№ 1812
гр. Варна, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20233110110548 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба на основание чл.432 от КЗ от страна на ищеца С. П. П. от
**, чрез процесуалния му представител адв. Й. А. от АК Варна, против ответника ЗАД
„Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от
Б.Г.И. и Р.В.М. с цена на иска от 100 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер
на 6 598, 81 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.04.2023 г. в землището на с.
Е., обл. Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.04.2023 г., около 12:00 часа, се движил със
собствения си лек автомобил марка „БМВ 330 Д", с peг. № ***, в района на завод
„Трансстрой". Срещу него се движил лек автомобил марка „Тойота Ландкрузер", с peг. №
***. Водачът на насрещно движещият се лек автомобил изгубил контрол над автомобила,
отклонил се наляво, навлезнал в лентата за насрещно движещи се превозни средства и
блъснал автомобила на ищеца. За настъпилото произшествие двамата водачи съставили
двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие
посочили водача на л.а. марка „Тойота Ландкрузер", с peг. № ***. Вследствие
произшествието автомобилът на ищеца имал много увреждания и не можел да се придвижва
на собствен ход, поради което се наложило ползване на специален автомобил „Пътна
помощ", като за репатрирането на автомобила ищецът платил 100 лв. Лекият автомобил на
виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от
застрахователна компания „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, със срок на действие 18.09.2022 г. –
17.09.2023 г., която полица била действаща към датата на произшествието. На 18.04.2023 г.
ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис - заключение на
1
щетите. Били установени щети по следните детайли: броня предна, водач конзола предна
броня ляв, дюза умивател фар ляв, калник преден ляв, фар ляв. предпазител основа калник
преден ляв ПВЦ, въздуховод в предна броня ПВЦ, конзола ПВЦ фар ляв, носач преден и
заден долни колело предно ляво, конзола ПВЦ за фар ляв странична, джанта колело предна
лява, гума външна предна лява NEXEN - 225/40 R18, конзола въздуховод преден ляв ПВЦ,
рамка радиатор ПВЦ, проверка/реглаж сходимост преден мост. На 05.06.2023г. ищецът
получил застрахователно обезщетение в размер на 401,19 лв. Той счита, че сумата,
необходима за възстановяване на щетите по автомобила е в размер на 7 000 лв., от която
следва да се приспадне сумата, изплатена като обезщетение в размер на 401,19 лв. Смята, че
сумата, която следва да му заплати ответникът е в размер на 6 598,81 лв.
Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД да му заплати сумата от 100 лева,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 6 598,81 лева, като застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на горепосочените
детайли на автомобила му. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът претендира и да му
бъдат заплатени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор на
исковата молба, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Несторов. Ответната
страна заявява, че оспорва иска, счита го за неоснователен. Не оспорва факта, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД и Ц. Р. Б., като
собственик на лек автомобил марка „Тойота Ландкрузер", с peг. № ***, със срок на действие
18.09.2022 г. – 17.09.2023 г. Не оспорва и факта, че на ищеца е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 401, 19 лв.
Ответната страна оспорва механизма на произшествието, като твърди, че не се е
реализирало по посочения от ищеца начин. Твърди, че произшествието не е настъпило по
изключителна вина на водача на лек автомобил марка „Тойота Ландкрузер", а е налице
значително съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в това, че при разминаването
на двата автомобила ищецът не осигурил достатъчно странична дистанция между
автомобилите и се блъснал в другия автомобил, като първоначалният удар настъпил в
лентата за движение на автомобила „Тойота Ландкрузер". С действията си ищецът нарушил
разпоредбата на чл.44 от ЗДвП и станал причина за възникване на произшествието.
Ответната страна оспорва и твърдението, че автомобилът на ищеца не е можел да се
придвижва на собствен ход и това наложило репатрирането му. В случай, че съдът счете
претенцията за основателна, ответната страна твърди, че към датата на инцидента
автомобилът на ищеца е бил в период на експлоатация над 16 години и не подлежи на
гаранционно обслужване и ремонтно-възстановителни дейности в официални сервизи за
съответния вид марка. Твърди също, че предвид функциите и характеристиките на
увредените части, подлежащи на подмяна, заменянето им с части втора употреба не би се
отразило на качеството на ремонта, външния вид и други характеристики на увреденото
2
МПС. Наред с това твърди, че в случай че обезщетение се дължи, то следва да бъде
изчислено по Методика към Наредба №24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане
по чл.249, т.1 и 2 от КЗ. Ответната страна оспорва и претенцията за лихва.
Предвид твърденията в отговора ответното дружество моли искът да бъде отхвърлен, а
в случай на уважаване, обезщетението за имуществени вреди да бъде намалено, поради
съпричиняване на резултата, както и поради прекомерност на претенцията. Ответната страна
претендира да бъдат присъдени разноските по делото.
В хода на делото по същество ответната страна, чрез процесуалния си представител,
заявява, че не е установен безспорно механизмът на произшествието, както и
действителният размер на щетите. В случай, че съдът счете иска за основателен сочи, че
следва да се приеме стойност на щетите от 2138, 56 лв., при съобразяване стойности за труд
от 15 лв. за нормочас, доколкото сервизът, в който бил ремонтиран автомобилът на ищеца
работел при такава цена и при съобразяване на цени за части, които не са оригинални.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът С. П. П. е собственик на
лек автомобил марка „БМВ 330 Д", с peг. № ***. На 13.04.2023 г. около 12, 00 часа той
управлявал автомобила си в землището на с. Е., в района на завод „Трансстрой" и МТГ
„Делфин", област Варна. Движил се по прав участък, като предстояло да завие надясно. В
същото време в същия район по платното за движение, в което ищецът следвало да завие, в
срещуположна на неговата посока, се движил свидетелят Ц. Р. Б., който управлявал лек
автомобил марка „Тойота Ландкрузер“, с peг. № ***, и който на същото кръстовище, което
било Т-образно, следвало да завие надясно и да продължи по пътя, от който ищецът идвал,
но в срещуположна посока. След като ищецът извършил маневрата завИ.е надясно и
навлязъл в платното за движение, от което свидетелят идвал, на около 5-10 метра преди
свидетелят да направи завой, двата автомобила се ударили. Ударът по автомобила на ищеца
настъпил в предна лява част, а по автомобила на свидетеля в частта на задна лява гума.
Пътното платно било без маркировка и нямало линия разделяща лентите за движение на
платното. След удара двамата водачи съставили двустранен протокол за ПТП, в който
свидетелят посочил, че виновен за инцидента е той. После ищецът изместил автомобила си
встрани от платното за движение, за да не препятства движението в този участък, който в
това време на деня бил натоварен. Автомобилът на свидетеля останал на мястото. След
преместването на колата свидетелят твърдял вече, че не той има вина за настъпване на
удара. Ищецът подал сигнал на тел.112, като на мястото на произшествието пристигнали
служители на полицията, изпълняващи задължения по КАТ, но като установили, че от
инцидента няма пострадали лица, казали на ищеца и свидетеля да се разберат.
След инцидента ищецът уведомил за настъпилото застрахователно събитие ответното
дружество, което било страна по застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Тойота Ландкрузер“ –
застрахователна полица № ***, със срок на действие от 18.09.22 г. до 17.09.2023 г. На
21.04.2023 г. и на 27.04.2023 г. от служители на ответната страна бил извършен оглед на
3
автомобила на ищеца и изготвен опис, съответно от всеки оглед. Били констатирани
следните увреждания: броня предна – за подмяна; водач конзола предна броня ляв – за
подмяна; дюза умивател фар ляв – за подмяна; калник преден ляв – за подмяна; фар ляв – за
подмяна; предпазител основа калник преден ляв ПВЦ- за подмяна; въздуховод в предна
броня ПВЦ- за подмяна; конзола ПВЦ фар ляв – за подмяна; носач преден и заден долни – за
подмяна; конзола ПВЦ за фар ляв странична- за подмяна; джанта колело предна лява – за
ремонт и боядисване; гума външна предна лява NEXEN - 225/40 R18 – за подмяна; конзола
въздуховод преден ляв ПВЦ- за подмяна; рамка радиатор ПВЦ- за ремонт и проверка/реглаж
сходимост/ преден мост. От ответното дружество на ищеца било изплатено застрахователно
обезщетение за така установените щети в размер на 401, 19 лв.
По делото е назначена автотехническа експертиза, както и повторна такава, като от
заключението на първата от експертизите, изготвена от вещото лице М. К., която е приета от
съда, с изключение на оценителната й част, се установява, че вещото лице е приел, че ударът
между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил на ищеца.
Посещавайки мястото на инцидента вещото лице е установил, че участъкът, по който се е
движил свидетелят Ц. Б. е бил регулиран с пътен знак, забраняващ движението със скорост
по-висока от 20 км/ч, както и знак, предупреждаващ, че следва остър завой надясно. След
този завой е имало прав пътен участък и след това е било Т-образното кръстовище, преди
което е възникнал инцидентът. Обосновавайки заключението си вещото лице е приел, че
свидетелят Б. се е движил със скорост 40 км/ч преди удара с ищеца, като тази скорост на
движение е съобщена от свидетеля. Изводът в заключението е, че при тази скорост
свидетелят не можел да извърши маневрата, разположен само в дясната лента за движение и
е бил в съС.ие на „дрифт“, като при тази скорост дори и при своевременно реагиране от
страна на свидетеля, произшествието не би могло да бъде избегнато, тъй като автомобилът е
бил режим на поднасяне. Не е установено с каква скорост се е движил ищецът, а в
експертизата е посочено, че при скорост на движение от 20 км/ч и при задействане на
спирачната система, той не би могъл да предотврати удара.
Заключението на назначената повторна експертиза, изготвено от вещото лице И. И., е
посочило, че няма как да се определи точния механизъм на произшествието, тъй като няма
обективни данни за него, поради което вещото лице приема механизма от двустранния
протокол, съставен от свидетеля Б. и ищеца. Относно стойността на ремонта по средни
пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, определена на средната пазарна
цена на труда, при съобразяване цената, предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните
изисквания за качество, притежаващи европейски сертификат за качество, както и сервизи
не притежаващи европейски сертификат за качество, е посочено, че тя е в размер на 4826, 54
лв. с ДДС; стойността на ремонта по средни пазарни цени от три сервиза, различни от
официалния и като се вложат труд, материали и части от алтернативни доставчици на
вторичния пазар е 2454, 92 лв., а стойността на ремонта, без да се вземат предвид сервизи,
които са официални представители на която и да е марка е 3379, 94 лв. В експертизата е
отбелязано, че към датата на произшествието автомобилът на ищеца е бил в експлоатация
4
16 години и той не подлежи на гаранционно обслужване.
В показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. Р. Б. и В.К.И.., както и в
твърденията им при поведената между двамата очна ставка, са изложени противоречиви
факти относно случая. Първият от свидетелите твърди, че ударът между автомобилите
станал в неговата лента за движение, а вторият свидетел сочи, че сблъсъкът е възникнал в
лентата за движение на ищеца. От свидетелските показания се установява, че двамата водачи
след инцидента са имали спор относно това в чия лента е ударът.
По повод зададени въпроси към ищеца на основание чл.176, ал.1 от ГПК същият е
посочил, че автомобилът му е бил ремонтиран в автосервиз „Ч.м.“ и след това в автосервиз
„Б.М.М.“, като ремонтът е извършен с нови части и стойността му е била в размер на 4800
лв. общо, която сума той заплатил в брой. В представено по делото уведомление от първия
от посочените сервизи е посочено, че в автосервиза няма данни, от които да се установи, че е
извършван ремонт на автомобила на ищеца и сервизът не може да предостави платежни
документи за такъв. От втория от сервизите е представено уведомително писмо, в което е
посочено, че на автомобила на ищеца в посочения период са били извършвани ремонтни
дейности, но не и посочения от него „реглаж и тестване на предница“, поради което и не са
представени документи за стойност на такъв ремонт.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото,
съобразявайки представените писмени доказателства /посочени по-горе/; свидетелските
показания и проведената очна ставка между посочените свидетели; заключенията по
назначените експертизи, както и отговорите на поставените към ищеца въпроси по реда на
чл.176, ал.1 от ГПК.
На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи:
Основателността на претенцията на ищеца предполага доказване на възникнало
произшествие, вследствие което са настъпили щети за автомобила на ищеца; причинна
връзка между поведението на водача на автомобила „Тойота Ландкрузер“, и настъпилите
щети; наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответната страна и
виновния водач за автомобила му; доказан размер на щетите.
В настоящия случай е безспорен фактът на настъпилото произшествие. Съдът счита, че
не може да се приеме за доказан с категоричност механизмът на произшествието, описан
исковата молба, който е потвърден от заключението на автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице М. К., а и на тази, изготвена от вещото лице Ив. И.. Изводите за
механизма на произшествието в експертизите са базирани на твърдението на свидетеля Б.,
че е управлявал автомобила си със скорост 40 км/ч и на данните от двустранния протокол за
ПТП, където за виновен е вписан свидетелят. В случая, обаче протоколът не би могъл да се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на
произшествието. Сред доказателствата по делото няма такива, удостоверяващи с
категоричност факта къде е настъпил ударът между автомобилите, в коя от лентите за
движение. Установено е, че пътното платно е било без маркировка отграничаваща лентите за
движение. Свидетелят И., сочейки мястото на удара в лентата на ищеца, счита за ориентир,
5
който разграничава лентите за движение, следата върху асфалта, получена от поставянето на
пътната настилка. Но не може да се приеме, че тази следа съвпада със средата на пътното
платно и отделя двете ленти за движение. По делото липсват доказателства за това с каква
скорост се е движил ищецът и не е разглеждана хипотеза би ли настъпило произшествието и
биха ли настъпили щетите, ако ищецът е навлязъл в лентата за движение на свидетеля. При
разпита на вещото лице Ив. И. същият сочи, че такъв механизъм на произшествие е
възможен. За да се приеме наличие на причинна връзка между поведението на виновния
водач и щетите, следва по безспорен, категоричен начин да е установено как са настъпили и
в какво се изразява виновното поведение на лицето, причинило вреда. В случая безспорно
вреди са налице за автомобила на ищеца, но съдът счита, че е неясно по вина на кого от
двамата участници е настъпило произшествието. Поради това намира, че са налице
условията на чл.499, ал.6 от КЗ, съгласно която разпоредба „в случаите, когато не може да се
установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на
вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници,
като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи
отговорност“. Предвид това съдът приема, че за щетите, нанесени на ищеца отговорност
имат двамата участници в произшествието поравно, предвид което ответната страна дължи
обезщетение на ищеца в размер половината от стойността на щетите.
Относно размера на обезщетението съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на
чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната
възстановителна стойност на щетата, която съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Съдът приема, че за обезщетяваща действително претърпените вреди стойност,
следва да се вземе сумата от 3379, 94 лв., представляваща стойност, без да се имат предвид
сервизи, които са официални представители на която и да е марка, доколкото е установено,
че автомобилът на ищеца е бил в експлоатация 16 години. В случая не следва да се приемат
цени, при които се извършва ремонт в конкретен сервиз, доколкото няма категорични данни
къде ищецът е извършил ремонта. От посочената сума ответната страна дължи половината –
в размер на 1689, 97 лв. Приспадайки заплатеното вече на ищеца обезщетение за ремонт от
401, 19 лв., то допълнителната сума, необходима за възстановяване на щетите е в размер на
1288, 78 лв.
Предвид гореизложеното предявеният частичен иск от 100 лв. следва да се уважи, като
сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 16.08.2023 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 2030 лв.,
6
съгласно представения списък на разноските, представляващи 50 лв. – заплатена държавна
такса; 300 лв. – заплатен депозит за изготвяне на експертиза и 1680 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на С. П. П., с ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща частичен иск от такъв с цена на иска от 6
598, 81 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.04.2023 г. в землището на с. Е., обл.
Варна, за което отговорност поравно носят ищецът и водачът на лек автомобил „Тойота
Ландкрузер“, с peг. № ***, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в ЗАД
„Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК ***, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на С. П. П., с ЕГН **********, с адрес:
***, направените по делото разноски в размер 2030 лв. (две хиляди и тридесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7