Р Е Ш Е Н И Е
№ 627/16.10.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд –
Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Александрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
579 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДР на ЗИНЗС/.
Образувано е по молба/жалба вх.№ 3816/12.09.2023 г. от Ц.Ч.Е., лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в ЗОЗТ Враца, гр.Бойчиновци към затвора Враца, с която моли, да се отмени заповед № 80/10.03.2017 г на началника на затвора Враца. След разпореждане на съда от 12.09.2023 г., същият с вх.№ 3906/20.09.2023 г., твърди, че въпросната заповед № 80/10.03.2017 г. на началника на затвора Враца е обжалвана пред Гд на ГД“ИН“ София, но искането му е същата да бъда обявена за нищожна, т.е. молбата му е по чл.149, ал.5 АПК. Същата е нищожна поради липса на основание и несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание поддържа жалбата и направените с нея искания и възражения. В хода по съществото на делото излага допълнителни доводи, че изложените в заповедта мотиви не съответстват на фактическата обстановка по случая и докладните записки, като се излагат подробни доводи в тази насока.
Ответникът – началникът на затвора Враца, чрез пълномощника юрк.Христова в писмен отговор, застъпва становище за недопустимост на иска, излага доводи и за неоснователност на жалбата. Настоява се, че при оспорената заповед отговаря на законовите изисквания, а именно – издадена е от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон.
Представителят на ОП Монтана излага мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, не са налице основания за нищожност на процесната заповед.
Доколкото оспорващият изрично е уточнил, че претендира нищожност на заповед № 80/10.03.2017 г на началника на затвора Враца, то жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на тази заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед № 80/10.03.2017 г. е оспорена по административен ред пред гл.директор на ГДИН, който съз заповед №Л-18181/2 от 06.04.2017 г. е отхвърлил жалбата на л. св. Е.. По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед. Предвид данните по делото, същата е оспорена в срока по чл. 149, ал. 5 АПК, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Дисциплинарната отговорност на л. св. Е. е ангажирана за това, че на 06.02.20217 г. в 10 часа, при извършено претърсване помещение 500, в тази част от помещението, която се обитава единствено от л.св. Е. е открит мобилен апарат, включен да се зарежда, нарушил е чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 във вр.с ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Съгласно заповед № 119/10.03.2017 г. мобилен апарат „LG“, с батерия и карта са отнети в полза на фонд“Затворническо дело“, като изрично е посочено, че същата подлежи на обжалване пред АС Враца в 14-дневен срок., връчена на Е. на 10.03.2017 г, няма данни да е оспорена пред съда.
Видно от представената административна преписка на 07.02.2017 г. с докладни записки от мл.инсп.М.Т.Петков и мл.инсп.В.Ц.Наков е уведомен началника на затвора, като към преписката са приложени и протокол за обиск, претърсване и изземване № 46/06.02.2017 г. и обяснения от Л.Г.Василев, Н.А.Котов, К.М.Митов, Л.Г.Василев На 18.03.2021 г., а на докладна записка № 83/07.02.2017 г. изрично е отбелязано на 10.03.2017 г. лично изслушах л.св.Ц.Ч.Е./ л.13 от делото/. В докладната записка подробно е описана установената фактическа обстановка във връзка с извършеното нарушение и направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание“ писмено предупреждение“, като е посочено, че същият е наказан един път – заповед № 133/08.04.2016 г..
На 10.03.2017 г. е издадена процесната заповед № 80 от началника на затвора Враца с която на л. св. Е. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предепреждение“, която е съобщена на наказаното лице на 10.03.2017 г., отбелязано върху самия акт. Оспорваната заповед всъщност е потвърдена по реда на чл. 110 ЗИНЗС със заповед № Л-1881/2 от 06.04.2017 г. на гл.директор на ГДИН София.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е заповед № 80/10.03.2017 г. на началника на затвора Враца, с която за нарушение на чл. 97, т. 3; чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, е наложено на л. св. Ц.Ч.Е. дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС „писмено предепреждение.“.
Заповедта се оспорва с доводи за нейната нищожност, в условия на евентуалност – незаконосъобразност, но т.к. срокът за оспорване за незаконосъобразност по чл.149, ал.1 АПК е изтекъл, то оспорващият твърди нищожност съгласно чл.149, ал.5 АПК.
Във връзка с искането на л. св. Е. за прогласяване нищожността на заповед № 80/10.03.2017 г. на началника на затвора Враца, съдът намира следното:
Нищожността на даден административен акт изисква наличието на толкова съществен и тежък порок, че актът да се приравнява на „правно нищо“, да не може да породи целените с издаването му правни последици. Съдът е длъжен да обяви нищожността на административния акт, дори да не е сезиран с искане в тази насока, както повелява чл. 168, ал. 2 АПК. В АПК не са регламентирани основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и практиката е прието, че такива са основанията, изброени в чл. 146 АПК, но в случаите, в които порокът, от който е засегнат актът, е толкова тежък и съществен, че води до невъзможност актът да породи целените правни последици. С оглед основанията в чл. 146 АПК съдът дължи произнасяне относно законосъобразността на оспорения административен акт и през призмата на изложените от жалбоподателя доводи за нейната нищожност.
Между страни няма спор досежно обстоятелството, че в периода на 06.02.2017 г. оспорващият л. св. Е. е изтърпявал наложеното му наказание в затвора Враца. Съгласно чл. 104, ал.1 ЗИНЗС, дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. В разглеждания случай атакуваната заповед е издадена от комисар А.Кабатлийскиов – началник на затвора Враца. Оспорваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, не страда от пороци, сочещи на нищожността й.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. От посочените в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Изложените в жалбата на л. св. Е. аргументи са адекватни и напълно кореспондират с изложените от ответника мотиви към заповедта, от което логично се налага изводът, че волята на ответника е формулирана ясно и недвусмислено, което позволява на дисциплинарнонаказаното лице да организира защитата си. Следователно оспореният административен акт не страда от формални пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, които да са толкова съществени, че да налагат отмяната му като незаконосъобразен на това основание.
Оспорената заповед се атакува и с доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, допуснати от ответника в хода на дисциплинарното производство. Жалбоподателят сочи, че не е уведомен за откритото срещу него дисциплинарно производство, липсва протокол за изслушване по чл.105, ал.1 ЗИНЗС. В същата липсва основание и несъответствие с целта на закона.
Така наведените твърдения са неоснователни. Нормите в АПК уреждат в най-общ вид административните производства. Специалните закони доразвиват тези норми, като се съобразява спецификата на съответната област и предвиждат различен ред за всяко административно производство в зависимост именно от областта, която уреждат. Както е известно, нормите на специалния закон дерогират тези на общия, като в настоящия случай разпоредбите на ЗИНЗС дерогират общите разпоредби на АПК, тъй като са в отношение общ-специален закон. Редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е указан в глава IX, раздел II „Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания“ и в глава II, раздел II на Правилна за прилагане на ЗИНЗС, озаглавен по същия начин. В чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС законодателят е установил задължение на дисциплинарнонаказващия орган да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание. Видно от доказателствата по настоящия случай /докладна записка от 07.02.2017 г./ наказаното лице е изслушано/ л.13 от делото/.
В специалния ЗИНЗС не е изрично уредено правото на наказаното лице да бъде уведомявано за открити срещу него дисциплинарни производства, както и не е предвидена възможност на същия да се предоставят копия от документите по дисциплинарната преписка, вкл. протокол за изслушване по чл.105, ал.1 ЗИНЗС, което навежда на извод за неоснователност и необоснованост на твърденията на оспорващия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Освен това към момента на даване на писменото обяснение от л. св.Е., предвид и заявеното от него в хода по същество, за него е била налице яснота за провеждането на процесуални действия във връзка с установяване деянието, респ. за започване на разследване във връзка с дисциплинарното нарушение.
Съгласно чл. 89, ал. 3, изр. първо от ППЗИНЗС със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и дата, както е установено в настоящия случай, като му е връчен и екземпляр от процесната заповед, което е сторено, видно от доказателствата по делото, вкл.същият я е обжалвал по административен ред.
Гореизложеното налага извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на административния акт на това основание.
С оглед разпоредбата на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС, Лишените от свобода не могат да: притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях;“, а от събраните доказателства се установява, че в помещение 500, в тази част, обитавана единствено от л.св.Е. е открит мобилен апарат, включен да се зарежда, като същият е отнет по установения ред. Видно от събраните по делото доказателства, не е налице разминаване, противоречие или липса на логична връзка между посоченото в докладните записки и дадените във връзка с установяване на дисциплинарното нарушение писмени обяснения, което налага извод за законосъобразно провеждане на дисциплинарното производство.
Съдът намира, че в производства по налагане на дисциплинарни наказания дисциплинарнонаказващият орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като винаги при установяване на деяния /действия или бездействия/, притежаващи белезите на дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 1 и 2 ЗИНЗС, е длъжен да наложи на нарушителя дисциплинарно наказание, освен ако е изтекла една година от извършването му или два месеца от откриване на нарушението, което в процесния случай не е налице. Органът няма право на свободна преценка дали във всеки случай да наложи съответстващото на констатираното нарушение дисциплинарно наказание, или не. Видно от приложените по делото доказателства, органът закономерно е наложил на л. св. Е. наказание за извършено от него дисциплинарно нарушение.
Органът по дисциплинарното производство разполага с оперативна самостоятелност единствено при определяне вида и размера на наказанието, но дори в този случай е длъжен да действа в рамките, установени в закона – чл. 102, ал. 1 ЗИНЗС. Според цитираната разпоредба, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. Констатираното нарушение е квалифицирано правилно от ответника като такова по чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС – неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание, се вземат предвид характера и тежестта на нарушението, отношението на дееца към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. Наведените от оспорващия доводи за липса на основание и несъответствие с целта на закона са неоснователни и в процесния случай няма данни и да е налице нарушение, свързано с твърдението, че помещение 500 е обитавано и от други лица, което в случая е и неотносимо към въпросната заповед. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока от жалбоподателя, с оглед на което съдът преценява като недоказани твърденията, изложени от л. св. Е. в открито съдебно заседание.
Изложените в жалбата решения на ВАС, различните норми и членове на източници на правото не правят жалбата по-мотивирана и основателна, нито доводите в нея – доказани, тъй като са посочени общи норми и актове, които не са специфично обвързващи досежно конкретния казус. С оглед твърденията на жалбоподателя, че в заповедта не е вписан реда за обжалване по съдебен ред, следва да се отбележи, че разпоредбата на § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е в сила от 15.12.2020 г. и не е била действаща към датата на издаване на оспорената заповед, за която е било допустимо единствено обжалването по административен ред, както е отразено в заповедта пред ГДИН гр.София.
С оглед изложеното, съдът намира, че нормите и принципите, заложени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, са спазени.
Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от свобода. Преследваната с процесната заповед цел не е различна от законовата, респ. не е налице превратно упражняване на власт. Още повече- оспорващият не съсредоточи защитната си теза в посока да докаже, че не е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание.
Процесната заповед не е нищожна на нито едно от основанията, изброени в чл. 146 от АПК. Изложените в жалбата твърдения в обратния смисъл са недоказани и съответно – неоснователни.
Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани в ДВ, бр. 105 от 2020 г., решенията на първоинстанционния съд са окончателни.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Ч.Е., лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в ЗОЗТ Враца, гр.Бойчиновци към затвора Враца, срещу заповед № 80/10.03.2017 г. на началника на затвора Враца, с искане за прогласяването и за нищожна.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: