№ 573
гр. Варна , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503589 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по ВЖ вх.№279662/06.11.2020г., подадена от КНМ
ГРУП ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Я., срещу решение
№260845/23.10.2020г., постановено по ГД №17307/2019г. на ВРС, с което
съдът е отхвърлил предявения от КНМ Груп ЕООД срещу К. Д. Т.,
осъдителен иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 581.70 лева, представляващи неотчетена от
ответника сума, получена от последния в качеството му на пълномощник на
ищеца по договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен между
цедента КНМ Груп ЕООД и цесионера Интейк ЕООД.
В жалбата се излага, че постановеното от ВРС решение е неправилно
поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
С жалбата се поддържат всички изложени в исковата молба основания
на иска като се излагат изрично единствено отменителните основания по
отношение на обжалвания съдебен акт. На първо място се подчертава, че
дължимата парична сума е родово определена вещ, която с оглед характера си
винаги подлежи на връщане без оглед наличието или не на средства за
изплащането . Въззивникът излага, че съдът неправилно приел за
неприложим състава на чл.40 ЗЗД спрямо тристранното споразумение, тъй
като не било налице увреждане на упълномощителя от обективна страна,
респ. че положението на последния оставало непроменено. Поддържа се
довод, че подписвайки договорите за цесия ищецът вече е произвел данъчен
ефект, който се декларира и заплаща в полза на бюджета. С оглед качеството
на ищеца - търговец, който следва да обезпечи разходите за дейността си
както и печалбата си, не може да се счита, че интересите на упълномощителя
не са увредени, съотв. не може да се приеме, че правното и икономическо
1
състояние на ищеца след подписване на тристранното споразумение, е
останало непроменено. Уговорката ищецът да бъде лишен от реална парична
сума срещу пасивна новация в същия размер, не е в интерес на ищеца. Към
датата на тристранното споразумение ищецът вече е разполагал със сумата по
заплатената от Интейк цесионна цена.
Освен изложеното, въззивникът поддържа, че с тристранното
споразумение е уговорена пасивна новация по едно още неизискуемо вземане
срещу реално получена парична сума, което представлява уговорка за
плащане преди падеж. Тази уговорка препятства упълномощителя да оперира
със заплатената цесионна цена до настъпване изискуемостта по предходно
подписания договор за цесия с цедента –абонат на енергийното дружество.
Твърди се, че такава уговорка уврежда упълномощителя под формата на
пропусната полза. Мотивите на съда в обратна насока се считат за
неправилни. С жалбата се инвокира още, че ищецът е освободен от доказване
на вреди при осуетяване изпълнението на парично задължение и същите се
презюмират в размера по чл.86 ЗЗД. /цит.съд.решение №156/18.12.2017г. по
т.дело №449/2017г. на ВКС/. Въззивникът моли за отмяна на решението на
ВРС и постановяване на ново решение за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна К. Д. Т., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Ив.Г., за нейната
неоснователност. В същия се излага, че направените от първоинстанционния
съд изводи са правилни и кореспондират на събраните доказателства.
Правилно съдът приел, че тристранното споразумение от 23.10.2014г.
обективира съгласие за заместване в дълг, при което КНМ Груп се
освобождава от задължението си да заплати на П. П. М. цената за
придобиване на вземането и това задължение преминава върху Интейк.
Правилно съдът е заключил, че не е налице безвъзмездна сделка както че
дори тристранното споразумение да е недействително на сочените от ищеца
основания, то не се отразява на валидността на изявлението, че цената по
сделката е предадена от адв.Кр.Т. на цесионера Интейк, поради което и
сумата не се намира в държане на ответника. Приемане на обратното би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
По същество се излага, че не е налице увреждане на КНМ Груп ЕООД,
тъй като въз основа на споразумението е постигнато заместване в дълг на
КНМ Груп от Интейк ЕООД, съотв. последното е задължено да заплати на
първоначалния цедент П. М., сумата от 1581.70 лева, дължима поначало от
КНМ Груп въз основа договор за цесия от 26.09.2014г. Поддържа, че не се
установява фактическия състав на чл.40 ЗЗД, тъй като не е налице
увреждане/вреда/ на представлявания. Тази вреда би била само пропусната
полза, но за да е налице такава, трябва да съществува сигурност за
увеличаване имуществото на кредитора. Поддържа се, че доказване на
пропусната полза не е проведено от ищеца. Страната поддържа, че правилно
съдът е приел, че със споразумението се постига новация в правоотношението
чрез встъпване в дълга на Интейк спрямо физическите лица –цеденти като
задълженията на КНМ се погасяват спрямо последните. Тристранното
споразумение не е безвъзмездна сделка. Твърди се, че не се установява и
субективният елемент от състава на чл.40 ЗЗД като се поддържа, че
подписалата споразумението от 23.10.2014г. за Интейк ЕООД, Т. ДиМ., няма
обвързаност с адв.Т.. Няма доказателства, че Т. ДиМ. е договаряла във вреда
на КНМ Груп ЕООД като е съзнавала това, тъй като цената на цесията е
останала същата. /1581.70 лева/ Евентуално, въззиваемата страна сочи, че
дори условията по сделката да са неизгодни за упълномощителя, то съгласно
закона и качеството на страните на търговци, същите могат да сключват и
безвъзмездни сделки и спекулативни такива, което не води до
нееквивалентност на престациите и недействителност на договора. /чл.297 ТЗ/
2
Освен това, въззиваемата страна счита, че по никакъв начин не е установено
ответникът К.Т. да е получил лично паричната сума от 1581.70 лева, тъй като
това обстоятелство е било оспорено. Напротив, твърди се, че пълномощникът
Т. е отчел процесната сума по тристранното споразумение на Интейк ЕООД, в
която част споразумението има характер на разписка за връщане на паричната
сума на Интейк. /ако се приеме недействителност на споразумението, то не
засяга тази част от същото, имаща характер на разписка/ Въззиваемата страна
счита за недопустимо уважаване на иска на изложените основания, тъй като
това би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, който ще получи два
пъти една и съща сума – от пълномощника на основание чл.284 ЗЗД и от
др.страна по договор, обявен за нищожен – на основание чл.34 ЗЗД.
Поддържа се, че адв.Т. има представителна власт както да сключи договора,
така и за по-малкото - да го изменя. Не е оспорен подписът на П. К. в
представеното пълномощно. С представеното споразумение положението на
упълномощителя не се влошава, а се запазва. Липсва и нееквивалентност на
престациите и в този смисъл е разпоредбата на чл.297 ТЗ.
Не на последно място, въззиваемата страна поддържа за недоказана
претенцията и поради неустановяване наличието на договор за поръчка.
Твърди се, че в практиката винаги е провеждана разлика между
едностранната упълномощителна сделка и двустранния мандат. /цитирана
обилна казуистика на ВОС/ Сочи, че ответникът изрично е оспорил наличието
на договор за поръчка между него и КНМ Груп и такъв договор не е доказан.
Моли за отхвърляне на жалбата, а в условие на евентуалност – произнасяне по
възражението за прихващане на ответника. Претендира се
адв.възнаграждение по реда на чл.38, т.3 ЗА.
Прави се искане за разглеждане на спора от въззивния съд в отсъствие
на страната; евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
на насрещната страна съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Изложените доводи във връзка с приложението на чл.161 ГПК съдът
намира за неотносими, тъй като в жалбата не са изложени такива оплаквания.
Въззиваемата страна излага и аргументи за недопустимостта за
приемане и обсъждане като доказателства представените пред ВРС решение
по в.т.дело №1020/2019г. на ВОС, ТО и на протокол от съдебно заседание по
ГД №12008/2019г. на 9 състав на ВРС.
В съдебно заседание пред въззивния съд КНМ Груп ЕООД, редовно
призован, не се представлява, но е направено искане за даване ход на делото и
докладвана молба вх.№3435/22.02.2021г. на пълномощника на страната
адв.Я.. Поддържа се жалбата на изложените основания.
Въззиваемата страна се представлява в открито заседание от адв.Ив.Г.,
който поддържа отговора и искането за отхвърляне на жалбата.
За да се произнесе по жалбата въззивният състав съобрази, че
производството е образувано пред ВРС по искова молба на „КНМ ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София срещу
ответника К. Д. Т. ЕГН **********, гр.Варна, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 581,70 лв., представляваща
неотчетена от ответника сума, получена от последния в качеството му на
пълномощник на ищеца, по договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключен между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера
„Интейк“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 26.09.2014г. след сключен договор за
цесия между „КНМ ГРУП" ЕООД, чрез управителя П. К. и П. П. М., ЕГН
**********, от с.Могила, дружеството придобило вземане в размер на
3
1681,70лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия, за периода от 21.09.2012г. до 19.03.2013г., по
фактура № **********/25.03.2013г., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Впоследствие „КНМ ГРУП" ЕООД с последващ договор от 23.10.2014г.,
действащо чрез пълномощника адв.К. Д. Т. прехвърлило това вземане от
Енерго про Продажби ЕАД, на „Интейк" ЕООД, за цена от 1581,70лв.
Съгласно т.3 от сключения договор на 23.10.2014г., продажната цена по
вземането, в размер на 1581,70лв. била заплатена изцяло и в брой от
цесионера „Интейк" ЕООД на пълномощника на „КНМ ГРУП" ЕООД адв.
К.Т. -ВАК, като е отбелязано, че документът обективира разписка за
извършено плащане. Твърди се, че през 2016г., на основание така сключеният
договор, „Интейк" ЕООД се легитимирало като носител на това вземане и
депозирало заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК срещу „Енерго-Про Продажби" АД, за заплащане на сумата от
1681,70лв., за което е било образувано ч.гр.д. № 8033/2016г. на ВРС, а след
депозирано възражение от страна на длъжника било образувано и исково
производство – ГД №8950/2016г. на ВРС, 40-ти състав. С решение от
28.06.2017г., постановено по гр.д. № 8950/2016г. на ВРС, 40-ти състав,
предявеният от ищеца иск бил уважен изцяло в полза на ,,Интейк" ЕООД.
Ищецът счита, че към настоящият, въпреки, че са изминали почти пет години
от сключения на 23.10.2014г. договор, пълномощникът на ,,КНМ ГРУП"
ЕООД не е предал в касата на дружеството получената от него сума, в размер
на 1581,70 лева, представляваща продажна цена по сключената сделка.
Предвид изложеното, ищецът претендира уважаване на иска за същата сума.
В срока по чл.131 ГПК ответникът К. Д. Т. е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Оспорва факта, че е
получил от „Интейк" ЕООД процесната сума. Излага, че в т.3 от процесния
договор е записано, че сумата е платена от цесионера "Интейк" ЕООД на
цедента "КНМ Груп", а не на пълномощника на цедента адв.К.Т.. Счита, че в
тази част от договора се съдържа признание за изпълнение, но не и че парите
са лично получени от ответника. Счита, че процесната сума не се дължи от
К.Т., тъй като съгласно сключено допълнително споразумение от 23.10.2014г.
ответникът е върнал обратно на цесионера - „Интейк" ЕООД паричната сума,
предмет на настоящия иск. Сочи, че е налице допълнително споразумение от
23.10.2014г. към процесния договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключено между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД,
съгласно което адв.К.Т. е върнал обратно на цесионера „Интейк" ЕООД
паричната сума, предмет на настоящия иск с признание за липса на
представителна власт за лицето Д.А.. По отношение на представителната
власт на адв.Т. да изменя договора ответникът твърди, че в представеното с
исковата молба пълномощно на адв.Т. е учредена представителна власт да се
разпорежда с вземания на ищеца при условия каквито намери за добре,
включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания.
При налична представителна власт за сключване и прекратяване на договори
за прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено разполага и с
представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за цесия.
Излага още, че на 23.10.2014г., с оглед липсата на представителна власт на Д.
Т.а А. /записана неправилно като управител на „Интейк" ЕООД, тъй като към
този момент единствен управител на „Интейк" ЕООД е Т. ДиМ./, е сключено
допълнително тристранно споразумение към договор за цесия от 23.10.2014г.
между Интейк ЕООД и КНМ Груп ЕООД, вече от реално представляващия
„Интейк" ЕООД, като са направени съществени изменения в клаузите на
договора - „Интейк" ЕООД е заместил в дълг КНМ Груп ЕООД по отношение
на задължението към първоначалните цеденти -П. П. М.; адв. К.Т. е върнал
получената от „КНМ Груп" ЕООД по първоначалния договор за цесия
парична сума, предмет на настоящия осъдителен иск; „Интейк" ЕООД е поело
4
задължение да финансира и заведе дело срещу „Енерго Про Продажби" АД и
т.н. Съгласно допълнителното споразумение от 23.10.2014г. към договора за
цесия между КНМ Груп ЕООД и Интейк ЕООД, към дата 23.10.2014 г. „КНМ
ГРУП“ ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по договора за
цесия с първата страна - П. П. М., в срок до 26.03.2015 г., както и да образува
гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби"АД, поради което
приема трето лице „Интейк"ЕООД да го замести като длъжник по
задължението и да заплати на кредитора, на падежа 26.03.2015г., като в
замяна се задължава да прехвърли безвъзмездно вземането си от „Енерго Про
Продажби" АД по гореописания договор за цесия, както и да уведоми „Енерго
Про Продажби" АД за прехвърлянето, в полза на „Интейк" ЕООД.
Ответникът твърди, че договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г.,
сключен между „КНМ ГРУП"ЕООД ЕИК:********* чрез пълномощника си
адв. К. Д. Т. и „Интейк" ЕООД, сключен чрез Д. А., е сключен от лице без
представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на
споразумението, подписано от законния представител на „Интейк" ЕООД.
Налице е било и съгласие на първоначалния цедент П. М. със заместването на
цесионера с трето лице Интейк ЕООД. Съгласно това споразумение
ответникът в качеството си на пълномощник на КНМ Груп ЕООД връща
/предава/ на „Интейк" ЕООД сумата от 1581,70 лв., за което страните се
съгласяват, че е платена изцяло и в брой на „Интейк" ЕООД. Поради това се
твърди, че с след изменението на договора за цесия /тристранното
споразумение/ пълномощникът адв. К.Т. е върнал на Интейк ЕООД паричната
сума, която ищецът претендира. Счита, че тристранното споразумение от
23.10.2014г., преурежда отношенията на страните по договора за цесия от
същата дата. След като е налице връщане на сумата по договора за цесия от
23.10.2014г., то няма какво да бъде предадено на доверителя като отчет по
твърдяната поръчка. Ответникът прави довод, че въпреки основаване иска на
договор за поръчка, никъде в исковата молба не са наведени твърдения за
наличието на такова правоотношение. Предвид изложеното ответникът моли
за отхвърляне предявената искова претенция.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
проц.представител, в преклузивния срок, при спазване на чл.260 и сл ГПК. На
тези изисквания отговаря и постъпилият отговор по жалбата, чрез адв.Г..
Въззивният съд намира докладваната жалба за редовна и производството по
нея допустимо. С отговора се поддържа от въззиваемата страна възражение за
прихващане, каквото въззивният съд констатира, че не е приемано от първата
инстанция. Това възражение не е поддържано от пълномощника и в открито
заседание. Макар своевременно заявено с отговора на исковата молба /на л.18
по делото/ като съдебно прихващане, същото не е уточнено от страната, не е
прието изрично и не са давани указания за ангажиране на доказателства.
Същото не може да бъде разгледано и по реда на чл.371 ГПК като заявено за
първи път пред въззивния съд защото не се сочат основанията за това.
В жалбата не се съдържат обосновани оплаквания за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения. Коментиране преценката на съда
относно събраните доказателства представлява оплакване за неправилност на
решението, което попада изцяло в предмета на въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно
5
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо е
като постановено при наличие на положителни и липса на отрицателни
процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269,
ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с
материалния закон. Решението се обжалва изцяло.
Въз основа на събраните доказателства се формират следните
фактически констатации:
Представен по делото е Договор за прехвърляне на вземане от
26.09.2014г., по силата на който П. П. М., ЕГН **********, чрез
пълномощника си адвокат К. Д. Т., в качеството й на цедент, прехвърля на
„КНМ Груп“ЕООД, в качеството му на цесионер, вземането си в размер на
сумата от 1 681,70 лева към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу
цена от 1 581,70 лева. В т.3 от договора е уговорено, че цената следва да бъде
заплатена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца,
считано от подписване на договора, т.е. до март 2015г.
С Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. „КНМ Груп“
ЕООД, чрез пълномощника си адвокат К. Д. Т., в качеството си на цедент,
прехвърля на „Интейк“ ЕООД, в качеството си на цесионер, вземането по
предходния договор в размер на 1681,70 лева към длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД, срещу цена от 1 581,70 лева. В т.3 от договора изрично е
уговорено, че цесията е уговорена срещу сумата от 1581,70лева, която е
изцяло платена в брой от цесионера на цедента, за което при подписване на
договора същия служи за разписка за извършеното плащане.
По силата на Тристранно споразумение от същата дата 23.10.2014г.,
сключено между П. П. М., ЕГН **********, „КНМ Груп“ ЕООД и Интейк“
ЕООД, страните са уговорили, че цената по договора за цесия от 26.09.2014г.
в размер на 1 581,70 лева, към момента на сключване на споразумението –
23.10.2014г. не е заплатена, при което и доколкото „КНМ Груп“ ЕООД е в
невъзможност да я заплати, то приема трета страна „Интейк“ ЕООД да го
замени по договора като длъжник по задължението и да плати на кредитора
/първата страна/ сумата на падежа на задължението – 26.03.2015г. Изрично е
посочено, че адвокат К.Т. в качеството му на пълномощник на „КНМ Груп“
ЕООД връща (предава) на „Интейк“ ЕООД сумата от 1581,70 лева, за което
страните се съгласяват, че е платена изцяло в брой на „Интейк“ ЕООД при
подписване на споразумението, което служи за разписка.
По делото е представено пълномощно за учредена представителна власт
от „КНМ Груп“ ЕООД в полза на адвокат К. Д. Т., което предхожда
описаните по-горе действия на пълномощника, съобразно което са включени
и пълномощия за разпореждания с вземания на упълномощителя, да
уведомява съответния длъжник за прехвърляне на вземания, осъществяване
на правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземания
на упълномощителя.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
допуснат на ищцовата страна св.Г. К. К., работила в кантората на адвокат
Кр.Т. в периода 2014г. до майчинството й. Свидетелката излага, че й било
известно, че управител на „Интейк“ ЕООД е жена на име Т., а следващият
управител била Д. А./А.. Свидетелката твърди, че Т. била сестра на много
добър приятел на ответника, че ответникът бил кръстник на сватбата на Д. А..
Свидетелката излага, че ответникът възложил изготвяне на уведомления за
прехвърляне на стотици вземания от КНМ към Интейк. Твърди, че при
6
съставяне на тези уведомления управителят на „КНМ ГРУП“ - П. К. не е
присъствал и не е бил наясно със съставянето им.
С отговора на исковата молба са представени пълномощно на адв.Т. от
първоначалния цедент П. М. /на л.20/, от което се установява, че
пълномощникът разполага с широки правомощия съгласно чл.34 ГПК, вкл.
да сключва договори за цесия и да получава суми от името и за сметка на
доверителя си.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.284,
ал.2 от ЗЗД. За уважаването му съдът намира, че в тежест на ищеца е да
установи сключването на договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г.
между цедента „КНМ Груп“ЕООД и цесионера „Интейк“ЕООД, качеството
на ответника на пълномощник на цедента КНМ Груп по сделката, по която
последният чрез пълномощника си е получил цената за прехвърленото
вземане или сумата от 1 581.70 лева, със задължение да я предаде на
упълномощителя си КНМ Груп ЕООД.
Не се спори относно подписване на договор за прехвърляне на вземане
от 15.05.2015г., сключен между КНМ Груп, като цедент и Интейк, като
цесионер, при подписването на който цедентът е представляван от адв.К.Т..
Ответникът не оспорва автентичността на подписа си в този договор, въпреки
направеното искане за представяне оригинала на документа. В открито
заседание чрез адв.Гетев е заявил, че не поддържа искането за представяне
оригинал на договора за цесия /л.99 по делото/, поради което и преценката по
чл.183 ГПК е отпаднала.
Въз основа на упълномощителна сделка /на л.48/ ответникът К.Т. е
упълномощен от цедента КНМ Груп ЕООД за извършване на широк кръг
правни и фактически действия от името и за сметка на упълномощителя, вкл.
разпореждане по свободна воля на упълномощеното лице с вземания на
упълномощителя. При подписване на процесния договор за цесия от
23.10.2014г. пълномощникът е действал в съгласие с учредената му
представителна власт, вкл. да получава и да се разпорежда с парични суми.
Обективираното в т.3 от договора съгласие на страните за придаване
значение на разписка на документа, сочи на фактическото предаване на
сумата, поради което и съдът намира, че същата е получена от пълномощника
адв.Т..
По отношение правния ефект на подписаното пълномощно и
възраженията на ответника за липса на договор за поръчка, който да вменява
задължение на доверителя да отчете полученото по сделката, съдът се
придържа към съдебната практика, обобщена в решение по к.т.дело
№901/2016г. на Първо т.о. на ВКС и решение №225/от м.01.2013г.,
постановено по ТД №903/2011г. на II ТО на ВКС, в които е прието, че когато
въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на
упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали
направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява
относно вътрешните им отношения, възниква с получаване на сумата
задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово
име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Отношенията на страните във
връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата,
регламентиращи договора за поръчка. Подобни разрешения са дадени и в
решения по ГД №2362/2008г. на Второ ГО, ВКС, по ГД №3889/2014г. на IV
ГО на ВКС. Настоящият състав възприема даденото от ВКС разрешение, че
7
ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши
правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена
сума от банкова сметка на упълномощителя, доколкото не се установя друго
за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице
договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея. Изрично
правомощие за разпореждане с вземания на ищеца КНМ Груп се съдържа в
пълномощното на адв.Кр.Т., което сочи и на право да прехвърля тези
вземания другиму /съгл. дедуктивния принцип от общо към частно, по-
голямо към по-малко/.
Както се подчертава в цитираната съдебна практика, по акумулирания в
пълномощното мандат се дължи отчетна сделка ако няма други уговорки
между страните. Именно такава уговорка предвижда представеното от
ответника тристранно споразумение от същата дата 23.10.2014г. Поради
участието на същите страни, идентичната дата и цитирането на договора за
цесия, този документ има пряко значение за действието на процесния договор
за прехвърляне на вземане.
От приложения договор за цесия от 26.09.2014г., сключен преди
спорния, се установява, че цедентът КНМ Груп, е станал титуляр на
вземането на П. М. от ответника Енерго про Продажби АД по ГД
№8950/2016г. на ВРС, срещу цена от 1 150.36 лева, чийто падеж е бил
отложен шест месеца от подписване на договора, т.е. до 26.03.2015г. По тази
цесия, адв.Т. е подписал акта като пълномощник на първоначалния цедент
П.М.. По делото ответникът е представил пълномощното за предоставената
на адв.Т. представителна власт от това лице /на л.20/, с което ме у възложено
освен проц.представителство и други фактически и правни действия от името
и за сметка на М., вкл. подписване на договори за цесия и получаване на
суми.
Към датата на подписване на последващата цесия от м.10.2014г. не е
бил настъпил падежът за плащане на П. М. договореното възнаграждение по
договора за цесия от 26.09.2014г., но от представеното допълнително
споразумение от 23.10.2014г. се установява, че страните са направили
промяна в условията по първоначалната и последващата цесия. Съгласно
документа /на л.23/, КНМ Груп е придобило вземането на П. М. от Енерго про
Продажби в размер на 1 681.70 лева, срещу задължение да заплати на
абоната/цедент възнаграждение в размер на 1 581.70 лева на падежа
26.03.2015г. Поради невъзможността на КНМ Груп да заплати цената на
цесията и да финансира воденето на делото за сумата по корекционната
процедура, е извършено заместване на КНМ Груп със съгласието на
първоначалния цедент П.М., в договора за цесия от 26.09.2014г. Наместо
КНМ груп в договора встъпва като задължено лице и приобретател на
вземането Интейк ЕООД. Въз основа на това споразумение, КНМ се
съгласило да прехвърли правата и задълженията си по договора за цесия,
безвъзмездно на Интейк, срещу което последното се задължава да заплати
цената на цесията в размер на 1581.70 лева, на П. М.. Съобразно същото
споразумение, в която част има характер на разписка, адв.Т. като
пълномощник на КНМ Груп връща сумата от 1581.70 лева, платени му по
цесията от 23.10.2014г., на Интейк ЕООД. Към датата на подписване на
цесията от 23.10.2014г. действително представляващ Интейк е не Д. А., а Т.
ДиМ., поради което и последващото споразумение представлява
противопоставяне на действие без представителна власт. Съдът отчита, че
при представителството на две от страните при подписване на
споразумението от 23.10.2014г., ответникът Т. е действал в пределите на
предоставената му компетентност. /по двете пълномощни/ Поради
изменението на договорите за цесия, съдът достига до извод за липса на
задължение на ответника по отчетната сделка за сумата от 1 581.70 лева,
8
представляващи заплатена от Интейк ООД на КНМ Груп ЕООД, цена по
цесията от 23.10.2014г., поради което и предявеният иск на това основание е
неоснователен.
Отделно от изложеното, от приложеното ГД №8950/2016г. на ВРС, се
установява, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК за
установяване вземането на П. М. от Енерго про Продажби АД за сумата от
1681.70 лева, платени без основание за недоставена и непотребена ел.енергия,
за периода септември 2012г. до март 2013г., е отхвърлен с решение на
въззивната инстанция по ВГД №1694/2017г. на ВОС, ГО. По това дело,
образувано на 29.07.2016г., приложено към настоящото, ищец /съответно
заявител/ е Интейк ЕООД, което дружество е основало претенцията си на
договора за цесия от 23.10.2014г. Въз основа на влезлия в сила акт се
установява, че Интейк се е задължил да заплати възнаграждение по договор за
прехвърляне на вземане, каквото не съществува. /не е възникнало по силата на
отхвърлянето на иска/ Поради това, не може да се говори изобщо за
увреждане на упълномощителя КНМ Груп посредством подписаното
споразумение.
Този извод съдът излага във връзка с възраженията на ищеца за
недействителност на споразумението от 23.10.2014г. съгласно чл.40 ЗЗД
поради договаряне във вреда на представлявания. Фактическият състав,
пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента:
обективен - договорът да е във вреда на представлявания, което се преценява
към датата на сключването му и субективен елемент - споразумяване между
представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания. Не е
необходимо да е налице изричен сговор за увреждане на представлявания, а е
необходимо установяване знание и у двамата, че сключеният договор
обективно уврежда представлявания. Преценката за наличие на
недобросъвестност също се извършва предвид конкретните обстоятелства във
всеки отделен случай, към момента на сключване на договора. Увреждането
на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната
страна по договора са релевантни за недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще
намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на
представителната власт, както е в настоящия случай. Увреждане интереса на
представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор,
сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа
обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано
обременено или когато предоставените на упълномощителя права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт.
Успоредно с увреждането следва да е налице и второ условие - споразумяване
между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания.
Съгласно разпоредбата на чл.40 ЗЗД недобросъвестността на третото лице не
се предполага, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази
недобросъвестност, следва да я установи. В производството по иска за
прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът
упълномощител следва да установи намерение за увреждане на
пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се извършва
въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен
договорът с третото лице. Не може да се говори за намерение за увреждане
при положение, че към датата на подписване на тристранното споразумение
искът за вземането, предмет на цесията, не е бил още заведен. Заявлението по
чл.410 ГПК за същото вземане е подадено на 11.07.2016г.
В случая ищецът не сочи каква вреда именно е понесло
представляваното дружество КНМ Груп ЕООД от действията на
пълномощника адв.Т.. Уговарянето безвъзмездност на определена престация
не сочи безусловно на увреждане на представлявания. Нещо повече, в случая
9
се установява, че не съществува и прехвърлено вземане, тъй като не е
възникнало такова. /искът по чл.422 ГПК по ГД №8950/2016г., ВРС е
отхвърлен/ Дори при извод, че споразумението удостоверява изменение на
съществени условия на договорите за цесия – от 26.09 и от 23.10.2014г. –
както и разместване на имуществени права, то това обстоятелство не е
достатъчно да обоснове извод за увреждане на ищеца. В случая не е налице и
разместване на имуществени права с оглед резултата от исковото
производство. Цитираното споразумение сочи единствено на промяна в
задълженото лице - наместо КНМ Груп ЕООД, в задълженията спрямо
първоначалния цедент встъпва Интейк ЕООД. Обстоятелството, че едно лице,
сега ответник, е представлявало по споразумението две от страните, не води
само по себе си до липса на волеизявление, тъй като от приложените
пълномощни е очевидно възлагане на пълномощника да договаря сам със
себе си. Подписвайки споразумението ответникът Т. е действал изцяло в
кръга на делегираните му права. Ако вредата представлява вид пропусната
полза, то същата трябва да има характер на реалност и сигурност. Печалбата,
която би могъл да извлече ищецът от цесиите, подлежи на доказване. Тя би
имала характер на пропусната полза само в случай, че получаването от
страна на кредитора е сигурно. Доказването на тези релевантни факти, наред с
установяване на фактическото положение, което би било налице, ако
вредоносното действие не би било настъпило, е в тежест на ищеца, който
твърди, че е пропуснал да реализира доход от извършените цесии и по този
начин да увеличи имуществото си.
Съдът намира, че не се установява при подписване на споразумението
от 23.10.2014г. пълномощникът Т. и Интейк ЕООД да са действали с
намерение да увредят упълномощителя КНМ Груп. Уговарянето на
безвъзмездност на престацията или престация в различен размер за ищеца, е
ирелевантно за тази преценка при наличие на заместването му като задължено
лице по друг договор за цесия – този от 26.09.2014г., сключен с П.М.. КНМ не
е извършвало плащане към първоначалния цедент, а е прехвърлило отложено
плащане върху друг субект при съответно заявен отказ от възмездността на
цесията от 23.10.2014г., но и отказ от финансови задължения по исковото
производство спрямо Енерго про Продажби. Или, въз основа на
споразумението не се установява промяна в правното положение на ищеца.
Той се лишава от едно възнаграждение по цесията, но се освобождава от
друго синалагматично задължение по първоначалната цесия както и от други
разходи по делото. Както бе отбелязано по-горе, от приложеното ГД
№8950/2016г. на ВРС, се установява, че исковото производство е следвало
подписване на цитираните договори за цесия и споразумението от
23.10.2014г. Поради това обстоятелство още по-малко може да се предполага
недобросъвестността на пълномощника, а и на договарящото трето лице
Интейк ЕООД. Недобросъвестността се преценява именно към по-ранния
момент на подписване на споразумението, а не към приключване на исковото
производство. Не на последно място, предявените от Интейк искове са били
отхвърлени. При съвкупен анализ на всички доказателства, не се установяват
както обективният елемент на увреждане, така и намерение на договарящите
във вреда на представлявания.
Поради изложеното, съдът следва да зачете извършената с тристранното
споразумение от 23.10.2014г. реституция на сумата от 1581.70 лева от
пълномощника адв.Т. на цесионера Интейк ЕООД, от което следва и
неоснователност на предявената претенция с източник договора за цесия от
23.10.2014г. и отчетната сделка по него, доколкото се установя друго за
вътрешните отношения между страните именно въз основа на
споразумението от същата дата.
Поради достигане до идентичен на първоинстанционния съд решаващ
10
извод по спора, решението му следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователността на жалбата, разноски се следват на
въззиваемата страна, установени в размер на 300 лева адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. При този размер на разноските, възражението за
прекомерност е очевидно необосновано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260822/23.10.2020г., постановено по ГД
№4676/2020г. на ВРС, XLIX състав.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ул.Търново,
срещу бл.817, да заплати на К. Д. Т., ЕГН **********, сторените по делото
разноски за адв.възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11