Присъда по дело №93/2021 на Окръжен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда №3/ 20.05.2021г, постановена по НОХД №
93/2021г по описа на ОС Търговище:
Подсъдимият Р. М. С., от гр.*********, обл.********* е предаден на съд
по обвинението му по чл.343,ал.1 б.”в” във вр. с чл.342,ал.1 от НК във
връзка с чл.25,ал.1 от ЗДвП, за това, че: на 07.01.2021г в с.Светлен, община
Попово, при управление на товарен автомобил ДАФ с рег.№ Т5626ВТ, с
полуремарке с рег. № Т 5424ЕЕ, нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.25,ал.1от ЗДвП, като преди да предприеме маневра
отклоняване надясно не се убедил,че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които преминават покрай него и не се съобразил с
положението, посоката и скоростта на движение на пешеходката Ц.М.Х. с
ЕГН ********* от с.*********, обл.*********, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта и.
Разпитан от органите на досъдебното производство, подсъдимият С. е дал
обяснения по фактите. В депозиран по делото отговор по чл.247б,ал.3 от
НПК, упълномощеният му защитник адв.Е.Р. е направил искане за
провеждане на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,т.2 от
НПК. Искане в тази посока е заявено в проведеното разпоредително заседание
при обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК и от самия подсъдим С.. При
отсъствие на възражения за допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения и неустановени от съда, в рамките на
служебно извършената проверка, съгласно нормата на чл.252,ал.1 от НПК,
след проведеното разпоредително заседание, производството по делото се
разви и приключи по реда на глава 27 от НПК. Вярно е, че с оглед строгата
преклузия, обезпечаваща срочност на съдебния процес, възможността за
иницииране на въззивна проверка не е обвързана с изразените становища и не
прегражда пътя на атакуване чрез жалба или протест. Настоящият състав
намира обаче, че императивното указание в чл.252,ал.1 от НПК за
незабавност в разглеждането на делото, предвид данните по делото и
изричните становища на страните, допуска и позволява, конкретната
преценка за процесуално неоправдано отлагане на делото с цел изчерпване
седмодневния срок за преосмисляне на изразените становища и атакуване на
констатацията на съдебния състав за липса на допуснати по досъдебното
производство нарушения по см. на чл.249,ал.4 от НПК. Ето защо и съдът
1

пристъпи към незабавно разглеждане на делото по правилата на т.нар
съкратено съдебно следствие, в хода на което подс.С. направи признание по
реда на чл. 371,т.2 от НПК. Упълномощеният му защитник, адв. Е.Р. пледира
за определено към минимума наказание лишаване от свобода и съобразно
ограничението кумулативното наказание да не бъде по-малко от основното
наказание – пледира за съответен, справедлив размер и на наказанието
лишаване от правоуправление. В пледоарията, макар и само маркирани, се
сочат съображения свързани с обективната невъзможност на подсъдимия да
види пешеходката, попадаща в т.нар.“мъртва зона“, с което всъщност по
същество се претендира наличието на оневиняващата хипотеза,
регламентирана в чл.15 от НК - случайно деяние, както и се застъпва тезата за
съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка
Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Пледира
за наказание, определено около и малко под средния размер предвиден в
санкционната част на чл. 343,ал.1 б.“в“ , с приложимост на чл.66,ал.1 от НК и
размер на кумулативно предвиденото наказание - лишаване от право да се
управлява МПС в съответния, съобразен с размера на основното наказание,
срок.
Повереникът на частния обвинител С.С. - адвокат Г.А. от САК споделя
искането на прокурора и се придържа към предложените от представителя
на държавното обвинение параметри на наказанията.
След преценка на събраните по делото доказателства, извършена
съобразно чл.373,ал.3 от НПК, съдът приема за установени следните
фактически положения:
Подсъдимият С. е 52 годишен и живее в град *********. Придобил
правоспособност за водач на МПС, категория С през 1989 г., а през 1996г.
и за категория СЕ. Работел като шофьор към фирма ЕТ „Денис Транс –
Исмаил Хасанов“, като управлявал товарен автомобил ДАФ с рег.№
Т5626ВТ, с полуремарке с рег. № Т 5424ЕЕ. В последните двадесет години-
от 2002 до 2021г е санкциониран 21 пъти с издадени Н.П, а с глоби по фиш-
27 пъти. От началото на 2021г., с управлявания от него товарен автомобил,
подс.С. извършвал курсове за превоз на дървесина от намиращото се наблизо
до с.*******, село ******** до комбинат „Свилоза“ в гр.******** и за
удобство, оставял товарния автомобил да нощува в с.*********. По същата
причина, на 06.01.2021г, вечерта, подсъдимият паркирал товарния автомобил
2

