Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260317 / 29.06.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети май през две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2096 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 пр.посл. от ГПК –
отрицателен установителен, предявен от М.А.Б. с ЕГН ********** ***; против „ОТП
Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Дондуков“ № 19 ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Илка Георгиева Димова – Мазгалева и от прокуриста Емил
Димитров Кръстев.
Ищецът твърди, че на 06.10.2011 г. срещу него били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 2952/ 2011 г. по описа на РС-Хасково, по силата на които бил осъден
да заплати солидарно със С. Р. Б.на Банка "ДСК" ЕАД с ЕИК *********
сумата 11 719,92 лв., от които 8 924,99 лв. главница, 1 857,51
лв. договорна лихва от 15.01.2007 г. до 04.10.2011 г. и 937,42 лв. наказателна
лихва от 16.09.2010 г. до 04.10.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.10.2011 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 718,40
лв. разноски по делото. Вземанията произтичали от договор за кредит за текущо
потребление от 15.01.2007 г. Въз основа на така издадените на кредитора заповед
и изпълнителен лист, Банка "ДСК" ЕАД не предприела до момента никакви
изпълнителни действия срещу ищеца, като солидарен длъжник. На 30.09.2013 г.
молба за образуване на изпълнително дело срещу него при ЧСИ с рег.№ 874 подал
ответникът, като образувано било изп.дело № 974/2013 г. по описа на ЧСИ, прекратено
с постановление на ЧСИ от 08.08.2018 г., поради настъпила перемпция. На 23.05.2019
г., въз основа на същите заповед за изпълнение и изпълнителен лист, било образувано
изп.дело № 334/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 874. Към молбата за образуване
на първото дело бил приложен договор за покупко- продажба на вземания (цесия)
от 18.04.2012 г., съгласно който Банка "ДСК" ЕАД прехвърляла на
"ОТП Факторинг" ООД вземанията, описани в приемо- предавателен
протокол. От този протокол обаче не можел да се направи изводът /най-малко
защото бил абсолютно нечетлив/, че предмет на прехвърлянето са били и
процесните вземания. Но дори и това да е така, съгласно правилата на чл.99 от ЗЗД,
извършеното прехвърляне на вземането не пораждало действие по отношение на
ищеца. Съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД, ако такова надлежно прехвърляне на вземанията било
извършено, същото щяло да породи действие по отношение на него, едва след
извършване на надлежното му уведомление от страна на цедента /стария кредитор/.
Нито в хода на изпълнителното дело, нито до момента, Банка "ДСК" ЕАД
го била уведомила надлежно за извършено прехвърляне на вземането. Ето защо,
ищецът не бил длъжник на ответника за процесните вземания. Налагал се извод, че
в периода от 06.10.2011 г. до момента Банка "ДСК" ЕАД бездействала,
като не е предприемала изпълнителни действия по отношения на ищеца за събиране
на тези вземания, при което същите се погасили по давност още към 07.10.2016 г. От друга страна, ответникът не бил титуляр на процесните
вземания спрямо ищеца, при което всички извършени от него действия по двете
изп.дела не прекъсвали изтичането на давността. Извод за погасяването на
вземанията по давност поради бездействие на кредитора се налагал и в случай, че
старият кредитор съобщи надлежно цесията към настоящия момент, който момент
следвал изтичането на давността. Затова ищецът поддържа възражението си за
изтекла давност и по отношение на новия кредитор. Евентуално, в случай, че
съдът не приеме гореизложените възражения, ищецът поддържа и допълнителни основания
за недължимост на ответника на процесните вземания. Ответникът образувал изп.дело
№ 974/2013 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 874 на 30.09.2013 г. и поискал
извършването на изпълнителни действия - налагане на запори върху трудови
възнаграждения, МПС и дялове в търговски дружества. Покана за доброволно
изпълнение била връчена на ищеца на 03.11.2013 г., а на 07.11.2013 г. бил
наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от ********* На
04.12.2013 г. ответникът отправил молба за налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение, а на 09.10.2014 г. - за налагане запор върху трудовото
възнаграждение на С. Б.. Следващата молба за извършване на изпълнителни
действия по делото била от 08.08.2018 г. с искане за налагане на запор върху
банкови сметки. На същата дата 08.08.2018 г. ЧСИ констатирал основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и
прекратил същото с постановление. По силата на закона, същото било прекратено
още към 10.10.2016 г., тъй като към тази дата изтекли 2 години, през които
ответникът не е поискал извършването на изпълнителни действия по делото. Последното
валидно изпълнително действие, предприето по отношение на ищеца, преди делото
да се прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /10.10.2016 г./, било предприето
на 07.11.2013 г., когато ЧСИ наложил запор върху трудовото му възнаграждение.
Други изпълнителни действия до прекратяването на изпълнението - ех lege, не били
извършвани, като понастоящем налице било правнозначимо бездействие от страна на
ответника в период по-дълъг от 5 години. Така процесните вземания били погасени
по давност към 08.11.2018 г., на основание чл.110 от ЗЗД, а на основание чл.111
б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви били погасени още към 08.11.2016 г. Изтеклата
погасителна давност била юридически факт от категорията на юридическите
събития, който погасявал правото на ответника да претендира събиране на процесните
вземания по принудителен ред. Този юридически факт настъпил след издаване на
изпълнителното основание, въз основа на което се събират вземанията, респ.
касаело се до нов юридически факт, вследствие на който вземанията на ответника
са се погасили. За ищеца бил налице правен интерес да установи по отношение на
ответника, че не му дължи плащане на процесните суми. Наличието на правен
интерес се потвърждавало и от факта, че на 24.06.2019 г. ищецът получил съобщение
с изх.№ 10196/ 19.06.2019 г. по изп.дело № 334/ 2019 г., незабавно при връчване
на съобщението да заплати на ответника претендираното от него вземане по
изпълнителното дело, което не му дължал.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи заплащане на
сумите, които се събират принудително по изп.дело № 334/2019 г. по описа на ЧСИ
с рег.№ 874; а именно: 2 235,20 лв. неолихвяема сума, 8 924,99 лв.
главница, 7 004,57 лв. лихви, както и законна лихва върху главницата, като
към 19.06.2019 г. задължението е в размер на 20 161,85 лв. /съгласно съобщение
с изх. № 10196/ 19.06.2019 г./; които суми се събират въз основа на изпълнителен
лист от 06.10.2011 г., издаден по ч.гр.дело № 2952/2011 г. по описа на Районен
съд – Хасково; като му присъди направените по делото разноски. Искът се поддържа
в открито съдебно заседание от пълномощник- адвокат на ищеца, който иска
уважаването му изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск, като
недопустим и неоснователен. Искът по чл.439 от ГПК бил недопустим, т.к. можел
да се основава на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по чл.124
ал.1 от ГПК – отрицателен установителен по общия ред бил също недопустим, т.к.
възражението за изтекла погасителна давност било средство за защита срещу
принудително изпълнение, като изтеклата давност се релевирала с възражение, а
не с иск. В случая ищецът не подал възражение по чл.414 от ГПК и издадената
заповед влязла в сила. Това било средството му за защита със съответните правни
последици, като той нямал правен интерес от предявения иск. Неоснователно било
ищцовото твърдение, че ответникът не е материално легитимиран по изп. дело,
т.к. липсвало уведомление за цесия и тя не произвела своето действие.
Предприетите действия на ЧСИ по конституиране на друг взискател по чл.429 ал.1
от ГПК били неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото,
както и за дължимостта на вземането. Така и частните правоприемници на
взискателя също можели да упражнят придобитото право, удостоверено като
изпълняемо в изпълнителния лист. Ето защо срещу конституирания в изп. производство
нов кредитор било установено надлежното уведомяване на длъжника по чл.99 ал.4
от ЗЗД за извършената цесия. В случая ответникът придобил процесното вземане
против ищеца, по силата на договор за цесия от 18.04.2012 г., за което на ищеца
било изпратено уведомление от ответника, като пълномощник на предишния
кредитор, надлежно връчено му на 10.05.2012 г. на адреса му за кореспонденция
по договора за кредит. Евентуално, ответникът иска да се приеме, че с
получаване на настоящия му отговор, ищецът е уведомен за извършената цесия. Ето
защо, не следвало да се приемат за основателни ищцовите доводи за неуведомяване
за извършената цесия по чл.99 ал.4 от ЗЗД. Неоснователни били и твърденията на
ищеца, че в случая е изтекла общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Въз
основа на процесните заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
06.10.2011 г., било образувано изп.дело № 974/2013 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 874, като поканата за
доброволно изпълнение била връчена лично на ищеца на 03.11.2013 г., като той не
подал възражение по чл.414 от ГПК. Така той не релевирал възражението си за
погасяване по давност и с влизане в сила на заповедта за изпълнение се
преклудирали всички възражения, с които длъжникът е разполагал до изтичане на
срока за възражение по чл.414 от ГПК. Затова преклудирани били всички настоящи
възражения на длъжника. Въпреки прекратяването на изп. производство по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, погасителната давност не се прилагала служебно и по волята на
взискателя било образувано новото изп.дело по негова молба от 23.05.2019 г. От
датата, на която започнала да тече нова погасителна давност - 01.08.2016 г.,
когато постъпила сума от длъжника в размер на 100 лв. по изп.дело, до
23.05.2019 г. не бил изтекъл срок от 5 години. С образуването на първото изп. дело,
давността била прекъсната с поискания запор на трудовото възнаграждение на
ищеца, според чл.116 б.“в“ от ЗЗД, а погасителна давност не течала, докато
траел изпълнителният процес относно вземането – чл.115 б.“ж“ от ЗЗД, като в
този процес давността можела да се прекъсва многократно с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Предвид изложеното, ответникът иска оставянето на иска без разглеждане и
прекратяване на настоящото производство, като недопустимо; а евентуално –
отхвърляне на предявения иск като неоснователен, като му се присъдят
направените по делото разноски. Това становище се поддържа в открито съдебно
заседание от пълномощник – юрисконсулт на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По молба на ответника в настоящото производство с вх. № 8708/30.09.2013 г.,
е било образувано производство по изп.дело № 974/2013 г. при ЧСИ с рег. № 874.
Приложени към нея са били изпълнителен лист от 06.10.2011 г. и заповед от
същата дата за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, по ч.гр.дело № 2952/2011 г. на ХРС, въз основа на които ищецът е
осъден да заплати солидарно със С. Р. Б. на Банка "ДСК" ЕАД с ЕИК
********* сумата 11 719,92 лв., от които 8 924,99 лв. главница, 1 857,51
лв. договорна лихва от 15.01.2007 г. до 04.10.2011 г. и 937,42 лв. наказателна
лихва от 16.09.2010 г. до 04.10.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.10.2011 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 718,40
лв. разноски по делото. Вземанията произтичали от неизпълнение на договор за
кредит за текущо потребление от 15.01.2007 г., сключен между банката, като
кредитор, длъжницата, като кредитополучател, и длъжника, като поръчител; както
и от извлечение от счетоводните книги на банката с № 13396347/ 04.10.2011 г. Взискателят
се е легитимирал като такъв, по силата на договор за покупко- продажба на вземания (цесия) сключен на 18.04.2012 г.,
между „Банка ДСК“ ЕАД, като продавач, и ответното дружество, като купувач; с
предмет на договора продажбата на вземания, посочени в приемо – предавателния
протокол, срещу покупната цена. Към този договор е извлечение от приложение №
1, в което на ред 755 е посочен кредитополучателят С. Р. Б., с посочени дати – 14.09.2007 г. и 14.09.2015 г., и суми в лева –
7 500, 10 685,90 и 1 335,74. Приложено е и извлечение от приемо- предавателен протокол с дата 23.04.2012 г. към същия
договор за цесия. В него също фигурира този кредитополучател по сметка № 13396347, с дата на разрешаване 15.01.2007 г., дата на падеж 15.01.2015 г.,
с разрешен размер от 10 000 лв., с 8 924,99 лв. главница,
2 794,93 лв. присъдена лихва, 510,46 лв. законова лихва, 718,40 лв.
