Р
Е Ш Е
Н И Е
№
……........./.…..11.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври
през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10595 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 67934 от 18.03.2019 г. постановено по гр.д. №
54742/2017 г. на СРС, 71 състав, са осъдени
А.П.Г. и М.С.П., да заплатят разделно
/по 1/ 2 всеки/ на „Т.С.” ЕАД, сумата от
4753,81 лева за доставена в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, бл. ********, като са отхвърлени
исковете за горницата за пълния заявен размер от 5550,30 лева и сумата от 29,23
лева - за разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2015г. - 30.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 09.08.2017г. до окончателното
плащане, както и да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 621,43
лева - разноски за производството, като с решението са отхвърлени изцяло предявените
осъдителни искове по чл. 86 ЗЗД за заплащане разделно /по 1/ 2 всеки/ на сумата
от 367,61 лв. -лихва за забава върху главното вземане за ТЕ, изтекла в периода
от 14.09.2014г. до 28.10.2016г. и сумата 3,86 лв. - законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, изтекла в периода от 14.09.2014г. до
28.10.2016г. С решението съдът се е произнесъл и относно
разноските по чл.78, ал.1 и чл.78, а.3 от ГПК. Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕАД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.”
ЕАД, в частите,
в които исковете му срещу ответниците са били отхвърлени и за разноските като
последица от това. Излагат се
доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и несъобразяване с чл.31, ал.2 от ОУ за продажба
на ТЕ, и със заключението на съдебно-счетоводната
експертиза /ССчЕ/ и съдебно-техническата ексепритза /СТЕ/. Излага и
оплаквания, че ответникът не е доказал че имотът е придобит по
време на брака.
Ответниците оспорват
жалбата с писмен отговор чрез пълномощниск адв.Р.Р., претендират разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваната част-допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частта, в която
предявените осъдителни искове са били уважени срещу всеки от ответницитерешението на СРС
като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка за
допустимост и правилност.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
На основание
чл.289-300 от ГПК въззивният съд е задължен да приеме, че между страните по
стора съществува облигационна връзка по доставка на ТЕ за битови нужди при
договор при Общи условия, обвързващи ответниците като съсобственици на жилище в
топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за дължимост от тях поравно8 по 1/
2/ на сумата общо 4753,81 лева за
доставена в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия и за 29,23
лева за услугата дялово разпределение.
За отхвърлената част
от главницата над 4753,81 лева до предявения размер 5550,30 лв. исковете срещу
двамата ответници са приети за неоснователни, на база приетитя експертизи, сочещи
сумата 4753,81 лева за доставена в
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия . С решението СРС не е излагал мотиви за
прихващане с минали задължения, нито е излагал мотиви част от жилището да е
ридобито в режим на СИО. Въпреки това
въззивният съд намира това оплакване с въззивната жалба на ищеца за
неоснователно. Съгласно чл.32, ал.4 от приложимите ОУ, одобрени през 2013 г., се допуска
възможността за прихващане със стари ликвидни и изискуеми задължения, но само
при условие, че за следващ период при изравнението се установи, че абонатът е
заплатил в по-голям размер суми за ТЕ. В случая за исковия период се установи,
че няма задължение реално за ТЕ, а само прогнозно начисление на цена на ТЕ,
каквато реално не е потребявана, т.е. няма след изравнението сума, която да се
връща на потребителя. Отделно от това, дори и да имаше надплащане за исковия
период, то ищецът не може да прихваща със сумите, реално платени в повече за
исковия период, стари задължения отпреди исковия период. Отвениците са
обикновени съсобственици по договор за придобиване на недвижим имот по реда на
ЗТСУ /отм./ и отговарят по равно, разделно, за цената на потребената ТЕ.
По отношение на отхвърлените изцяло искове за
лихви за забава върху главниците за ТЕ и за дялово разпределение, с въззивната
жалбла няма конкретни оплаквания, същата в тази част е бланкета, при което, и
след като не се установи нарушение на императивни материално правни норми при
служебната проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема, че решението в
тези части е правилно и препраща към мотивите му съгласно чл.272 от ГПК.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, решението в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и в частта
за разноските, определени според изхода на спора.
По разноските за въззивната
инстанция: Разноски
на въззивника-ищец не се дължат предви изхода на спора. Ответниците не са
доказали да са направили разноски пред въззивния съд.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67934 от 18.03.2019 г. постановено по гр.д. №
54742/2017 г. на СРС, 71 състав, в обжалваните части, в които са били
отхвърлени предявените искове, вкл. и в часттите за разноските.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски
по чл.78, ал.1 от ГПК и по чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.