Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София, 03.05.2016 г.
Софийски градски съд, ГО, ІV „А” въззивен състав, в
публичното заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 11278 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.М.К. срещу
решението на СРС, 43 ти състав от 02.06.2015г. по гр. д. № 42457/2014г., с което
е признато задължението й към „Т.С.” ЕАД в размер на 1445,66 лева главница и
238,29 лева – лихва за забава, за които е
издадена заповед за изпълнение и са присъдени разноски.
Въззивникът иска отмяна на решението и отхвърляне на
исковете. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установило, че домакинството
й се състои от един член, а не двама, за
колкото е начислявана топла вода, поради което дължимата за този компонент цена
била половината от определената от вещото лице. Заявява, че представения по
делото договор между дружеството за топлинно счетоводство и етажната
собственост е „невалиден“. Сочи, че е налице несъответствие между сумата, определена
като дължима главница от вещото лице по СТЕ и тази, определена от вещото лице
по ССчЕ.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач „Т.с.” ЕООД не вземат становище по жалбата.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По правилността му, предвид
оплакванията в жалбата, намира следното:
Сградата, в която се намира собствения
на ответницата топлоснабден имот, е в режим на етажна собственост и в исковия
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Такава е доставяна
и в имота на въззивницата. Няма спор, че радиаторите в него са демонтирани.
Налично е само едно отоплително тяло – щранг – лира в банята, за което е
начислявана топлинна енергия за част от исковия период – 2012 - 2013г. Не са
монтирани индивидуални водомери за
топла вода, поради което изразходваното количество топла вода в имота се
определя по правилото на чл. 69, ал.2 т.2 от Наредба 16-334- съобразно броя на
обитателите на имота. Въпреки
липсата на отоплителни уреди в имота си, ответницата е останала потребител на
топлинна енергия за отдадената от сградната инсталация и от общите
части на сградата топлинна енергия и на топла вода.
Компоненти за формиране цената на
топлоенергията са освен сумите за енергия за отопление на конкретния имот, още
и сумите за топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация, сумата за
енергия за БГВ (топла вода) и сума за такса мощност, последната начислявана до м.7.2006г. Търсената в процеса
главница е формирана като цена от
компонентите: суми за топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация
и суми за енергия за БГВ (топла вода), а за част от исковия период – май
2012.април 2013г. и от сума за отопление на имот в размер на 67, 17 лева (
начислени за щранг-лирата). Спорно е дали последната сума се дължи, както и
размера на сумите за енергия за БГВ. Съгласно ръкописните отбелязвания в
главните отчети, съставени от третото лице помагач и подписани от ответницата,
броят на лицата в топлоснабдения имот е един. В този смисъл е и констативен
протокол от представители на етажната собственост, представен на „Директ“ ЕООД
на 28.05.2013г. – след края на исковия период. Ищецът не е оспорил цитираните
документи, нито е възразил срещу довода на ответницата относно броя на
обитателите на топлоснабдения имот. Съгласно заключението на в.л.Т., през
процесния период 2011-2013г. ФДР е отчитал разходи за БТВ като за двама
потребители, а ищецът е начислявал за този компонент разход от 140 литра на
денонощие за двама обитатели. Определена по този начин сумата за топла вода е 580,
14 лева за периода август 2011г. – април 2012г. и 398, 53 лева за периода май
2012г. - април 2013г. ( така таблицата към заключението на в.л. Т., колона 4).
Ако разходната норма е за едно лице, то тези суми следва да бъдат наполовина (
вж. отговорите на в.л. Т. в с.з. на 24.03.2015г.) т.е. 489, 34 лева за целия
исков период. Въззивният съд, като приема, че съгласно събраните по делото
доказателства не се установява ( при доказателствена тежест на ищеца), че броят
на обитателите в топлоснабдения имот е бил двама, а не един, намира за
основателно оплакването по жалбата, че дължимата сума за топла вода е
половината от начислената от ищеца. В тази връзка, за определяне на реалния
размер на дължимата на ищеца главница, от сумата, която абонатът дължи като
обща стойност – 1248, 22 лева, следва да бъде приспадната разликата между
978,67 лева и 489, 34 лева или 489, 33 лева. Тя се явява начислена в нарушение
на чл. 69, ал.2 т.2 от Наредба № 16-334 и съответно недължима от потребителя на
топлина енергия. В заключение, следващата се за исковия период главница е в
размер на 758,89 лева ( 1248,22 минус 489, 33 лева).
Противно на доводите в жалбата,
други нарушения при начисляване и остойностяване на потребената топлинна
енергия не биха могли да променят размера на дължимата главница. Посоченото от
в.л. Т. нарушение на чл. 78 от Наредба № 16-334 за периода 2012/2013г., принципно
би облагодетелствало ползващите ТЕ за отопление на имот за сметка на
неползващите, но не води до заплащане на неизразходваната топлоенергия от
абонатите в сградата. В тази връзка, вещото лице е заключило, че нарушението на
чл. 78 би повлияло върху компонента ТЕ
за отопление на имот, който за периода 2012/2013г. има отчетена от ФДР стойност
за имота на ответницата от 68,17 лева. Вещото лице не е посочило как нарушението би се отразило върху този
конкретен размер. В противоречие с приетото от него, че нарушението на чл. 78
от Наредбата в случая е „ съвсем леко“, вещото лице е предложило на съда, ако го приеме за
съществено, да „игнорира“ сумата 68,17
лева като дължима от ответницата. В тази част заключението е вътрешно
противоречиво и необосновано, поради което съдът не го кредитира. Отделно от
това, доколкото нарушението касае разпределението на топлинната енергия между
абонатите в етажната собственост, то е следвало да бъде разгледано по реда на
уреденото в чл. 70, ал.6 от Наредбата рекламационно производство.
След изтичане на определения за него срок е недопустимо преработването на
изравнителните сметки. Пропускът на ответницата да направи рекламация по
указания ред я лишава от възможността да оспорва установените за дължими при
отчитане на показанията на щранг - лирата суми. Ето защо, възраженията й срещу
размера им, въведени в настоящото исково производство, не следва да бъдат
разглеждани.
Възраженията на въззивницата за
„невалидност“ на договора между етажните собственици и ФДР се правят за първи
път с въззивната жалба. В срока по чл. 131 ГПК представеният с исковата молба
договор по чл. 139в, ал.2 от Закона за енергетиката между ЕС и „Т.С.“ ЕООД не е
оспорен, напротив - налице е изрично изявление, че не се оспорват всички
писмени доказателства освен извлечението от сметки по месеци за процесния
абонатен номер. В тази връзка е налице преклузия, поради което настоящата
инстанция не обсъжда обхванатите от нея доводи.
Предвид частичната основателност на
оплакванията по жалбата, дължимата от ответницата цена на топлинна енергия за
исковия период е 758,89 лева. Обезщетението за забавено плащане на тази сума в
периода 30.09.2011г. - 27.03.2014г., изчислено по реда на чл. 162 ГПК, възлиза
на 201 лева. При тези крайни изводи на въззивния съд, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която са признати вземания на ищеца
за стойност над 758, 89 лева главница и 201 лева мораторна лихва и исковете за
съществуването им – отхвърлени за тези разлики, а в останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, следващите
се на ищеца разноски за исковото и
заповедното производство следва да бъдат редуцирани съответно до 440, 82 лева и 76,20 лева.
На въззивницата се следват разноски
за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете или 333, 62 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на СРС, 43 ти състав от
02.06.2015г. по гр. д. № 42457/2014г. в частта, с която са признати за установени задължения на Н.М.К. към „Т.С.” ЕАД в размер
над 758,89 до 1445,66 лева за главница и над 201 лева до 238,29 лева за мораторна лихва, както и в частта, с която К.
е осъдена да плати на „Т.С.” ЕАД на
основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски за исковото производство над 440, 82 лева
до 774, 15 лева и разноски за заповедното производство над 76,20 лева до 133,68
лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 415, ал.1 ГПК искове на „Т.С.” ЕАД срещу Н.М.К. ЕГН ********** за установяване съществуването на вземане за
цена на топлинна енергия, отдадена на имот с абонатен № 153943 в периода август
2011г. - април 2013г., в размер на разликата над 758, 89 лева до 1445, 86 лева,
както и за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва, натрупана
в периода 30.09.2011г. - 27.03.2014г. в размер
на разликата над 201 лева до 238, 29 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 43 ти състав от
02.06.2015г. по гр. д. № 42457/2014г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** 23Б да плати на Н.М.К. ЕГН **********, съдебен адрес ***,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата 333,62 лева – разноски по делото
пред двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.