№ 278
гр. Русе, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106862 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ.
Постъпила е искова молба от ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“
против Община Русе, в която се твърди, че на 28.09.2022г. Й.В.Н.
управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № *** по бул. „България“ преди
бензиностанция „Лукойл“ преминал през дупка на пътното платно,
вследствие на което настъпило пътно-транспортно произшествие с
материални щети. Между ищцовото дружество и водачът Й.Н., като
собственик на увредения при ПТП лек автомобил имало сключен договор за
застраховка „Каско“ под формата на застрахователна полица № ***, с период
на валидност от 14.06.2022г. до 13.06.2023г. По подадено от собственика пред
застрахователя заявление, била образувана застрахователна преписка и след
извършен оглед на посочения автомобил било установено, че при
настъпилото на 28.09.2022г. произшествие била увредена предна дясна лята
джанта. Общата стойност на причинените от длъжника имуществени вреди
по автомобила, представляваща сбор от стойностите на вложени консумативи
и труд възлизала на 280лв., които дружеството изплатило на собственика на
лекия автомобил на 14.10.2022г. чрез превод по банковата му сметка. Сочи се,
че посочения пътен участък на който е реализирано пътно-транспортното
1
произшествие следва да се поддържа от Община Русе и същата като стопанин
на пътя носи отговорност за причинените от лошото му състояние вреди.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпил в правата на увредения до размера на платеното
обезщетение.
По тази причина до ответника била изпратена покана, с която се
претендирало възстановяване на платеното застрахователно обезщетение.
Тъй като регресната претенция не била уважена срещу ответника било
депозирано заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
*** от 2023г. на РС Русе и издадена Заповед за изпълнение, срещу която
ответникът депозирал възражение.
С оглед на това се моли да бъде признато за установено, че Община
Русе дължи на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от
280лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за причинени по лек автомобил „***“ с рег. № *** при
пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022г. в гр. Русе вреди, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 19.10.2023г. Претендират се и направените
разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
основателност на иска и признава същия и моли да бъде постановено съдебно
решение при условията на чл. 237 ГПК. Оспорва единствено дължимостта на
разноски за настоящото производство, като счита, че не е дал повод за
неговото образуване и с признаването му следва да се приложи хипотезата на
чл. 78, ал. 2 ГПК. Основание за това свое становище извлича от
обстоятелството, че към Община Русе била сформирана комисия, която да се
произнася по искания за регресни претенции на застрахователи. В тази връзка
от ищеца бил изискан допълнителен документ, а именно застрахователна
полица, каквато той отказал да представи и поради което обстоятелство не му
било изплатено обезщетението преди образуване на настоящото
производство.
Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава иска,
намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено.
Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
2
наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а
именно ответникът признава основателността на предявения срещу него
установителен иск, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и със същото страната може да се разпорежда. Също така и
претенцията на ищеца е подкрепена от представените и неоспорени по делото
писмени доказателства. С оглед на това предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен без съдът да обсъжда изложени в тази насока доводи
от ищеца.
Спорен по делото е единствено въпросът за дължимостта от ответника
разноски за настоящото и заповедното производства.
Няма спор между страните, че преди образуване на настоящото
производство, ищецът е отправил регресна покана до ответника с която е
претендирал изплатеното обезщетение на увредения собственик от
процесното ПТП в размер на 280лв. В отговор на претенцията
застрахователното дружество е уведомено, че към Община Русе е създадена
комисия за извършване на преценка за изплащане на регресни претенции,
която е установила, че към представените документи не е представено
доказателство за наличие на застрахователно правоотношение към момента
на настъпване на щетата и е изискано представянето „заверено копие на
валидно сключена застрахователна полица за процесния автомобил, валидна
за периода на настъпване на твърдяното увреждане“. Няма спор, а и се
установява от представените писмени доказателства, че със свое становище
ищцовото застрахователно дружество е отказало да представи такава поради
спазване изискванията за защита на личните данни съгласно Регламент (ЕС)
2016/679, поради което с регресната претенция е изпратил изрично
удостоверение за това обстоятелство.
Следва да бъде отбелязано, че развилите се между страните
извънсъдебни отношения нямат правна регламентация и в същите ответникът
Община Русе не упражнява властнически правомощия, не е субект на
публичното право, а равнопоставен на ищцовото дружество частноправен
субект. Поради тази причина създадените правила в Община Русе за
разглеждане и преценка основателността на регресни застрахователни
претенции по никакъв начин не биха могли да бъдат противопоставени на
ищцовото дружество и да ангажират тяхното спазване, включително и
съобразяването им от съда в настоящия правен спор. Оправянето на регресна
3
претенция е неформално действие и след като същата е формулирана ясно и
недвусмислено поставя ответника в забава по отношение на вменената му
отговорност по чл. 410 КЗ. За разлика от регламентираната в КЗ процедура за
предявяване на застрахователна претенция от застраховани или увредени
лица за получаване на обезщетения и възможността застрахователят да
изисква представянето на определени документи, то аналогични права и
задължения по регресните претенции като настоящата не са предвидени. Дори
липсва задължение на застрахователя да отправя регресна претенция и
същата да е предпоставка за водене на съдебно производство. След като обаче
е налице такава и не е последвало доброволно плащане, следва да се приеме,
че ответникът е станал повод за образуване на заповедното производство. С
депозиране на бланковото възражение по чл. 414 ГПК, независимо от
мотивировката му, ответникът е станал повод и за образуване на настоящото
производство за установяване вземането по издадената заповед за
изпълнение. Поради това не би могло да бъде споделено възражението му, че
са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК за освобождаването му от
отговорност за разноски.
По изложените съображения в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищцовото дружество разноски за настоящото
производство в размер на 425лв. и още толкова за заповедното производство
по ч.гр.д.№***/2023г.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА РУСЕ,
ЕИК000530632, с адрес гр. Русе, пл. “Свобода” №6, представлявана от кмета
Пенчо Милков дължи на ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” гр.София ЕИК *********, представлявано от изп. директори Теодор
Илиев Илиев и Иво Ивов Груев, със съдебен адрес гр. Русе, ул. “Драма” №15
сумата от 280лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за виновно причинени имуществени вреди
на лек автомобил „***“ с рег. № *** при ПТП на 28.09.2022, при движение в
гр. Русе, по бул. „България“, ведно със законната лихва върху претендираната
главница считано от 19.10.2023г., за която сума е издадена Заповед
4
№***/20.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК000530632, с адрес гр. Русе, пл.
“Свобода” №6 да заплати на ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” гр.София ЕИК *********, представлявано от изп. директори Теодор
Илиев Илиев и Иво Ивов Груев, със съдебен адрес гр. Русе, ул. “Драма” №15
сумата от 425лв. разноски за настоящото производство и сумата от 425лв.
разноски по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5