в с.Светлен, на уширение в лявата част на пътя към с.Звезда, срещу посоката
на движение и се прибрал с личния си автомобил в гр.Омуртаг. На
следващата сутрин - 07.01.2021г пристигнал в с.Светлен. Подготвил товарния
автомобил за предстоящия курс, като го огледал, седнал на шофьорското
място и стартирал двигателя. Погледнал в дясното странично огледало и след
като не видял нищо притеснително. Знаейки габаритите на товарния
автомобил, както и местоположението на неговото паркиране – в самото
населено място, подсъдимият не проверил и не се убедил, че пътят зад и
вдясно от превозното средство е свободен, но въпреки това потеглил,
пресичайки лентата за насрещно движещи се за да се пристрои в своята си
попътна – дясна лента от платното за движение. В този момент, по пътното
платно от дясната страна на товарния автомобил пеша се движела осемдесет и
една годишната Ц.Х. и при завиването надясно товарният автомобил
пресякъл траекторията на движение на пешеходката и я прегазил.
Подсъдимият не разбрал, че товарният автомобил е прегазил пострадалата и
продължил към разклона за село Звезда, където паркирал в очакване
товарният автомобил да бъде натоварен. Намиращи се в близост съселяни на
пострадалата видели тялото и на пътното платно и уведомили полицията.
Вследствие удара и прегазването, пострадалата Христова.
От удара и прегазването, пострадалата Х. получила счупване на тазовите
кости вляво и дясно, диастаза на лонното съчленение на таза, счупване на
гръбначния стълб в областта на сакралната кост, счупване на шийката на
дясната бедрена кост, размачкване и разкъсване на дебели черва в коремната
кухина, излив на кръв в коремната кухина, масивни кръвонасядания на
меките тъкани на таза. В резултат на полученият, при тези увреждания,
травматично хеморагичен шок, както и от масивния кръвоизлив в коремната
кухина, вследствие размачкването и разкъсването на червата, пострадалата
починала, като смъртта настъпила много бързо и била неизбежна. Съгласно
заключението на съдебния лекар всички описани увреждания, довели до
смъртта на пострадалата произтичат от претърпяната автомобилна травма, от
прегазването от т.а.
Така описаните фактически обстоятелства се доказват и съдът ги приема
за безспорно установени, въз основа признанията на подсъдимия С. и от
подкрепящите ги, събрани на досъдебното производство доказателства -
показанията на свидетелите С.С. (л.52-л.53,Д.П.), А.М., (л.54,Д.П.), С.Б. (л.56
3

– л.57,Д.П.), А.А. (л.58,Д.П.), С.Р. (л.59-л.60,Д.П.), Ц.Ц. (л.61-л.62,Д.П.) Б.Н.
(л.63- л.64, Д.П.) И.Х. (л. 65- л.66,Д.П.); от констатациите, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към същия
фотоалбум; п-л за оглед на веществено доказателство и изготвения към него
фотоалбум, от Заключенията на съдебно - медицинската, съдебно -
химическата, видео - техническата и авто - техническата експертизи; от
писмените доказателства по делото: протокол за доброволно предаване на
тахошайба (л.103,Д.П,) протокол за доброволно предаване на диск, съдържащ
видеозапис на охранителна камера (л.102, Д.П.), справка от Сектор КАТ –
ОД МВР Търговище, копие от тестовия резултат за употреба на наркотично
вещество на подсъдимия(л. 113, Д.П.).
Във връзка с доказателственото попълване на ползваните от съда
източници за възприетата фактическа обстановка следва да се уточни, че с
оглед гласните доказателства, съдържащи се в разпита на св.С., възприет с
оглед процедурата по особените правила без възможност за обсъждане, е
несъмнено, че същият е единствен наследник. В този смисъл, съдът намери
за безпредметно приобщаването на представеното в разпоредителното
заседание от повереника, адв.А., Удостоверение за наследници. От друга
страна, с оглед хипотезата на особените правила по глава 27 от НПК, по
която се разви съдебното производство, а именно с признание на фактите по
чл.371,т.2 от НПК, предвиденият в чл.283 от НПК процесуален способ,
обуславящ възможността за обсъждането на писмените материали - чрез
тяхното прочитане и огласяване, в случая е безпредметно и ненужно. В
посочената хипотеза на съкратеното съдебно следствие, съгласно чл.373,ал.3
от НПК съдът пряко се „позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят“. В този смисъл е и съдебната практика вж.Р№364/1.07.2010г.,.н.д
№338/2010г., ВКС, III н.о„ Прочитането на писмените доказателства по чл.
373, ал. 1 НПК се отнася до процедурата по чл. 372, ал. 3 НПК във вр. с чл.
371, т. 1 НПК, но не и когато делото е разгледано по реда на чл. 373, ал. 2 вр.
с чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 НПК, както и постановеното в същия
смисъл Р № 100/ 23.05.2019 г. н. д. № 323/2019 г., ВКС, II н.о.
От изложената фактическа обстановка, която съдът приема за безспорно и
категорично доказана, следва правния извод, че подс.С. е извършил
престъплението, за което е предаден на съд и същото е правилно
4

квалифицирано по чл.343,ал.1,б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият С. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата -
визирани в чл.25,ал.1от ЗДвП, като преди да предприеме маневра
отклоняване надясно не се убедил,че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които преминават покрай него и не се съобразил с
положението, посоката и скоростта на движещата се пешеходка Ц. Х.,
вследствие на което пряко и непосредствено причинил смъртта й.
Във връзка с изразеното в пледоарията становище за обективна
невъзможност на подсъдимия да възприеме пешеходката, попадаща при
потеглянето на товарния автомобил в така наречената „мъртва зона“, с което
макар и не изрично, но по същество се навежда основание за наличие
предпоставките по чл.15 от НК следва да се посочи следното: Принципно,
особената процедура на разглеждане на делото – по реда на глава ХХVІІ от
НПК, не изключва възможността за правна преценка на описаните факти, а
напротив - допуска я, защото признанието на фактите не означава и
признание на вината, тоест съгласие с дадената им от прокурора правна
оценка. В случая обаче липсва каквото и да е основание за споделяне на
спомената защитна теза, основана на твърдения за наличие на „случайно
деяние“. Правилото на чл.25 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС, преди
да предприеме маневра „ да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“ .Тази проверка,
респективно изпълнение на задължението да се „убеди“ не е ограничена от
собствената му преценка – за достатъчност или за видимост, а следва да е
извършена по начин, така, че да обезпечи изпълнението на посоченото
задължение. С други думи, фактът, че в момента на потеглянето на товарния
автомобил, пешеходката, която се е движела по пътното платно, е попаднала
в така наречената мъртва зона“, тоест при потеглянето за момент е излязла от
обхванатата от периметъра на дясното огледало зона за видимост, в никакъв
случая не придава на последващите действията на подсъдимия - прегазването
на пешеходката характер на „случайно деяние“. Дефинитивно, последното е
налице, когато „деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици“, но само тогава когато
невъзможността да ги предвиди не се дължи на преди това неизпълнени от
5

него вменени задължения. В случая, попадането на пешеходката в така
наречената „мъртва зона“ - в която подсъдимият не я е видял при
поглеждането в дясното огледало, тъй като в този момент тя е била извън
видимият в това огледало зонов периметър, е вследствие на собственото му
неизпълнение да извърши всичко възможно и допустимо за да се убеди, че
може да извърши безпрепятствено маневрата, така както го задължава
чл.25,ал.1 от ЗДвП. Не е имало никаква пречка, а напротив подсъдимият е
бил длъжен да се убеди в безопасността на маневрата, включително и като
слезе от автомобила и се огледа или дори само като погледне през десния
прозорец. И ако го беше сторил, несъмнено би видял движещата се вдясно
по пътя и в близост до товарният му автомобил 81 годишна пешеходка.
Нещо повече, техническите характеристики на управляваният от него т.а.и
предприетата маневра в населеното място, в още по-голяма степен са
изисквали внимание и предпазливост при стриктното изпълнение на
задължението по чл.25 ,ал.1 от ЗДвП.
Относно другите съображения за заявеното съпричиняване от
пострадалата изразено в допуснатото от нейна страна нарушение на чл.113 от
ЗДвП, предвид изрично заявеното искане за провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл.371,т.2 от НПК, същите НЕ ПРЕДПОЛАГАТ
ЗАДЪЛЖЕНИЕ на съда за тяхното обсъждане, тъй като излизат извън
признатите факти. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт –
липсва в съдържанието му описание на каквато и да е поведение на
пострадалата, свързано с фактическо „пресичане“ на пътното платно,
позволяващо въобще възможността за обсъждането му, още по-малко в
исканата от защитата посока, като противоречащо на правилата по чл.113 от
ЗДвП и с фактически принос към резултата, каквото по съдържанието си е
наведеното възражение за „съпричиняване“. Както е посочено в Р №
11/27.01.2015 г. по н. д. № 1773/2014 г., на ВКС, I н. о. „.. Такива фактически
положения, като заявените от подсъдимия и защитата му, не се съдържат
в обстоятелствената част на обвинителния акт и поради това не може да
се претендира тяхната оценка“.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че
на 07.01.2021г в с.Светлен, община Попово, при управление на товарен
автомобил ДАФ с регистрационен номер Т 56 26 ВТ, с полуремарке с рег
№ Т 5424ЕЕ, подс.С. нарушил правилата за движение по пътищата по
6

чл.25,ал.1от ЗДвП, като преди да предприеме маневра отклоняване надясно
не се убедил,че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
преминават покрай него и не се съобразил с положението, посоката и
скоростта на движение на пешеходката ЦВЕТАНКА МИЛЕВА
ХРИСТОВА с ЕГН **********, с което от обективна страна осъществил
престъпление по чл..343,ал.1 б.”в” във връзка с чл.342 ал.1 от НК и във
връзка с чл.25, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието по
непредпазливост, под формата на несъзнавана непредпазливост – небрежност,
като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че предприемайки маневра престрояване
вдясно, без да се убеди, че при извършването на тази маневра няма да създаде
опасност да други участници в движението, каквито са и пешеходците
(вж.§6,т.28, от ДР, ЗДвП), по този начин ще ги застраши и ще причини ПТП,
което е и станало – прегазил 81 годишната пешеходка.
По наказанието:
Като призна подсъдимия С. за виновен в това да е извършил
престъпление по чл. 343,ал.1 б.”в” във връзка с чл.342,ал.1 от НК и във
връзка с чл. 25, ал.1 от ЗДвП съдът му определи наказание в размер над
долната граница на предвиденото в санкционната част наказание (от две до
шест години лишаване от свобода), а именно ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, като прие, че преценени, обстоятелствата по
чл.54,ал.2 от НК очертават превес на тези, които смекчават отговорността му.
Към тях съдът отчете: процесуалното му поведение - депозираните на
досъдебното производство обяснения по релевантните факти, спомогнали за
разкриване на обективната истина и проявената критичност в съдебното
производство, която с оглед цялостното му поведение, не е декларативна, а
изразява действителното му осъзнаване и оценка на случилото се и
приноса му за настъпването на тежкия резултат; трудовата му
ангажираност; обстоятелството, че съставомерният резултат е последица от
допуснатото едно, а не на множество нарушения на правилата за движение по
пътищата. Следва обаче веднага да се уточни, че никое от посочените,
облекчаващи положението му обстоятелства не е изключително по своя
характер, нито в своята съвкупност предполагат оценката им като
„многобройни“ по см на чл.55 от НК, при които и най-лекото предвидено
7

наказание – в случая две години лишаване от свобода да се явява за
конкретния подсъдим несъразмерно тежко. С оглед крайно тежкия резултат
от ПТП, както и наличието на множество санкции по ЗДвП, вкл. и за
незаконосъобразно извършване на маневри, с което е създадена
непосредствена опасност за движението (вж Н.П № 19/04.04.2019г,вл. в сила
на 24.04.2019г.) минималното предвидено наказание от две години лишаване
от свобода, не позволява оценката му като явяващо се несъразмерно тежко
за подсъдимия и в този смисъл за несправедливо.
Следва да се посочи, че към смекчаващите обстоятелства, съдът не намира
основание да включи поисканото от защитата „съпричиняване“ от страна на
починалата пешеходка. Освен,че подобно фактическо положение не би могло
да бъде изведено от обстоятелствената част на обвинителния акт, призната от
подсъдимия по реда на чл.371,т. 2 от НПК, както вече се отбеляза по-горе,
но не би могло да се обсъжда и в аспекта на относимите за параметрите на
наказанието обстоятелства. Във фактическото описание, залегнало в
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено само, че в този
момент по „ пътното платно от дясната страна на автомобила се
движела пешеходката“. Описаното местоположение на паркиралия
автомобил – срещу посоката на движение и снимковия материал онагледяващ
произшествието, в контекста и на предвидените в чл.108,ал.2 от ЗДвП
правила за движение, позволяващи на пешеходците да се движат по пътното
платно и то по начинът, реализиран от възрастната пешеходка – срещу
движението и близо до лявата му граница, не обуславят съгласие с развитата
защитна теза за третиране самото движение на пешеходката като
допринасящ за ПТП фактор, включително и защото същото няма пряк
принос за резултата. И това е така, понеже е безспорно установено по
делото, че ако подсъдимият бе изпълнил в пълен обем задължението си да се
убеди, че няма „ да създаде опасност за участниците в движението“, не би
причинил този резултат.
Към отегчаващите обстоятелства, съдът отчете съдимостта на
подсъдимия, макар и за напълно различно като признаци и обект на защита
престъпление- по чл.235 от НК, отчитайки и облекчените условия, в които е
било определено наказанието му( по чл.55 от НК), сочещо на по-ниска степен
на обществена опасност на подсъдимия като извършител на престъпления.
Към отегчаващите съдът отчита и поведението му като водач на МПС, което
8

видно от броя на реализираните му санкции, сочи на недисциплинираност и в
аспекта на конкретното престъпление, за което е предаден на съд, несъмнено
съставлява утежняващо обстоятелство. В контекста на конкретното
престъпление, за което е ангажирана наказателната му отговорност
посоченото грубо несъобразяване с правилата за движение по пътищата е
изцяло относимо към преценката за обществената му опасност и несъмнено я
завишава: „При решаване на въпроса за наказанието по делата за
престъпления по транспорта от съществено значение са онези
обстоятелства, които индивидуализират личността на извършителя като
водач на МПС“- Р № 498 / 14.12.2009 г., н. д. № 510/2009 г., ВКС, II н.о. В
същият см. и Р № 123/ 22.05.2015 г. , н. д. № 203/2015 г., ВКС, II н. О.
При констатирания известен превес на смекчаващите обстоятелства, след
като определи наказание на подс. С. по общия ред в посочения размер от
2(две) години и 9(девет) месеца лишаване от свобода, с оглед процедурата,
при която се разгледа делото, изискваща, съгласно чл.373,ал.2 от НПК,
редукция с 1/3, съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК, го намали с посочения
алгоритъм и определи на подсъдимия наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Съгласно указанията
на ТР 2/2015 г. на ОСНК (стр.9), в диспозитива на присъдата е посочен само
редуцирания размер на наказанието.
С оглед наложеното на подс.С. предходно наказание - пробация, формата
на вината, която е по по-леката форма на непредпазливостта и изразеното от
него, включително и при предоставената му последна дума съжаление, съдът
намери, че за поправянето и превъзпитанието му не е наложително същият да
изтърпи ефективно така наложеното наказание. Ето защо и като констатира
всички предпоставки по чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи,на основание чл.
66,ал.1 от НК така определеното наказание от 1 година и 10 месеца за
изпитателен срок от три години .
На основание чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание по чл.37,ал.1,т.7 от НК, като срокът на лишаването
от правоуправление съдът определи в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ
МЕСЕЦА,като съобрази указанията в раздел III на ТР 61/80 г на ОСНК,
съгласно които „ срокът на лишаване от правоуправление не може да бъде
по-малък от срока за лишаване от свобода“. Конкретният размер,
надвишаващ основното наказание с пет месеца, съдът определи като взе
9

предвид недисциплинираността на подсъдимия С. при управлението на МПС,
видно от множеството му санкции, макар и за сравнително дълъг период от
около 20 години и необходимостта от по-продължително време, в което
същият да преосмисли задълженията си като водач и то на тежкотоварен
автомобил, за да гарантира сигурността и безопасността на участниците в
движението.
Съобразно чл.301,ал.1, т.11 от НПК съдът се произнесе по въпроса с
приложеното по делото веществено доказателство- тахошайба, като
постанови същата да се върне на лицето, което я е предало- св.И.И.
Съобразно чл.301,ал.1, т..12 от НПК, съдът обсъди и се произнесе и по
въпроса за направените по делото разноски. На основание чл.189,ал.3 от
НПК, като призна подс.С. за виновен по обвинението, за което е предаден на
съд, съдът го осъди да заплати в полза на държавата и по сметка на ОД МВР
Търговище, направените на досъдебното производство разноски за
експертизи, които са вярно отразени в приложението към обвинителния акт и
възлизат общо на 728,16 лв
Съдът осъди подсъдимият и да заплати на частния обвинител направените
от него разноски за повереник в съдебната фаза, които са доказани, съгласно
отразено в пълномощното реално плащане и предвид това, че същите са и
поискани.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения
по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10

Номер на акта:	3
Дата:	20 май 2021 г.
Съдия:	Бонка Василева Янкова

Дело:	20213500200093
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2021 г.

Присъда по дело №93/2021 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите