№ 201
гр. Стара Загора, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501495 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В.П.В. и
И.Т.В., двамата от гр. С.З., против решение № 260557 от 17.06.2021 г. на
Старозагорския районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за основателност на исковата претенция. Счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения,
свързани със свидетелските показания. Иска се съдът да отмени
първоинстанционното съдебно решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство, с който жалбата се оспорва.
Излагат се съображения по съществото на спора. Моли решението да бъде
потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - основателна.
Пред първоинстанционния съд са предявени три обективно съединени
иска – за унищожаване на упълномощителна сделка по чл.31, ал.2 ЗЗД; за
1
установяване на недействителността на договор за покупко-продажба поради
липса на представителна власт по чл.42, ал.2 ЗЗД и за установяване на
нищожността на този договор поради това, че прехвърлителят се е разпоредил
с повече от притежаваните от него права.
Ищецът М.П.В. (сега въззиваем) е твърдял в исковата си молба, че с
ответника В.П.В. (сега въззивник) са братя. Родители им били П.В.П.,
починал на 06.03.2019 г., и Г.Х.Б., починала на 16.01.1996 г. Бракът между тях
бил сключен през 1952 г., по време на който двамата придобили дворно място,
находящо се в с. М.К., ***, с площ от 1180 кв.м, съставляващо УПИ IX - 118,
в кв. 15 по плана на селото, утвърден със заповед № 1216/06.07.1999 г. при
граници: улица, УПИ VIII -117, УПИ XI - 118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118.
Имотът бил придобит с нот. акт № 119, т. XVI, н.д. 5847/1975 г. на нотариус
при СтРС. В същия имот, по време на брака, те построили жилищни сгради -
две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж, стопанска
постройка - навес. Ищецът е твърдял, че цял живот е живял в посочения по-
горе имот, заедно със своето семейство и с родителите си до момента на
тяхната смърт. В него били отгледани и децата му, в него живее и до
момента. В този имот направил редица подобрения, вложил значителни
средства в ремонт, осъвременяване на жилищните сгради, като същевременно
съжителствал с баща си и полагал грижи за него.
Ищецът е твърдял, че баща му заболял от рак на белия дроб.
Заболяването го изтощавало и постепенно изпаднал в състояние на
безпомощност - не можел да се обслужва сам и да се придвижва, което
наложило той и съпругата му да полагат непрекъснати грижи за него. В
последните месеци преди смъртта му здравословното му състояние се
влошило до такава степен, че станал неконтактен, не разпознавал хората, не
реагирал на говор, не изпълнявал никакви действия. Наложило се да бъде
обслужван непрекъснато. Предвид обстоятелството, че ищецът и неговата
съпруга били на работа през деня, за грижите за бащата помагал и първия
ответник, като идвал от време на време за малко, за да го обгрижи. Бащата
починал на 06.03.2019 г. Малко след това ищецът узнал, че на 25.02.2019 г.
брат му се е снабдил с пълномощно, посредством което е извършил покупко-
продажба на описания по-горе недвижим имот, като от името на баща си го е
продал на самия себе си. И пълномощното, и нотариалното изслушване на
договора за покупко-продажба на недвижим имот са заверени на 25.02.2019 г.,
т.е. в един и същи ден. Пълномощното било подписано посредством пръстов
отпечатък и било с удостоверено съдържание и подпис от кметски наместник
Т.Т. в с. М.К.. Съгласно посоченото пълномощно П.П. упълномощил
ответника В.В. да го представлява пред нотариус като продаде от негово име
описания недвижим имот при условие на запазване право на пожизнено и
безвъзмездно ползване и обитаване на имота, да получи продажната цена, да
има право да договаря сам със себе си и да декларира пред нотариуса, че е
получил преди сделката сумата от 4000 лева, както и пълномощника да му се
отчете за извършеното.
2
Ищецът е твърдял, че поради тежкото здравословно състояние, баща му
П.П. не е бил в състояние да формира и да изрази каквато и да било воля,
нито да извърши действия с ръката си, която държал отпусната и неподвижна.
Повече от месец преди смъртта му той не бил в състояние да разбира
свойството и значението на действията си. Счита, че не е налице валидно
упълномощаване, което води до унищожаемост на упълномощителната
сделка. Липсвала осъзната воля за извършване на правни действия, свързани с
разпореждане на собствения му недвижим имот. От своя страна
унищожаемостта на упълномощителната сделка обуславяла недействителност
на договора за покупко-продажба. П.П. не е можел да движи сам крайниците
си и било необходимо да бъде хранен и обслужван напълно, счита, че същият
не е положил сам и доброволно отпечатък от палеца си върху процесното
пълномощно. Преди смъртта му не е било искано поставянето му под
запрещение, но от съдържанието на оспореното пълномощно, било видно
наличие на противоречие и липса на яснота относно продажната цена и
момента на получаване на паричните средства, дължими като цена на имота.
Липсвал отчет за извършеното въз основа на упълномощаването и приемане
на отчета от упълномощителя.
Твърдял е и това, че имотът не представлявал лична собственост на
П.П.. Същият бил придобит по време на брака на родителите им и
представлявал СИО. В този смисъл счита, че е нищожно разпореждането,
извършено с дела на Г.Б., който е собствен на нейните наследници, тъй като
никой нямал право да се разпорежда с повече от притежаваните от самия него
права. Посоченото основание, според ищеца, служи за обявяване на
нищожност на разпоредителната сделка до размера на притежаваната от Г.Б.
идеална част.
Ответниците В.П.В. и И.Т.В. са оспорили исковете. Твърдят, че
ответникът В.П.В., по силата на оспореното пълномощно, бил валидно
упълномощен да получи продажната цена, да има право да договаря сам със
себе си и да декларира пред нотариуса, че сумата от 4000 лева е получена от
П.В.П., като му се отчете за извършеното. Упълномощителят е положил
пръстов отпечатък, като в забележка кметът на с. М.К., *** е посочил, че
горното е сторено поради старост и немощ. С договор за покупко-продажба
от 25.02.2019 г., оформен в нотариален акт № 16, том I, per. № 140, дело №
11/2019 г. на нотариус Е.К., peг. № 395 в регистъра на НК, П.В.П. чрез
пълномощника В.П.В. е продал на последния процесния недвижим имот, като
си запазил правото на ползване и обитаване на имота, срещу продажна цена
от 4000 лева, платена напълно и в брой от купувача на продавача в деня на
подписване на нотариалния акт. Считали са, че липсват доказателства, от
които да се установява, че П.В.П. е бил в невъзможност за осмисляне и
извършване на ежедневни дейности, както и че психичното му състояние не
му е позволявало да има годна психическа воля да извършва правни сделки,
както и към датата на сключване на упълномощителната сделка не е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си. Дори и да се приемело, че
3
към датата на извършване на едностранната сделка здравословното състояние
на упълномощителя е било до такава степен влошено и даващо основание да
се приеме, че същият е страдал от болест, което обуславя недееспособност,
искът бил предявен след смъртта на упълномощителя, поради което за
необходимо се явявало установяването, че преди смъртта на лицето е
поискано поставянето му под запрещение или доказателството за
недееспособността да произлиза от самата сделка, а ищецът не бил навел
подобни твърдения и не е представил доказателства в тази насока. Изложели
са и съображения по правото.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че с пълномощно със заверка на подписите, направена от Т.Т. - кмет на с.
М.К., ***, П.В.П. е упълномощил на В.П.В. да го представлява пред нотариус
като продаде от негово име собствения на упълномощителя недвижим имот -
дворно място, находящо се в с. М.К., ***, с площ от 1180 кв.м, а по скица от
1138 кв.м, съставляващо УПИ IX - 118, в квартал 15 по плана на селото,
утвърден със Заповед № 1216/06.07.1999г., при граници: улица, УПИ VIII -
117, УПИ XI - 118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в
това дворно място постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради,
масивен гараж, стопанска постройка - навес, като при продажбата да заяви, че
упълномощителят си- запазва правото на пожизнено и безвъзмездно право на
ползване и обитаване в имота. Приел е, че В.В. е упълномощен да получи
продажната цена, да има право да договаря сам със себе си и да декларира
пред нотариуса, че сумата от 4000 лв. е получена от упълномощителя преди
сделката, като да се отчете за извършеното. При подписването,
упълномощителят е положил пръстов отпечатък поради старост и немощ. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16, том I, peг. №
140, дело № 11/2019г., съставен на 25.02.2019г. от нотариус Е.К., с peг. № 395
на НК и с район на действие СтРС, ответникът В.П.В., действащ като
пълномощник на П.В.П., е продал на себе си посочения по-горе недвижим
имот за 4000 лв., която е получена от продавача преди сделката.
Първоинстанционният съд е приел също така, че по делото не се спори,
че преди смъртта на П.П. той не е бил поставен под запрещение, нито е била
започната процедура за това. А от разпитаните свидетели (с изключение на
показанията на свид. И.Д., които не са кредитирани) е установил, че месец
преди да почине П.П. се е залежал. В деня, когато кметът го е посетил, е бил
неконтактен, неадекватен, с блуждаещ поглед, не отговарял на никого. От
показанията на свид. Т.Т. - кмет на с. М.К. приема за установено, че
процесното пълномощно е било съставено предварително. Той изчел
съдържанието му на П. и след това му обяснил за какво става въпрос, след
което той казал „Да, той заслужава“. Свидетелят не останал с впечатление, че
състоянието на П. е било неадекватно. Свидетелят сам предложил
пълномощното да бъде подписано с отпечатък от палеца на П., и знаейки, че е
болен, предварително е взел мастило за тази цел.
Първоинстанционният съд е назначил и изслушал две съдебно
4
медицински експертизи, като вещите лица по първоначалната са дали
заключение, че към 25.02.2019 г. П. не е бил в състояние да изрази воля, като
с голяма степен на вероятност е да не е бил психически годен да разбира и
ръководи постъпките си, а от повторното - че е бил със силно ограничена
способност за целенасочени движения и с нарушена яснота на съзнанието.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че според чл.31,
ал.2 ЗЗД унищожението на договор, респ. на едностранна сделка не може да
се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор. Приел е, че в случая, от
заключенията на двете съдебно психиатрични експертизи, се установява, че
към релевантния момент, П.П. не е разбирал свойството и значението на
извършения правен акт, както и неговите последици, като в подкрепа на
изводите били и събраните по делото гласни доказателства. Приел е, че по
делото няма спор, че преди смъртта на П.П. същият не е бил поставен под
запрещение, но е бил недееспособен, като доказателствата за това произлизат
от оспорената упълномощителна сделка, защото в пълномощното е налице
волеизявление на упълномощителят, че има право да получи продажната
цена, а по- нататък в съдържанието на пълномощното се посочва, че
упълномощеният е овластен да декларира пред нотариуса, че сумата от 4 000
лв. е получена от упълномощителя преди сделката. Волеизявлението,
направено в пълномощното от наследодателя, свидетелствало за факта на
неразбиране на собствените си волеизявления, както и на неразбиране на
основните елементи на сделката, за която е съставено пълномощното - не е
разбирал кога и дали в действителност ще получи плащане като насрещна
престация за продажбата на собствения си имот. На второ място е приел, че
полагането на пръстов отпечатък е обстоятелство, което само по себе си води
до извод за ограничаване дееспособността му по време на сделката, което се
потвърждавало и от всички събрани по делото доказателства.
По втория иск – за обявяване на недействителността на договора за
покупко-продажба на процесния имот, първоинстанционният съд е приел, че
процесната сделка е извършена при ненадлежно упълномощаване, което води
до недействителността й спрямо ненадлежно представлявания, ако той не
потвърди действията на пълномощника. В случаите, когато към момента на
упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи
действията си, са налице основания за унищожаване на пълномощното по
реда на чл. 31, ал. 1 ЗЗД и при уважаване на такъв иск пълномощното отпада,
като в този случай договорът за покупко-продажба ще е относително
недействителен. Приел е също така, че в случая не съществува възможност за
потвърждаване на сделката от мнимо представлявания, тъй като той е
починал, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и опороченият договор следва да бъде прогласен за
нищожен поради липса на съгласие.
По отношение на третия иск - за прогласяване нищожност на
5
процесната прехвърлителна сделка по отношение на притежаваните от него
1/6 ид.ч. от имота, тъй като прехвърлителят се е разпоредил с повече от
притежаваните си права, е приел, че продажбата на чужда вещ обаче не
попада в обхвата на основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД. В тази част
решението не е обжалвано.
Решението в обжалваната му част е неправилно.
По делото не е спорно, че страните са братя. Баща им П.В.П. е починал
на 06.03.2019 г., а майка им преди това – на 16.01.1996 г. Приживе родителите
притежавали в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот -
дворно място, находящо се в с. М.К., ***, с площ от 1180 кв.м., а по скица от
1138 кв.м. , съставляващо УПИ IX - 118, в квартал 15, по плана на селото,
утвърден със Заповед № 1216/06. 07.1999г., при граници: улица, УПИ VIII -
117, УПИ XI - 118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118, заедно с изходящите се в
това дворно място постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради,
масивен гараж, стопанска постройка - навес, представляващи търпим строеж,
съгласно удостоверение № 1932- 35/06.02.2019г. на Община Стара Загора.
Бащата П.П. бил болен. На 25.02.2019 г. в дома му го посетил кметът на
селото с пълномощно, по силата на което П. упълномощава сина си В.П. да го
представлява пред нотариус като продаде от негово име собствения му
недвижим имот (процесния), като при продажбата да заяви, че
упълномощителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно право на
ползване и обитаване в имота. В.В. е упълномощен също така да получи
продажната цена, да има право да договаря сам със себе си и да декларира
пред нотариуса, че сумата от 4000 лв. е получена от упълномощителя преди
сделката, като да се отчете за извършеното. При удостоверяване на
волеизявлението упълномощителят положил пръстов отпечатък поради
старост и немощ. С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 16,
том I, peг. № 140, дело № 11/2019г., съставен на 25.02.2019 г. от нотариус
Е.К., с per. № 395 на НК и с район на действие СтРС, ответникът В.П.В.,
действащ като пълномощник на П.В.П., продал на себе си посочения по-горе
недвижим имот за 4000 лв., която била получена от продавача преди
сделката. По делото няма спор, че прехвърлителят не е бил поставен под
запрещение приживе и преди смъртта му не е било инициирано такова
производство.
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато
едната страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната
сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е
продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето
към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние
е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и
разумно, така че да може свободно, без външна намеса за формира и да
изрази волята си.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД унищожението на
договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло
6
да разбира или да ръководи действията си, не може да се иска след смъртта
му, освен ако доказателството за недееспособността произлиза от същия
договор. Тази законова норма изисква недееспособността да произтича от
съдържанието на самия договор, като сключването му да е лишено от
всякаква житейска и правна логика, а съдържанието му да съдържа
неразбираеми, взаимно изключващи се и противоречиви клаузи и налудни
мотиви, както и клаузи, налагащи невъзможни забрани или безсмислени
изисквания и др., т.е. самият договор да свидетелства за неспособността на
страната да действа разумно. Няма съмнение, че това правило е еднакво
приложимо и по отношение на едностранните сделки – арг. чл.44 ЗЗД.
В случая искът е предявен от наследник на упълномощителя и затова
съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗЗД унищожаване на пълномощното,
след като преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение,
може да се иска, само ако доказателството за недееспособността произтича от
същия акт. Както бе посочено по-горе, между страните не се спори, че
приживе на наследодателя не е имало висящо съдебно производство за
поставянето му под запрещение. Не е налице и втората хипотеза на този
законов текст. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 2
ЗЗД изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия
договор, респ. на едностранната сделка. След прочит на процесното
пълномощно настоящият състав приема, че в съдържанието му липсват
елементи, които да свидетелстват или създават предположение за
недееспособност на продавача. Двете вменени задължения за упълномощения
– да получи продажната цена и да декларира пред нотариуса, че сумата от
4000 лв. е получена преди сделката, не си противоречат. Това са различни
действия и те могат да бъдат извършени в различно действие. Не е
задължително сумата за цената на продавания имот да бъде предадена
непременно пред нотариуса. Това може да стане и предварително, както в
случая е посочено. Тогава пред нотариуса следва да бъде заявено, че сумата е
получена преди сделката. В случая е видно, че упълномощителят не е
декларирал в пълномощното, че вече е получил цената, за да се приеме, че са
налице взаимно изключващи се клаузи. Ясна е и продажната цена – 4000 лв.,
и това е видно от съдържанието на пълномощното. Друг е въпросът, че
действащото законодателство не установява никакви общи изисквания за
необходимо съдържание на пълномощното, с оглед валидността както на
самата упълномощителна сделка, така и на последващите я разпоредителни
сделки или действия. Упълномощаването е винаги валидно, стига да не
нарушава изрична повелителна норма на закона или да не накърнява добрите
нрави (чл. 9, вр. чл. 44 ЗЗД). Няма никакво основание и за тълкуване на
закона, според което да се изисква още в пълномощното да са посочени
конкретни по вид разпоредителни сделки или действия, техни съществени
елементи, включително – цена (стойност) и конкретно имущество – предмет
на разпореждането, или лице, което да го придобие или да се облагодетелства
от него (ТР №5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС). Упълномощителят може,
7
но не е длъжен да посочи в пълномощното както само една или повече
конкретни разпоредителни сделки или действия; да определи параметрите на
един, повече или на всички техни елементи (съществени, допълнителни или
естествени), така и да посочи точно определена цена или в дадени граници; да
посочи едно или друго свое имущество и пр. Продажната цена може да бъде
посочена по различни начини, стига това да е достатъчно ясно и
непротиворечиво. В случая пълномощното е съставено по обичаен начин и
съдържа обичайни изрази. В него липсват думи и изрази, които го правят
неразбирамо и неясно, поради което не може да се направи извод, че при
извършване на сделката наследодателят не е разбирал свойството и
значението на постъпката си и не е могъл да ръководи действията си.
Неоснователно се претендира от ищеца, че тежкото здравословно
състояние на прехвърлителя е основание за унищожаване на пълномощното,
тъй като той не е бил в състояние да формира и изрази каквато и да е воля.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл.31, ал.2, пр.2 ЗЗД основанията за
недееспособността на упълномощителя трябва да следва от самото
пълномощно, а не от други обстоятелства, независимо дали те са установени
по делото или не. В този смисъл въззивният съд намира за ненужно да прави
самостоятелна преценка на гласните доказателства и на заключенията на
двете съдебномедицински експертизи. Те не могат да се считат за
доказателства за недееспособността на упълномощителя, произтичащи от
сделката по смисъла на посочения по-горе текст от закона. В тази връзка
съдът не следва и да изследва причината за полагане на пръстов отпечатък
върху пълномощното вместо подпис. Този факт също не е доказателство за
недееспособността на лицето, както е приел първоинстанционният съд.
Подписът, респ. пръстовият отпечатък следва текста на документа и е
доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от
посоченото за негов автор лице. Подписът не представлява част от
насрещните изявления на страните по договора, които определят неговото
съществено и несъществено съдържание, като не може да служи като
доказателство за това дали към момента на сключването му страната не е
могла да разбира или ръководи действията си. Допуснатите при полагането на
подписа нарушения, ако са такива, че да доведат до липсата му, ще се отразят
на спазването на формата на договора, но няма да доведат до неговата
унищожаемост по реда на чл. 31 ЗЗД. Горепосочените правила важат както за
договорите, така и за едностранните сделки по силата на чл. 44 ЗЗД. С оглед
на това начинът на изпълнение на подписа при едностранната сделка - чрез
полагане на пръстов отпечатък, не представлява част от съдържанието на
сделката, подлежаща на преценка от съда при проверка на условието по чл.
31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и при предявен иск на това правно основание (положен от
лицето, вместо подпис, пръстов отпечатък) не може да се счита за
доказателство за недееспособността на лицето, произтичащо от сделката по
смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Приетите от въззивният съд разрешения се
подкрепят в практиката на ВКС – Р-73-2018 г., ІІІ г.о.; Р-305-2020 г., ІV г.о.
8
Неоснователнността на иска за унищожаване на пълномощното влече и
неоснователност на иска за обявяване на относителната недействителност на
процесния договор за покупко-продажба, тъй като това е основанието за тази
недействителност, твърдяно в исковата молба. Само при унищожаване на
упълномощителната сделка сключеният въз основа на нея последващ договор
ще бъде висящо недействителен, като сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, и не поражда целените с него
правни последици – ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че
предявените искове са основателни, което с оглед на гореизложените
съображения е необосновано от фактическа и правна страна и е довело до
постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а спорът - решен в противен смисъл. Следва да бъде постановено
ново решение по съществото на гражданско правния спор, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени на посочените в исковата молба
основания като неоснователни.
С оглед изхода от спора решението следва да бъде отменено и в частта
за разноските. На ответниците следва да се присъдят направените пред двете
инстанции разноски общо в размер на 3475 лв., 3000 лв. от които за
възнаграждение за един адвокат пред двете инстанции, 400 лв. за
възнаграждение на повторната съдебномедицинска експертиза и 75 лв. за
платената държавна такса.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260557 от 17.06.2021 г., постановено по гр.д. №
2269/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта с която е
унищожена на основание чл. 31, ал.2, пр.2 ЗЗД упълномощителна сделка,
извършена от П.В.П., починал на 06.03.2019 г., с последен постоянен адрес в
с. М.К., ***, в полза на В.П.В., ЕГН **********, от гр. С.З., ***,
материализирана в пълномощно от 25.02.2019 г. със заверка на подписите под
рег.№ 05/25.02.2019 г., том III, и заверка на съдържанието под рег.№
06/25.02.2019 г., том III, извършени от кмета на с. М.К., ***, и в частта с
която е прогласена нищожността по иска на М.П.В., ЕГН **********, от с.
М.К., ***, против В.П.В., ЕГН **********, и И.Т.В., ЕГН **********,
двамата от гр. С.З., ***, на договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 25.02.2019г., обективиран в н.а. № 16, том I, per. № 140, дело № 11/2019г. ,
на Нотариус Е.К., с peг. № 395 на НК и с район на действие СтРС, за 2/6 ид.ч.
от дворно място, находящо се в с. М.К., ***, с площ от 1180 кв.м., а по скица
от 1138 кв.м., съставляващо УПИ IX - 118, в квартал 15, по плана на селото,
утвърден със заповед № 1216/06.07.1999г., при граници: улица, УПИ VIII -
117, УПИ XI - 118, УПИ X-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в
9
това дворно място постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради,
масивен гараж, стопанска постройка - навес, представляващи търпим строеж,
като сключен при липса на съгласие, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по чл.31, ал.2, пр.2 ЗЗД от М.П.В., ЕГН
**********, от с. М.К., *** срещу В.П.В., ЕГН **********, от гр. С.З., ***
иск за унищожаване на упълномощителна сделка, материализирана в
пълномощно от 25.02.2019г. със заверка на подписите под рег.№
05/25.02.2019г., том III, и заверка на съдържанието под рег.№ 06/25.02.2019г.,
том III, двете заверки осъществени от Кмета на с. М.К., С.З..
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.В., ЕГН **********, от с. М.К., *** от
против В.П.В., ЕГН **********, и И.Т.В., ЕГН **********, двамата от гр.
С.З., ***, иск за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 25.02.2019 г., обективиран в н.а. № 16, том I, per. № 140,
дело № 11/2019г. на нотариус Е.К., с peг. № 395 на НК и с район на действие
СтРС, М.П.В., ЕГН **********, от с. М.К., *** до размера на 2/6 ид.ч. от
дворно място, находящо се в с. М.К., ***, с площ от 1180 кв.м., а по скица от
1138 кв.м., съставляващо УПИ IX - 118, в квартал 15, по плана на селото,
утвърден със Заповед № 1216/06.07.1999г., при граници: улица, УПИ VIII -
117, УПИ XI - 118, УПИ X-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в
това дворно място постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради,
масивен гараж, стопанска постройка - навес, като сключен при липса на
съгласие.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М.П.В., ЕГН **********, от с.
М.К., ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В., ЕГН **********, и И.Т.В., ЕГН
**********, двамата от гр. С.З., ***, сумата от 3475 лв. за направените пред
двете инстанции деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10