Решение по дело №116/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Й. П. от [населено място], против заповед № 277з-373/27.02.2024 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Кюстендил, с която е командирован за периода от 28.02.2024 г. до 28.03.2024 г. включително в Районно управление – Бобов дол при ОД на МВР - Кюстендил.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Посочва се, че не става ясно какви са конкретно мотивите за издаването на процесната заповед. Иска се нейната отмяна.

Ответникът по жалбата – директорът на Областна дирекция на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят И. П. заема длъжност полицейски инспектор IV степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил.

С оспорената заповед № 277з-373/27.02.2024 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Кюстендил, на основание чл. 43, ал. 3 и ал. 4 чл. 181а от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 181а ЗМВР, чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната и предложение рег. №245р-1637/26.02.2024 г. на началника на Районно управление – Бобов дол при ОДМВР - Кюстендил, жалбоподателят е командирован за периода от 28.02.2024 г. до 28.03.2024 г. включително в Районно управление – Бобов дол при ОДМВР Кюстендил за изпълнение на задачи по недопускане на пътнотранспортни произшествия с безстопанствени животни на пътищата за обществено ползване в община Бобов дол и подпомагане дейността, както и цялостната организация и контрол по линия безопасност на движението на територията обслужвана от Районно управление – Бобов дол.

За издаването на заповедта органът се е позовал на предложение рег. № 245р-1637/26.02.2024 г. от началника на РУ – Бобов дол при ОДМВР - Кюстендил, като е посочил цел на командироването - "възникнала служебна необходимост". Посоченото предложение е представено по делото. В него е посочено, че необходимостта от командироване е във връзка със зачестили случаи на внезапно изскачане на животни (коне) на пътищата за обществено ползване в община Бобов дол, вследствие на което са реализирани няколко ПТП, със значителни материални щети и с ранени, както и с цел цялостна организация и контрол по линия безопасност на движението, на територията обслужвана от РУ – Бобов дол. Видно от отбелязването върху самото предложение, такова е направено за командироването на инспектор И. П..

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – Кюстендил направи следните правни изводи:

Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който по аргумент от чл. 165, ал. 6 ЗМВР подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Подадена е в преклузивния срок за оспорване и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. В настоящия случай, обжалваният административен акт е издаден от директора на ОД на МВР - Кюстендил.

Съгласно чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР при служебна необходимост, служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място. От същата разпоредба следва изводът, че при служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация. Според ал. 2 на същия член, командироването се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на служителите за това. В случая служителят П. е командирован за срок от 30 дни, поради което неговото съгласие не е било необходимо.

Легална дефиниция на понятието "служебна необходимост" е дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. "Служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От страна на ответникът в производството – издател на оспорения акт, не са представени доказателства за наличие на което и да е от посочените обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод каква е била конкретната служебна необходимост, обусловила взетото решение за командироване на жалбоподателя. Независимо от това с оглед на употребения в заповедта израз "поради възникнала служебна необходимост", съдът намира, че в тежест на ответника е да докаже, че за периода на командироване на жалбоподателя са били налице предпоставките визирани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Такива доказателства по делото не бяха представени. Наличието на такава не е посочено в обжалваната заповед, нито в нея има позоваване на друг акт, издаден от органа или помощен орган към него, като основание за постановяването й. Приложеното предложение рег. № 245р-1637/26.02.2024 г. от началника на РУ – Бобов дол при ОДМВР - Кюстендил съдържа голословно твърдение за наличието на такава, при което не може да се приеме, че мотивите на акта са изложени в друг акт. Само от целта на командироването - за изпълнение на задачи по недопускане на пътнотранспортни произшествия с безстопанствени животни на пътищата за обществено ползване в община Бобов дол и подпомагане дейността, както и цялостната организация и контрол по линия безопасност на движението на територията обслужвана от Районно управление – Бобов дол, не може да се презюмира, че органът е имал предвид "служебна необходимост". Отделно, общото посочване в предложение рег. № 245р-1637/26.02.2024 г. от началника на РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил, на което се е позовал издателят на оспорения акт, за зачестили случаи на внезапно изскачане на животни (коне) на пътищата за обществено ползване в община Бобов дол, вследствие на което са реализирани няколко ПТП, не сочи на служебна необходимост, доколкото нито става ясно дали се касае за "извънредни промени" в оперативната обстановка, нито дали силите и средствата на конкретното районно управление са недостатъчни.

С оглед изложеното съдът намира, че по делото ответника не доказа крайна служебна необходимост или изпълнение на важни конкретни задачи, с издаването на процесната заповед, с която на жалбоподателя да се промени макар и временно основен елемент на служебното му правоотношение като промяна на работното му място за срок от тридесет дни.

Съдът приема, че с издаване на оспорената заповед, е нарушена и целта на закона, а също и основни принципи на административното производство - на законност, съразмерност, прозрачност и предвидимост. Оспорената заповед и нейното изпълнение засягат права и законни интереси на адресата й в по-голяма степен от необходимото за целта на издаването й. При липса на мотиви, оспореният административен акт не дава възможност на съда да прецени неговата материална законосъобразност. От друга страна препятства възможността на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита, като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. Дори да се приеме, че преценката за т. нар. "служебна необходимост" е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган при издаването на акта по чл. 181а от ЗМВР, тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, вкл. мотивите, налагащи командироването на държавния служител. След като със заповедта се накърнява правната сфера на служителя, административният орган е задължен да изложи фактическите и правни съображения за издаване на административния акт, което в случая не е направено и е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, доколкото по този начин е нарушено изискването за форма.

При горните съображения, съдът приема, че оспорената в настоящото производство заповед е незаконосъобразна, а подадената срещу нея жалба като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 277з-373/27.02.2024 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – Кюстендил за командироване на И. Й. П. от [населено място] в Районно управление – Бобов дол за периода от 28.02.2024 г. до 28.03.2024 г. включително.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му.