Решение по дело №78/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 214
Дата: 17 декември 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200800078
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 14 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

17.10.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.03

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20134100501039

по описа за

2013

година

за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.2. и сл ГПК.

С решение № .... от 24.06.2013г. по гр.д.№ ..../2013г. Районен съд Г.О. е приел за установено по отношение на "Енерго про П." В., ЕИ .... ,че С. Е. К. ЕГН * от гр.Г.О. ,ул."Б." 13уА.14 не дължи на това дружество сумата от 3616.48лв. с ДДС, начислена по партида с кл.№ * за периода 23.08.2012г.-01.02.2013г. за недоставена и непотребена електроенергия на адрес в гр.Г.О.,ул."Черни връх" 5,А.5 съгл. справка за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на осн.чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ,обективирани във ф-ра № */28.02.13г. и е осъдил дружеството да и заплати разноски от 1104.86лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът,който в предвидения за това срок чрез процесуалния си пълномощник го обжалва.В жалбата си развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че не е станало причина за образуване на делото, при което още преди неговото образуване дружеството не е оспорвало отрицателната претенция на С. Е. К., респективно - че не му дължи сумата по установителния иск, предмет на разглеждане по делото. В тази връзка посочва, че исковата молба, учредила производството по делото, е депозирана в деловодната канцелария на съда преди 20.04.2013 г., без С. Е. К. да е изчакала изтичането на 30- дневния срок, в който дружеството й дължи писмен отговор по повдигнатия спор относно дължимостта на спорното вземане и в рамките, на който в конкретния случай ищцата, сега въззиваема е узнала за сторнирането на процесното дебитно известие. В заключение твърди, че исковата молба на С. Е. К. е предявена без да е възникнал интерес от установяването, доколкото в срок до 20.04.2013 г. за потребителя не е имало опасност за прекъсване на снабдяването с електрическа енергия и признава несъществуването на процесното вземане. В тази връзка посочва, че с поведението си "Е. П." не е дало повод за завеждане на делото и не следва да носи отговорност за понесените от ищцата съдебни разноски. Моли обжалваното от дружеството решение да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, като му бъдат присъдени направените разноски. Алтернативно прави искане в случай, че съдът намери преценката на първоинстанционния съд за наличие на правен интерес от предявения иск за правилна, решението относно разноските да бъде ревизирано, като на "Е. П." бъдат присъдени направените от него такива.

В срока по чл.263 ГПК на така подадената въззивна жалба по делото е постъпил отговор от пълномощникът на С. Е. К., в който отговор заема становище по всяко едно от оплакванията на "Е. П.", . Твърди и развива съображение, че жалбата е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова, същото следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното:

Въззивната жалба на „Енерго про П.” гр.В. е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. С оглед предмета на същата- валидността на атакуваното решение, ВТОС намира,че следва първо да се произнесе по неговата допустимост с оглед твърдението,че е постановено при липса на правен интерес за ищеца от търсената с установителния иск защита.

Предмет на разглеждане по делото е предявения от С. Е. Кълева от гр.Г.О. против „Енерго- про П.” В. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на последното,че не му дължи сума от 3616.48лв.,начислена като корекция по клиентския и номер кл.№ * за периода 23.08.2012г.-01.02.2013г. за недоставена и непотребена електроенергия на адрес в гр.Г.О..

По делото е установено и не се спори,че исковата молба е входирана на 22.03.2013г., като в срока за отговор от ответника е постъпил такъв със заето становище по недопустимостта на исковата претенция за сумата над 253.06лв. тъй като към ищеца нямало такава претенция с оглед на обстоятелството,че дебитното известие от 22.03.13г. в размер на 3616.48лв. било сторнирано по жалба на ищеца и било издадено ново дебитно известие от 23.05.13г. в размер на 253.06лв., за което К. била уведомена преди завеждане на настоящето дело.Твърди се,че за разликата до тази сума иска е неоснователен.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Безспорно е,че с известие изх.№ 1626603/28.02.13г. на ищцата е изпратена справка за корекция на количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на ел.енергия и е издадена ф-ра № */28.02.13г. за сумата от 3616.48лв.,като е даден срок за плащане до 20.03.13г.Не е спорно и се установява от представени от дружеството писма и дебиттни и кредитни известия,че едва на 01.04.2013г. с писмо до С. К. доставчикът е уведомил потребителя,че след постъпило нейно възражение по изготвената корекционна фактура за 3616.48лв. , е изготвена нова спраовка за корекция на сметки за същия период от време и сумата е сторнирана, с издадена нова ф-ра № */22.03.13г. на стойност 151.85лв., със срок на плащане 14.04.2013г.Няма данни кога това писмо е получено от потребителя.

При така посоченото съдът намира,че към датата на подаване на исковата молба на ищеца в съда-22.03.2013г. за същÞят е съществувал твърдяния правен интерес да отрече същесгвуването на вземане от страна на "Е. П." В. в размер на сумата от 3616.48лв., посочена като дължима до 20.03.13г.Довода на ответника,че е следвало да се изчака отговора на подадена до него жалба ,е несъстоятелен и не отрича правото на ищеца да търси защита на правата си по съдебен ред. Правилно първоинстанционният съд ,като е приел,че исковата претенция е допустима, е разгледал същата и по същество и е постановил атакуваното решение, с което е уважил предявения отрицателен установителен иск с правно основание в чл.124,ал.1 ГПК ,при който ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума от 3616.48лв. и съответно правното основание за задължението.Правилно е прието от ГОРС при подробно изяснената фактическа обстановка и с оглед задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК съгл.т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГК, че извършената едностранна промяна в сметките на потребителите на вече доставена и ползвана ел.енергия, е незаконосъобразна. Правилно е съобразено и обстоятелството,че в хода на съдебното производство е направено и признание от страна на ответното дружество за недължимост на сумата със сторниране на процесната фактура. Изложените от ГОРС мотиви по решението са подробни и законосъобрази ,същите се споделят изцяло от въззивният съд и на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към тях.

Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба за липса на правен интерес от ищцата от търсената установителна защита. При така изложените съображения от ответното дружество за недължимост на сумата първоначално посочена като 253.06лв. до сторнираното задължение от 3616.48лв., а впоследствие уточнена на 151.85лв. до 3616.48лв. правилно е прието от ГОРС,че именно с оглед изясняване размера на претендираното задължение ,е налице и правен интерес за ищеца от установителния иск и се е произнесъл по същия.

По изложените съображения въззивният съд намира,че жалбата на „Енерго -про П.” В. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателят за разноски се явява неоснователна. Направеното искане на ответника по жалба за присъждане на разноски следва да се уважи на осн.чл.78,ал.3 ГПК за сумата от 750лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 24.06.2013г. по гр.д.№ ..../2013г. на Районен съд Г.О..

ОСЪЖДА "Е. п. П." В., ЕИ .... със седалище и адрес на управление гр.В.,район В. В. В. Т.-Г, бул."Вл.В." №2. да заплати на С. Е. К. ЕГН * от гр.Г.О. ,ул."Б." 13,А.14, сумата от 750лв. разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

11

CD24B8F6139707FFC2257C010042DF39