Р Е Ш Е Н И Е
№249
гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10220 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021
г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Вселена 2017“ ЕООД – град Елена, обл.
Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. В.Д. от ВТАК, е обжалвал решение №17 от 28.6.2021 година,
постановено по НАХД №139 по описа на Еленският районен съд за 2021 година като неправилно. Касаторът намира
решението на съда за неправилно, тъй като е нарушен закона - касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оплакванията в жалбата са групирани в
две групи. Първата група оплаквания се отнася до неправилно прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвид конкретните установени по делото
обстоятелства, според които непълнолетното лице Ния Георгиева е била наета от
касатора след съгласието на баща си и след многократно полагане на труд за
касатора при надлежно разрешение от Инспекция по труда за това в предходни
периоди и липса на вредни последици. Втората група оплаквания касаят
неправилната преценка на съда досежно липсата на нарушаване от страна на
наказващия орган на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН. След като органите на
Инспекцията са констатирали, че деянието, за което е образувано производството,
представлява престъпление, то е следвало то да бъде прекратено, а материалите
да се изпратят на прокурор, без да се издава наказателно постановление.
Недопустимо е за едно и също деяние да се водят административно-наказателно и
наказателно производства. В открито заседание поддържа оплакванията си чрез
процесуалния си представител. Претендира разноски.
Ответникът
по касация, Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, в представения по
делото писмен отговор отрича основателността на касационната жалба и претендира
сторените разноски, прокурорът дава заключение за правилност на обжалваното
решение.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно
постановление №04-001233/12.10.2020 година на директора
на ДИТ – Велико Търново, с което за нарушаване на чл.303, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция на касатора от 1500 лв. на
основание чл.414, ал.1 от КТ вр. с чл.416, ал.5 от КТ. Осъдил е касатора
на разноски в размер от 120 лв.
За да
постанови този правен резултат съдът, след обсъждане на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, вкл. и тези, които са били по предоставената му
административно-наказателна преписка, е приел, че както АУАН, така и НП са
издадени при стриктно спазване на административно-наказателните правила, като и
двата акта отговорят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН от формална
страна. Приел е и, че е налице неправомерно поведение, което се вписва в
приложения от административно-наказващия орган състав, като обстоятелствената
част от процесното пред съда постановление е достатъчно подробна и ясна. Съдът
е отхвърлил възражението на настоящият касатор досежно института на чл.28 от ЗАНН. Аргументирал е, че липсват доказателства, обосноваващи извод за по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с типичния случай на такива
нарушения. Посочено е и, че в случая става въпрос за деяние с висока обществена
опасност. По отношение на прилагането на чл.33 от ЗАНН съдът е изтъкнал, че при
наличие на престъпление се търси наказателна отговорност по НК от конкретно
физическо лице поради личния характер на тази отговорност. В случая става
въпрос за прилагане на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, която визира безвиновна
отговорност на дружеството касатор като работодател по смисъла на КТ. При това
положение според съда в конкретният случай липсва лице, от което за едно и също
деяние да се търси и наказателна и административнонаказателна отговорност.
Най - сетне, съдът е
приел и, че е неприложим института на чл.415в, ал.1 от КТ. В разрез със съжденията си досежно субекта на
отговорността, съдът е посочил в това отношение, че за приемането на работа на
лице, което не е навършило 18 години, законодателят е предвидил наказателна
отговорност по чл.192а от НК, при което е налице законодателна оценка за
засягането на обществените отношения от този вид. Всъщност при проверката се
констатирало, че от касатора било наето на работа още едно непълнолетно лице,
за което също не било издадено разрешение от Дирекция “Инспекция по труда” във
Велико Търново. Самото нарушение не можело да се отстрани, поради което не може
да се приеме, че са налице предпоставките по чл.415в от КТ.
Решението е частично неправилно.
Според обстоятелствената
част на наказателното постановление, при проверката на дружеството касатор в
качеството му на работодател по смисъла на КТ, е бил представен трудов договор
№35 от 28.06.2020 година, който е бил сключен с непълнолетното лице Н.Г.М./на
17 години към този момент/. Констатирано е, че това лице е постъпило на работа
на следващия ден - 29.06.2020 година. Констатирано е и, че за това лице няма
разрешение от компетентната инспекция по труда във Велико Търново. Прието е, че
нарушението е извършено на 29.06.2020 година, в обекта на контрол - пицария
“Елена”, стопанисвана от касатора. Посочено е бланкетно, че наказващият орган,
като се е ръководил от тежестта на нарушението, подбудите за извършването му
/които са ирелевантни поради конкретният субект на нарушението/, обществената
опасност и нарастващата динамика на този вид нарушения при равно третиране на
нарушителите, не намира причини да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Всъщност, както се
установява от събраната от районния съд преписка, действително на 28.06.2020
година касаторът е сключил трудов договор с посоченото непълнолетно лице /лист
25 от делото/. Самото непълнолетно лице е притежавало разрешение от баща си да
полага труд в обекта на касатора с дата 25.06.2020 година /лист 27 от делото на
районният съд/. На 29.06.2020 година е проведен началния му инструктаж. Подадено
е уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, като следва да се отбележи, че в това
уведомление са коректно попълнени данните на наетото на работа непълнолетно
лице /лист 29/. Следва да се отбележи най - сетне, че със заповед №8/1.07.2020
година на касатора, трудовото правоотношение с Н.М.е прекратено - лист 31 от
делото. На 15.07.2020 година ДИТ- Велико Търново издава разрешение №20056802 от
15.07.2020 година - лист 32, като на 16.07.2020 година е сключен трудов договор
№29 със същото лице.
Накрая следва да се
констатира, че акта за установяване на административно нарушение, в който за
пръв път е прието, че субект на нарушението е юридическото лице - работодател,
е издаден на 4.8.2020 година, т.е. след като е прекратен трудов договор №35 от
28.06.2020 година.
При така констатираните
обстоятелства районният съд неправилно е отрекъл приложимостта на разпоредбата
на привилегирования състав на чл.415в,
ал.1 от КТ. Според тази разпоредба “За нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служителя, работодателят се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв...”
Анализът на нормата
сочи, че приложимостта и се обуславя от отстраняването на нарушението веднага
след установяването му, когато обаче не са налице вредни последици по отношение
на работници или служители. Изразът „отстраняване на нарушението след
установяването му“ следва да се тълкува поправително и телеологично, доколкото
формалната логика сочи, че няма как установено вече нарушение да се отстрани,
но могат да се отстранят възникналите последици или да се преустанови
положението, което нарушението е създало. Липсата на вредни последици досежно
работника или служителя означава липса на какъвто и да е вредоносен резултат,
който е настъпил вследствие на нарушението. В процесният случай не са
констатирани абсолютно никакви вредни последици, настъпили за непълнолетната Н.М.за
периода от 29.06.2020 година до 1.07.2020 година. От друга страна, както
касационната инстанция посочи, трудовото правоотношение, възникнало въз основа
на трудовия договор от 28.06.2020 година е прекратено преди издаването на акта
за установяване на конкретното нарушение, като към този момент е било налице
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №39 от 16.07.2020
година, при сключването на който е спазено условието, визирано в нормата на
чл.303, ал.3 от КТ.
Както е посочено в
Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 година на ОСК на ВАС по ТД №7/2010
година, което не е загубило значението си, нормата на чл.415в от КТ е
привилегирован състав по отношение на нарушенията на чл.414, ал.3 от КТ. Както
е посочено в това ТР, тълкуването на посочената разпоредба води до извод за
неприложимост на общият институт на чл.28 от ЗАНН, като от друга страна обаче
наличието на предпоставките му задължава административно-наказващия орган да
приложи последиците му.
Както се изтъкна,
предвид възникналото ново трудово правоотношение с непълнолетната Н.М.на
16.07.2020 година, при спазено изискването на чл.303, ал.3 от КТ за това
конкретно трудово правоотношение, както и предвид липсата на установени каквито
и да са негативни последици за това лице в качеството му на работник при
касатора, следва приложение да намери посоченият привилегирован състав на
нормата на чл.415в, ал.1 от КТ. Изтъкнатите от районният съд обстоятелства са
ирелевантни за прилагането на този състав по отношение на конкретното
нарушение, тъй като те са съобразими при преценката за маловажност по чл.28 от ЗАНН, която разпоредба в случаите на нарушения по Глава XIX, раздел II от КТ е неприложима.
Съгласно цитираното
тълкувателно решение на ВАС, административният съд може да приложи посоченият
привилегирован състав. Настоящата инстанция намира с оглед на всички установени
от районният съд обстоятелства, че на касатора за нарушаването на разпоредбата
на чл.303, ал.3 от КТ следва да се наложи имуществена санкция от 150 лв., която
се явява пропорционална и изпълняваща целта на закона.
Що се касае до
изтъкнатите от касатора оплаквания за нарушаване на разпоредбите на чл.33 от ЗАНН, то касационната инстанция препраща към изложените от районният съд
подробни и правилни мотиви с аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2,
изречение второ от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН.
Действително, както
правилно е отбелязал и районният съд, приложимостта на разпоредбата чл.33, ал.2
от ЗАНН се обуславя от констатиране на признаци на престъпен състав, наличието
на който се свързва с наказателно отговорно лице, което не може да е
работодател - юридическо лице. в конкретният случай не е била налице пречката по чл.33, ал.2 от ЗАНН
да учредяването на административнонаказателното производство.
Следва решението на
съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се измени
наказателното постановление.
Разноски за кастора за
касационната инстанция не се следват, доколкото няма доказателства за сторени
от него разноски.
Водим от
горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение решение №17 от 28.6.2021 година,
постановено по НАХД №139/2020 г. по описа на Еленският районен съд и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №04-001233/12.10.2020 година на директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – Велико Търново, като на основание чл.415в, ал.1 във връзка с
чл.414, ал.1 във връзка с чл.303, ал.3 от КТ налага на “Вселена 2017” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Елена,, улица “Никифор
Попконстантинов” №35 в качеството му на работодател по §1, т.1 от КТ,
имуществена санкция в размер от 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.