Р Е Ш Е Н И Е
Номер 413 /25.07. Година 2019 Град
П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и пети юни
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 00832 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №14-0000730
от 28.02.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. П., на “*******”
ЕООД, гр. Б., представлявано от управителя
Д.Д.А., е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв.,
на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от КТ, за това, че при
извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на “*******” ЕООД, гр. Б., се установило, че дружеството, в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не отбелязва в дневника за трудови книжки срещу
подпис датата на предаване на трудовата
книжка от работодателя на работника, в това число на А.Н.С., при
прекратяване на трудовото правоотношение
с това лице на 23.01.2019г - нарушение на чл. 6, ал.2 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от “*******” ЕООД, гр. Б.,
представлявано от управителя Д.Д.А., с която се моли за отмяната му. Излагат се
възражения, че нарушението не е извършено, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при неспазване на императивни процесуални правила и
в нарушение на материалния закон. В жалбата се посочва, че дружеството е със
седалище и адрес на управление в гр. Б., но има обекти на територията на цялата
страна, поради което обективно е невъзможно Дневникът за издаване на трудови книжки да се изпраща
при всяко прекратяване на трудово правоотношение в различните търговски обекти
за съответно отбелязване. По тази причина е установена практика предаването на
трудовата книжка да се отразява в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с дата и подпис на работника. Алтернативно се излагат доводи за
маловажност на извършеното нарушение, като се застъпва тезата за приложимост на
нормата на чл.28“а“ от ЗАНН, а
алтернативно - за реализиране отговорността на работодателя съобразно
привилегирования състав на чл.415в от КТ.
В съдебното производство
представител на жалбоподателя не е участвал . Преди даване ход на делото в
съдебно заседание е депозирано допълнително писмено изложение, в което е изразено желание за
разглеждане на делото в отсъствие на законния представител на ЮЛ, респ. на
негов пълномощник, поддържат се тезите в жалбата и се излагат допълнителни
доводи в тяхна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не е изразила становище по жалбата и неин процесуален представител
не е участвал в съдебното производство.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е по чл. 6, ал.2 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж. Същото е
установено с акт за установяване на административно нарушение №14-0000730 от
31.01.2019г., съставен от свид. Е.А.Т. – ст. инспектор при Д“ИТ“ – П. в присъствието на свид. Б.М. –
гл. инспектор при същата дирекция. Въз основа проверка за спазване на трудовото
законодателство на “*******” ЕООД, гр. Б.,
извършена на 21.01.2019г. на място в обект на дружеството, намиращ се в гр. П.,
ул. „Търговска“ и по документи - на
29.01.2019г. и 31.01.2019г. в офиса на
Д“ ИТ“ - П., контролните органи приели, че “*******” ЕООД, гр. Б., в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение не
отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки срещу подпис датата на
предаване на трудовата книжка от
работодателя на работника. Констатацията инспекторите направили въз
основа на изпратени по е-mail сканирано копие на водения по
седалището на дружеството Дневник за издаване на трудови книжки по чл.1, ал.5
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /приложение №1/ и бланка на
заповед за прекратяване на трудово правоотношение, предвид обяснението на пълномощника на фирмата, участващ при
проверката, че предаването на трудовата книжка се отбелязва със съответен запис
именно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и се удостоверява
с подпис на работника/служителя.
Свидетелката
Т. извършила служебна справка в информационната система, при която
констатирала, че последно преди проверката по документи, а именно на
23.01.2019г. е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и лицето А.Н.С.,
работила в обект на фирмата в гр. К.. Името на това лице не фигурирало в
Дневника, а трудовото му досие не било изискано за проверка, въпреки посочения от дружеството начин на
удостоверяване на дължимото действие по чл.6, ал2 от НТКТС.
Констатациите
си от проверката инспекторите обективирали
в протокол за извършена проверка, връчен на пълномощника на 31.01.2019г.
Въз
основа на така направените констатации на 31.01.2019г. срещу „*******” ЕООД, гр. Б., в
присъствието на упълномощено лице, било образувано административнонаказателно
производство с цитирания АУАН, като
актосъставителят – свид. Т. приела, че ЮЛ, в качестовто си на работодател, е нарушило разпоредбата на чл. 6, ал.2 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж. При съставяне на акта пълномощникът подписал акта и
вписал, че ще бъдат подадени писмени възражения в законоустановения срок.
На 05.02.2019г. постъпило писмено възражение от „*******” ЕООД,
гр. Б., входирано в Д“ИТ“ – П. с № 19011401, в
което били изложени доводи, аналогични на тези в жалбата срещу издаденото
наказателно постановление.
На 28.02.2019
г. въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда ангажирал имуществената
отговорност на „*******” ЕООД, гр. Б. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Е.А.Т. и Б.С.М., както и от приетите писмени
доказателства: АУАН №14-0000730 от 31.01.2019 г., протокол за извършена
проверка № ПР1902053/31.01.2019г., извлечение от Дневник за издаване на трудови
книжки, пълномощно, извлечение от ТР, заповед № 130/23.01.2019г., призовка на
основание чл.45, ал.1 АПК, заповеди №3-0035/29.01.2014 г. и №
ЧР-1260/18.12.2017г. на изпълнителен
директор ГИТ.
Извършвайки проверка за
законосъобразност на обжалвания акт и основавайки се и
на събраните по делото доказателства, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
образуване на производството, а впоследствие и при административното наказване,
които мотивират отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт като незаконосъобразен. В тази връзка
част от възраженията в жалбата се приемат за основателни.
Съображенията са следните:
Актът и издаденото наказателно
постановление не отговарят на императивните изисквания, регламентирани в чл.42,
т.3, т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване датата и мястото на
извършване на нарушението, за точно описание на същото и на обстоятелствата,
при които е извършено.
В обстоятелствената част на акта се
съдържа обща констатация за това, че при прекратяване на трудовите
правоотношения работодателят не отбелязва датата на предаване на трудовата
книжка на работника или служителя в дневника за издадени трудови книжки, в
нарушение на чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като
е упоменато, че констатацията се отнася и по отношение А.Н.С., с която
трудовото правоотношение също било прекратено, макар да не е посочена датата,
на която се е случило това. В нарушение на императивните изисквания в чл.42,
т.3 от ЗАНН в съдържанието на акта не са посочени дата и място на извършване на
нарушението, което ограничава правото на
защита на привлечения към отговорност
субект.
Съобразно естеството на вмененото на ЮЛ
нарушение, разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж би могла да бъде
нарушена на датата, на която след прекратяването на трудовото
правоотношение, работникът е предоставил
трудовата си книжка /по своя инициатива или по искане на работодателя, съгласно
задължението му по чл.2, ал.4 от Наредбата/ за нанасяне на необходимите данни,
доколкото според изричния текст на чл.6, ал.2, изр.1-во от Наредбата, законодателят
предписва незабавното й връщане от работодателя срещу подпис. При това
положение, спрямо всеки отделен работник или служител, чийто трудов договор
бъде прекратен, датата на евентуално извършено нарушение по чл.6, ал.2, изр.
2-ро от Наредбата ще бъде различна. Същият извод се налага и от нормативното предписание
в чл.6, ал.3, който е изключение от обичайния ред за връщане на трудовата
книжка на работника.
Датата на извършване на
нарушението е възведена като съществен реквизит от съдържанието на акта и
постановлението, доколкото предопределя преценката
за приложимия материален закон, проверката за допустимост на образуваното
производство по чл.34 от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото на защита на привлечения към
отговорност субект. Затова неизпълнението на изискването за посочването й или
неточното й посочване представлява съществено нарушение и обуславя незаконосъобразност.
В опит нередовността в АУАН да
бъде отстранена, при издаване на наказателното постановление е посочено, че
нарушението е извършено на 23.01.2019г,
на датата, на която е прекратено трудовото правоотношение с визираното в
обстоятелствената част лице – А.С.. Мястото на нарушението отново не е
посочено, нито датата, на която същото е
констатирано от контролните органи.
Внасянето на конкретика относно датата на нарушението и обвързването й с тази
на прекратяване на правоотношението е станало възможно въз основа представената
с възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН заповед №130 от 23.01.2019г. с която е
прекратено трудовото правоотношение
между „*******“ ЕООД и А.С., в
съдържанието на която има запис за
това, че служителката е получила трудовата си книжка на същата дата,
удостоверено с неин подпис .
Внасянето на нови факти в
наказателното постановление, несъдържащи се в АУАН, особено свързани с
императивни реквизити, е недопустимо и съществено нарушава процесуалните
правила, доколкото ограничава правото на защита на привлечения към отговорност
субект.
Наред с това, означаването в
наказателното постановление на името на конкретния служител, по отношение на
когото е констатирано нарушение, както и датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с него, не е достатъчно за фактическа обоснованост на административнонаказателното
обвинение, в това число относно определяне датата на нарушението. Доколкото
трудовите правоотношения, вкл. тези, следващи прекратяването му, са двустранни
– между работодател и работник/служител, то изпълнението или неизпълнението на
задължението, произтичащо от нормата на чл.6, ал.2 от НТКТС, правилно в случая
е обвързано с прекратяването на трудовото правоотношение с конкретен работник.
Този факт обаче, не е достатъчен за преценка осъществяване състава на
нарушението по чл.6, ал.2 от Наредбата, тъй като задължението на работодателя,
произтичащо от диспозицията на посочената
норма, както вече беше посочено, е обусловено и от друг факт - след
прекратяване на правоотношението работникът или служителят да му е представил
трудовата си книжка, за отразяване на
необходимите данни /чл.6, ал.2, изр. 1-во от наредбата/, тъй като
трудовата книжка се съхранява у самия работник или служител /чл.1, ал.2 от
наредбата/. Едва при кумулативното наличие на тези две условия възниква
задължение за работодателя да върне трудовата книжка незабавно срещу подпис
и да отбележи в дневника за издаване на
трудови книжки по приложение №1 датата, на която същата е предадена на
работника или служителя. В този аспект, не датата на прекратяването на
правоотношението, а датата на предоставяне на трудовата книжка на работодателя,
определя датата на евентуално нарушение
по чл.6, ал.2 от НТКТС.
Горното изисква при описание на
нарушението и обстоятелства, при които е извършено да е обективирана
констатация предоставил ли е служителя трудовата си книжка на работодателя след
прекратяване на трудовото му правоотношение, ако да - на коя дата. Тези
обстоятелства, доколкото са относими към очертаване обективната страна на
фактическия състав на нарушението, следва да се съдържат в обстоятелствената
част на акта и постановлението, а не да се извличат от други материали по
преписката. В случая липсата им в АУАН се дължи на факта, че в краткия срок
между прекратяването на правоотношението и датата на приключване на проверката
/31.01.2019г./, те изобщо не са изследвани. Нещо повече - според показанията на актосъставителя – свид. Т. не е изискано
трудовото досие на посоченото лице и проверката е приключила преди да бъде
предоставена заповедта, с която трудовото правоотношение между него и
работодателя е прекратено, въпреки наведените възражения, че именно в
този документ работодателят отразява датата на предаване на трудовата книжка на
работника.
При това положение, съдебният
състав приема, че констатацията на актосъставителя за извършено нарушение по
чл.6, ал.2 от Наредбата, основана на факта, че името на лицето А.С. не фигурира
в Дневника за издаване на трудови книжки и съответно липсва запис относно
датата на предаване на трудовата й книжка, е необоснована. Това е така, защото макар
да са събрани доказателства за прекратяване трудовото й правоотношение с
работодателя на 23.01.2019г., към
момента на съставяне на акта контролните органи не са разполагали с данни предоставило ли е лицето трудовата си
книжка, и ако я е предоставило – кога, за нанасяне на необходимите данни.
От изложеното следва, че в
съдържанието на акта и постановлението при описание на нарушението не са
изложени в пълнота правно-релевантните
факти, пораждащи задължението по чл.6, ал.2 от наредбата, обосноваващи и
съставомерността на вмененото нарушение от обективна страна, както и не са положени
усилия за изясняване на всички релевантни за спора обстоятелства, които биха могли да имат значение при
формиране на крайните изводи за фактите и правото.
Непълното описание на нарушението
с излагане на всички фактически обстоятелства относими към обективните признаци
от състава му съществено нарушават процесуалните изисквания, ограничават
правото на защита на привлечения към отговорност субект и обосновават извод за
незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт, при което не
е необходимо обсъждане останалите доводи в същата насока в жалбата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000730 от 28.02.2019г., изд. от
директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. П., с което на “*******”
ЕООД, гр. Б., ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр. Б., ж.к. „*******“, ул. „Брацигово“ №13,
ет.4, ап.3, представлявано от управителя Д.Д.А., на основание чл.416, ал.5, във
вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция, в размер
1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 6, ал.2 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П.
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