МОТИВИ към присъда по НОХД № 517/2016г.
Подсъдимият В.А.Д. *** е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б ”а” от НК, подробно описано по време, начин и място в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен, като на основание чл.371, т.2 от НПК изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното
и моли съда за минимално наказание. Твърди, че взел инкриминираната вещ –
мобилен телефон, тъй като около мястото нямало никой. После чул викове да
остави телефона, при което се уплашил и изхвърлил вещта. По-късно се върнал на
мястото и намерил телефона, като след няколко дни го продал.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
През 2015г. св.Р.М.Е.
*** закупил мобилен телефон „НТС one M8“, който подарил
на дъщеря си Е.Р.М.. Последната започнала да ползва телефона по предназначение,
като поставила в апарата СИМ карта на
мобилния оператор „М тел“.
На 17.10.2015г. св.Е.М.
и св.Н.Н. посетили парк „Простор“ в гр.Кърджали, като
след разходка из алеите се придвижили до останките на стария ресторант
„Простор“, като седнали на стълбите пред ресторанта. Малко по-късно св.Е.
оставила на мястото якето си и горе описания мобилен телефон с поставената в
него СИМ карта, след което със св.Н. започнали да се разхождат в наоколо, като
не се отдалечавали значително от вещите. В същия момент в парка се намирал и подс.В.Д., който приближавайки се към ресторанта забелязал
поставените на стълбите яке, мобилния телефон и намиращите се в близост две
лица. Подсъдимият се възползвал от момент, в който свидетелите се прегръщали и
не гледали към мястото, при което взел мобилния телефон и се отдалечил тичайки.
Е.М. и Н.Н. забелязали бягащия В.Д. и веднага се
отправили към вещите на свидетелката, където констатирали, че телефонът липсва.
Е. съобщила за кражбата на своя баща, който депозирал жалба по случая до
Началника на РУ-Кърджали.
Няколко дни след
това подсъдимият предложил на св.С.С.К. ***, който
бил негов племенник, да закупи телефона за сумата от 40лв., като свидетелят
приел предложението. К. предоставил телефона на съпругата си, която го ползвала
около 15 дни, след което, поради нуждата от финансови средства св.С. продал
телефона на св.М.Г.М. *** за сумата от 115лв. Последният, след като ползвал
телефона няколко седмици го препродал на св.Н. *** за сумата от 365лв. Св.К.
ползвал телефона до 16.02.2016г., на която дата го предал с протокол за
доброволно предаване на разследващ полицай при РУ-Гоце Делчев. С разписка от
28.03.2016г. мобилен телефон „НТС one M8“ с IMEI 357871059838923, е бил върнат на свидетелката Е.М..
Тази фактическа обстановка се потвърди
и прие от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК, с оглед признанията на подсъдимия
по реда на чл.371, т.2 от НПК, които изцяло се подкрепят от събраните на ДСП №645/2015г. по описа на РУ - Кърджали
гласни и писмени доказателства, включ. протоколи за следствени
експерименти от 24.03.2016г., ведно с фотоалбум към тях, протоколи за разпознаване
на лице, показанията на свидетелите Н.Н., М.М., Р.Е., Е.М., С.К. и Н. К., както
и заключението на вещото лице В.Д., които са непротиворечиви, логични и взаимно
допълващи се.
Видно от заключението на вещото лице по
извършената стоково оценителна експертиза, отнетия от владението на Е.Р.М. мобилен телефон „НТС one M8“ с поставена в него СИМ карта на „Мтел“
е на стойност 552.06лв.
С оглед горе приетата
за установена фактическа обстановка съдът намира, че:
подсъдимият В.А.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б ”а” от НК и
следва да бъде признат за
виновен и осъден за това, че на 17.10.2015г. в гр.Кърджали, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи
– 1бр. мобилен телефон „НТС
one M8“ на стойност
542.06лв. и СИМ карта на „Мтел“ на стойност
10лв., всичко на обща стойност 562.06лв., собственост на Р.М.Е. ***, от владението на
Е.М.Е. ***, без нейното съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои
Деянието
е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б ”а” от НК, предвид предходното осъждане на подсъдимия за извършено умишлено
престъпление от общ характер и наложеното му наказание „лишаване от свобода” за
срок от 2 години и 8 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване в
затвор с Присъда №144/12.07.2012г. на РС-Кърджали по НОХД №574/2012г. – в сила
от 28.07.2012г., като е осъществено при форма на вината пряк умисъл-деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е целял настъпването на
престъпните последици.
