МОТИВИ към
присъда по н. о. х. д. № 35
/ 2016 г. по
описа на Районен съд – гр. Сливница
Районна прокуратура – гр. Сливница е
внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия Й.С.М., роден на *** г. в гр. К., Б. област, живущ ***, Б. област, българин, български гражданин,
разведен, осъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН **********, за това,
че на 06.01.2016 г. около 13.00 часа на ГКПП – Калотина, обл. С., на трасе „Изходящи
автобуси”, е направил опит да излезе през границата на страната без разрешение
на надлежните органи на властта, като деянието му е останало недовършено по
независещи от волята му причини – престъпление по чл.279, ал.1, пр.2 във връзка
с чл.18, ал.1, пр.1 НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия Й.М., като счита, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства може да се направи категоричен и непротиворечив извод за това, че
подсъдимият Й.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и моли да бъде признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, пр.2 във връзка с
чл.18, ал.1, пр.1 НК. По отношение на наказанието, представителят на държавното
обвинение изразява становище, че то следва да бъде определено при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, като се има предвид обремененото съдебно
минало на подсъдимия.
Подсъдимият
Й.С.М. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Служебният защитник на подсъдимия Й.М., адв.
Г. от САК, заявява, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че подзащитния му е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Защитата изтъква, че обвинението е изградено върху
показанията само на един свидетел, които са недостатъчни, за да подкрепят
обвинителната теза. Поради това адв. Г. моли подзащитния му да бъде признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинеине.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Й.С.М.
е роден на *** г. в гр. К.,
Б. област, живее в с. В., Б. област. Същият е българин, български
гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, безработен. Видно от
приложената справка за съдимост е, че подсъдимият многократно е осъждан, като с
влязла в сила на 17.07.2015 г. присъда № 9/15.04.2015 г. по н.о.х.д. № 324/2014
г. по описа на РС – гр. Поморие, е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.346, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години. Наказанието по тази
присъда не било приведено в изпълнение, тъй като подсъдимият М. не бил открит
на адреса си. За целта бил обявен за общодържавно издирване с мярка „задържане
под стража” и спрямо него била наложена „забрана за напускане на страната” по
реда на чл.75, т.3 ЗБДС.
На 06.01.2016
г. около 13.00 часа подсъдимият М. се намирал на ГКПП – Калотина, на трасе
„Изходящи автобуси”, движейки се пеша по трасето. Без да премине гранична
проверка той се насочил към бариерата на граничния пункт с цел да премине
границата на страната в посока към Р Сърбия. В този момент подсъдимият бил
забелязан от св. В.М.Г. на длъжност младши инспектор на ГКПП – Калотина. Св. Г.
се приближил към подсъдимия, който вече бил преминал от другата страна на
бариерата и го попитал какво прави. Последният обяснил, че трябва да занесе
документ на свой приятел в Р Сърбия и показал на св. Г. лист с текст на
испански език. Граничният служител поискал от подсъдимия М. документ за
самоличност, но той се обърнал в обратна посока и започнал да бяга към
вътрешността на страната. Св. Г. го последвал и след около двеста метра успял
да го настигне в района на сградата на Митнически пункт – Калотина. Подсъдимият
бил отведен в помещение за контрол, където представил на граничните полицаи
документ за самоличност. При направена справка било установено, че подсъдимият
е обявен за общодържавно издирване и има забрана за напускане на страната.
Подсъдимият бил задържан и за установеното нарушение бил съставен
обстоятелствен протокол.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
показания на свидетеля В.М.Г., дадени входа на съдебното следствие и останалите
документи, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, прочетени и
приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: препис от присъда 9/15.04.2015 г. по
н.о.х.д. № 324/2014 г. по описа на РС – гр. Поморие (л.6-7 от ДП); справка за
регистрация (л.8-9 от ДП); обстоятелствен протокол (л. 11 ДП); справка за
съдимост (л. 21-24 ДП).
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля В.М.Г., тъй като в тези показания не
са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни,
като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетеля
факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката
чрез способите по НПК на показанията на свидетеля В.М.Г., който е лице
незаинтересувано от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът
констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В показанията си
свидетелят възпроизвежда обстоятелства, възприети от лично и непосредствено от
него и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на
осъществяването му, авторството, механизма на деянието. В частност св. Г.
твърди, че процедурата за проверка
на трасе „Изходящи автобуси” се извършва
в салон, в който пътниците влизат непосредствено след като слязат от автобусите
и когато излязат от помещението вече се намират след бариерата. Конкретно за
подсъдимия свидетелят заявява, че когато е видял подсъдимия, той се е намирал на
това трасе на ГКПП – Калотина, но след помещението за докуметна проверка и се е
насочил към преминаване на държавната граница с Р Сърбия. Св. Г. обяснява, че
подсъдимия М. не е преминал през помещението за проверка, а при поискване на
документ за самоличност е побягнал в посока към вътрешността на страната и е
задържан след преследване. Последният е бил на територията на граничен
контролно пропускателен пункт, където се осъществява проверка на лицата и
автомобилите, преминаващи държавната граница непосредствано за напускане на
страната. От анализа на свидетелските показания с останалите доказателства по делото
се установява обективната страна на престъплението по чл. 279, ал. 1, пр.2 във
връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият Й.С.М.
и което е довършено с факта на пряко и непосредствено насочване към преодоляване
на граничните мерки и препятствия за преминаване през границата на страната на
определеното за това място, но при липсващо разрешението на надлежните органи
на властта. С оглед принципа на непосредственост съдът кредитира като
достоверни показанията на свидетеля В.М.Г., чрез които се възпроизвеждат преки
първични доказателства. Показанията на посочения свидетел, съпоставени с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото
обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство.
Съдът не
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия Й.С.М.. Съдът не даде вяра на твърденията
на подсъдимия М. в частта им относно обстоятелството, че целта на отиването му
на ГКПП – Калотина е да предаде документи на свой познат, който трябвало да
напусне страната с автобус и тъй като подсъдимия изпуснал автобуса при
тръгването му от гр. София се опитал да го настигне по пътя, но не успял и
отишъл да потърси своя познат на трасето за излизащите от страната автобус.
Обясненията на подсъдимия в тази им част
не са достоверни и като такива не следва да бъдат кредитирани – в тях е
обективирана една защитна версия, която е изолирана и не се подкрепя от
останалите, събрани по делото доказателства, а се оборва и опровергава от тях
по несъмнен и категоричен начин и най – вече от показанията на св. Г.. Съдът не
даде вяра на обясненията на подсъдимия досежно посоченото обстоятелство и
защото те се опровергават от собственото му поведение при поискването на
документ за самоличност от страна на граничния служител, изразяващо се в
побягване към вътрешността на страната и спиране едва след като е бил настигнат
от св. Г.. Тези действия на подсъдимия свидетелстват, че той е бил наясно с
факта, че спрямо него има влязла в сила осъдителна присъда, чието изпълнение е
било осуетено от него и че с предоставянето на документ за самоличност това обстоятелство
ще бъде установено след проверка от страна на контролните органи, тъй като е
бил обявен за общодържавно издирване.
В останалата
им част досежно обстоятелството, че на 06.01.2016 г. действително се е намирал на ГКПП – Калотина, на трасе „Изходящи
автобуси”, между автобусите в непосредствена близост до бариерата и се е
придвижвал пеша към нея, съдът възприема като достоверни обясненията на
подсъдимия Й.С.М., тъй като те се подкрепят от останалите събрани, проверени и
кредитирани от съда доказателства - намират потвърждение в показанията на
свидетеля Г., на които настоящия състав даде вяра.
При така
възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи
от правна страна:
Въз
основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият Й.С.М. на 06.01.2016 г. около
13.00 часа на ГКПП – Калотина е направил
опит да излезе през границата на страната от Република България в Република
Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му е
останало недовършено по независещи от волята му причини, като по този начин е осъществил от обективна
и субективна страна състава на
престъплението по чл.279, ал.1, пр.2 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК.
От обективна
страна безспорно се установява, че подсъдимият Й.С.М. на 06.01.2016 г. около 13.00
часа на ГКПП - Калотина се е насочил пряко и непосредствено към преодоляване на
граничните мерки и препятствия при липсващо разрешение на граничните органи.
Причина изпълнителното деяние на подсъдимия да остане в стадия на опита е, че
служителят на гранична полиция е установил предприетите от него действия и той
е бил задържан след като се е опитал да избяга, което е признак от обективната
страна състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.2-ро във връзка с чл.18,
ал.1, пр.1 НК.
Непосредствен
обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване
на установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона.
От субективна
страна подсъдимият Й.С.М. е извършил посоченото деяние при единствено
възможната форма на вината при опит за извършване на престъпление - пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние – пряко насочване към преминаване границата на страната без да
има надлежно разрешително за това. Подсъдимият е предвиждал конкретните
общественоопасни последици от деянието си и е искал настъпването им. Анализът
на действията на подсъдимия сочат за наличието на представи у същия за липсата
на надлежно разрешение за преминаване на границата на страната, т.е. за
наличието на пряк умисъл на подсъдимия Й.С.М.. За да достигне до този извод,
съдът отчете безспорно установения факт, че подсъдимия се е намирал на граничен
контролно – пропускателен пункт, на територията на който се осъществява
специален режим на пропуск и охрана, но макар и намиращ се на определено за
преминаването на държавната граница място, подсъдимият не е имал разрешението
на надлежните органи на властта за преминаването на границата, тъй като се е
укривал от тях. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимия Й.С.М.
съзнаването на общественоопасния характер на деянието
обхваща всички обективни признаци от престъпния състав. От анализираното и
безспорно установено поведение на подсъдимия следва, че той е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на своето деяние и е искал това.
С оглед на
изложеното, съдът намери, че подсъдимият Й.С.М. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.2-ро във връзка с чл.18, ал.1,
пр.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на
основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 54, ал.1
от НК го осъди на “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест)
месеца и “глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
След извършената
преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и
отговорността на подсъдимия Й.С.М. обстоятелства съдът констатира, че в
конкретния случай не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. В рамките на приетата
квалификация на деянието при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й.М.,
съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. За да определи вида на наложеното на подсъдимия М. наказание, а
именно “лишаване от свобода“, съдът намира, че с оглед конкретиката на
престъпното деяние и обществената опасност на същото, целите на наказанието по
чл. 36 НК могат да бъдат реализирани
именно посредством посочената санкция “лишаване от свобода“. След цялостната
преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието
и на подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства, на подбудите за извършването на деянието, съдът определи размера
на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден в закона.
Съдът приема,
че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена
опасност на същото и на дееца и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения, е наложително той да изтърпи ефективно
наложеното му наказание “лишаване от свобода“, като на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС подсъдимия М. следва да изтърпи наказанието 1 (една) година и 6 (шест)
месеца “лишаване от свобода” при първоначален „СТРОГ” режим.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: