Решение по дело №704/2017 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 212
Дата: 7 ноември 2017 г. (в сила от 22 март 2018 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20172180200704
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                           07.11.2017 год.                                     Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                 наказателен състав

на седемнадесети октомври                               две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в следния състав:                       Председател: Минчо Танев

Секретар: Антония Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 704 по описа на съда за 2017 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по постъпила жалба от „Тива Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 72/ 18.07.2017 год. на Директора на РИОСВ- гр. Бургас, с което на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии на „Тива Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, за извършено нарушение на чл. 11, вр. пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Алтернативно се иска намаляване на размера на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на размера на санкцията.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се актосъставителя.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Повод подадени сигнали за нарушение в района на морски плаж „Къмпинг Делфин“, получени на 15.05.2017 г. и на 16.05.2017 г. на 17.05.2017 г. е била извършена проверка от експерт на РИОСВ- Бургас, на посоченото място. При проверката се  констатирало, че на площ от около 5 декара, е изсечена дървесна и храстена растителност. В последствие, е бил получен сигнал на 17.05.2017 г. с който се съобщавало, че се извършват и строителни дейности в района. На 07.06.2017 г. е била извършена втора проверка, при която е било установено, че на мястото се изгражда дървено стълбище, с входен портал към морския плаж. Дървеното стълбище се изграждало в имот общинска собственост, който гранични с морският плаж къмпинг Делфин, който е концесиониран от „Тива интернешънъл“ ЕООД, съгласно договор, сключен с Министерство на туризма на 25.05.2017 г. При извършване на проверката, на място имало хора, които работили по стълбището. При проведен разговор с един от присъстващите, който се представил като представител на жалбоподателя, същия заявил, че стълбището се изгражда именно от дружеството жалбоподател. Бил съставен констативен протокол. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 72/ 23.06.2017 год. в който нарушението е описано ясно, точно и подробно. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и връчен лично. Въз основа на съставения акт, наказващия орган- Директорът на РИОСВ- гр. Бургас, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова чл. 11, вр. пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ и е санкционирано по чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Това се доказа от събраните писмени доказателства и показанията на актосъставителя. Съда не кредитира изложената от представителя на жалбоподателя защитна версия, че не те са извършили нарушението. Освен от свидетелските показания, видно е и от писмените такива- документи за процедура по съгласуване на изграждането на стълбището- че именно жалбоподателя е извършил нарушението, поради което и правилно е ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура. Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии, където е посочено, че се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието над минималния законоустановен размер. Ето защо наказателното постановление, следва да бъде изменено в частта му досежно размера на наложената санкция, а в останалата му част- като правилно и законосъобразно- следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 72/ 18.07.2017 год. на Директора на РИОСВ- гр. Бургас, с което на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии на „Тива Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, за извършено нарушение на чл. 11, вр. пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ, в частта му досежно размера на наложената санкция, като за извършеното нарушение, НАЛАГА на „Тива Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: