О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260139
11.03.2021г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
втори граждански състав
На единадесети март през две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №159 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба
вх.№261553/08.02.2021г. от С.А.Л. с ЕГН:**********, подадена чрез пълномощника
му адв.Л.Л. ***, офис №9, против Определение №260266 от 26.01.2021г.,
постановено по гр.дело №300/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на
Софийски градски съд по повод възражението за местна подсъдност, направено от
ответника с отговора на исковата молба. Изложени са доводи за неправилност на
обжалваното определение, според които не е отчетена правната характеристика на
предявения иск по чл.439,ал.1 от ГПК, с който се отрича материалната
законосъобразност на индивидуалното принудително изпълнение, насочено не срещу
търговеца, а срещу неговия универсален правоприемник – физическото лице,
субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по който ще се
разпростре върху физическото лице, а не върху търговеца, поради недопустимостта
иска да бъде предявен от или срещу заличено в търговския регистър лице, което
заличаване в случая на 13.04.2010г. на кредитополучателя по договора за банков
кредит от 15.10.2007г. ЕТ“С.-С.Л.“ неправилно да не е взето предвид. Счита се,
че, ако се приеме за релевантен момента на сключване на договора за банков
кредит от 15.10.2007г., то като ответник по иска следва да бъде конституиран
несъществуващата банка-кредитодател „Д.З.И Б.“АД, преобразувана чрез вливане,
осъществено на 01.11.2007г., в правоприемника „Ю.Б.“АД, което е недопустимо.
Поддържа се, че ищецът притежава правното качество на „потребител“ по смисъла
на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП, защото както изпълнителният лист, така и висящото
принудително изпълнение са издадени и насочени към физическото лице С.Л. и
релевантният момент за определяне на местната подсъдност по чл.113 от ГПК не е
сключването на договора за банков кредит от 15.10.2007г., а момента срещу кого
и в какво качество е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
съответно момента кой е длъжник и в какво качество по висящото изпълнително
дело, съответно момента на предявяване на иска. По тези съображения
жалбоподателят настоява, че местната подсъдност следва да се определи по чл.113
от ГПК, и претендира за отмяна на обжалваното определение, отхвърляне на отвода
за местна подсъдност и присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски.
Ответникът по частната
жалба „Ю.Б.“АД не е депозирал писмен отговор на същата.
Частната жалба е подадена
в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае
обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.121 от ГПК, определение по
подсъдността, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по
следните съображения:
Окръжен съд-Пазарджик е
сезиран с искова молба вх.№4457/08.06.2020г. на С.А.Л. ***, посредством която
са предявени против „Ю.Б.“АД *** искове с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК и
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД да бъде признато за установено, че той не дължи на
банката сумата от общо 198607,89лв., включваща главница със законна лихва и
договорна лихва по договор за кредит от 15.10.2007г., и разноски, за която е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №4811/2011г. по описа на Районен
съд-Пазарджик и висящо изп.дело №20199040401011 по описа на ЧСИ Х. П., поради
изтекла петгодишна погасителна давност за периода от 30.08.2013г. до
30.08.2018г., както и да бъде осъдена банката да му заплати сумата от 1980лв.
като платена на отпаднало основание чрез месечни удръжки от трудовото
възнаграждение по наложен запор по изп.дело№20199040401011 по описа на ЧСИ Х. П.
за периода от месец декември 2019г. до датата на предявяване на иска.
С исковата молба са
представени Заповед №3090 от 18.11.2011г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №4811/2011г. по
описа на Районен съд-Пазарджик, с която е разпоредено длъжникът С.А.Л. да
заплати на „Ю. И Е. Д. Б.“АД сумата от общо 111689,18лв., включваща главница,
договорна лихва и такси, дължими по договор за кредит от 15.10.2007г. със
законна лихва върху главницата и разноски, и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист от 18.11.2011г., както и материали от изпълнителното
производство.
С отговора на исковата
молба ответникът „Ю.Б.“АД е заявил изрично възражение за неспазване на местната
подсъдност при предявяване на иска. То е аргументирано с приложимост на
правилото на чл.105 във връзка с чл.108,ал.1,изр.1 от ГПК и неприложимост на
нормата на чл.113 от ГПК, поради липса на ищеца на качеството „потребител“ по
смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като правоотношението, от което
произтичат задълженията на ищеца, е по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
помещения“-Покупка Д0576/15.10.2007г., сключен между „Д.З.И Б.“АД, чийто
правоприемник при условията на вливане е „Б.П. Б.“АД, сега „Ю.Б.“АД, и С.А.Л. в
качеството му на ЕТ“С.-С.Л.“, целта на предоставения кредит по който е за
покупка на недвижим имот /магазин/, който кредитополучателят ще ползва за
своята дейност като търговец, и при сключването му ищецът е действал в рамките
на своята търговска/професионална дейност, за извършване на която са
предназначени средствата по кредита.
С отговора са представени
Договора за банков кредит Продукт „Бизнес помещения“-Покупка №Д0576/15.10.2007г.,
Решение №61 от 01.11.2007г. по ф.дело №10646/1991г. на СГС за вписване
преобразуването на „Д.З.И Б.“АД чрез вливането му в „Б. П. Б.“АД с променено
наименование „Ю. И Е. Д. Б.“АД.
От страна на ищеца С.Л. е
представено становище по възражението за местна подсъдност, с което счита за
приложима относно нея нормата на чл.113 от ГПК за исковете на потребителите,
тъй като, макар и договора за кредит да е сключен с ЕТ“С.-С.Л.“ като
кредитополучател, търговецът е заличен в търговския регистър считано от
13.04.2010г. и не съществува в правния мир, поради което заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист са издадени и изпълнителните производства са
образувани и водени срещу физическото лице С.Л., което притежава правното
качество на „потребител“ по пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП.
Със становището е
представено актуално състояние на ЕТ“С.-С.Л.“, според което търговеца е заличен
на 13.04.2010г.
С обжалваното Определение
№260266 от 26.01.2021г. окръжният съд е приел, че с предявения иск се оспорва
принудителното изпълнение на вземания, възникнали по договор за кредит, сключен
между „П. Б.“АД, с правоприемник - ответника, и ЕТ“С.-С.Л.“, от чието
съдържание е ясно, че кредитът е получен от търговеца /физическо лице/ за
покупката на недвижим имот /магазин/, при което кредитополучателят е действал в
рамките на своята търговска дейност, а не извън нея, и няма как да му се
признае качеството на „потребител“ по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП, за
което е без значение последващото заличаване през 2010г. на едноличния
търговец, тъй като, за да се приложи разпоредбата на чл.113 от ГПК, трябва
ищецът да е имал качеството на потребител и да е действал като такъв при самото
сключване на договора, по които решаващи съображения и на основание чл.105 във
връзка с чл.118,ал.2 от ГПК е прекратил производството пред себе си и е
изпратил делото на местно компетентния Софийски градски съд.
Настоящата инстанция
намира, че, с оглед дефиницията за
„потребител“ по пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП, според която такъв е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, относно качеството на
„потребител“ на физическото лице следва да се изходи от характера на
договорното правоотношение, в което встъпва, като източник на права и
задължения. Безспорно в случая е, че договорът за кредит от 15.10.2007г. е
сключен между „Д.З.И Б.“АД като кредитор, чийто настоящ правоприемник след
преобразуването чрез вливане на 01.11.2007г. е ответникът „Ю.Б.“АД, и ищеца С.А.Л.
в качеството му на ЕТ“С.-С.Л.“ като кредитополучател, понастоящем заличен
търговец считано от 13.04.2010г., за кредит за покупка на магазин, който
търговецът ще използва за своята дейност. Едноличният търговец, съгласно чл.56
от ТЗ, е физическо лице. С регистрацията му като едноличен търговец не възниква
нов правен субект, различен от самото физическо лице. Тя е необходима
единствено с оглед неговото участие като страна в търговските правоотношения с
произтичащите от тях права и задължения по Търговския закон. За задълженията си
като едноличен търговец физическото лице отговаря със цялото си имущество –
придобитото в резултат на търговската дейност и придобитото извън нея. В този
смисъл със заличаване на търговеца не настъпва универсално правоприемство за
физическото лице, както неправилно счита жалбоподателят, тъй като се касае за
един и същ правен субект, а дори и в хипотеза, в която би било налице универсално
правоприемство /при наследяване/, правата и задълженията биха се транслирали
такива, каквито са съществували за дотогавашния им титуляр. При това положение
и след като договора за кредит е сключен от ищеца в търговско качество и
предназначението на кредита е за покупката на търговски обект за осъществяване
на търговската дейност, той не притежава качеството на „потребител“. Без
значение за този извод са и обстоятелствата, на които акцентира в частната си
жалба, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени и
изпълнителните производства образувани и водени спрямо него в лично качество, а
не като търговец, като какъвто към този момент е бил заличен, тъй като
източникът на спорното материално правно отношение е договорът, а заповедното и
изпълнителното производства са процесуални средства за реализиране на правата
на банката по него. С предявеният иск по чл.439,ал.1 от ГПК се оспорва
материалната законосъобразност на принудителното изпълнение чрез отричане
съществуването на изпълняемото право, което произтича именно от договора за
кредит, по който ищецът няма качеството на „потребител“, а с обусловения иск по
чл.55,ал.1 от ЗЗД се претендира връщане на недължимо платена в резултат на
принудително изпълнение сума по този договор. При тези обстоятелства специалната
подсъдност за искове на и срещу потребители по чл.113 от ГПК по адреса на
потребителя е неприложима, а приложение намира общата подсъдност по чл.105 във
връзка с чл.108,ал.1,изр.1 от ГПК по седалището на ответника-юридическо лице,
поради което и при наличие на своевременно заявено с отговора на исковата молба
възражение на ответника за неспазването й правилно с обжалваното определение делото
е изпратено по компетентност на Софийски градски съд, в района на който е
седалището на ответника, и същото следва да се потвърди.
Предвид изложените
мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№260266 от 26.01.2021г., постановено по гр.дело №300/2020г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик, с което производството по делото е прекратено и същото е
изпратено по компетентност на Софийски градски съд по повод възражението за
местна подсъдност, направено от ответника с отговора на исковата молба.
Определението подлежи на
обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: