ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38912
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110156355 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба на С. Г. В. с ЕГН: **********, чрез адв. М. Д. Д.,
със съдебен адрес: гр. *** срещу „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, представлявано от С.Ив. Анд. и „*****“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ян.Б. Ян..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Възражението
на ответника за недопустимост на исковете поради липсата на пасивна процесуална
легитимация, доколкото към датата на подаване на исковата молба ответникът не е кредитор
по процесния договор за кредит, съдът намира за неоснователно. Процесуалната
легитимация се определя от твърденията в исковата молба, като в случая ищецът е изложил
твърдения за нищожност на договор, сключен именно с ответника „***“ ЕООД, като
предмет на претенцията е валидността на договора, а не съществуването или не на вземания
в полза на този ответник.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ АД е подал отговор на исковата молба.
Предявява насрещен иск.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск С. Г. В. е подал
отговор на същия.
Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „*****“ ЕООД за
недопустимост на производството.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.10.2025 г. – 11.20 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към насрещната искова молба на
1
ответника „****“ АД писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, доколкото за установяване на сочените
обстоятелства не са необходими специални знания и умения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по насрещния иск за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по задачи, посочени в насрещната искова молба, тъй като се
отнасят за установяване на обстоятелства, които не са спорни между страните.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „****“ ЕООД в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото приложимите към Договор за паричен заем №
64853/23.02.2022 г. Общи условия и Стандартен европейски формуляр, в случай че такива се
намират в негова фактическа власт, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на
ищеца по чл. 190 ГПК, тъй като конкретните документи са представени с насрещната искова
молба на ответника „*****“ АД, а извлечения и справки ответниците не може да бъдат
задължавани да изготвят и представят по делото на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на основание чл. 192
ГПК третото неучастващо в производството лице „Изипей“ АД да представи по делото
справка за извършените плащания от С. Г. В. с ЕГН: ********** в полза на „****“ ЕООД, за
периода 23.02.2022 г. – 24.09.2024 г. и справка за извършените плащания от С. Г. В. с ЕГН:
********** в полза на „****“ АД, за периода 06.12.2022 г. – 24.09.2024 г., с посочено
основание „743973/06.12.2022“ или „743973“, тъй като установяването на тези обстоятелства
не е необходимо с оглед становищата на страните и предмета на предявените искове.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба на С. Г. В. с ЕГН: **********, чрез адв.
М. Д. Д., със съдебен адрес: гр. *** срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от С.. Ив. Анд. и „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от Ян. Б. Ян., с която са предявени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП с искане за прогласяване недействителността на Договор за
паричен заем № 64853/23.02.2022 г., поради противоречието му със закона и добрите нрави,
а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от същия, а
именно на клаузата на чл. 12, предвиждаща неустойка в размер на 452,66 лева, клаузата,
установяваща размера на ГПР по договора и клаузата на чл. 12, ал. 1-3, въвеждаща срок и
изисквания за предоставянето на обезпечение.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем № 64853/23.02.2022
г., по силата на който ответникът му е предоставил сумата от 600 лева, при ГПР от 41,59 %,
при срок от 26 седмици, а размерът на общата сума, която ищецът е трябвало да върне е
666,64 лева. Заемната сума следвало да се върне на 13 двуседмични вноски, всяка в размер
на 51,28 лева. Посочва, че в чл. 12, ал. 1 от договора било уговорено задължение на
заемателя в срок от 3 дни след сключването му да осигури обезпечение по договора, като ако
заемателят не изпълни посоченото задължение в срок, дължи неустойка в размер на 452,66
лева, която трябвало да се заплаща на части съгласно погасителен план, като при това
положение така погасителната вноска възлизала в размер на 86,10 лева, а общата дължима
сума по кредита в размер от 1119,30 лева. Посочва, че през месец декември 2022 г.
процесният договор бил цедиран на ответника „****“ АД, като задължението на ищеца
получило номер 743973/06.12.2022 г. Твърди, че на 20.09.2024 г. бил уведомен от ответника
„*****“ АД, че задължението му по процесния кредит възлизало в размер на 1286 лева.
Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото същият
противоречи на множество императивни норми на ЗПК. Излага съображения, че клаузата за
неустойка е нищожна като противоречива на справедливостта и добрите нрави, доколкото
същата фактически била уговорена като договорна лихва, поради което представлявала
2
допълнителна печалба на кредитора, респективно излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции. Счита, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото същият противоречи на множество
императивни норми на ЗПК: чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради грешно посочен ГПР, което се
приравнявало на непосочването му и представлявало заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и поради липса на съществен елемент от
съдържанието на договора – ГПР бил посочен само като процент, но липсвало ясно
разписана методика на формирането му; чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради това, че действителният
размер на ГПР, включващ и неустойката за непредставяне на обезпечение, надвишавал 200
%, респективно надхвърлял в пъти максимално установения праг на ГПР; на основание чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП – поради това, че клаузите на процесния договор не били формулирани
по ясен и недвусмислен начин и не позволявали на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Навежда твърдения, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена и накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяла неоснователно
обогатяване и прикривала по-високата цена на договора при неизпълнение на задължението
да се предостави обезпечение, поради което същата била неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП, респективно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. При тези и останалите
подробно изложени съображения счита, че процесният договор за заем е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, като в тази връзка твърди, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само
чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Твърди, че към
настоящия момент е заплатил по процесния заем сума в общ размер от 200 лева. Ето защо
предявява настоящите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „----“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Твърди, че не е
легитимиран да отговаря по настоящия иск, доколкото по силата на договор за цесия е
прехвърлил вземането си спрямо ищеца на „*****“ АД. По същество оспорва исковете като
неоснователни, като твърди, че процесният договор и отделни негови клаузи не са
недействителни и отговарят на всички законови изисквания, като излага подробни
аргументи в тази насока. Сочи, че ГПР е коректно посочен в договора и е в
законоустановените граници. Излага, че неустойката не е част от ГПР съгласно чл. 19, ал. 3
ЗПК, не трябва да се приравнява на възнаградителна лихва, а представлява обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение на заемателя да предостави обезпечение и има
санкционен характер. Твърди, че ищецът е имал възможност да влияе на договорното
съдържание и че всички клаузи са били индивидуално уговорени от страните, поради което
не са налице неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ АД е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да са налице твърдяните нарушения
на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, за което излага подробни аргументи. Оспорва ищцовите
твърдения, че клаузите на процесния договор не са индивидуално уговорени, като твърди, че
същият е сключен на база предварително провеждане на преговори относно неговото
съдържание, като с подписването му ищецът се е съгласил с описаните в него условия.
Оспорва клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави, доколкото същата не
излизала от характерните си обезпечителна и санкционна функции, а била уговорена с цел
да обезпечи заемодателят, като в случай на неизпълнение същият би могъл да насочи
претенциите си към поръчителите или гаранта и да получи пълно и точно изпълнение.
Посочва, че лихвеният процент в договора е уговорен като фиксиран, поради което оспорва
да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не оспорва, че ищецът е
извършил плащания по процесния договор в общ размер от 200 лева, от които 50 лева към
първоначалния кредитор. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „****“ АД предявява насрещен иск с правно основание
3
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска, в случай че целият договор за заем бъде
прогласен за нищожен, първоначалният ищец и ответник по насрещния иск С. Г. В. да бъде
осъден да заплати на „****“ АД остатъка от главницата по Договор за паричен заем №
64853/23.02.2022 г. в размер на сумата от 400 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на насрещния иск по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по него С. Г. В. е
подал отговор, с който оспорва същия по подобни аргументи, изложени в първоначалната
искова молба. Не оспорва, че на основание сключен с ответника „***“ ЕООД договор №
64853/23.02.2022 г. е получил сумата от 600 лева. Твърди, че следва да върне чистата сума по
кредита, като в този смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП е
да докаже сключването на Договор за паричен заем № 64853/23.02.2022 г. с посоченото в
исковата съдържание, включително и клаузата на чл. 12, предвиждаща неустойка в размер на
452,66 лева, клаузата, установяваща размера на ГПР по договора и клаузата на чл. 12, ал. 1-3,
въвеждаща срок и изисквания за предоставянето на обезпечение, както и че същите са
нищожни на сочените основания.
В тежест на ответника „****“ ЕООД е да докаже, че договорът за кредит, вкл.
оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че
договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря
на императивните правни норми.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния кредитор
„****“ ЕООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен
заем, по което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави кредита,
изискуемостта на задълженията, като и че вземанията са му прехвърлени въз основа на
валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Ответникът по насрещния иск следва да проведе насрещно доказване по посочените
по-горе обстоятелства, както и да установи фактите, на които основава възраженията си.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
- между С. Г. В. и „***“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем № 64853/23.02.2022
г. с посоченото в исковата молба съдържание, в изпълнение на който „***“ ЕООД е
предоставил С. Г. В. сумата от 600 лева;
- между „***“ ЕООД и „А*****“ АД е сключен договор за цесия от 06.12.2022 г., по
силата на който вземанията по Договор за паричен заем № 64853/23.02.2022 г. са
прехвърлени на „****“ АД;
- С. Г. В. е заплатил в полза на „***“ ЕООД сумата в размер на 50 лева, както и в полза
на „****“ АД сумата в размер на 150 лева, с които суми са погасени задължения по
процесния договор за заем в общ размер от 200 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
4
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице помага – и препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5