съдебни разноски, с размер на дълга към 23.04.2012 г. от 12 948,78 лв. До
ответното дружество е било изпратено писмо от
изпълнителните директори на банката, че потвърждават настъпилото прехвърляне на
вземанията по приложения № 2 към договора за цесия от 18.04.2012 г., с дата на
прехвърляне 23.04.2012 г. В полза на това дружество е издадено пълномощно от
изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД, с право от името на банката, да
уведоми всички длъжници – кредитополучатели, съдлъжници и поръчители – по
вземания, прехвърлени с процесния договор за цесия, описани в приемо-
предавателния протокол Приложение № 2 към договора; като подпише писмените
съобщения по чл.99 ал.3 от ЗЗД. За заплащане на покупната цена по договора за
цесия, предвид ищцовите оспорвания, ответникът представи банкови документи: извлечение за период от 22.11.2019 г., за период от 23.04.2012 г.,
извлечение 24, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД; и два броя транзакции на ОТП „Факторинг
България“ ЕАД от дата 22.11.2019 г.; както и удостоверение от банката,
с нотариална заверка на подписите на изп. й директори с рег. № 1851/ 11.02.2020
г. на помощник – нотариус при нотариус с рег. № 358, в потвърждение на това, че
цената по договора за цесия от 18.04.2012 г. е напълно заплатена от купувача
/ответникът в настоящото производство/, в т.ч. и цената за процесното вземане против
солидарните длъжници.
За извършената цесия и за актуалния размер на задължението му по процесния
договор за кредит, ответникът е изпратил до ищеца писмо с дата 25.04.2012 г.,
получено на 10.05.2012 г., според отбулязването в представено пощенско известие
за доставяне № PSFABG001B1BL. По искане на ищеца и на основание чл.193 от ГПК,
съдът откри производство по оспорване авторството на положения подпис за
получател от името на ищеца в това известие за доставяне, приложено на лист 48
по делото. В рамките на това производство и по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша съдебно- графологична експертиза, чието заключение съдът приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице сочи, че оспорваното графично
изображение има кратка, но неотчетлива щрихова транскрипция, при необработени
движения – бавен темп и лоша координация. При тези характеристики, същото не
притежавало задължителното свойство за подпис – индивидуалност, поради което
било непригодно за почеркова идентификация на изпълнителя му. При разпита си в
открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че почерковата
експертиза има два етапа, първо се изследвал оспорваният подпис и след това
сравнителните образци. В случая то не е правило подробни описания на
признаците, които са отразени в подписа на ищеца, понеже не се стигало до
сравнителни изследвания. Обектът на изследване- оспорваният подпис нямал
свойствата на подпис и не бил пригоден за идентификация на неговия изпълнител.
На този етап, съгласно методиката, се прекратявала по- нататъшната работа на
експертизата, показала образци от подписа на ищеца като илюстрации, какво
трябва да представлява подписът. В открито съдебно заседание вещото лице
отговори на допълнителен въпрос от страна на ищеца - с каква обработеност се
характеризира подписът на ищеца, предоставен в сравнителните образци на вещото
лице, съответно какъв е темпът и координацията на изписването; а именно: че
подписът му има буквена транскрипция или буквен състав, с много добра координация
и среден темп, без забавяне на движенията при неговия подпис.
В кориците на процесното изп.дело № 974/2013 г. на ЧСИ с рег. № 874,
приложено по настоящото дело в цялост, са налични писмени доказателства за
извършените от съдебния изпълнител действия. На 08.10.2013 г. са били изпратени
искания до ТД на НАП – Хасково и до ОД на МВР - Хасково за издаването на
документи по отношение на двамата солидарни длъжника. В отговор, на 16.10.2013
г. е постъпила от НАП справка за ищеца относно наличието на трудов договор с *******
– Хасково, както и за декларираните от него недвижими имоти. На длъжника – ищец
в настоящото производство е била изпратена ПДИ от ЧСИ с изх. № 17067/23.10.2013
г., получена лично от него на 03.11.2013 г., според отразяването в разписката
към нея /л.46 от изп.д./. С нея той е бил уведомен, че по горецитираното
ч.гр.дело е осъден да заплати съответните суми в полза на взискателя – ответник
в настоящото производство; както и за актуалния размер на дълга му. Приложени
са били копия от изпълнителния лист и от заповедта за изпълнение, като е бил
поканен в 2-седмичен срок, да изпълни задължението си, след което ЧСИ ще
пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, в т.ч. чрез запор върху
трудовото му възнаграждение при посочения работодател. Същия ден ПДИ е била
връчена и на солидарния длъжник, надлежно получена на датата на получаване и от
ищеца. До работодателя на ищеца е било изпратено запорно съобщение №
17068/23.10.2013 г. за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, получено на 07.11.2013 г. На 29.11.2013 г. по сметка на ЧСИ и по
процесното изп.дело, от името на ищеца е преведена сумата от 100 лв., видно от
приложена вноска бележка /л.51 от изп.д./. На 22.11.2013 г. по изп.дело е
постъпила молба от взискателя, да се наложи горепосочения запор на трудово
възнаграждение, резюлирана без дата, че същият вече е наложен. Последвали са още
банкови преводи от името на ищеца по сметка на ЧСИ и по процесното изп.дело от
по 100 лв., видно от приложени вноски бележки, а именно – на 03.01.2014 г.,
31.01.2014 г., 28.02.2014 г., 31.03.2014 г., 03.06.2014 г., 31.07.2014 г.,
31.10.2014 г. /л.67 и сл. от изп.д./. На 06.10.2014 г. взискателят е подал
молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник
С. Р. Б.. На следващия ден ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя й,
получено на 09.10.2014 г., както и й е изпратил уведомление за наложения й
запор. По изп.дело са последвали преводи по сметка на ЧСИ от работодателя на
длъжницата, а именно за периода 05.11.2014 г. – 05.06.2015 г. /л.98 и сл. от
изп.д./. На 14.05.2016 г. взискателят е подал молба до ЧСИ, да се изпрати
строго напомнително писмо до работодателя на ищеца /л.115 от изп.д./, каквото е
било изпратено на 19.05.2016 г. и получено на 01.06.2016 г., след което са последвали
вноски от името на ищеца по изп.дело от по 100 лв., а именно – на 22.06.2016 г.
и 01.08.2016 г. /л.121 и сл. от изп.д./. Всички извършени от солидарните
длъжници плащания по изп.дело са били надлежно отразени от ЧСИ на гърба на
процесния изпълнителен лист. На 18.11.2016 г. взискателят е подал молба до ЧСИ,
да се изпрати отново строго напомнително писмо до работодателя на ищеца,
каквото е било изпратено на 21.11.2016 г., но неполучено /л.126 и сл. от
изп.д./. От дата 07.08.2018 г. е нова молба на взискателя, да се извърши
справка за всички банкови сметки на длъжниците и при констатиране на такива, да
се наложи запор върху тях /л.130 от изп.д./. Вместо това, ЧСИ е изпратил до
взискателя съобщение от 13.08.2018 г., че на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК прекратява
изпълнителното дело, получено на 09.10.2018 г. /л.131 от изп.д./. Няма данни
прекратяването да е било обжалвано, като с молба от 22.05.2019 г. взискателят е
поискал, да му бъдат върнати процесните изпълнителен лист, заповедта за
незабавно изпълнение и препис от ПДИ, което е било сторено /л.132 и сл. от
изп.д./. Същите са били представени наново на същия ЧСИ с молба на взискателя
от 23.05.2019 г., като образувано е било ново изп.дело № 334/2019 г. на ЧСИ с
рег. № 874.
В кориците на новото изп.дело № 334/2019 г. на ЧСИ с рег. № 874, приложено
по настоящото дело в цялост, са налични всички цитирани по-горе писмени
доказателства за основанията на процесното вземане, както и такива за
извършените от съдебния изпълнител действия. На 28.05.2019 г. са били изпратени
искания до ТД на НАП – Хасково и БНБ за издаването на документи и за предоставянето
на информация по отношение на двамата солидарни длъжника. На 19.06.2019 г. ЧСИ
е изпратил запорно съобщение до същия работодател на ищеца, получено на
24.06.2019 г. /л.34 от изп.д./. От същата дата са и съобщения на ЧСИ до
солидарните длъжници за актуалния размер на задължението им, с покана да
изпълнят доброволно, получени на 24.06.2019 г. От БНБ е постъпила информация за
налични банкови сметки на длъжницата, по повод на които ЧСИ е изпратил до
съответните банки две запорни съобщения от 30.07.2019 г., за което до нея е
било изпратено съобщение от същата дата, неполучено; като запорите са били
наложени на 01.08.2019 г., без данни за налични средства по сметките /л.50 и
сл. от изп.д./.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения
отрицателен установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен
интерес у ищеца за предявяването му. Това е така, с оглед наведените от него доводи и отговора на ответника, сочещи, че
ответникът настоява за дължимост на процесното вземане, което ищецът оспорва,
като за принудителното събиране на същото вземане е образувано и е висящо изпълнително
производство пред ЧСИ. Искът с правно основание чл.439
ал.1 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с
чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но
имащи правно значение за неговото съществуване. В процесния случай предмет на
исковите претенции са вземания на ответника, признати със заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист. Безспорно е, че ищецът е длъжник, а ответникът – взискател за сумите
по влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение, която е изпълнителното
основание. В тази връзка, без значение за изхода на настоящото дело са възраженията
на ищеца относно качеството взискател на ответника по делото, поради
неуведомяването му за извършената цесия между банката, като
цедент, и ответника, като цесионер. Според решение № 209/28.11.2018 г. на ВКС по т.д. № 2530/ 2017 г., I т.о., без
значение е за основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор/цесионер установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй
като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и
следва да бъде удовлетворено от съдебния изпълнител, като не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този,
който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия,
които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни,
чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.
Както се посочи, според чл.439 ал.2 от ГПК, искът на длъжника за оспорване на
вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Когато вземанията са установени със заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК, по аргумент от визираната законова норма, длъжникът, който не
твърди обстоятелства по чл.424 ал.1 от ГПК, може да оспори изпълнението само
въз основа на факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл.414
от ГПК. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание
за недължимост на вземанията – погасяването им по давност, и доколкото същите
са признати със заповед за изпълнение, в случая ищецът може да се позовава на
давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, доколкото по-рано настъпилите
факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право, се явяват
преклудирани. Поради това спорът по делото съдът намира да е концентриран върху
основателността на направеното от ищеца възражение за погасяване на вземанията
по давност след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение на същите.
Следва да се има предвид, че
искът по чл.439 от ГПК не гарантира за длъжника втора възможност да се позове
на факти, рефлектиращи върху изискуемостта на вземането, които са му били
известни, но на които не се е позовал при разглеждането на спора за
съществуването на изпълняемото право. Част от фактическите твърдения на ищеца в
настоящото производство се свеждат до това, че въз основа на издадените на
кредитора заповед и изпълнителен лист, банката не предприела до момента никакви
изпълнителни действия срещу ищеца, като солидарен длъжник; а такива предприел
ответникът, без обаче процесната цесия да го легитимирала като носител на
процесното вземане, в т.ч. и поради несъобразяване на чл.99 ал.4 ЗЗД, т.к. банката
не уведомила ищеца за прехвърлянето. Същевременно обаче, ищецът не се е възползвал
от правото си, да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК против издадената
заповед за незабавно изпълнение, за което той е бил уведомен с изпратената му
от ЧСИ ПДИ от 23.10.2013 г., получена лично от него на
03.11.2013 г., според отразяването в разписката към нея /л.46 от изп.д./. С нея
той е бил уведомен, че по горецитираното ч.гр.дело е осъден да заплати
съответните суми в полза на взискателя – ответник в настоящото производство;
както и за актуалния размер на дълга му. Приложени са били копия от
изпълнителния лист и от заповедта за изпълнение, като е бил поканен в
2-седмичен срок, да изпълни задължението си, след което ЧСИ ще пристъпи към
принудително изпълнение по реда на ГПК, в т.ч. чрез запор върху трудовото му
възнаграждение при посочен работодател. Така в заповедното производство на ищеца е бил предоставен срок за
депозиране на възражение и именно в този срок той е следвало да се позове на
горепосочените вече настъпили обстоятелства, като основание за недължимост на
вземането по заповедта за изпълнение. Като не е сторил това, за длъжника липсва
възможност да въвежда същите обстоятелства по исковия ред на чл.439 от ГПК,
поради настъпила преклузия относно тези факти. Предвидените в действащия ГПК
правни способи за защита на длъжника срещу последиците на издадена по реда на
чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение, са предмет на ясна и детайлна
регламентация. В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното
производство - чл.414 и чл.423 от ГПК. След подаване на възражението,
кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по
чл.422, в срока по чл.415 ал.4 от ГПК. При липса на възражение в срок или след
влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен,
заповедта влиза в сила, според изричната разпоредба на чл.416 от ГПК, с което
се преклудират фактите и обстоятелства, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността
на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези по
чл.424 и чл.439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след
влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането,
които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови
писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават
извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се
оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес,
основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. Такъв именно е и настоящият
случай, що се отнася до цитираните по-горе доводи на ищеца. В гореизложения
смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, обобщена в решение № 6/21.01.2016
г. на ВКС по т.д. № 1562/2015 г., I т.о. Този извод не се променя и от поддържаното
от ищеца обстоятелство, че извършената в случая цесия като нов факт, не е
произвела действие по отношение на него, защото не е бил надлежно уведомен за
нея. По отношение на този довод важат всички гореизложени подробни съображения
на съда. В допълнение следва да се посочи, че в поканата за доброволно изпълнение
изрично е посочено, че сумите по издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело
следва да се платят на ответника в настоящото производство, като към поканата е
бил приложен подлежащият на принудително изпълнение акт. Така с връчването на
поканата, ищецът е узнал както за издадената заповед за незабавно изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист, така и за извършената след
издаването им цесия. Ето защо следва да се приеме, че цесията е факт, който
обективно е бил известен на ищеца преди изтичане на срока за възражение по реда
на чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК. Възражението за нередовно уведомяване за договора за цесия е
могло да бъде релевирано, както в заповедното производство, така и най-късно в
отговора на исковата молба по иск с правно основание чл.422 от ГПК, в случай че
е било подадено в законоустановения срок възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Ищецът обаче не е упражнил правото си на възражение
по чл. 414 от ГПК и като е пропуснал този срок, всички възражения срещу
нередовното уведомяване за цесията и оттам дължимостта на паричните притезания
на новия кредитор, удостоверени във влязлата в сила заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, са преклудирани, като искът с правно основание чл.439 от ГПК не
може да се основа на тези факти.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на
определен период от време. Началото на давностния срок е денят, от който
вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 от ЗЗД. В случая от
приложените доказателства се установява, че е било образувано заповедно
производство на 05.10.2011 г. по заявление от 04.10.2011 г. /л.73/, че е
издадена заповед по чл.417 от ГПК за вземанията на заявителя банка, които има солидарно
към ищеца като поръчител и към кредитополучателя, както и изпълнителен лист за
сумите, посочени в петитума на исковата молба, че не е подадено възражение по
чл.414 от ГПК, след връчване на поканата за доброволно изпълнение лично на
ищеца на 03.11.2013 г., като издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист са се стабилизирали и не е било образувано исково производство по реда на
чл.422 от ГПК. Видно от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, те се
основават на нередовно плащане на месечните погасителни вноски и допусната
забава в плащанията по потребителски кредит от 15.01.2007 г.,
отпуснат на кредитополучател, като ищецът е поръчител по същия, и извлечение от
счетоводните книги на заявителя-банка към 04.10.2011 г. Ищецът и
кредитополучателят, двамата солидарни длъжници, не са възразили по тези
обстоятелства,а кредиторът не е предявил установителен иск. Ето
защо, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението е била настъпила
изискуемостта на вземанията на банката, респ. към този момент следва да се
отнесе началото на давностния срок, по смисъла на чл.114 ал.1 от ЗЗД. Съгласно
чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а от прекъсването на давността, съгласно чл.117 ал.1
от ЗЗД, започва да тече нова давност. Така в деня на подаване на молбата за
образуване на изп.дело № 974/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 – 30.09.2013
г., давността е прекъсната /при действието на задължителната съдебна практика
по ППВС № 3/18.11.1980 г./. С получаването на 07.11.2013 г. от работодателя на
ищеца съобщение за наложен запор на трудовото му възнаграждение и удържането на
суми и превеждането им на ЧСИ в периода 29.11.2013 г. – 31.10.2014 г., както и
на 22.06.2016 г. и на 01.08.2016 г. - давностните срокове също са прекъснати. Две
години след последната от цитираните дати по изп.дело не е било искано от
взискателя извършването на изпълнителни действия, съответно такива не са били извършвани.
Така в съответствие с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема, че на 01.08.2018 г.
изпълнителното производство е прекратено по право – т.нар. „перемпция“, което е
било и прогласено в случая от ЧСИ, изпратил до взискателя съобщение от 13.08.2018 г., че на посоченото основание
прекратява изпълнителното дело, получено на 09.10.2018 г. /така решение №
451/ 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV г.о./. Това е с
оглед бездействието на взискателя в продължение на две години и затова
изпълнителното дело следва да се счита прекратено с изтичане на законовия срок и
по силата на закона – от момента на осъществяване на съответните правно
релевантни факти, независимо дали и кога съдебният изпълнител е постановил акт
за прекратяване на принудителното изпълнение, който акт има само декларативен
характер, прогласяващ настъпилото вече ex lege прекратяване /така т. 10 от
мотивите на Тълкувателно решение /ТР/ № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/
2013 г. на ОСГТК/. Предвид датата, на която в случая е изтекъл срокът по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК – 01.08.2018 г., считано от нея до датата на предявяване на
настоящия иск – 22.07.2019 г., независимо от прекъсването на давността с
предприетото по новообразуваното изп.дело изпълнително действие – налагане на
запор на трудовото възнаграждение на ищеца от ЧСИ със запорно съобщение от
19.06.2019 г., получено от работодателя на 24.06.2019 г. – не е изтекла нито
общата 5-годишна давност /чл. 110 от ЗЗД/, нито кратката 3-годишна давност /чл.
111 б. „б“ и „в“ от ЗЗД/. Същите не са изтекли, дори и да се приеме за тяхно
начало датата 01.08.2016 г. – датата на последното плащане от ищеца на суми за
погасяване на процесното вземане. За да достигне до тези си изводи, съдът взе
предвид горецитираната точка от посоченото ТР, с което ППВС № 3/18.11.1980 г. е
обявено за изгубило своето действие, както и решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС
по гр.д. № 2382/2017 г., IV г.о.
Предвид изложените съображения, предявеният иск като неоснователен
и недоказан следва да се отхвърли изцяло; а ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв., на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.А.Б. с ЕГН ********** ***; против „ОТП Факторинг
България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Оборище“, бул. „Княз Дондуков“ № 19 ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Илка Георгиева Димова – Мазгалева и от прокуриста Емил
Димитров Кръстев; да се приеме за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи заплащане на сумите, които се събират принудително по
изп.дело № 334/ 2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 874; а именно: 2 235,20 лв. неолихвяема
сума, 8 924,99 лв. главница, 7 004,57 лв. лихви, както и законна лихва върху
главницата; като към 19.06.2019 г. задължението е в общ размер на 20 161,85 лв.
/съгласно съобщение с изх. № 10196/ 19.06.2019 г./; които суми се събират въз
основа на изпълнителен лист от 06.10.2011 г., издаден по ч.гр.дело № 2952/2011
г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА М.А.Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ********* деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на електронните адреси от л.246 и л.282,
като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова
– делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.