Съдът не кредитира показанията на
подсъдимия в частта им, относно твърденията, че при отнемането на телефона,
наоколо нямало други лица, като чул викове и се изплашил, при което изхвърлил
мобилния телефон и избягал, като се върнал след три дни и открил телефона,
който по-късно продал. Тези твърдения на подсъдимия са крайно нелогични и
взаимно противоречащи се, като не кореспондират с показанията на свидетелите Е.М.
и Н.Н., поради което настоящия съдебен състав ги
намира за недостоверни и плод на защитна позиция на дееца, целяща да смекчи
отговорността му. В тази връзка, видно от показанията на цитираните свидетели,
същите възприели лицето, което се отдалечило от вещите на Е. и след като
констатирали, че липсва мобилния телефон на свидетелката и портфейла й започнали
да го търсят из парка, но не го открили, като на по-късен етап от разследването
В. Д. е разпознат от св.Н.. На следващо
място, крайно нелогично е подсъдимият да е изхвърлил мобилния телефон и да го е
потърсил едва след три дни, при което да е открил същия в парк „Простор“, както
с оглед изминалия период от време, така и предвид спецификата на терена и
наличието на множество растителност.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК-законност и
индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
обществената опасност на
престъплението е от среден характер, предвид осъществения престъпен резултат –552.06лв.;
обществената опасност на подсъдимия В.Д.
е висока от една страна, с оглед на обремененото му съдебно минало и лошите
характеристични данни, и сравнително ниска от друга предвид направените
самопризнания на досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното,
тежкото му материално положение и
обстоятелството, че е възстановил на пострадалата сумата от 10 лв.,
представляваща стойността на отнетата СИМ карта / л.100-1001 от ДСП/.
При тези данни съдът счита, че наказанието
на подс.В.Д. за извършеното от него престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 от НК, следва да бъде определено при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и най-ниския размер на предвиденото в
текста на закона /чл.196, ал.1, т.1 от НК/ наказание "лишаване от
свобода" би се оказал несъразмерно тежък в конкретния случай, поради което
и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, което поради наличието на
формални пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК – предходните осъждания на
наказание „лишаване от свобода“, следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг” режим в затвор на основание чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да
се отбележи, че по отношение на Д. са налице едновременно предпоставките на
чл.58а, ал.1 от НК и чл.55 от НК, но доколкото приложението на втората
разпоредба се явява по-благоприятно за дееца, то на основание чл.58а, ал.4 от НК наказанието на подсъдимия следва да бъде определени по реда на чл.55, ал.1,
т.1 от НК.
Престъплението
предмет на настоящето наказателно производство е осъществено от В.Д. преди
влизането в сила на одобреното от съда споразумение от 13.11.2015г. по НОХД №1014/2015г.
по описа на КРС, респ. деянията по НОХД №517/2016г. на КРС и НОХД №1014/2015г.
на КРС са осъществени от подсъдимия при условията на реална съвкупност, поради
което настоящия съдебен състав намира, че са налице условията на чл.25, ал.1
във вр. чл.23, ал.1 от НК и на В.А. следва да бъде
определено едно общо наказание, измежду наложеното със споразумение от 13.11.2015г. по
НОХ №1014/2015г. по описа на РС-Кърджали и настоящата присъда по НОХД
№517/2016г. на РС-Кърджали, по – тежкото от двете, а именно: „лишаване от
свобода“ за срок от 12 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим в затвор.
На
основание 25, ал.2 от НК следва при изтърпяване на определеното общо наказание
да бъде приспаднато изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД
№1014/2015г. по описа на РС-Кърджали.
При този изход на делото следва подсъдимият да бъде
осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Кърджали деловодни разноски в размер на 59лв.
Съдът
счита, че така определеното наказание по вид, размер и режим на изтърпяване,
напълно отговаря на извършеното и ще
осъществи целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: