РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Гълъбово, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря А. ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20235550100098 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа искова молба на В. Ж. Д.,
действащ чрез пълномощника адв. М. от АК Стара Загора, срещу „В.к.“ АД
/правоприемник на „В.к.“ ООД, ЕИК ****/, с която се предявяват искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55 от ЗЗД
.
Ищецът твърди, че между него и „В.к.“ ООД с ЕИК ****, в качеството си
на кредитодател бил сключен Договор за паричен заем Standart 30 № **** от
14.05.2021 г. Договорът бил сключен при условията на закона за електронния
документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на
този договор, ответникът се задължил да предостави заемни средства в размер
на 2400,00лв. /две хиляди и четиристотин лева/ на В. Д., а той от своя страна
се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва
върху предоставената главница. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора,
годишен лихвен процент на заема от 40.32% /четиридесет цяло и тридесет и
два процента/, а съгласно т. 8 от същия член на Договора, годишният процент
на разходите бил 49.49% /четиридесет и девет цяло четиридесет и девет
процента/. Твърди, че уговореният срок на договора бил 15 месеца. Страните
се били съгласили кредитодателят да изплати уговорената заемна сума на
кредитополучателя чрез системата за разплащане на Изипей след като се
прихванат насрещни изискуеми вземания, които имат страните помежду си
във връзка с Договор за заем № ***** от 13.10.2020 г. Твърди се, че по
последния договор са били дължими от ищеца към „В.к.“ ООД парични
1
средства в размер на 1949,20лв. /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева
и двадесет стотинки/. Твърди, че действително приложеният в кредитното
правоотношение годишен процент на разходите обаче, бил различен от този,
който е посочен в договора за заем от „В.к.“ ООД. Съгласно договора се
дължала „такса за експресно разглеждане на заявка за парични заем“ съгласно
чл. I. ал. 3 от последния, в размер на 1762,95лв. /хиляда седемстотин
шестдесет и два лева и 95 стотинки/, както и “неустойка” по смисъла на чл. 5,
ал. 2 от договора в случай, че длъжникът не предостави в тридневен срок от
подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция.
Моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено,
че Договор за паричен заем Standard 30 № **** от 14.05.2021 г., сключен
между „В.к.“ ООД, с и В. Ж. Д., с ЕГН ********** е изцяло недействителен.
Моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че
Договор за паричен заем Standard 30 № ***** от 13.10.2020 г., сключен между
„В.к.“ ООД с ЕИК **** и В. Ж. Д., с ЕГН ********** е изцяло
недействителен. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че
договорите не са изяло недействителни, моли да се постанови по отношение и
на двата договора, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Твърди , че видно от съдържанието на договора,
страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на
40,32% (четиридесет цяло и тридесет и две на сто) годишно. Като съгласно
чл. 10, ал. 2 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на
договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи
на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите
нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря
възнаградителна парична лихва. В процесния случай задълженията по
договора за кредит били необезпечени, но договорената лихва надхвърляла
четирикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което
клаузата, уговаряща размер й била нищожна. Отново в условията на
евентуалност, моли да се постанови, че уговорената неустойка в чл. 5, ал. 2 от
Договорите е нищожна. С така уговорената неустойка, според ищеца се цели
единствено постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се
излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т. 3 от
Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Последната се равнявала
на ½ от размер на целия предоставен заем, като по никакъв начин уговорената
неустойка не обезщетява кредитора за претърпените от него вреди, нито
служи за обезпечение на задължението по договора за кредит, а още по-малко
го санкционира, предвид факта, че няма увреждащо действие за кредитора
към момента на реализиране на фактическия състав по въпросната клауза.
Твърди се, че единствената цел, която се преследва с тази разпоредба е
свръхпечалба на Заемодателя. Отново в условията на евентуалност, моли да
се постанови, че уговорената клауза, с която се уговаря възнаграждение за
дължима „такса за експресно разглеждане“ в чл. 1, ал. 3 от Договора е
2
недействителна.Излага съображения, че разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. Смята, че таксата за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредита, представлява установено задължение на
заемополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което
клаузата за дължимост на сума за такса била уговорена изцяло в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма
установява забрана за начисляване на такси и комисионни, свързани с
усвояване и управление на кредита. Също така, моли настоящата съдебна
инстанция да осъди „В.к.“ ООД, с ЕИК **** да заплати на основание чл. 55
от ЗЗД недължимо платените суми в размер на 100,00лв. /сто лева/ от В. Ж.
Д., с ЕГН ********** на „В.к.“ ООД с ЕИК **** във връзка с Договор за
паричен заем Standard 30 № ***** от 13.10.2020 г. Моли да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпросите, посочени
в молбата. На основание чл. 190 от ГПК, моли съдът да задължи ответната
страна да представи подписано копие на договор за паричен заем Standard 30
№***** от 13.10.2020 г., както и подписани от доверителя ми погасителни
планове по договор за паричен заем Standard 30 № ***** от 13.10.2020 г. и по
договор за паричен заем Standard 30 № **** от 14.05.2021 г. Моли да бъдат
приети като писмени доказателства: договор за паричен заем Standard 30 №
**** от 14.05.2021 година - заверено копие; пълномощно; договор за правни
услуги - заверено копие. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „В.к.“ АД, чрез адв. Н. от МАК, в който твърди, че към
настоящия момент договорът е изтекъл, а заемателят не е изплатил
задълженията си по договора. Към момента бил платил 200 лв., с която сума
били погасени, както следва следните суми: 117,53 лв. - такса за експресно
разглеждане на документи; 72,47 лв. - неустойка; 10 лв. - разходи за събиране
на просрочени вземания. Възразява срещу главния иск на ищеца за обявяване
на целия договор за нищожен/недействителен, както и срещу предявените
при условията на евентуалност претенции за обявяване на клаузите на чл. 1,
ал. 3, чл. 2, ал. 1, т.5 и чл. 5 от договора за нищожни. Твърди, че
възнаградителната лихва е компонент на ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитора, с оглед и прогласената свобода на договаряне в чл. 9
от ЗЗД, като единственото условие е същата, наред с другите общи разходи по
кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната
лихва. Твърди, че след като посочените законови разпоредби са действали
към момента на сключването на договора и договорения с него ГПР не
надвишавала 50%, поради което била в рамките на допустимата граница, то
договорната клауза за възнаградителна лихва и ГПР не била нищожна.
Подписвайки договора при посочените параметри, ищецът според ответника е
преценил възможностите си, поради което не било налице накърняване на
добрите нрави. Излага съображения, че не е допуснато нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен фиксиран лихвен
3
процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора
съдържа и условията за прилагането му. Твърди, че не е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочената разпоредба изисква
посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения
договор, било спазено. По отношение на искането за прогласяване на
нищожност на договорената неустойка според ответника разпоредбата на чл.4
от договора, ищецът се бил съгласил и задължил в срок до три дни от
подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани
в него. Твърди, че за кредитора не съществува забрана да изисква заемите,
които предоставя, да бъдат обезпечени. По отношение на искането за
прогласяване на нищожност на клаузата за предоставена услуга за експресно
разглеждане на документи, ответникът твърди, че потребителят е имал
възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата
за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна
искането за ползване на посочената услуга създавало за заемодателя
допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на
допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала
цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно
разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв
да е нейният размер. И в този случай приложение намирала свободата на
договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК вр. чл. 211 ГПК ответникът „В.к.“ ЕООД, чрез
адв. Н. от МАК, е предявил срещу ищеца В. Д. насрещен иск с правно
основание чл. 9 ЗПК. Излага идентични обстоятелства като в отговора на
исковата молба досежно сключения между страните договор за кредит и
усвоената от ответника по насрещния иск сума в размер на 2400 лв. Твърди,
че с подписване на договора ищецът се задължил да върне заемната сума на
15 равни месечни вноски, всяка в размер на 323.84 лв„ в която са включени
част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане,
начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва
допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката.
Както изрично било посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора преди
сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр
(СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона
за потребителския кредит (ЗПК). Твърди, че заемната сума е отпусната при
фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49,48 % и общ размер на
плащанията с включена такса за експресно разглеждане на документи –
4857,60лв. Твърди, че заемополучателят В. Ж. Д. е заплатил сума по договор
за паричен заем № ****/14.05.2021 г., както следва: на 29.06.2021 г. е
заплатена сума в размер на 200,00 лева, от която със сума от 10,00 лева са
погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания; със сума
от 190,00 лева частично е погасена първа погасителна вноска. Твърди, че към
4
момента на депозиране на исковата молба заемателят дължал на заемодателя
обща сума в размер на 6042,85 лева (шест хиляди и четиридесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки), от които главница 2400,00лв., договорна лихва –
694,65лв. за периода 13.06.2021 г.. - 07.08.2022 год., неустойка – 1102,78 лв.
неизплатен остатък, разпределен по оставащите вноски до изтичане вноски от
13.06.2021 год. - 07.08.2022 год. /датата на изтичане на договора/, такса
експресно разглеждане на документи – 1645,42лв. неизплатен остатък,
разпределен по оставащите вноски до приключване на кредита, 200,00лв. -
разходи за събиране на просрочени задължения, С оглед гореизложеното иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. Д. да му заплати
сумата от 3075,32лв. (три хиляди и седемдесет и пет лева и тридесет и две
стотинки), от които: 2280,64лв. – част от главница по Договора за паричен
заем „Standard 30“ № ****/14.05.2021 г. (частичен иск от 2400 лв.); 614,01лв.
– част начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем
„Standard 30“ № ****/14.05.2021 г. за периода от 13.06.2021 - 07.08.2022 год.
(частичен иск от 694,65 лв.); 180,67лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода от 08.08.2022 год. (денят следващ деня на изтичане на договора) до
05.05.2023 год. (денят на изпращане на настоящата искова молба към
съда).Претендира и законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените
съдебно –деловодни разноски. Моли в случай, че предявените от дружеството
искове бъдат уважени, както и в случай, че се уважат предявените на
първоначалния ищец искове, на основание, чл. 103, ал. 2 от ЗЗД да бъде
направено прихващане на две насрещни задължения до размера на помалкото
от тях, в това число и присъдени разноски и хонорари.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
насрещния иск В. Д., чрез адв. М., в който оспорва иска като неоснователен.
Със сключването на Договор за паричен заем Standart 30 № **** от
14.05.2021 година било уговорено, че кредитодателят изплаща уговорената
заемна сума на кредитополучателя чрез системата за разплащане на Изипей,
след като се прихванат насрещни изискуеми вземания, които имат страните
помежду си във връзка с Договор за заем № ***** от 13.10.2020 година. По
последния договор са били дължими от ищеца към „В.к.“ ООД парични
средства в размер на 1949,20лв. /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева
и двадесет стотинки/, с оглед на което с договора от 2021 г. бил
рефинансиран договора от 2020 г. Видно от съдържанието на Договор за
паричен заем Standart 30 № **** от 14.05.2021 година, главницата била в
размер на 2400,00лв. /две хиляди и четиристотин лева/, тоест 450,80лв.
/четиристотин и петдесет лева и 80 стотинки/ е следвало да бъдат
предоставени на г-н Д. на каса на Изипей, а с остатъка е следвало да се погаси
цялата дължима сума по Договор за заем № ***** от 13.10.2020 година.
Твърди, че цялата дължима сума, за която се говори включва главница,
възнаградителната лихва, неустойката, таксата за експресно разглеждане и
други такси по договора. В случай, че ответника оспорва размера на
5
предявените искове моли да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза
с конкретно посочени в молбата въпроси. Към настоящия момент и с
отговора на исковата молба не били представени доказателства за това какви
задължения са погасени по договор за заем от 13.10.2020 г., нито бил
представен платежен документ, удостоверяващ предоставяне на остатъка от
заемната сума по процесния договор от 2021 г. Счита, че ако се установи, че
целият договор за заем е недействителен, то единствената сума, която трябва
да се дължи от В. Д., е тази която е получил от кредитодателя под формата на
главница. Основанието, на което обаче трябва да се претендира процесната
сума не би трябвало да бъде договора за заем, а неоснователно обогатяване на
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1, а именно - при начална липса на основание.
Предвид, което искът трябвало да бъде отхвърлен и за претендираната
главница. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът обявява за
признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 14.05.2021 г.
ищецът е сключил с ответното дружество договор за паричен заем Standart 30
№ ****, с който ответникът се задължил да предостави заемни средства в
размер на 2400,00лв. /две хиляди и четиристотин лева/ на ищеца, а той от своя
страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна
лихва върху предоставената главница в уговореният срок на договора от 15
месеца. Също така и договор за заем № ***** от 13.10.2020 година, сключен
между същите страни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните бил сключен Договор за паричен заем Standart 30 №
**** от 14.05.2021 г. Договорът е сключен при условията на закона за
електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
По силата на този договор, последният се е задължил да предостави заемни
средства в размер на 2400,00лв. /две хиляди и четиристотин лева/ на г-н Д., а
той от своя страна се е задължила да възстанови заемната сума, ведно с
възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл. 3, ал. 1,
т. 5 от договора, годишен лихвен процент на заема от 40,32% /четиридесет
цяло и тридесет и два процента/, а съгласно т. 8 от същия член на Договора,
годишният процент на разходите е 49,49% /четиридесет и девет цяло
четиридесет и девет процента/. Уговореният срок на договора е 15 месеца.
Страните се съгласяват Кредитодателят да изплати уговорената заемна сума
на кредитополучателя чрез системата за разплащане на Изипей, след като се
прихванат насрещни изискуеми вземания, които имат страните помежду си
във връзка с Договор за заем № ***** от 13.10.2020 г. По последния договор
са били дължими от господин Д. към „В.к.“ ООД парични средства в размер
на 1949,20лв. /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и 20 стотинки/.
В случая спорното материално правоотношение попада в легалната
дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл. 9, ал. 1 ЗПК,
според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
6
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
С оглед на това по отношение на процесния договор намират
приложение разпоредбите на ЗПК.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последицицата по чл. 22 ЗПК – недействителност на
договора за кредит.
От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Според тази разпоредба
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула.
Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият размер 49,89%/.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на
всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит
липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на
методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са
неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя
при формиране на ГПР.
Следователно неясни остават както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
7
заема.
Действително от заключението съдебно-счетоводната експертиза по
делото е видно, приложеният в кредитното правоотношение годишен процент
на разходите, е различен от посочения в договорите за заем и вписан в
последните. В процесните договори за заем е посочено, че ГПР е 49,49%
/четиридесет и девет цяло и четиридесет и девет процента/, респективно
49,37% /четиридесет и девет цяло и тридесет и седем лева/, но видно отговора
на вещото лице и неговото заключение по въпрос № 2 и №3, таксата за
експресно разглеждане, съгласно чл. 1, ал. 3 в размер на 1762,95лв. /хиляда
седемстотин шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, респективно
1395,60лв. /хиляда триста деветдесет и пет лева и 60 стотинки/ и
“неустойката” по смисъла на чл. 4, ал.2 от Договорите за заем не са
калкулирани в тях. Също така в договорите не е посочено кои разходи влизат
в калкулацията на ГПР.
Кредитодателят, посочвайки грешен годишен процент на разходите,
всъщност е целял да заблуди доверителя ми и да генерира свръхпечалба за
себе си. Това се реализира, чрез допълнителни такси и комисионни,
уговорени в чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договорите за потребителски кредит.
Това обстоятелство се потвърждава от факта, че таксата за експресно
разглеждане и неустойката са преки разходи по заема и следва да се
калкулират в годишния процент на разходите. Съгласно отговор на въпрос №
3 и №8 от вещото лице, ГПР с включена такса по чл. 1, ал. 3 и „неустойката“
по чл. 4, ал. 2 е в размер на над 500% . Иначе казано десет пъти над
допустимия размер, въведен в закона.
Посоченото разминаване в размера на ГПР още веднъж потвърждава
необходимостта от ясно посочване в договора на методиката за изчисляване
на ГПР и съобщаването й на потребителя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици. Предвид
формирания извод за недействителност на целия договор за кредит съдът не
следва да се произнася по евентуално съединените искове за нищожност на
договорната лихва и на клаузата за неустойка по § 7 от договор а поради
противоречие с добрите нрави - основание за нищожност на сделките,
уредено в чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
По направеното от ответника възражение за прихващане:
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103
ал.1 ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две насрещни и
действителни вземания /задължения/, с предмет пари или еднородни и
заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. Според
категоричното становище в решение по т.д. № 3164/2015 г. на ВКС, I т.о. и
цитираната в него практика на ВКС, в хипотезата на съдебно прихващане на
две насрещни вземания, при неликвидност на активното вземане към момента
на въвеждането му в процеса, правният ефект на съдебното прихващане
8
настъпва занапред – след влизане в сила на съдебното решение. Горното е
възприето и в решение по т.д. № 2839/2017г. на ВКС, II т.о., според което:
изискването за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска
извършване на компенсация, касае възникването и упражняването на
потестативното право на извънсъдебно прихващане, като правопогасяващият
ефект настъпва с факта на отправяне на изявление по чл.104, ал.1, пр.1 ЗЗД;
възражението за прихващане, надлежно предявено във висящо исково
производство, съставлява допустимо процесуално действие за защита срещу
предявения иск и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него и при
неликвидно вземане. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания
занапред, а не от деня на възражението за прихващане, защото към този
момент насрещните вземания /или едно от тях/ не са ликвидни. Правните
последици на възражението за съдебно прихващане са аналогични на
насрещния иск, тъй като и при двата процесуални способа се формира сила на
присъдено нещо по заявеното с тях спорно право. След като меродавният
момент за възникването й е денят, в който са приключили устните състезания,
което задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид
всички релевантни за спорното право факти, настъпили след предявяване на
иска, то следва извода, че съдебният акт трябва да зачете и настъпилата в
хода на делото изискуемост на насрещното вземане, независимо дали то е
въведено като предмет на насрещния иск или е предявено с възражението за
прихващане. /решение № 156/15.11.2019г. т.д. № 2875/2018г. ВКС, решение
№ 215/28.08.2012г. т.д. № 895/2010г. ВКС и др./.
Предвид горепосочените обстоятелства и въз основа на направеното в
настоящото производство възражение съдът счита, че следва да бъде
направена съдебна компенсация между претендираната от ищеца парична
сума в общ размер от 1991,2 лева, представляващи предадени без основание
от В. Ж. Д. суми на ответника В.к. ЕООД по Договор за паричен заем Standard
30 № ***** от 13.10.2020 г и дължими от В. Ж. Д. към ответника суми по
Договор за паричен заем Standart 30 №**** от 14.05.2021, в размер на 2280,64
лева, представляваща невъзстановена главница по договора.
Поради изложеното съдът приема, че за сумата 1991,20 лева предявеният
от ищеца осъдителен иск на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД следва да
се отхвърли, като погасен чрез прихващане със сумата 2280.64 лева,
представляваща главница по сключен между тях Договор за паричен заем
Standart 30 № **** от 14.05.2021 г., до размера на по-малката сума
от 1991,20лв.
В тази връзка и заради извършената съдебна компенсация между
насрещните вземания на страните, съдът приема, че В. Ж. Д. следва бъде
осъден да заплати на „В.к.“ АД /правоприемник на „ В.к.“ ООД, ЕИК ****/
сумата от 89,44лв., като определяйки дължимостта на вземето се взема
предвид факта, че от ищеца има платени 200,00лв. по договора и този факт не
е спорен, а насрещния иск е за сумата от 2280,64 лева, частичен иск от 2400
лева.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски, независимо от отхвърлянето на предявения
иск, тъй като получавайки недължимо платената договорна лихва от ищеца,
той е дал повод за завеждане на настоящото дело.
Направените от ищеца разноски, съгласно представен списък са, както
следва: платена държавна такса – 194,30 лв. и депозит за вещо лице –
250,00лв. или общо 444,30лв.
Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на
ищеца, съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Видно от представеното пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, ищецът е упълномощил редовно
адвокат М. М. да го представлява по настоящото дело и последната от своя
страна е реализирала надлежно процесуалното му представителство в
съдебното производство. В договорът за правна защита и съдействие е
удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице/.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати.
Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на
адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 2180,00лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.22 от ЗПК прогласява
недействителността на Договор за паричен заем Standard 30 №**** от
14.05.2021 г., сключен между „В.к.“ ООД, с ЕИК **** и В. Ж. Д., с ЕГН
**********
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от „В.к.“ ООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от
С.П.П. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на В. Ж. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *****, да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо
платените суми в размер на 1991,20лв. /хиляда деветстотин деветдесет и един
лева и двадесет стотинки/ от В. Ж. Д., с ЕГН ********** на „В.к.“ ООД, с
ЕИК **** във връзка с Договор за паричен заем Standard 30 №***** от
13.10.2020 г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от „В.к.“ ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ********, представлявано от С.П.П. –
Управител, ДА ЗАПЛАТИ на В. Ж. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ******, сторените по делото разноски за държавна такса и депозит за
вещо лице в общ размер на 444,30лв. /четиристотин четиридесет и четири
лева и 30 стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. вр.чл.78, ал.1 от ГПК
„В.к.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******,
представлявано от С.П.П. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: *****, със съдебен
адрес: ************* действащо чрез управителя адв. М. В. М., адвокатско
възнаграждение, съобразно размер на общата дължима сума по кредитите, а
именно за Договор за паричен заем Standard 30 № ***** от 13.10.2020 г.
сумата от 777,60 лева, предвид чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.7.2024 г. и за
Договор за паричен заем № **** от 14.5.2021 г. сумата от 903,28 лева,
предвид нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №1 от 09.7.2024 г. – всичко на
обща стойност 2180,00лв. /две хиляди сто и осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
11