претендира остатъчно задължение
в размер на 982,84 лв. /включващи 15 лв. ликвидационни разходи/, тъй като е
заплатил сума в размер на 1379,56 лв за ремонта на увреденото МПС. Спорно между
страните е какъв размер на вредите дължи да възстанови ответника по отношение
на увредения калъф за резервна гума на автомобил рег. №*******, марка „Тойота“,
модел „RAV-4“ - действителната или възстановителната
стойност на имуществото
По делото пред
първата инстанция / л.53/ е прието становище на „Виа-интеркар 2007“ ООД –
официален представител на „Тойота“ за България, в което е изложено становище,
че челно залепване на спукване на капак /калъф/ за резервна гума на автомобил
марка „Тойота“, модел „RAV-4“ не е препоръчително, тъй като стената е тънка и
напрежението на метериала в областта на заключването при вибрации е много
голямо и има опасност от повторно спукване. Твърди се, че поставяне на
подсилващо платно /мрежа/ увеличава дебелината на стената на калъфа, което
възпрепятства закопчаването му в заключващата скоба и нарушава фабричния вид на
калъфа, поради които причини становището на сервиза е за подмяна на елемента.
От изслушаната и
приетата по делото без оспорване от страните съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, относно размера на вредите, се установява, че вариант 1/ при
подмяна на калъфа за резервната гума с нов стойността на възстановяване на
щетите по увредения автомобил / при отчитане на периода на експлоатация на
автомобила /около 10 години/, гаранционните условия, стойността на новите части
и стойността на труда/ към момента на настъпване на застрахователното събитие,
изчислена по средни пазарни цени възлиза на сумата от 1253,60 лв. с ДДС, а
размерът на обичайните разходи, направени за определяне на и изплащане на
обезщетението е 15,00 лв. Вещото лице е изразило становище, че от снимковия
материал предоставен от ответника се установява, че увреждането на калъфа за
резервната гума е в долната част и се състои в спукване на пластмасовия детайл,
като от техническа гледна точка и с оглед степента на увреждане не е било
необходимо калъфът да бъде подменян с нов, а е могъл да бъде отремонтиран.
Предвид последното заключение, експертът е посочил вариант 2/ за
стойността на вредите – с отремонтиране на калъфа за резервната гума, към
датата на настъпване на застрахователното събитие и по средни пазарни цени –
сумата от 431,76 лв. с ДДС. Видно от таблица 4 от САТЕ в сумата от 431,76 лв.
не се включват разходите направени за определяне на и изплащане на
обезщетението от 15,00 лв. / т.е. общо 446,76 лв./
С оглед така приетите
по делото доказателства относно вида и размера на нанесените на застрахования
при ищеца автомобил, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
267, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /отм./ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за
вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума по договора - чл. 267, ал.3 КЗ. Съгласно чл. 208, ал. 3
от КЗ /отм./ приложим към процесния период, обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. С разпоредбата на
чл. 203, ал. 1 от КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователната сума не може да
надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Легално
определение за действителна и възстановителна стойност е дадено съответно с
разпоредбите на чл. 203, ал. 2 и ал. 3 от КЗ - за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
При приложение
на тези правни норми и като взе предвид заключението на вещото лице, съдът
намира, че обезщетението, което се дължи на ищеца следва да се определени въз
основа на средните пазарни цени за възстановяване на нанесените щети на
уредения автомобил в размера посочен от вещото лице, а не съгласно размера
заплатен от ищеца за замяна на елемента- калъф за резервна гума, по
представената от него фактура.
За да достигне
до този извод, съдът дава вяра на приетото заключение на САТЕ, което е
компетентно дадено. Представеното от ищеца и изготвено от официалния вносител
за автомобили „Тойота“ становище представлява частен документ изхождащ от
страна, която се ползва от изявленията в него, поради което не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Също така, становището е дадено от лице,
което не е доказано да притежава експертни знания, от които съда да може да се
ползва, ако не разполага с необходимите специални знания за разлика от знанията
на назначения от съда експерт, изготвил САТЕ. В този смисъл, съдът не е
обвързан от становището на третото лице, което не е подкрепено от други
доказателства, вкл. експертно заключение, доколкото ищецът не е оспорил
приетото заключение на вещото лице назначено по делото и не е поискал
назначаването на повторна експертиза.
Неоснователен е
довода наведен в отговора на въззивната жалба, че вещото лице при изслушването
му в съдебно заседание е потвърдило, че при ремонт има възможност елементът
повторно да се пропука, доколкото действителното изявление на експерта е, че шансът за
последващо пропукване на същото място е минимален и той е обусловен от
извършването на некачествен ремонт, като качеството не ремонта не е
обстоятелство, което може да се разглежда и взема предвид в настоящото
производство.
При изложеното
съдът намира, че ищецът има право да получи сумата от 431,76 лв. /посочена от
вещото лице, като стойност на причинените вреди при поправка на калъфа за
резервна гума/, към която следва да бъдат включени 15,00 лв.- разходите
направени за определяне на и изплащане на обезщетението / т.е. общо 446,76 лв./.
Безспорно е между страните, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 396,72 лв, с която следва да се намали обезщетението, което ще се присъди в съдебното производство. Искът
е основателен за сумата от 50,04 лв. /446,76 - 396,72/, до който размер следва
да бъде уважен. За разликата над 50,04
лв. до пълния претендиран размер от 982,84 лв. – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка, образувана при „З.А.“ АД по
щета №10013030115844
искът е неоснователен и решението на
СРС, в частта с която същият е уважен за сумата за разликата над 50,04 лв. до
пълния претендиран размер от 982,84 лв. следва да бъде отменено. Както бе
посочено, решението в частта по иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за
забава е влязло в сила и независимо от извода на въззивната инстанция за
частична неоснователност на иска за главница, не може да бъде ревизирано.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в частта с която ответникът „ЗД Е.Р.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „З.А.“ АД сумата над 98,38 лв. до
пълния присъден размер от 340,18 лв.- разноски в първоинстанционното
производство.
С оглед изхода
на спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно с уважената респ.
отхвърлената част на исковете.
Ответникът е направил
разноски в размер на 300,00 лв. / депозит за вещо лице – 200 лв. и юрисконсулстко
възнаграждение изчислено по чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП - 100 лв./ в първоинстанционното производство,
като съразмерно с отхвърлената част на
иска следва да му бъде присъдена сумата от още 98,35 лв. /разлика между
присъдените 127,86 лв. и дължимите 226,21 лв./
Във въззивното
производство и двете страни имат право на разноски, с оглед частичната
основателнот на въззивната жалба. Въззивникът е сторил разноски в размер на 25
лв. за държавна такса, а съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 ЗПП. 78, ал. 8 ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., като от посочени разноски, съразмерно с уважената част от въззивната жалба
на „ЗД Е.Р.“ ЕАД следва да бъде присъдена сума в размер
на 117,83 лв.
В полза на въззиваемата
страна, която е направила разноски само за юрисконсултско възнаграждение /
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. 78, ал. 8 ГПК/ следва да бъде присъдена сумата от 5,74 лв.
Съдът
констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна
фактическа грешка. Видно от материалите по делото наименованието на ответника е
„ЗД Е.Р.“ ЕАД. В
диспозитива на решението ответникът е посочен като „ЗД Е.Р.“ АД.
При така констатирания пропуск, след постановяване на въззивното решение,
делото следва да се бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на
процедурата по чл. 247 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 551482/03.12.2018 г. постановено по гр.д. № 44167/2018 г. по описа на
СРС, 113 състав, в частта, с която е
уважен предявения от „З.А.“ АД ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
*** иск с правно основание чл. 213 от КЗ
/отм/ срещу ответника „ЗД Е.Р.“ ЕАД ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата над
50,04 лв. до пълния присъден размер
от 871,88 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „З.А.“
АД по щета №10013030115844, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба- 04.07.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане както и в частта, с която ЗД Е.Р.“ ЕАД
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *** е осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на З.А.“ АД ЕИК:********, със седалище и адрес на управление *** сумата над 98,38
лв. до пълния присъден размер от 340,18 лв. - разноски в
първоинстанционното производство КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.А.“ АД ЕИК:********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 213 от КЗ /отм/
срещу ответника „ЗД Е.Р.“ ЕАД ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата над
50,04 лв. до пълния присъден размер
от 871,88 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „З.А.“
АД по щета №10013030115844,
ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на исковата молба- 04.07.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 551482/03.12.2018 г. постановено по гр.д. № 44167/2018 г. по описа на
СРС, 113 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД ЕИК:********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ЗД Е.Р.“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от още 98,35 лв – разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 117,83 лв.– разноски във въззивното производство, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД Е.Р.“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на З.А.“ АД ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 5,74 лв.- разноски
във въззивното производство.
ВРЪЩА делото на
СРС, 113 състав за поправка на очевидна фактическа грешка съгласно мотивите на
настоящото решение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.